№ 24709
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110158091
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Д. К., чрез адвокат Г. Ч. /с пълномощно на л. 12/,
срещу [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [
фирма ] АД, чрез адвокат Х. Н. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. от
13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25,00 лева – част от вземане в
общ размер на 56,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
потребителски кредит № /15.11.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 15.11.2021 г. между [ фирма
] АД – като заемодател, и П. Д. К. – като заемополучател, е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № /15.11.2021 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 800,00 лева, срещу
насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на
получаването . В договора били уговорени ГПР в размер на 43,15 %, годишен лихвен
процент за кредита в размер на 36,00 %. Съгласно чл. 19 страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите
условия на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на [ фирма ] АД. В чл. 29 от
договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 19,
заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което
общият размер на задълженията му по договора възлизал на 856,00 лева, в това число
начислената му неустойка по чл. 29 в размер на 50,40 лева. Твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по договора. Навежда правни съображения, че договорът за кредит е
нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият
случай се касае договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за
действителността на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Поддържа, че процедурата не е била спазена, тъй като ответникът не му е представил
1
преддоговорна информация и съответно не е получил валидно съгласие за сключване на
договора и договорът не е подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че е
нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всичките
елементи от съдържанието му бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Посочва, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа
информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да
са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита, че посоченият в
договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая бил над
максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага аргументи, че клаузата на чл. 29, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят
бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът
заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви
точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита
възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания. Счита, че договорът за заем бил нищожен поради нищожност на
уговорената лихва – последната поради противоречие с добрите нрави предвид
изключително високият размер. Позовава се на чл. 23 ЗПК и претендира присъждане на
сумата от 25,00 лева – част от вземане в общ размер на 56,00 лева, представляваща разлика
между заплатената сума от 856,00 и реално получения заем в размер на 800,00 лева. Моли за
уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Признава се факта, че на 15.11.2021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и П. Д. К. –
като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
/15.11.2021 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата в размер на 800,00 лева, което задължение било изпълнено от
заемодателя на 15.11.2021 г. чрез системата за плащане на „Изипей“. Развива подробни
съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички
законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на
договора и в частност – на процесната клауза. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за потребителски кредит от
разстояние № /15.11.2021 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба
съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на/заобикалят
императивни материалноправни норми или добрите нрави; 2./ извършено плащане на
претендираните суми по договора за заем в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи. В негова тежест е да докаже, че клаузата на чл. 29 от договора е
индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./
на 15.11.2021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и П. Д. К. – като заемополучател, е
бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № /15.11.2021 г., по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на
800,00 лева, при лихвен процент по кредита 36 % и ГПР 43,15 %; 2./ извършено от [ фирма ]
АД предаване на сумата от 800,00 лева на заемателя П. Д. К..
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССЧЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на
2
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, доколкото
част от документите, които ищецът желае да бъде задължен ответника да представи по
делото, вече са представени с ОИМ, а в останалата им част, касаеща справка от
счетоводството на ответното дружество и находящи се у него платежни документи, съдът
намира, че доколкото ищецът твърди, че е страна по процесния договор и е извършвал
плащания по него, то същият следва да разполага с поисканите документи, а и негова
доказателствена тежест е да установи плащането на претендираните суми, във връзка с
които твърдения не представя доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането по чл. 192 ГПК за първото по делото
открито съдебно заседание с оглед преценка неговата необходимост.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената ССчЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3