Решение по дело №3535/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1276
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 4 септември 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330203535
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330203535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ч. Д. Д. от ** против Наказателно
постановление № Х-ЗБЛД-156/22.04.2021 г., издадено от Началник РУ
Хисаря, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6 от Закона за
българските документи за самоличност на основание чл.80, т.5 от Закона за
българските документи за самоличност е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. С жалбата се оспорва установената в
наказателното постановление фактическа обстановка, излагат се оплакавания
за допуснати процесуални нарушения и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 16.04.2021 г.около 22:40 ч. в гр. Хисаря на кръстовището между
ул.Хр.Ботев и ул.Д.Благоев жалбоподателят при поискване от компетентните
длъжностни лица -св. И.Х. В. не удостоверил своята самоличност, заради
което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение
сер. АА №999488/16.04.2021 г.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан пред съда, актосъставителят И.Х. В. потвърди направените в
съставения от него акт констатации. Свидетелят с достатъчна степен на
категоричност заяви, че жалбоподателят при поискване не представил
документ за самоличност.
Изложените от страна на жалбоподателя оплаквания относно
установеното в хода на проверката, не се опровергаха в хода на съдебното
следствие, като доказателства от страна на жалбоподателя не се представиха.
Въпреки това обаче от страна на съда се установиха пропуски в
съдържанието на наказателното постановление, които се състоят в неяснота
на описанието на нарушението. Съгласно чл.70, ал.2 ЗМВР самоличността
може да бъде удостоверена чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В случай
на непредставяне на документ за самоличност наказващият орган при
описание на нарушението дължи да посочи именно тази форма на
изпълнително деяние, за да я отграничи от останалите хипотези, предвидени в
чл.70, ал.2 от ЗМВР. При непредставяне на документ за самоличност следва
да бъде посочен какъв документ му е бил поискан, съответно какъв документ
не е бил представен на проверяващите самоличността на лицето служители. В
наказателното постановление липсва въобще констатация, че жалбоподателят
не е представил документ за самоличност и съответно кой документ не е
представил. При описание на нарушението актосъставителят не е посочил
какъв документ за удостоверяване на самоличността не е представен от
нарушителя. Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД,
2
„документ за самоличност” по смисъла на закона е удостоверителен
документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел
индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.
Според чл.13, ал.1 и 2 от ЗБЛД на българските граждани се издават
документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта
за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС), както и заместващите паспорта документи за самоличност -
временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и
временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
Разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на
българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от
документите по ал.1 и 3 на същата норма. Независимо от разрешението,
дадено в чл.13, ал.3 от ЗБЛД, че самоличността може да бъде удостоверена с
посочените документи, в съставения акт за установяване на административно
нарушение не е посочено кой от изброените документи за самоличност е бил
поискан от жалбоподателя за установяване самоличността му.
По отношение на материалната норма, посочена за нарушение, следва
да се отбележи че чл. 6, ал.1 от ЗБЛД установява задължение за гражданите
при поискване от компетентните лица да удостоверят своята самоличност.
Задължението за удостоверяване на самоличност по чл. 6 от Закона е по-
широко от задължението за представяне на български личен документ, като
представянето на такъв документ е само един от начините за установяване на
самоличността.
Коментираните пропуски относно липса на описание каква е формата на
изпълнителното деяние, съответно кой документ не е представен, не се
преодоляват и с посочената в НП санкционна разпоредба. Посочената като
основание за нарушението санкционна норма чл.80, т.5 от ЗБДС предвижда
административно наказание за лице, което не представи документ за
самоличност при поискване от компетентен орган. В обстоятелствената част
на постановлението като нарушение не е описано непредставянето на лична
карта или друг заместващ я документ, а поради липсата на конкретика
относно нарушението липсва и връзка между материалната и санкционната
норма.
3
При липсата на въведени основни съставомерни факти в
обстоятелствената част на акта за установяване на адм.нарушение и на
наказателното постановление е налице неяснота за самия жалбоподател да
разбере в какво се състои нарушението, а оттам и да организира в пълнота
защитата си. Посоченият пропуск поставя в невъзможност и съда да провери
верността на фактическата обстановка, описана в АУАН, възприета и в НП.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено кой документ е бил поискан от
жалбоподателя, какъв документ за самоличност не е бил представен,
съответно заради непредставянето на кой документ за самоличност,
предвиден в чл.13, ал.1 и 2 от ЗБЛД, жалбоподателят е бил санкциониран.
При проверка относно спазване на останалите изисквания за съставяне
на АУАН и за издаване на наказателно постановление съдът установи, че
същите са издадени от компетентни лица, спазени са сроковете , предвидени
в чл.34 от ЗАНН.
Независимо от това констатираните пропуски в съдържанието на АУАН
и на издаденото въз основа на него наказателно постановление наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено, като настоящата инстанция счита, че доводите, изтъкнати от
жалбоподателя в тази част от жалбата са напълно основателни и са в
съответствие с установената съдебна практика.
С оглед изхода на делото в тежест на ответната страна следва да бъдат
възложени сторените по делото разноски, а именно пътни разходи на
разпитания по делото свидетел в размер на 10,00 лв., изплатени от бюджета
на съда. Същите следва да бъдат възложени в тежест на органа, към която
структура подлежи съответното районно управление като приложение намира
§1, т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, според
които поемане на разноски от административен орган е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Ето защо съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-ЗБЛД-156/22.04.2021 г.,
издадено от Началник РУ Хисаря, с което на Ч. Д. Д. от **, ЕГН **********
за нарушение на чл.6 от Закона за българските документи за самоличност на
основание чл.80, т.5 от Закона за българските документи за самоличност е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на РС Пловдив сумата от 10
лв. , представляваща изплатени по делото пътни разходи от бюджета на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5