РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело №
20214100100125 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск против застрахователя „Д. З.“ АД, ЕИК: ..., гр. С.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000,00лв. в полза на ищеца П. ЦВ. БЛ., ЕГН: **********, гр. Велико
Търново.
Предявена е искова молба от П. ЦВ. БЛ., ЕГН: **********, гр. В. Т.,
ул. „К. О.“, № .. против „Д. З.“ АД, ЕИК: .., гр. С., бул. „К. А. Д.“, № .. с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с пар.22 от КЗ и цена на
иска 70 000,00лв., с признат 30 /тридесет/ процента принос от страна на
починалия за претърпени неимуществени вреди. В исковата молба е
посочено, че на 01.03.2016г. около 15:00 часа в гр. В. Т., на ул. „Н. Г.“ е
настъпило ПТП, при което автобус „Ирисбус Кросуей“ с ДКН № ...,
управляван от Й. П. С., поради несъобразена скорост, реализира ПТП,
блъскайки пешеходеца В. П. В., ЕГН: **********. Посочва се, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП пешеходецът В. В.
претърпял изключително тежки телесни травми, несъвместими с живота,
1
водещи до неизбежна му смърт, настъпила на същия ден. Във връзка с това
ПТП е образувано ДП № ЗМ 205/2016г. по описа на РУ – Велико Търново и
пр.пр. № 527/2016г., които са прекратени. В исковата молба е отбелязано,
че отговорността за процесното ПТП е на водача на автобуса Й. С.. Също е
отбелязано, че той виновно допуснал настъпването на процесното ПТП, и
оттам причинно-следствената връзка и последвалата смърт на В. В..
Твърди се, че починалият В. В. е бил отглеждащо лице на ищцата П. Ц. Б..
Твърди се, че към датата на ПТП процесният автобус е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, съответно, че са видни началната и крайна дата на
покритието, регистрационният номер на МПС и номера на рамата, всичко
това установено в официален документ - приложен Констативен протокол
за ПТП, както и от извадка направена от данните на информационен
център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет
страницата на фонда. Цитира се и номера на полицата, начална дата на
покритието – 31.12.2015г., крайна дата на покритие – 30.12.2016г. По-
нататък се акцентира върху противоправността и виновността на дееца и
как тези факти са доказани. По-нататък е изложено, че ищцата се явява
увредено лице и има право да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател, обезщетение за всички болки и страдания, които са в
пряка причинно следствена връзка с ПТП. Изложени са съображения
относно претенциите за неимуществени вреди, а именно, че ищцата търпи
изключително тежко загубата на своя отглеждащ родител, починалия при
ПТП В. В.. Обяснява се в исковата молба връзката между ищцата и В., и как
според исковата молба настъпилото събитие имало за последица силно
негативно влияние върху бъдещия живот на ищцата. Излагат се й
съображения, свързани с чл.52 ЗЗД. Акцентира се върху понятието
справедливост при определяне и присъждане на претендираното
обезщетение. Твърди се, че е направен опит за извънсъдебно уреждане на
спора с „Д. З.“ АД, но той останал безрезултатен. Ответното дружество
отказало изплащане на обезщетението. Ищцата моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество
да й заплати сумата от 70 000,00лв., с признат 30 /тридесет/ процента
принос от страна на починалия, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от смъртта на В.
2
П.В., заради претърпяно ПТП на 01.03.2016г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от дата на деликта – 01.03.2016г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ответникът по делото – „Д. З.“ АД, ЕИК: .., гр. С. с писмен отговор
и в открито съдебно заседание оспорва изцяло предявения иск. Излага
съображения в тази насока.
След като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно
правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че на 01.03.2016г. около 15:00 часа в гр. Велико
Търново, на ул. „Никола Габровски“ е настъпило ПТП, при което автобус
„Ирисбус Кросуей“ с ДКН № ...., управляван от Й. П. С., поради
несъобразена скорост, реализира ПТП, блъскайки пешеходеца В. П. В., ЕГН:
**********. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
пешеходецът В. В. претърпял изключително тежки телесни травми,
несъвместими с живота, водещи до неизбежна му смърт, настъпила на
същия ден. Във връзка с това ПТП е образувано ДП № ЗМ 205/2016г. по описа
на РУ – Велико Търново и пр.пр. № 527/2016г., които са прекратени.
Отговорността за процесното ПТП е на водача на автобуса Й. С.. Той
виновно е допуснал настъпването на процесното ПТП и оттам причинно-
следствената връзка, и последвалата смърт на В. В.. Към датата на ПТП
процесният автобус е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, съответно,
че видни началната и крайна дата на покритието, регистрационният номер
на МПС и номера на рамата, всичко това установено в официален документ
- приложеният Констативен протокол за ПТП, както и от извадка
направена от данните на информационен център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страницата на фонда. По полицата
началната дата на покритието е 31.12.2015г., крайна дата на покритие е
30.12.2016г. Договорът е с действие и срок на покритие.
Твърди се в исковата молба, че починалият В. В. е бил отглеждащо
лице на ищцата П. ЦВ. БЛ..
Разпределението на доказателствената тежест в производството
се основа на правилото установено по чл.154, ал.1 ГПК. Ищцата, която
3
твърди, че е претърпяла вреди от непозволено увреждане и предявява прекия
иск по ЗК срещу застрахователя носи доказателствената тежест за
установяване на предпоставките визирани в закона, при които възниква
правото на обезщетение. Доказването на вредите, причинени в резултат на
телесните повреди, в частност настъпилата смърт, чието обезщетяване
се претендира, както и на причинно-следствената връзка между
настъпването на вредата и противоправното поведение също се нуждае от
доказване.
В случая обаче, надлежната активна материалноправна
легитимация на ищцата в настоящото производство да претендира
неимуществени вреди не е налице - нито е установена, нито доказана.
От исковата молба и приложенията не става ясно ищцата изобщо
спада ли към кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Лансирано е в исковата молба следното понятие за пострадалото от ПТП
лице – „отглеждащо лице на ищцата“.
За да има право на претендираното от него обезщетение за
неимуществени вреди, ищецът следва да докаже, че от кръга онези лица,
имащи право да получат такова във връзка със смъртта на В. В.. Този кръг е
определен с Постановление № 4/1961г. и разширен Постановление №
5/1969г. на Пленума на Върховния съд. Тези постановления имат силата на
закон и не са загубили действието си, доколкото и до настоящия момент
няма нормативен акт, в който да са посочени лицата, имащи право на
обезщетение за вреди от причинена смърт. Първото Постановление
легитимира най-близките роднини на починалия с правото да получат
обезщетение във връзка със смъртта му, като изчерпателно ги изброява –
низходящите, възходящите и съпругът. С второто се допълва т.2 от раздел
ІІІ на Постановление 4/61г. като се признава правото на обезщетение и на
други лица, които са имали с пострадалия отношения „сходни с
отношенията между роднините, които вече бяха посочени”. В
постановлението се разглеждат две основни хипотези – отношенията
между съжителстващи на съпружески начала, и тези между отглеждано,
но неосиновено дете и отглеждащия го. Именно на такива отношения,
сходни с отношенията между рождени баща и дъщеря се позовава ищцата.
Няма никакви доказателства – гласни или писмени доказателства за
4
установяване на фактическите отношения между покойния В. В. и ищеца П.
Ц. Б..
Съдът намира, че липсват доказателства, които да установят и то по
безспорен начин отношенията между починалия и ищеца.
Възражението на ответника в този смисъл е основателно. Очевидно
е, че в случая, между ищеца и починалия не е доказано да са били налице
„трайно установени близки отношения, които не са били оформени по
съответния ред”, по смисъла на Постановление № 2/1984г. на Пленума на
Върховния съд. В този смисъл, ищецът е извън кръга на лицата,
изчерпателно изброени в предишните две постановления, споменати по-горе,
не попада в този кръг.
Дотук изложеното не довежда до основания за ангажиране
отговорността на застрахователя.
С оглед изложеното, съдът намира, че като неоснователен и
недоказан, главният иск подлежи на отхвърляне изцяло.
Като обусловен от главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва
върху главницата, считано от 01.03.2016г., до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят сторените по настоящото дело разноски,
каквото искане изрично се съдържа в депозирания от страната писмен
отговор и представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П. ЦВ. БЛ., ЕГН: **********, гр. В.
Т., ул. „К. О.“, № .. осъдителен иск против „Д. З.“ АД, ЕИК: ... гр. С., бул. „К.
А. Д.“, № .. за заплащане на сумата 70 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени вследствие на ПТП от
01.03.2016г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
01.03.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. ЦВ. БЛ., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „К. О.“, № .. да
5
заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК: .., гр. С., бул. „К. А. Д.“, № .. сума в размер на
950,00лв., представляваща направените по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр. В. Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6