Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 13410 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 80853 от 01.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 47484/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150
състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т.-С.“ ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** Б, срещу М. Ц.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от
328,66 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
25.11.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва за периода от 25.11.2016г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 34,09 лева за периода от
02.03.2015г. до 17.11.2016г., за недвижим имот в гр.София, ул.“********, Кафе –
аперитив, аб.№ ******, за които суми е издадена Заповед за изълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.12.2016г., по гр.дело № 67461/2016г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав. С решението съдът се е произнесъл по разноските в
производството съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.Б.“ ООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.
Въззивникът – ищец „Т.-С.“ ЕАД обжалва
решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния
закон. Поддържа, че ответникът М. Д. има учредено право на ползване върху
топлоснабден имот, а именно – кафе – аперитив, находящо се в гр.София, ул.“********,
като съгласно чл.57 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъци и други такси, да поддържа вещта в състоянието,
в която я е приел и да я върне на собственика след прекратяване правото на
ползване. Сочи, че от заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че имотът е топлофициран, отоплителните тела са
демонтирани, а дължимите суми са за сградна инсталация, на която отделният
етажен собственик остава потребител дори и при прекратяване топлоподаването към
отоплителните тела в имота му. По изложените съображения, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което
да уважи предявените искове за главница и лихва, като основателни и доказани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият – ответник М. Ц.Д., посредством
надлежно упълномощения си процесуален представител адв.Т. – САК, е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Поддържа се, че в рамките на първоинстанционното
производство ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е задължено лице по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, още повече предвид
обстоятелството, че Д., въпреки учреденото й право на ползване върху процесния
период, не се е ползвала от правата, предоставени й по закон. Отделно от това
сочи, че по безспорен начин по делото е установено, че процесният имот не е
топлоснабден, предвид липсата на каквато и да било тръбна разводка, водеща до
топлоснабдяване.
Моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице помагач не е депозирало
писмено становище на въззивната жалба.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В конкретния
случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото,
че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 67461/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 33 състав, въззивникът – ищец „Т.-С.“ ЕАД е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 25.11.2016 г. и е
постановена на 05.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу М. Ц.Д.. В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано от
длъжника възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта
на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
При иск с правна
квалификация по чл.59 ЗЗД, спорното материално право се обуславя от следните
предпоставки: 1) наличие на обогатяване и обедняване, 2) причина връзка между
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт)
и 4) правен интерес от предявяването на иска при липса на възможност за защита
с друг иск.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират от Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ определя като
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Липсва спор между страните, че договор
между тях не е сключен.
Имуществените
облаги имат материално естество и са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване
на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска за неоснователно
обогатяване е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл е решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
От представения, приет
и неоспорен по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
97, том III,
рег.№ 5439, дело № 447 от 2008г. на
нотариус А.Л., вписан в регистъра на Нотариалната Камата под № 386, с район на
действие СРС, се установява, че на 27.06.2008г., Р.Ж.И.и Й.А.С.– И. са продали
на Ц..Ч.Д. следния свой собствен имот, а именно – Кафе – Апетирив, на две нива,
в сутерена и на партера във вход „В“ на сграда, находяща се в гр.София, район
„Красно село“, ул.“Родопски извор“, с разгърната площ от 102,05 кв.метра,
състояща се на партер от зала и сервизни помещения и в сутерена от зала и
сервизни помещения, заедно със 3,17% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ № IV – 518 от квартал 290 „а“ по плана на гр.София, местност
„Красно село“. Със същия нотариален акт Р.Ж.И.и Й.А.С.– И. са учредили в полза
на М. Ц.Д. право на ползване върху описания недвижим имот до края на живота й,
безвъзмездно.
Видно от
представения по делото протокол от 14.04.2007г., ведно с декларация на А.Д.С.–
упълномощено лице от етажната
собственост, Общото събрание на собствениците на имоти, находящи се на ул.“********,
входове В и Г, са декларирали, че отклоненията на инсталациите за отопление и
горещо водоснабдяване към „Кафе – Сладкарница“, ап*********(към настоящия
момент „Кафе – Аперитив“), са трайно прекъснати от общите сградни инсталации на
сградата и поемат ангажимент за осъществяване на контрол относно неправомерното
потребление на топлинна енергия в посочените имоти. Със същия протокол етажните
собственици са удостоверили с подписите си, че се задължават бъдещите дължими
суми за потребена топлинна енергия – общи части и сградна инсталация да се
разределят между всички останали потребители на топлинна енергия в сградата.
От заключението на
изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че: 1) от страна на абонат № ******, не са платени суми за ТЕ, касаещи
процесния период, 2) за периода от м.01.2015г. до м.04.2016г., съгласно
действащите цени на ТЕ през прецесния
период, прогнозно изчислени от ФДР и фактурирани суми за ТЕ са общо в размер на
339,04 лева и отчетени изравнения за възстановяване в размер на 56,38 лева.
Общо начислените суми по партидата на абонатен № ****** – стопански потребител
за топлофициран имот в гр.София, ж.к.“*********“ възлизат на сумата от 288,41
лева с дялово разпределение 40,25 лева или общо в размер на 328,66 лева, 3) законната лихва, изчислена
от 02.03.2015г. до 17.11.2016г. – датата на извлечение от сметки, възлиза в общ
размер на 34,09 лева, в това число лихва дялово разпределение в размер на 4,27
лева.
От заключението на
изготвената и приета по делото съдебно – техническа експертиза се установява,
че: 1) процесната сграда е топлозахранена от 2007г., като през процесния период
титуляр по партидата с абонатен № ****** е Ц.Д., 2) размерът на дължимите суми
за ТЕ , потребена от ответника през процесния период е общо дължима сума по ФДР
с ДДС в размер на 237,08 лева, 3) в процесния период разпределението е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби и закони, а именно: ЗЕ,
обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г., Наредба № 16 – 334 ОТ 06.04.2007г. обн. ДВ № 34
от 24.04.2007г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София, 4) дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от „Б.Б.“ ООД, като поради това, че всички
отоплителни тела са били демонтирани, ТЕ за отопление на имота от радиатори не
е начислявана, топлата вода е начислявана при реален (нулев) отчет, а
топлината, отдадена от сградна инсталация е определена като разлика между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, включващ обема на
всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се
части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. В съдебно
заседание експертът е посочил, че на 08.05.2015г. е съставен документ за ГО, в
който е отбелязано, че тръбите в процесния имот са изрязани и няма отоплителни
тела, а индивидуалният топломер е откраднат. Отбелязва също така, че е налице
един водомер с нулево съдържание, а изравнителните сметки са на името на Ц.Ч.Д..
По делото е
изготвена и допълнителна съдебно – техническа експертиза, видно от заключението
на която, в процесния имот няма монтирани отоплителни тела, захранвани от ТЕЦ,
като с оглед данните във фирмата, осъществяваща дялово разпределение на
абонатите на топлофикационното дружество, отоплението е било прекъснато през
2011г. Посочено е, че през имота минават хоризонтални тръбни разводки на
отоплителната инсталация, които са прекъснати от сградната инсталация, като
няма вертикални щрангове, а водомерът за топла вода, който е свързан към
водопроводната инсталация за БГВ е с показания 0 м3, респективно не е имало
консумация. Прието е, че през процесния имот не е доставяна топлинна енергия в
имота за захранване на отоплителни тела и за подгряване на топла вода, но е
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.
От събраните по
делото гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на Л.Т.М., които съдът кредитира като логични, последователни и
непредубедени, се установява, че същата е наела от Ц.Д. празно помещение,
находящо се в гр.София, ж.к.“Борово“, ул.“********, в което е наемател от около
6 години. Посочва, че отолението в помещението се осъществява посредством
електрическа печка, тъй като тръбите на топлопреносното предприятие са срязани
и липсват, няма радиатори, има водомер за топла вода, но няма тръбна инсталация
и липсват тръби от водомера до чешмата.
Воден от
гореизложеното, настоящият състав счита, че не е налице първата предпоставка за
уважаване на предявения иск с правно основание по чл.59 ЗЗД, а именно –
разместване на блага, което да е довело до обогатяване на едната страна и
съответно до обедняване на другата. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че ответникът не се е обогатил, доколкото до имота му не е доставяна топлинна
енергия, включително и такава, отдавана от сградна инсталация. Тъй като това
благо не е било получено от страната, то няма и обедняване на ищеца, което да е
за сметка на ответника.
До тези изводи
въззивният съд достигна като съобрази заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, които съдът
кредитира изцяло като изготвени от експерт, притежаващ необходимите
професионални знания и квалификация, и чийто изводи са съобразени с целия
доказателствен материал по делото, поради което и ги постави в основата на
доказателствените си изводи. Експертът е установил, че на ответника е
начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация без
топлинна енергия за горещо водоснабдяване, демонтирани са отоплителните тела,
като е наличен един водомер за отчитане на БГВ с нулево показание. Вещото лице
е отговорило на въпрос на ищеца, за стойността на топлинната енергия, начислена
от „Т.-С.“ ЕАД, като е установено и че същата е начислена съобразно действащата
нормативна уредба. От тази част на заключението се установява, че правилно
продавачът на топлинна енергия е извършвал изчисления с оглед приложимите в
конкретния случай формули, но следва да се съобрази и отговорът на въпросите,
поставени от ответника. На тях вещото лице е дало категоричен отговор, че в
процесния имот няма монтирани отоплителни тела, захранвани от ТЕЦ, като с оглед
данните във фирмата, осъществяваща дялово разпределение на абонатите на
топлофикационното дружество, отоплението е било прекъснато през 2011г., както и
че през имота минават хоризонтални тръбни разводки на отоплителната инсталация,
които обаче са прекъснати от сградната инсталация и няма вертикални щрангове.
Последното изцяло кореспондира и с депозираните в производството свидетелски
показания.
Гореизложеното,
съобразено и с решението от общото събрание на етажните собственици,
обективирано в протокол от 14.04.2007г.,
води до извод, че процесният имот не потребява топлинна енергия, включително и
такава, отдадена от сградна инсталация, поради което и доводът на въззивника,
настоящият състав на съда намира за неоснователен.
Неоснователно е
възражението, че СРС не е съобразил разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ,
според която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да се отбележи, че
действително такава се дължи, но само ако същата е достигнала до имота, която
предпоставка в случая не е налице.
Съдът не постави в
основата на доказателствените си изводи заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото тя би била относима в случай, че до
имота действително е била доставяна топлинна енергия.
За да бъде уважен
искът е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи, че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на продавача на
топлинна енергия и по конкретно, че М. Д. е ползвала топлинна енергия,
включително такава, отдадена от сградна инсталация, която не е заплатила и това
е довело до обедняването на „Т.-С.“ ЕАД със стойността на доставената ТЕ за
сградна инсталация. Установено е по делото, че такова благо не е потребявано
реално, което изключва възможността да бъдат спестявани разходи за ползването
му. Поради тези изводи искът се явява неоснователен.
Поради
неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като изводите
на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира 300 лева адвокатско възнаграждение съгласно списък по реда на чл.80 ГПК. Поисканата сума следва да се присъди, доколкото нейното уговаряне и
заплащане е доказано посредством договор за правна помощ от 20.03.2018г.,
представен по делото и видно от който сумата е платена в брой. Не е основателно
възражението на въззивника за прекомерност, доколкото възнаграждението е
съобразено с минималните размери, предвидени в НМРАВ от 2004 г.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80853 от
01.04.2019г., постановено по гр. д. № 47484/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 150 състав.
ОСЪЖДА „Т.-С.“ ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** Б да заплати на М. Ц.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл. чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 300 лева, разноски за адвокатско възнаграждение във
възивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.