Р Е Ш Е
Н И Е
№190
гр. Несебър, 26.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа гр. д. № 221 по описа на Районен
съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „С.Б.С.” АД
срещу И.Ф.О. са предявени искове за признаване на установено, че ответникът му дължи
сумата от 799,75 лв. – главница и сумата от 77,04 лв. – лихва. Ищецът твърди,
че между ответника и „Мобилтел” ЕАД бил сключен Договор за продажба на
изплащане № ********* от 18.04.2015г. Сочи, че по силата на договора купувачът
се задължил да заплати на продавача продажната цена на получената вещ. Навежда,
че поради неплащане в срок договорът бил прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от него. Излага, че до края на срока на договора останала непогасена
сума в размер на 799,75 лв., която станала предсрочно изискуема на основание
чл.12.3 от договора. Твърди, че на 07.11.2014г. между „Мобилтел” ЕАД и „С.Б.С.”
АД бил сключен договор за поръчителство. Сочи, че на основание чл. 3 от него
ищецът се съгласил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел”
ЕАД договор за продажба на изплащане. Навежда, че на 13.10.2016г. било връчено
уведомление от ищеца до ответника, с което последният бил уведомен, че
поръчителят ще изпълни вместо него задължението към „Мобилтел” ЕАД. Излага, че
поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника на 08.12.2016г. сумата
от 799,75 лв. била заплатена от ищеца на „Мобилтел” ЕАД. Счита, че поради тази
причина ищецът има изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника за тази сума.
Претендира и лихва за забава в размер на 77,04 лв. за периода 08.12.2016г. –
27.09.2017г. Сочи, че при сключването на договора ответникът е заплатил
първоначална вноска от 49,98 лв. по т. 4 от него. Твърди се, че неразделна част
от договора за продажба на изплащане е погасителен план, в който е отбелязано,
че плащането трябва да се извърши на 23 равни месечни вноски по 49,98 лв.
Навежда се, че ответникът е заплатил седем месечни вноски за периода
м.04.2015г. – м.10.2015г. Излага се, че до края на договора са останали 16
дължими месечни вноски за периода м.11.2015г. – м. 02.2017г., които не са
заплатени от ответника, въпреки че са станали изискуеми. Сочи се, че ищецът
като поръчител по договора от 07.11.2014г. заплатил 16 месечни вноски по 49,98
лв., съобразно погасителен план, дължими за периода м.11.2015г. – м.02.2017г. –
в общ размер от 799,75 лв. Развиват се съображения за предсрочно прекратяване
на договора за продажба на изплащане на основание т.12.3 от него, като се сочи,
че след неплащането на вноските за месец 11.2015г. и месец 12.2015г., както и
на следващите, е спрян достъпът на абоната до мрежата – на 19.01.2016г. Навежда
се, че договорът е прекратен на 26.05.2016г. когато е настъпила и предсрочната
изискуемост. Развиват се съображения в насока, че фактура ********* от
18.04.2015г. е за цялата сума и включва всички вноски и е единственият данъчен
документ, който се издава. Обръща се внимание, че ежемесечно на клиента се
издават фактури за ползваните услуги през периода. Акцентира се върху
обстоятелството, че в информативната част на тези фактури са посочени вноските
за продажба на разсрочено плащане, но тези вноски не присъстват в облагаемата
стойност и начисления ДДС, тъй като цялата стойност на устройството е била
фактурирана в момента на сключването на договора. Поради тази причина се сочи,
че в изпратеното уведомление е цитирана именно фактурата от 18.04.2015г. Твърди
се, че уведомлението по чл. 143 ЗЗД е получено лично от ответника, но дори и да
се приеме, че не е достигнало до знанието му поръчителят има право да иска
връщането на заплатеното. Сочи се, че неуведомяването на длъжника не влече за
последица недължимост на заплатените суми. С тези доводи от съда се иска да
уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с който
предявеният иск се оспорва. Сочи се, че към исковата молба не са представени
доказателства относно размера на погасените задължения на ответника,
респективно неизплатения остатък. Навежда се, че липсват и доказателства за
изискуемостта на вземането. Оспорва се подписът върху представената към
исковата молба обратна разписка. Развиват се съображения в насока, че
поръчителят не е изпълнил по надлежен начин задължението си да връчи на
ответника уведомление по чл. 143 ЗЗД. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между И.Ф.О. и „Мобилтел” ЕАД - Договор за продажба на
изплащане № ********* от 18.04.2015г., прекратяването на този договор на
основание чл. 12.3 от него, настъпила изискуемост на вземането и размера на
претенцията си. Следва да докаже, че като поръчител по сключен с „Мобилтел” ЕАД
договор за поръчителство е погасил изцяло задължението на О. по посочения
договор за продажба на изплащане, както и датата, на която задължението е
погасено.
Видно от договор за продажба на изплащане № ********* от 18.04.2015г. (на
л. 6 – л. 9 от делото) „Мобилтел” ЕАД (като продавач”) се задължило да прехвърли
на Ибран О. (като купувач) собствеността върху вещ – апарат SAM Galaxy S6 32 GB Black Трансфер S 23м (описана в приложение № 1 – приемо-предавателен протокол към договора).
Вещта следвало да се прехвърли след заплащане на цената от купувача в общ
размер от 1199,52 лв., от които първоначална вноска от 49,98 лв. и месечни
вноски общо в размер на 1149,54 лв. (т. 4 от договора). В приложение № 2 към
договора „Погасителен план” (на л. 10 от делото) било уговорено заплащане на
сумата от 1199,52 лв. на 23 месечни вноски. За заплащането на цялата сума била
издадена и една обща фактура с № ********** от 18.04.2015г. (на л. 98 от
делото). Т.е. по делото е доказано наличието на облигационна връзка между И.Ф.О. и „Мобилтел” ЕАД.
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за
окончателен от съда поради липсата на възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца е указано, че не сочи
доказателства за твърденията си за настъпила изискуемост на вземането по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 18.04.2015г., както и за
размера на това вземане. В тази връзка ищецът се позовава на чл. 12.3 от
договора. Според този текст при неплащане в срок на най-малко две последователни
месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на
договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и
следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок. Фактурата по предходното изречение се издава на датата, определена за
издаване на месечните таксуващи фактури по т. 6.2 след изтичане на 125 дни от
спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно Договора за услуги.
Договорът се счита за прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга
задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
От така цитирания текст на чл. 12.3 от договора може да
се направи извод, че датата на прекратяване на договора и на настъпване на
предсрочна изискуемост на всички вноски по него е една – датата на издаване на
фактура за останалите дължими, но незаплатени вноски по договора. Т.е.
съобразно изричните уговорки между страните прекратяването на договора и
настъпване изискуемостта на вземанията по него настъпва с издаването на
цитираната в чл. 12.3 от него фактура. Това е била волята на страните по
договора, която има силата на закон между тях (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Може да се
направи извод, че настъпилата изискуемост на претендираното от ищеца вземане е
следвало да се докаже в процеса с представянето на фактурата, посочено в чл.
12.3 от договора. В случая, въпреки дадените от съда указания, от ищеца не е
представена такава фактура, поради което той не е доказал изискуемостта на
вземането си. Изложеното от ищеца, че фактура ********* от 18.04.2015г. е за цялата сума и включва всички вноски
и е единственият данъчен документ, който се издава, тъй като цялата стойност на
устройството е била фактурирана в момента на сключването на договора, не
съвпада с уговорките между страните. Както се посочи между И.Ф.О. и „Мобилтел” ЕАД е имало уговорка, че при прекратяване на договора и
обявяване на неплатените вноски по него за предсрочно изискуеми следва да се
издаде нова фактура – за общата стойност на неплатените вноски. Т.е. фактура ********* от 18.04.2015г.
по никакъв начин не би могла да докаже изискуемост на вземанията на ищеца. Това
е и обективно невъзможно, тъй като очевидно фактурата е издадена на
18.04.2015г., а към тази дата сочените в погасителния план 23 месечни вноски
изобщо не са били изискуеми.
Впрочем от
представените по делото доказателства не могат да се установят твърденията на
ищеца, че са били налице предпоставките на чл. 12.3 от договора. В приложение №
2 към договора не са посочени датите, на която настъпва изискуемостта на всяка
от описаните 23 вноски. Следователно липсват каквито и да е доказателства,
установяващи твърденията на ищеца, че ответникът е заплатил седем месечни
вноски за периода м.04.2015г. – м.10.2015г., а не е заплатил 16 дължими месечни
вноски за периода м.11.2015г. – м. 02.2017г. По делото не е представено нито
едно доказателство, което да установява, че именно това са падежите на вноските.
Не е представено и доказателство, че точно през м.11.2015г. ответникът спрял да
заплаща вноските по договора. Следователно ищецът по никакъв начин не е доказал
твърденията си за настъпила изискуемост на вземането на основание чл. 12.3 от
Договора.
Следва да се има предвид, че с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от
длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова,
ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. Т.е. основна предпоставка за встъпване на
поръчителя в правата на кредитора по смисъла на чл. 143 ЗЗД е неизпълнение от
страна на длъжника. От своя страна неизпълнението може да настъпи само при
изискуемост на вземането (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). След като по делото не са
ангажирани доказателства за настъпила изискуемост на вземането на „Мобилтел” ЕАД срещу ответника, то и ищецът няма правно основание да
претендира тези суми от ответника по пътя на регреса по чл. 143 ЗЗД. В тази
връзка само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото са
налице достатъчно доказателства за сключване на договор за поръчителство, вкл.
и по отношение на претенциите спрямо ответника (договор от 07.11.2014г. между „Мобилтел” ЕАД и „С.Б.С.” АД на л. 14
– л. 31, Анекс от 08.10.2015г. към него на л. 32 – л. 37, анекс от 12.12.2016г.
на л. 38 – л. 40, приемо-предавателен протокол № 66 от 10.10.2016г., ведно със
справка, съдържаща списък с абонати и размера на просрочените задължения на л.
89 – л. 92). Налице са и доказателство, че поръчителят е заплатил на кредитора
сумите, които се претендират по делото (платежно нареждане на л. 93,
приемо-предавателен протокол № 78 от 15.12.2016г., ведно със списък към него –
на л. 94 – л. 97, уведомление от „Мобилтел” ЕАД на л. 13). Направеното от
ответника оспорване на подписа върху представения по делото документ – обратна
разписка за получаване на уведомление по чл. 143 ЗЗД (на л. 12) остана
недоказано в производството по чл. 193 ГПК, тъй като от справка от ГД „Гранична
полиция” (на л. 119 от делото) не се установява по категоричен начин, че О. е
бил извън страна на 13.10.2016г. Обстоятелството дали уведомлението е връчено
на адреса на О. не следва да бъде обсъждано, тъй като съгласно практиката на
върховната инстанция, обективирана в Решение № 229 от 10.09.2012г. по гр.д. №
452/2011г. по описа на IV гр. о. длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му. Т.е. неуведомяването не влече само по себе си
неоснователност на претенцията по чл. 143 ЗЗД. Всички тези обстоятелства обаче
не могат да доведат до извод за основателност на иска, тъй като по делото не е
доказано настъпването на изискуемост на вземането на кредитора срещу длъжника.
Поради тази причина поръчителят, който встъпва в правата именно на този
кредитор, също не доказва претенцията му да е изискуема и само на това
основание искът му следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълги и изпадането на длъжника в забава. След като не се доказа наличието на
главен дълг, то и акцесорната претенция за лихва е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Съдът следва да се произнесе и
по направеното от ответника оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК. Както
се приема в задължителната практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
оспорването истинността на
документ по чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен
установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, поради което съдът следва да се
произнесе по този иск независимо от произнасянето по основния иск (в този смисъл напр. Решение № 66 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 807/2012 г., I г. о., ГК). С
оглед изложеното и на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК с настоящото
решение следва да се признае, че оспорването на документите не е доказано.
При този изход на спора на страните не се дължат разноски, тъй като такива
са поискани само от ищеца, който при отхвърляне на исковете няма право на
разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, оспорването по реда на чл. 193 ГПК, направено от И.Ф.О., ЕГН **********,***, на автентичността на положения подпис върху обратна разписка обратна разписка № R PS 173400CZD2 M.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу И.Ф.О., ЕГН **********,***, искове както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за
установяване дължимостта на сумата
от 799,75 лева, представляваща погасено задължение по Договор за продажба
на изплащане от 18.04.2015г., сключен между О. и „Мобилтел” ЕАД, обезпечен с
Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „Мобилтел” ЕАД и „С.Б.С.”
АД, което задължение „С.Б.С.” АД, в качеството му на поръчител, изплатило на
кредитора – „Мобилтел” ЕАД на 08.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 29.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от сумата от 77,04 лв., представляваща лихва за забава за периода от
08.12.2016г. до 27.09.2017г.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: