Номер 223531.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
ИВАЛЕНА О. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЛЕНА О. ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско
дело № 20203100501713 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и В.К.-Д.,
чрез адв. Й.Д. – САК срещу Определение № 6966/03.06.2020г., постановено по гр.д.
№2289/2020г. по описа на РС-Варна, в частта, в която съдът е оставил без уважение
възражението на „ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на посоченото дело пред Варненски
районен съд и изпращането му за разглеждане по подсъдност на СРС.
В жалбата са наведени доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 114 от ГПК.
Твърди се, че следва да се приложи общата местна подсъдност уредена в чл. 105 ГПК.
Настоява за отмяна на горецитираното определение, в частта, в която съдът е оставил без
уважение възражението на „ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на делото пред Варненски
районен съд, както и за прекратяване на производството по гр.д. №2289/2020г. на ВРС и
изпращането на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Насрещната страна Р.Г., чрез пълномощника си адв. Н.И. – ВАК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Намира съдебния акт
на първоинстанционния съд за мотивиран и правилен, излага подробни съображения в тази
насока. Настоява за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Р.Г., чрез
пълномощника си адв. Н.И. – ВАК, срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №233/18.02.2019г. и
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност.
От доказателствата по делото е видно, че на 08.03.2007г. между „ИНВЕСТБАНК“ АД и
Р. И. Г. е сключен Трудов договор № 01/08.03.2007г., в същия, като място на работа е
посочено Регионален банков клон с адрес гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ 7.
На 18.05.2015г. с Допълнително споразумение № 248/18.05.2015г. към Трудов договор
№ 01/08.03.2007, „ИНВЕСТБАНК“ АД възлага на служителя Р. И. Г. длъжността
„Специалист банкиране на дребно“, с място на работа ИРМ НАП, с адрес: Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 128.
На 05.03.2019г. с Допълнително споразумение №84/05.03.2019г. към Трудов договор
№01/08.03.2007г. „ИНВЕСТБАНК“ АД възлага на Р. И. Г. длъжността „Специалист
банкиране на дребно“, с място на работа на служителя - гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 38.
Със Заповед за прекратяване на правоотношение №233/18.12.2019г. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и въз основа на същото е прекратен Трудов договор
№ 01/08.03.2007г., считано от дата 20.12.2019г.
След предявяване на исковете, в срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК, ответникът е направил
възражение за местна неподсъдност на делото. Същото е оставено без уважение от
първоинстанционният съд с Определение № 6966/03.06.2019г. Настоящата инстанция счита,
че обжалваният съдебен акт е правилен и частната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Общото правило в института на подсъдността, закрепено в чл. 105 ГПК урежда, че искът
се предявява пред съда в района, на който е постоянния адрес или седалището на ответника.
От това правило са предвидени редица изключения с оглед качеството на страните или
предмета на спора. Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Разпоредбата не съдържа
ограничение на възможността за избор само относно трудови спорове, заявени преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят е предоставил възможност за
избор на подсъдност на работника по всички негови трудови спорове с работодателя.
Според чл. 357 КТ трудови спорове са и споровете между работника/служителя и
работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения. Разпоредбата на чл.
114 ГПК е приложима по всички спорове относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В настоящия случай ищецът
се е възползвал от специалната подсъдност по чл.114 ГПК и е предявил исковата си
претенция пред Варненски районен съд.
Въз основа на изложеното, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
като е оставил без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото и
същият следва да бъде потвърден.
Предвид изхода от настоящото въззивно производство, в полза на частния ответник
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Воден от горното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №6966/03.06.2020г., постановено по гр.д.№ 2289/2020г. по
описа на РС-Варна, 12-ти състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение
възражението на ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на гр.д. №2289/2020г. пред
Варненски районен съд и изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на СРС.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и В.К.-Д. да заплати на Р. И. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ 9, ет. 4, ап. 8, сумата от
100,00 лева, сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________