РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Плевен , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430104077 по описа за 2020 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление - г***, против А. З. К., ЕГН **********, от ***, в която се сочи, че при
сключване на Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD – 16157206/22,06,2018 г., на ответника е отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта ***, с максимален кредитен лимит 1000,00 лева.
Сочи се, че последното плащане по картата е от 01,12,2018 г., като к покана за
доброволно изпълнение от 01,06,2019 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Сочи се, че дължими са останали 876,15 лева главница, 0,98 лева възнаградителна
лихва за периода 01,12,2018 г. – 01,06,2019 г., 46,43 лева мораторна лихва за периода
01,06,2019 г. – 18,12,2019 г. Сочи се, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№8197/2019 г. по описа на РС Плевен, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. В заключение ищеца моли съда на основание чл.422 от ГПК да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 876,15 лева
главница, 0,98 лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2018 г. – 01,06,2019 г.,
46,43 лева мораторна лихва за периода 01,06,2019 г. – 18,12,2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените разноски в заповедното
и исковото производство. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за
същите суми. С молба от 18,02,2021 г. проц.представител на ищеца моли съда да уважи
претенциите. С влязло в сила определение, производството е частично прекратено по
1
отношение на предявения установителен иск за установяване съществуването на 0,98
лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2018 г. – 01,06,2019 г. и 46,43 лева
мораторна лихва за периода 01,06,2019 г. – 18,12,2019 г., поради недопустимост на
предявения иск.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.М.С. от ПАК, в който сочи, че
установителния иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем не е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По отношение предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск се сочи, че картата е получена на 23,07,2018
г., поради което няма как да е използвана на 22,06,2018 г. за закупуване на стока от
Технополис. Възразява се за наличие на нищожни клаузи в договора. В с.з. особения
представител ангажира становище, че предявеният установителен иск е неоснователен,
тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, с оглед недостигане на
обявяването й на длъжника. Сочи се, че е неоснователен и предявения осъдителен иск.
Твърди се от една страна, че стоката е заплатена преди реалното получаване на картата
от ответника, а от друга – че в сумата за главница е включена застрахователна премия,
която не се дължи, и дължимата сума за главница следва да се намали с внесената сума
ат 221,66 лева.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №8197/2019 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски
паричен кредит ***** от 22,06,2018 г. и договор №CARD – 16157206 към него от
същата дата, сключен между *** - като кредитор и ответника, за сумата от 434,91 лева
чиста стойност на кредита и 507,96 лева обща стойност на плащанията с
първоначалната вноска. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен
процент от 28,29 %, и ГПР от 32,27%. В договор **** е посочено, че е отпуснат
кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. В договора е посочено също, че общата
дължима сума от кредитополучателя е платима на 12 броя месечни вноски, всяка от
42,33 лева, с падеж - 1-во число на месеца и падеж на първата вноска – 01,08,2018 г. и
на последната – 01,07,2019 г. В договора е посочено също, че се сключва при Общи
условия. Неразделна част от Договора за кредит е погасителен план към него, както и
СЕФ.
От представената по делото обратна разписка от „Еконт експрес“ се установява,
2
че отв.К. е получил на 23,07,2018 г. пратка от ищеца, съдържаща ***.
От представеното копие от Последна покана от ищеца до ответника /за която
няма данни да е достигнала до последния/ се установява, че същият е уведомен за
преустановяване на плащанията по кредитната карта ***, както и за размера на
дължимите суми по същата.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: с платежно нареждане от 22,06,2018 г. на търговеца *** е преведена сумата
от 399,00 лева за продадена стока – ***. ВЛ е установило, че ответникът е използвал
услугата „покупка на изплащане“ в мрежата от търговски партньори на ищеца, като е
закупил избрана от него стока и е усвоил сума от кредита в размер на 399,00 лева
заедно със застраховка на плащанията в размер на 35,91 лева. ВЛ е установило също
така, че на 24,07,2018 г. ответникът е извършил теглене в брой на сумата от 400,00
лева, като е удържана и такса за теглене в брой в размер на 10,00 лева чрез кредитна
карта ***. ВЛ сочи, че общо внесени от ответника са 221,66 лева, като последната
вноска е направена на 16,11,2018 г. и е в размер на 17,00 лева. ВЛ е установило, че със
внесената сума от 221,66 лева са погасени 146,27 лева главница, 59,39 лева лихви и
16,00 лева месечни такси. Посочено е, че общо дължимата сума от ответника е в размер
на 876,48 лева, включваща сума по кредита в размер на 852,48 лева /от които 698,64
лева главница по кредита, 59,02 лева лихва и 94,82 лева месечни лихви/ и 24,00 лева
месечни такси за обслужване, както и обезщетение за забава в размер на 48,69 лева за
периода 10,06,2019 г. – 27,12,2019 г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
На първо място, неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че предсрочната изискуемост не е обявена на ответника. Съдът намира, че в
случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД,
доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните
договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за установен
също и факта на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора
3
за заем, на основание нормата на чл.17 от Договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **** - при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, цялото вземане
по кредита става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяването на
длъжника за това - или считано от 01,02,2019 г. Съдът намира, че в случая, доколкото
кредиторът- заемодател, не се явява банка, поради изложените съображения, не е
нужно уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, по смисъла на ТР№4/2013 г., т.18., визиращ договорите за банков кредит, по
реда на чл.430 от ТЗ. Съдът намира, че в случая клаузата за предсрочна изискуемост,
при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД. С
уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока,
като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество, по
силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта, че
ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа на валиден договор
за кредит.
На основание изложеното, съдът приема, че претендираната главница в размер
на 876,15 лева е дължима от ответника.
По иска с правно основание чл. 240, ал.1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
С оглед изводите на съда за основателност на претенцията за главница, следва да
бъдат разгледани само предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,98 лева възнаградителна
лихва за периода 01,12,2018 г. – 01,06,2019 г. и 46,43 лева мораторна лихва за периода
01,06,2019 г. – 18,12,2019 г. Съдът намира същите за основателни и доказани по размер
с оглед заключението на ВЛ.
По отношение възражението за неоснователност на иска, тъй като главницата
включва и застрахователна премия *** – съдът счита същото за неоснователно,
доколкото е налице валидно сключен между ответника и “***договор за застраховка
****, като е представен сертификата по застраховката.
Неоснователно е и възражението, че няма как картата да е получена от ответника
на 23,07,2018 г., а още на 22,06,2018 г. същият да е закупил стока с нея. Видно е от
представената справка по кредит ****, оторизационен код ****, че ответникът се е
възползвал от възможността, предвидена в чл.4 от Договора да използва услугата
„покупка на изплащане“ в мрежата от търговски партньори на кредитора, използвайки
4
телефонния център, и закупувайки аудио система Сони.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски, които са в размер на 125,00 лева за държавна такса, 200,00 лева депозит за
особен представител, 120,00 лева за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение /с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с
ДВ, бр.8 от 2017 г./.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на
75,00 лева.
Следва на адв.М.С. да се изплати възнаграждение за особено представителство в
размер на внесения за това депозит от 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че А.
З. К., ЕГН **********, от *****, ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА ***, чрез ****, със
седалище и адрес на управление - ****, сграда 14, сумата от сумата от 876,15 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8197/2019 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД А. З. К. , ЕГН **********,
от с.***, ДА ЗАПЛАТИ на ****, със седалище и адрес на управление - г****,
сумата от 0,98 лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2018 г. –
01,06,2019 г. и 46,43 лева мораторна лихва за периода 01,06,2019 г. –
18,12,2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. З. К., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление - ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 125,00 лева за държавна такса, 200,00
лева депозит за особен представител, 120,00 лева за ВЛ и 100,00 лева за
5
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. З. К., ЕГН **********, от
с***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 75,00 лева.
Да се изплати на особения представител на ответника – адв.М.С. от ПАК,
възнаграждение за особено представителство в размер на 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6