№ 171
гр. Разград, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330102313 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл.154 от Закона за енергетиката..
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Джунет С. Х., с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1447,83 лв. лв. за
потребена топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. - 30.04.2023 г., в имот,
находящ се в гр.Р. *******, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението и 156,01 лв. обезщетение за забава за периода от 13.10.2022 г.
до 03.11.2023 г. и разноските по ч.гр.д.№ 1901/2023 г. Сочи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е
ползвал такава на обща стойност 1447,83 лв. и не е заплатил тази сума,
поради което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 1368/2023 г. Претендира и за заплащане на
направените в това производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника. В срока
по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор, но в подаденото от него
възражение по ЧГРД №1901/2023 г. е записал, че оспорва вземането. В о.с.з.
същият заявява, че не оспорва размера на вземането, но няма възможност да
плати, т.к. е с намалена работоспособност на 100%.
След преценка на представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ответникът Джунет С. Х. е собственик на апартамент, находящ се в гр.Р.
*******, който е придобил с договор за покупко-продажба от 21.11.2013 г.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1901/2023 г. е издадена заповед за
изпълнение №233/10.03.2023 г. , с която е разпоредено Д. С. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Р. *******, общ. Разград, обл. Разград да заплати на
кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД АД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
Разград, УЛ.ЧЕРНА 7, ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА, общ. Разград, обл. Разград,
1
представляван от М. Н. К.,тел.******, чрез пълномощник Х. С. Х., тел.
******, сумата 1 447,83 лв. , топлинна енергия за адрес: гр.Р.********, ведно
със законната лихва от 04.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата 156,01
лв. лихва за периода 13.10.2022 г. до 03.11.2023г. и сумата 32,07 лв. разноски
по делото. Вземането произтича от следните обстоятелства: чл.154 ал.1 от
Закона за енергетиката и е за неплатена топлинна енергия за адрес:
гр.Р.******** и е за периода 01.02.2022г. – 30.04.2023г.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
чл.154 ал.1 от Закона за енергетиката и е за неплатена топлинна енергия за
адрес: гр.Р.******** и е за периода 01.02.2022г. – 30.04.2023г.
Тази заповед е връчена на длъжника и същият е депозирал възражение, че не
дължи сумите по заповедта. Искът, въз основа на който е образувано
настоящото дело е предявен в срока по чл.415 от ГПК.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.11, ал.5 от същите Общи условия е посочено, че купувачите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни редиаторни
вентили, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Видно от представените по делото фактури /л.15 и сл./ същите са издадени за
отоплителния сезон 2022 /2023 г., а именно през м. ноември 2021 г., декември
2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г., март 2022 г. и април 2022 г.
Издадено е и дебитно известие от 29.06.2023 г. към тези седем фактури за
сумата 226,02 лв. Според справката за задълженията на ответника по шестте
фактури, коригирани с тези по дебитното известие не са платени и той дължи
общо сумата 1161,64 лв. с ДДС Лихвата за забава върху сумите е съответно
156,01 лв.
За предходния сезон 2021/2022 г. за същият имот има непогасено задължение
за заплащане на сумата 286,19 лв., за което също са издадени три фактури и
същото е отразено в справка за задълженията по партида.
За топлоенергията са извършвани замервания /л.41 и л.43/ и показанията са
отразени в индивидуални справки /л.42 и л.44/ за използвана топлинна
енергия.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй
като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от
2
28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката
предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия
са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание
Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който
изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В случая по отношение на ответника се установи, че същият е
собственик на процесния имот през периода, за който се иска установяване
на задължението, самият той е заявил това обстоятелство при ищеца и е
поискал партидата за доставка на топлоенергия в този обект да бъде записана
на негово име. Следователно като собственик на сграда с централно
топлоснабдяване той е страна по договор за доставка при общи условия, респ.
дължи заплащане на ползваната в имота топлоенергия, вкл. и топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, чиято цена се претендира по
настоящото дело.
В случая цената на тази енергия е 1447,83 лв. за процесния период и
ответникът като потребител /собственик и ползвател на имота/ дължи
заплащане на същата. След изпадането му в забава същата дължи и
обезщетение за забава, което за периода 13.10.22г. до 03.11.2023 г. е в размер
на 156,01 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 75,88 лв. държавна
такса, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, както и сумата 25 лв., платена като държавна такса по ч.гр.д.
№1901/2023 г. по описа на РС - Разград.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.
*******, общ. Разград, обл. Разград дължи на “Топлофикация Разград” АД
със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал,
ул.”Черна”, ЕИК ********* общ. Разград, обл. Разград, представляван от М.
Н. К.,тел.******, чрез пълномощник Х. С. Х.,
сумата 1 447,83 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/ за ползвана топлинна енергия за адрес:
гр.Р.******** за периода 01.02.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната
лихва от 04.11.2023г. до изплащане на вземането,
и сумата 156,01 лв. /сто петдесет и шест лева и една стотинка/ обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 13.10.2022 г. до 03.11.2023г.,
3
за които суми е издадена заповед за изпълнение №233/10.03.2023 г. по ч.гр.д.
№1901/2023 г. на РС - Разград.
ОСЪЖДА Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р. *******, общ. Разград,
обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” АД със седалище
гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК
********* сумата 75,88 лв. /седемдесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки / за направените разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет
лева/ разноски по ч.гр.д. №1901/2023 г. на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. № 1901/2023 г. на РС-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4