Решение по дело №2354/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1201
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20222120202354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202354 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на Л. М. К., ЕГН: **********, адрес: ***** против НП № 251а-
259/05.10.2020г., издадено от директора на ОД МВР-Бургас, с което, за
нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се посочват доводи за
неправилност и незаконосъобразност.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и моли НП, да
бъде отменено. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор «ПП» при ОД на МВР гр. Бургас,
редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред
настоящия съд. Не изразяват становище, не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.
1
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2020 г. около 19:20, служители на ОД МВР Бургас установили,
че жалбоподателят Л. М. К. се придвижва на открито обществено място — в
района на магазин “Лидл“ в гр. Царево като е без поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа. и устата, с което е нарушил РД-01-
124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и заповед
№ РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ.
За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, бил съставен АУАН от
16.04.2020г. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без
възражения. Въз основа на посочения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление с което за нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 300 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на
ЗЗ и ЗАНН, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са
следните:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Според посоченото в НП, осъщественото деяние не притежава качество
„маловажност”, по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
2
противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-
19 в страната. Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства, се
потвърждават от показанията на разпитания по делото актосъставител.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.),
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие
на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г.,
изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията
на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната
обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение и препоръки на Националния
оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ, в сила от
12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от
24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка, „Преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов –
3
ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г.,
в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се установи, че на посоченото
обществено време и място на открито обществено място – магазин «Лидл» в
гр. Бургас, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ
противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична
обстановка, а именно не е изпълнил задължението си да носи защитна маска,
покриваща носа и устата. Съдът счита, че както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е
постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН
реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на
нарушението е пълно и ясно и съответства на посочената като нарушена
законова разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ е
въведена. Констатираното и в последствие санкционирано нарушение се
доказва от обективна и субективна страна. Независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл.
209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от
жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“, по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като
се установи, че жалбоподателят не е вложил умисъл в извършеното от него
деяние, тъй като е махнал маската след излизане от магазина и влизайки
отново, да върне количката за пазаруване е пропуснал да я сложи отново.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.
28, б.„а“ ЗАНН, да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на
4
наказателното постановление, поради противоречие със закона. Съдът отчита
и обстоятелството, че икономическите условия в страната са трудни и
плащането на така наложената глоба от жалбоподателя, значително ще го
затрудни.
Поради изложените съображения, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно.
По делото няма направено искане за разноски, от страна на
жалбоподателя, поради което същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 251а- 259/05.10.2020г., издадено от директора на ОД
МВР-Бургас против Л. М. К., ЕГН: **********, адрес: *****, с което, за
нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5