Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13547 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 184231 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 49250/ 2018 г. Софийски
районен съд, 144 състав осъдил „З.А.” АД, ЕИК *******да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1 416 лева - обезщетение за вреди от случило
се на 16.02.2018 г. около 17.45 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Милин
камък“ и бул. „Свети Наум“ ПТП, причинено виновно от водач на лек автомобил „БМВ
320“, с рег. № *******застрахован при ответното дружество по застраховка ‚Гражданска
отговорност“ с полица BG/11/118000111755, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2018 г., до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
450 лева - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.А.” АД, който го
обжалва в частта, с която искът е уважен за разликата над 708 лв. до 1 416
лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
първостепенният съд приел, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Този
извод съдът основал на описания в протокола за ПТП механизъм, без да съобрази
заключението на САТЕ и допускайки съществено процесуално нарушение, като не
допуснал поисканите гласни доказателствени средства за доказване на твърдяното
съпричиняване. В частта му относно механизма на ПТП протоколът не съставлявал
официален документ, тъй като фактите и обстоятелствата не са възприети
непосредствено от длъжностното лице и пресъздава единствено свидетелствата на
участниците в ПТП. Освен това в заключението на САТЕ било посочено, че от
техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо и за двамата водачи
при едни и същи условия – ако не бяха навлизали в кръстовището, без да имат
възможност да го напуснат. По този начин и двамата допуснали едно и също
нарушение - на чл. 50а ЗДвП, и ПТП било резултат от поведението на двамата
водачи. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо
това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разликата над 708
лв. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна И.Н.И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
След допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение,
първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за причинени имуществени вреди от ПТП, състояло се на 16.02.2018
г. около 17.45 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Милин камък“ и бул.
„Свети Наум“, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № *******– А.Р.М.,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Претендирана
е и законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 25.07.2018 г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер с възражение, че вината за
ПТП била изцяло за ищеца, евентуално – с възражение за съпричиняване на
вредите. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Като краен
резултат въззивният съд го намира за правилно в същата част по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо
увредения.
Предвид частичното влизане в сила на атакуваното решение и съобразно
въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорен пред
настоящата инстанция е само въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увредения ищец и съответно – какъв е размерът на
дължимото от застрахователя обезщетение.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди
от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването
са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да
бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия
вредоносен резултат, като не е необходимо същият да е действал виновно. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. №
525/2008 г., ІІ ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ ТО,
решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г., решение № 58/29.04.2011 г.
по т.д. № 623/2010 г., ІІ ТО и др.), съгласно която
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва
да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките на съпричиняването.
В случая, съгласно протокола за ПТП от 16.02.2018 г. и
приетото в първата инстанция заключение на САТЕ, на 16.02.2018 г. около 17.45
ч. лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № *******управляван от А.Р.М.,*** с
посока от ул. „Крум Попов“, и на кръстовището с бул. „Свети Наум“ навлиза на
разрешен сигнал на светофарната уредба, но не успява да напусне кръстовището на
разрешен сигнал, вследствие на което реализира ПТП с навлизащия му отдясно и
движещ се по бул. „Свети Наум“ на разрешен сигнал лек автомобил „Ситроен
Ксара“, с рег. № *******, управляван от ищеца. С влязло в сила наказателно
постановление № 18-4332-002786/30.03.2018 г. на виновния водач е наложено административно
наказание – глоба, за нарушение на чл. 50а ЗДвП. Съгласно заключението на САТЕ,
по делото няма данни, на базата на които да се определи скоростта на движение
на двете ППС в момента преди удара. Водачът на л.а. „Ситроен“ е имал възможност
да предотврати произшествието, ако е изчакал л.а. „БМВ“ да напусне кръстовището.
От показанията на А.Р.М., разпитан като свидетел във въззивното
производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК се установява: При процесното
ПТП пътували със съпругата му и попаднали в задръстване на бул. „Крум Попов“ и
улица, чието име не си спомня. Навлязъл в кръстовището, но видял, че няма да
може да се придвижи, за да поеме в посока „Хемус“ и решил да продължи нагоре,
за да избегне задръстването, но според КАТ вече било светнало червено за него и
зелено за преминаващите и се ударили с една кола челно. Преди удара свидетелят
се придвижил и навлязъл в кръстовището с десен мигач, но след известно време
преценил, че ще остане в задръстването и затова продължил направо, т.е.
престоял известно време в кръстовището, спрял да изчака да продължи надясно и
когато видял, че няма да може да продължи надясно, продължил направо.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
предпоставките на съпричиняването от страна на увредения. Заключението на САТЕ
е изготвено само въз основа на протокола за ПТП, а от показанията на разпитания
в настоящото производство като свидетел водач А.М. се установи по безспорен
начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е само неговото поведение –
същият навлязъл и спрял в кръстовището с подаден десен мигач, но виждайки, че
няма да може да завие надясно, в последния момент продължил направо, при което ищецът,
преминаващ през кръстовището на зелен сигнал, се ударил челно в управлявания от
свидетеля автомобил. При тези факти, навлизането от ищеца в кръстовището не е в
нарушение на чл. 50а ЗДвП, а произшествието е реализирано по причина, че М. е
бил подал светлинен сигнал за завой надясно, но в последния момент е продължил
направо.
Ето защо, макар първостепенният съд да е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е допуснал своевременно поискания от
ответника свидетел, това нарушение не се е отразило на правилността на крайните
му изводи, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива
са в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно представената разписка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184231 от
05.08.2019 г., постановено по гр.д. № 49250/ 2018 г. на Софийски районен съд,
144 състав в обжалваната част, с
която „З.А.” АД, ЕИК *******е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати
на И.Н.И., ЕГН **********, разликата над 708 лв. до 1 416 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 16.02.2018 г. в гр.
София.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Н.И., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв.
(триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 49250/ 2018 г. на Софийски
районен съд, 144 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.