Определение по дело №42592/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39857
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 7 ноември 2023 г.)
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20231110142592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39857
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.И ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г.И ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110142592 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ,
предявен от Т. М. М. с ЕГН ********** против „***“ АД с ЕИК ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 154,30 лв.,
представляваща остатък от застрахователно обезщетение в размер на 20 000
лв., ведно със законната лихва за забава в размер на сумата от 182,94 лв.,
изчислена от деня на изпадане в забава на ответника - 17.05.2023 г., до датата
на подаване на настоящата искова молба – 31.07.2023 г., както и законната
лихва за забава от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на договор № *** г. с ответника, сключил
застраховка „пълно каско“ за МПС - лек автомобил, марка „***“, модел
„***“, с peг. № ***, за сумата от 20 000 лв. със срок на действие. от 00:00
часа на 05.04.2022 г. до 23:59 часа на 04.04.2023 г. Твърди се, че на 28.01.2023
г. (събота) настъпило застрахователно събитие - кражба на лекият автомобил,
за което ищецът уведомил ответника, както и правоохранителните органи.
Твърди се, че било образувано досъдебно производство № 194/2023 . по
описа на 06 РУ на СДВР, което с постановление от 22.03.2023 г. било спряно
на основание чл. 244, ал.1, т.2 и чл. 199 НПК. Твърди се, че на 25.04.2023 г.
ответникът извършил плащане на сумата от 12 845,70 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, която сума постъпила по сметката на ищеца на
същата дата.
Сочи се, че изплатената сума от 12 845,70 лв. била значително по-ниска
от застрахователната стойност на автомобила, който бил оценен на 20 000 лв.
1
Излагат се твърдения, че направомерно ответникът начислил коефицент
овехтяване за сумата от 1 649 лв., която приспаднал от 20 000 лв. и
получената сума в размер на 18 351лв. ответникът намалил с допълнителни 30
%, в резултат на което достигнал до размера на изплатеното обезщетение от
12 845,70 лв.
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със
становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена
застраховка “Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ***, със
срок на действие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. и уговорено рисково
покритие “пълно каско”.
Не спори, че през време на действие на посочената по - горе
застраховка, застрахованото МПС е било обект на престъпление по чл. 346,
ал. 1 от НК.
Твърди, че намира за правилно, предвид неизпълнението от страна на
застрахования на задължението му по т. 66.11. от ОУ по застраховка „Каско
на МПС”, да намали застрахователното обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4
КЗ с 30 %. Счита, че определената стойност /преди прилагането на процент на
редукция/ в размер на 18 351 лв. реално отразявала и съответствала на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Оспорва момента, от който ищецът твърди, че дружеството е изпаднало
в забава. Претендира разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по
делото на основание чл.140, ал.3 ГПК:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ.
Налице са факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване, а именно, че между страните да сключена
застраховка “Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ***, със
срок на действие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. и уговорено рисково
покритие “пълно каско”; че през време на действие на посочената по - горе
застраховка, застрахованото МПС е било обект на престъпление по чл. 346,
2
ал. 1 от НК; че на 25.04.2023 г. ответникът извършил плащане на сумата от 12
845,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение, която сума
постъпила по сметката на ищеца на същата дата.
При разпределение на доказателствената тежест:В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществено
застраховане, който да е действал по време на реализиране на процесното
застрахователно събитие – 25.04.2023 г.; 2. настъпване на покрит
застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени
вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
на твърденията на ищеца, както и да докаже наведените в писмения отговор
възражения.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
По доказателствените искания:
Приложените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да
се допуснат.
Поисканата от САТЕ по въпроси, поставени от ищеца е допустима и
относима за разрешаването на правния спор, като вещото лице при изготвяне
на заключението следва да се запознае с всичката налична документация,
включително и тази, която се представя от ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
3
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът на основание чл.140, ал.1 ГПК, във вр. чл.146,
ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.02.2024 г. от 14,50 ч., за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК, ответникът да представи цялата
преписка по щета № ***г., в двуседмичен срок от получаване определението.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК, ответникът да представи на
оптичен носител снимките на процесния автомобил, при извършването на
които е бил съставен Протокол за оглед № ***г, в двуседмичен срок от
получаване определението.
ДОПУСКА приложените от ищеца и ответника към исковата и отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на САТЕ със задачи, формулирани от ищеца в
исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба, при депозит в
размер на 500 лв., от които 250 лв. - вносими от ищеца, и 250 лв. – от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. С.С., който да се уведоми да работи по
поставените задачи след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да използва
снимковия материал, съдържащ се в представения от ответника оптичен
4
носител, касаещ процесния лек автомобил.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че постигнатото
по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и
от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от
разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща
на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проект за
доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от писмения
отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5