Р Е Ш Е Н И Е
№1081
гр.Перник,
27.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 1498 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от М.Р.В. и Р.Р.В. срещу “Транзакт Юръп” ЕАД с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищците в качеството си на наследници на Р. В. С. не
дължат на ответника следните суми: 310,12 лв. – главница запис на заповед от 28.02.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2008г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 65 лв. – разноски от
които 25лв. – държавна такса и 40лв. – ЮКВ. Твърди се, че на основание
цитирания запис на заповед е образувано гр.д. ****/****г. и е издаден
изпълнителен лист от 06.08.2008г. Въз основа на него е образувано изпълнително
дело №***/****г. по описа на ЧСИ А. В. След смъртта на техния наследодател
ищците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело. Посочено е, че по
изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия, поради което
същото е прекратено. Твръди се, че вземането по изпълнителния лист е погасено
по давност, което обуславя и правния интерес на ищците от настоящия иск.
В срока за отговор ответното дружество не
депозира писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който заявява, че поддържа исковата молба. Излага съображения за
уважаване на претенциите, заявени с нея. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеният
по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №****/****г. по описа на РС – Перник против
Р. В. С. се
установява, че същият е осъден да заплати на «Ти Би Ай Кредит» ЕАД: 310,12 лв. – на основание запис на
заповед издадена на 28.02.2008г. в с. Студена, общ. Перник, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 14.01.2013г. както и направените разноски по
делото.
Установява се от приложения по делото препис
от изпълнително дело №***/****г. на ЧСИ А. В, че същото е образувано с нарочна
писмена молба от 01.07.2011г., в която са посочени изпълнителни способи. Видно
от отбелязване на гърба на находящия се по делото изпълнителен лист и влязло в
сила постановление за прекратяване на цитираното изпълнително дело, че то е
прекратено на основание чл.438, ал.1,т.8 от ГПК, с отбелязване на последно
валидно изпълнително действие на 04.06.2013г., на която дата е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата М.В..
Видно
от удостоверение за наследници на Р. В. С., същият е починал на 08.09.2010г.,
като за свои наследници е оставил М.Р.В. и Р.Р.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта:
Отрицателния
установителен иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като същия е
процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия процес.
По същество:
Ищците твърдят, че не
дължат посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност - с изтичането на петгодишната такава
регламентирана в чл.110 ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 2/2013
г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В т. 10 от същото
ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
При анализа на горното
се достига го извод, че моментът от който следва да се преценява началният
момент, от който започва да тече
погасителна давност при прекратено по перемпция изпълнително производство, е
последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие
по вече прекратеното поради перемция изпълнително производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на
Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес.
Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно
решение № 2/2013 г.
същото е обявено за изгубило сила.
В настоящият казус релевантен е
въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по
отношение на процесните вземания. Прекратяването на
изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок,
като съдът приема, че новата давност е започнала да тече от последното
предприето валидно действие по принудително изпълнение. В случая датата на
последното валидно изпълнително действие е 04.06.2013г-, когато е изпратено
запорно съобщение до ищцата М.Р.В.. В този смисъл е и установеното в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОС ГТК на ВКС, задължително за
прилагане в практиката на съдилищата. От този момент започва да тече нов
давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен. Към този
момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд,
съгласно което самото образуване на изпълнително дело прекъсва давността до
изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 04.06.2015
г. давност не е текла,
тъй като е било налице висящо изпълнително производство. Предвид факта, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното валидно изп. действие, то
срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания на
въззивника/ответник е започнал да тече на 04.06.2015 г. и следвало да изтече на
04.06.2020 г. т.е. до настоящият момент давността не е изтекла.
Неоснователно е твърдението
направено от процесуалния представител на ищците, че в случая Постановление
№3/80г. не намира приложение, доколкото то е постановено към момент, в който са
съществували като орган на изпълнителния процес държавните съдии-изпълнители.
Съдът счита, че без значение за реализиране на функцията е това дали съдебният
изпълнител е държавен или частен - държавният съдебен изпълнител е държавен
орган, а частния е лице, на което държавата е възложила публична функция, която
обуславя съответни правомощия – арг. чл.2, ал.1 ЗЧСИ. В тази връзка и двата
вида органи на изпълнението процедират по един и същ ред – този указан и
лимитиран от правилата на изпълнителния процес, уредени в ГПК- имат еднакви правомощия,
актовете им, по един и същи ред подлежат на контрол и отговорността им е една и
съща. Или принудителното изпълнение се осъществява по един и същи ред и от
органи с еднакви правомощия, поради което съдът приема, че Постановление 3/80г.
е приложимо в настоящия казус.
Предвид
горното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищците не следва да бъдат
присъждани разноски за производството.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Р.В., с ЕГН **********
и адрес: *** и Р.Р.В., с ЕГН *********** и адрес: ***, в качеството им на наследници на Р. В. ***, починал на
08.09.2010г., за признаване за
установено по отношение на „Транзакт Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „Ти Би
Ай Кредит“ЕАД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1421, район Триадица, ул. „Кърниградска“ №19, че не дължат на ответното
дружество сумата от 310,12 лв. – главница запис на заповед от 28.02.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2008г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 65 лв. – разноски от
които 25лв. – държавна такса и 40лв. – ЮКВ, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. ****/****г. на ПРС и е образувано изп.дело №811/2011г.
на ЧСИ А. В peг. № 813, с район на действие ОС - Перник - с взискател “Ти Би Ай Кредит” ЕАД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РАЙОНЕН СЪДИЯ: