Р Е Ш Е Н И Е
№ 190 05.12.2019 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На деветнадесети ноември година 2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 245 по
описа за 2019 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата на „Тракия
Глас България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Търговище, кв. „Въбел“, Индустриална
зона, представлявано от прокуристите З. Б. и Б. Р. И. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0323-000159/
05.09.2019 г. на полицейски инспектор (ПИ) при ОД на МВР – Шумен в РУ-Велики
Преслав, с която е постановено на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с ДК№ Т 6059
ВТ за срок от 6 месеца, считано от 04.09.2019 г., тъй автомобилът на
дружеството е управляван на 04.09.2019 г. от лицето Бр. М., което не притежава
валидно СУМПС за територията на Р.България – управлява със СУМПС стар образец,
издадено от Р.Турция, което не е придружено от легализиран превод на български
език.
Жалбоподателят счита издадената заповед
за незаконосъобразна поради нарушение на административно-процесуалните правила.
Процесния адм. акт е издаден по повод на управление на 04.09.2019 г. около 22,
30 ч. в град Велики Преслав на лицето Бр.А. М.на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ ..., собственост на дружеството, без да притежава валидно
свидетелство за управление на територията на Р. България. Притежаваното от
лицето СУМПС е издадено от Р. Турция по стар образец и не е придружено от
легализиран превод на български език. Жалбоподателят сочи, че при проверката
действително М. не е носел СУМПС, тъй като го е бил забравил в хотела в гр.
Търговище, за което се обадил на свой колега, който го е донесъл своевременно
във Велики Преслав, но не е донесъл превода, който е имал към свидетелството.
На водача М. са били съставени АУАН без той да разбере, че проверяващите са
приели, че няма валидно свидетелство за управление на МПС. Водачът е имал
валидно свидетелство за управление, което към момента на проверката не се е
намирало в него. Водачът е представил възражение по повод на съставения му АУАН
като е представил препис на свидетелството за управление, като е навел доводи,
че не владее добре български език макар и да е български гражданин, тъй като от
1991 г. живее постоянно в Р.Турция.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. И.И. от
АК – Търговище, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за
отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът
по оспорването – пол. инспектор при ОД
на МВР – Шумен в РУ – Велики Преслав редовно призован, се явява лично, счита
жалбата за неоснователна. От процесуалния му представител гл. юрк. И. И. е
получена молба за даване ход на делото в нейно отсъствие и изразено становище
за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е
основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят „Тракия
Глас България“ ЕАД е собственик на управлявания от водача М. автомобил м. „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ …, видно от представената
справка от адм. орган (стр. 4 от адм.
преписка).
На процесната дата 04.09.2019 г. в 22, 30 ч. водачът М.
е управлявал автомобила на жалбоподателя в гр. Велики Преслав на ул. „Борис
Спиров“ до сградата на ОБА със СУМПС без легализиран превод на български език,
според съставения АУАН (стр. 2 от адм. преписка).
С процесната Заповед № 19-0323-00159 от 05.09.2019 г. пол. инспектор М. В. при ОД на МВР-Шумен
в РУ-Велики Преслав е наложил ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС на жалбоподателя
за срок от 6 месеца, считано от 04.09.2019 г. на основание чл. 171, т. 2а, б. А
от ЗДвП.
На 09.09.2019 г. водачът М. е представил до РУ- Велики
Преслав при ОД на МВР – Шумен възражение, към което представил копие на превод
на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС (стр. 12 от адм.
преписка).
По делото е разпитан в качеството му на свидетел Б А Х,
работещ в „Тракия Глас“ от 2005 г. Според свидетеля за инцидента в гр. Велики
Преслав разбрал от директора на завода, който му се обадил и му казал, че
колеги са спрени и Б. (Бр. М.) си е забравил книжката. Било късно. Той станал
преоблякъл се и тръгнал към хотела, за да занесе книжката. М. бил отседнал в
хотел „Идол“. Когато стигнал до рецепцията му се обадил по телефона, за да каже
на рецепционистката да отключи стаята, за да може той да вземе свидетелството е
да му го занесе. Качили се в стаята. М. обяснил къде се намира шофьорската
книжка, св. Хюсеин намерил портмонето и я извадил и я занесъл в гр. Велики
Преслав като я предал на М.. След като оставил книжката свидетелят се прибрал.
По-късно от М. свидетелят разбрал, че е трябвало да вземе и още един превод или
легализация, за който М. не е казал на свидетеля.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел М. А.
В. – мл. автоконтрольор в РУ- Велики Преслав от 20 години. Според свидетеля
процесния автомобил е бил спрян с полицай И. К., с когото са били в
автопатрулен екип. Около 22, 30 ч. двамата са спрели л.а. „Фолксваген Пасат“ с
търговищка регистрация, тъй като навлизал срещу пътен знак, който забранява
навлизането на леки автомобили. Пътят е бил еднопосочен и автомобилът е бил
навлязъл от погрешната посока. В хода на проверката се установило, че водачът
не носи СУМПС. Той е носел само лична карта. При извършената проверка на
таблета, с който работи свидетелят е установил, че водачът не притежава СУМПС.
В последствие водачът е обяснил, че притежава турско свидетелство, което не
носи в себе си. Свидетелят е попитал водача М. дали свидетелството му е от
новия образец, който е валиден или е от стария. Водачът му обяснил, че е от
новия образец и до 20 минути може да го предостави. Свидетелят се съгласил да
изчака. След като донесли свидетелството се оказало, че е от стария образец.
Свидетелят попитал М. дали има превод на това свидетелство, а той отговорил, че
няма. За тези нарушения на водача е бил съставен акт по ЗДвП и табелите на
автомобила са били снети. С водача свидетелят е говорил на български език и М.
е разбрал, че става въпрос за преводен документ.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел И. Ц.
К.– ст. полицай в група „Охрана на обществения ред“ в РУ – Велики Преслав от
2007 г. Поводът за спиране на процесния автомобил е бил навлизането му в участък от пътя, който е еднопосочен.
Автомобилът е бил спрян, защото е бил навлязъл срещу знака, който указва, че
улицата е еднопосочна. Това е станало в гр. Велики Преслав на ул.“Борис Спиров“,
близо до Областна управа. Водачът на автомобила, към момента на проверката не е
носел свидетелство за управление. След около 20-30 мин., негов приятел му
донесе свидетелството за управление, което е било турски образец – стар, което
е невалидно за Европейския съюз и на територията на Р.България. Свидетелството
е невалидно, без превод на български език. Водачът М. е заявил, че няма такъв
превод към това свидетелство, което е стар турски образец. Новите свидетелства
за управление, издадени от Р.Турция, важат за българската територия.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели,
като непротиворечащи на събраните по делото доказателства, поради което ги
приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
От правна страна съдът счита, че Заповед № 19-0323-000159 от 05.09.2019 г. на ПИ при ОД на МВР – Шумен в РУ – Велики Преслав, с
която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от представената Заповед
№ 372з-15125/ 04.06.2019 г. директорът на ОД на МВР – Шумен е упълномощил
лицата от състава на дирекцията, които следва да издават заповеди за прилагане
на ПАМ, сред които и служителите на длъжност „ПИ VІ и V степен“ към РУ“Велики
Преслав“ при ОД на МВР – Шумен с компетентност за територията на съответното РУ
при ОД на МВР - Шумен.
ПАМ са актове на държавно управление от категорията
индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на
законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната
сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да
бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от
компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни
лица).
Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на
жалбоподателя е извършено на 04.09.2019 г. или тогава е действала разпоредбата
на чл. 171, т. 2а б. „а“ в редакцията си от ДВ бр. 2/ 2018 г., в сила от 03.01.2018
г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: ….2а.прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;…“ Следователно необходимите
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да
е собственик на моторното превозно средство и да го е управлява трето лице с
невалидно свидетелство за управление на територията на Р.България. Не се спори
по делото, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС. От съдържанието на
АУАН е видно, че на инкриминираната дата и час третото лице М. е управлявало
автомобила му с турско свидетелство за управление. Единственият спорен момент
между страните е дали представеният пред адм. орган превод на свидетелството за
управление на М. е легализиран превод на свидетелството на български език. Съдът
приема, че такъв е налице. СУМПС на третото лице М. е преведено от лицензиран
преводач съобразно правилата на Правилника за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа. Свидетелството за
управление на МПС на М. е издадено в Р.Турция, която е договаряща страна по Конвенцията за пътното
движение и по силата на чл.
161, т. 1 ЗДвП се счита за валидно в РБългария, ако отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В случая административният
орган не е разполагал със свидетелството за управление на МПС на М., не е
обсъждал съответствието му с изискванията по приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата, не е
формирал изводи за неговата валидност и не е основал акта си на тях.
Отделно от това съдът
счита, че АО е смесил понятията „не представя свидетелство за управление“ и „не
притежава свидетелство за управление“. Действително към момента на проверката
от служителите на адм. орган М. не е представил свидетелство за управление,
което да е придружено с превод на български език, което обаче не изключва
факта, че той е притежавал такъв превод (представен с възражението на М. пред
АО, както и представен пред съда с подадената жалба против издадената ПАМ). Поради
това съдът приема, че макар АУАН да е редовно съставен по предвидения за това
ред и да се ползва с презумптивна доказателствена сила, то тя е оборена от
жалбоподателя с годни доказателствена средства, поради което неправилно и незаконосъобразно
административният орган не се е съобразил с нея, издавайки процесната заповед.
В тежест на жалбоподателя е да опровергае презумпцията за истинност на АУАН по
чл.189, ал.2 от ЗДвП и след като е го е сторил, то съдържащите се в него факти
и обстоятелства следва да се считат за неверни, както неправилно е преценил и
административният орган.
Наложената ПАМ е преустановителна и цели
преустановяване на управлението на МПС от неправоспособно лице, което в случая
не е налице. Процесното МПС е управлявано от правоспособно лице. В тази връзка
съдът счита, че дори да се приеме, че процесната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон, то тя не съответства на целта на закона.
Целта на закона, както бе посочено по-горе е предотвратяване на управлението на
МПС от неправоспособно лице с цел избягване на ПТП. В случая това не е налице,
поради което съдът намира, че с прилагането на процесната ПАМ не се постига
целта на закона.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а подадената жалба е основателна.
Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на изхода от оспорването на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 550 лв.,
съставляващи внесена ДТ и адв. възнаграждение.
Воден от горното и на основание и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0323-000159/
05.09.2019 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР – Шумен в РУ-Велики
Преслав, с която е постановено на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с ДК№ …за
срок от 6 месеца, считано от 04.09.2019 г., тъй като автомобилът, собственост
на „Тракия Глас България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Търговище, кв. „Въбел“,
Индустриална зона, представлявано от прокуристите З. Б. и Б. Р. И. е бил управляван
на 04.09.2019 г. от лицето Бр. М., което не притежава валидно СУМПС за
територията на Р.България.
ОСЪЖДА РУ-Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен да
възстанови на „Тракия Глас България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Търговище, кв.
„Въбел“, Индустриална зона, представлявано от прокуристите З. Б. и Б. Р. И.
направените разноски в размер на 550 лв., съставляващи внесена ДТ и адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: