гр. Пловдив,
22.07.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Теодора Цанова като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2676 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „г.п.“ – ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив,
бул. „Марица“ № 85, против Ревизионен акт № Р- 16001619007558-091-001/25.06.2020
г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 405/24.08.2020
г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта
за допълнително установения годишен и финансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г.,
като е намален от 39 463.00 лв. на 38 188.00 лв., ведно с прилежащите
лихви от 12 629.17 лв. на 12 199.92 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт
е незаконосъобразен, постановен при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като не е
зачетена доказателствената сила на приетите при ревизията и неоспорени писмени
доказателства. Според жалбоподателя са налични официални документи – три броя
разрешителни за строеж, на които доказателства ревизиращите не са отчели
доказателствената им сила. На следващо място се твърди, че са неоснователни и
констатациите относно липсата на доставка от „Валли 10“ ЕООД, тъй като
непредставянето на документи от страна на доставчика не следва да рефлектира
върху ревизираното лице. Излагат се подробни доводи в тази насока. В СЗ процесуален представител поддържа
жалбата и претендира разноски.
Ответникът – директор на дирекция
"ОДОП" - Пловдив оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е сложено със
ЗВР № Р-16001619007558-020-001/26.11.2019 г., издадена от Г.П.Й., началник
сектор в ТД на НАП – Пловдив, с обхват: задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок
за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 09.12.2019 г. по електронен път. Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001619007558-020-002/09.03.2020 г. и ЗИЗВР № Р-16001619007558-020-003/09.04.2020
г. срокът на ревизията е продължен съответно до 10.04.2020 г. и 08.05.2020 г.,
като е двете заповеди са връчени на лицето по електронен път съответно на 08.04.2020
г. и 13.04.2017 г.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден
Ревизионен доклад № Р-16001619007558-092-001/22.05.2020 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е
депозирано възражение вх. № 70-005474/11.06.2020 г.
В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден
оспореният РА № Р-16001619007558-091-001/25.06.2020 г.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред
пред директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, който с Решение № 405/24.08.2020
г. ги е изменил, като е намалил задължението за допълнително установен годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. от 39 463.00 лв. на
38 188.00 лв., ведно с прилежащите лихво – от 12 629.17 лв. на
12 199.92 лв.
Подадената срещу РА жалба пред съда е е с вх. № в
дирекция „ОДОП“ - Пловдив от 08.10.2017 г., т.е. в предвидения в чл.156 от ДОПК 14-дневен
срок от издаване на решението по осъществения административен контрол.
В хода на ревизията е установено, че ЕТ „г.п.“, ЕИК ***,
е регистриран в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 20.07.2011,
със седалище и адрес на управление – общ Разград, общ. Лозница, ***.
ЕТ „г.п.“ извършва дейност като регистриран земеделски
производител, за което е представена регистрационна карта на земеделски
производител от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив от 20.12.2012 г. и от
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Разград от 08.12.2016 г. Задълженото лице е
регистрирано по реда на ЗДДС на 09.05.2014 г., регистрация по избор, независимо
от облагаемия оборот. Няма промени в регистрацията по ЗДДС. На ЕТ „г.п.“ не са
извършвани ревизии за определяне на задълженията на ЕТ по ЗДДФЛ.
Оборотите, които реализира лицето са основно от
продажба на произведена земеделска продукция – основно ягоди и малини, които са
биосертифицирани и с повишено търсене на пазара.
В хода на ревизията е установено, че за ЕТ не е налице
право на преотстъпване на данък на основание чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ и чл.189б ал.1
и ал.2 т.1 от ЗКПО. Установено е също така, че размерът на преотстъпения данък
за 2016 г. е инвестиран в изграждането на три броя стопански постройки –
навеси, за което са представени: - Разрешение за строеж № 29/05.12.2017 г.
(л.81, т.1) от общ. Лозница, с което се разрешава на ЕТ „г.п.“ да построи
стопанска постройка – навес за инвентар, строеж от VI категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ в ПИ № 048024, в землището на ***; - Разрешение
за строеж № 30/05.12.2017 г. (л.66, т.1) от общ. Лозница, с което се разрешава
на ЕТ „г.п.“ да построи стопанска постройка – навес за инвентар, строеж от VI категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ в ПИ № 048025, в землището на ***; - Разрешение
за строеж № 31/05.12.2017 г. (л.51, т.1) от общ. Лозница, с което се разрешава
на ЕТ „г.п.“ да извърши ремонт на стопанска постройка – навес за инвентар,
строеж от VI категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ в ПИ № 013041, в землището на ***. Представено
е копие на договор за строителство от 11.12.2017 г. (л.179 – гръб, т.1),
подписан между ЕТ „г.п.“, възложител, и „Валли -190“ ЕООД, изпълнител, с
предмет изпълнение на СМР – направа на три броя стопански постройки – навес, в
землището на *** и с. Манастирци, в съответствие с представените от възложителя
работни проекти, при спазване на всички предвидени в тях изисквания,
предписания и условия,; договорената цена е 80 001.75 лв. Представени са
още: - три броя обяснителни записки; 3 бр. челен лист; 3 бр. скици; 3 бр.
конструктивно становище, 3 бр. оценки за съответствие; удостоверение за пълна
проектантска правоспособност; удостоверение за упражняване на технически
контрол; 3 бр. удостоверения от общ. Лозница от 16.07.2019 г. за завършени
постройки; застрахователни полици и Заповед № 1/05.05.2020 г. на главния
архитект на общ. Лозница, за вписване на поправка в Разрешение за строеж №
31/05.12.2017 г., с която е заличен видът на извършеното строителство - /1/ -
ремонт и вписан нов такъв - /2/ - ново
строителство. В хода на ревизионното производство във връзка с договора за
строителство са представени: - Приложение № 1, в което за всеки навес е
включена сума за транспорт на работници по 25 бр. и по 60.00 лв. на ден; в
същото подробно са описани всички видове работи, които следва да бъдат
извършени, количеството и цената на отделните видове работи за трите навеса;
фактура № **********/14.12.2017 г. с ДО 32 000.00 лв. и ДДС 6 400.00
лв. с предмет на доставка „аванс за СМР съгласно договор от 11.12.2017 г.;
копие на Акт обр. 19, подписан на 21.12.2-17 г. от г.п. – за възложител, и от
Валентин Василев – изпълнител; приемо-предавателен протокол от 21.12.2017 г. за
напълно завършени три броя стопански постройки; оборотна ведомост за
ревизирания период 01.01.2016 – 31.12.2016 г., от която се установява, че
липсват данни аз притежавани от ЕТ „г.п.“ДМА от група земя и терени, липсва
заведена счетоводна сметка от гр.20 за земи и сгради; справка за новите активи
за периода 01.01.2017 – 31.12.2017 г., от която е установено, че по партида на
счетоводна сметка 201 – Земи са отчетени придобивания на земя от 29.06.2017 г.
в размер на 31.215 дка на стойност 3 110.00 лв. и от 12.10.2017 г. са отчетени
3 броя стопански постройки – навеси на стойност 80п 001.75 лв. Представени са и
други документи, подробно описани в РД на стр.10 и 11.
След изпратено ИПДПОЗЛ до „Валли-10“ ЕООД, по
електронен път са получени: обяснения; списък на работниците, извършили СМР на
обекта на ЕТ; копия на пътни листове; 4 бр. фактури за покупка на материали –
строителни материали; дневник на счетоводна с/ка 601/36 Разходи за материали за
обект ЕТ „г.п.“ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., с обща стойност на
изписаните материали 1 679.49 лв., която сума е отчетена от строителя и по
счетоводна сметка 611 – Разходи за дейността за годината от обектите на
ревизираното лице; дневник на счетоводна с/ка 411/1 по партида на контрагент ЕТ
„г.п.“, от която е установено, че от строителя са отчетени приходи по
счетоводна сметка/ 703 – Приходи от продажби на услуги за м.декември 2017 г. в
размер на 80 001.75 лв. и ДДС 9 600.35 лв. по счетоводна с/ка 4532 –
Начислен данък за продажбите; декларация от 17.07.2019 г. за завършеност на
постройките.
След анализ на договора за
строителство и представените
доказателства е установено, че РЛ не е участвало с материали, техника и други
разходи при изграждането на трите сгради – навеси. Посочено е, че „Валли -10“
ЕООД не е представило доказателства за наличие на материали, които са вложени в
строителни дейности по изграждане на трите навеса, липсват конкретни
доказателства относно трудовата заетост, както и техническата обезпеченост на
строителния процес по трите обекта. От ЕТ „г.п.“ също не са представени
безспорни доказателства относно факта, че преотстъпеният данък за ревизираната
2016 г. е инвестиран в нови сгради за земеделски производител. Формиран е
извод, че РЛ не е спазило първото изискване на разпоредбата на чл.189б от ЗКПО,
а именно: - преотстъпеният данък да бъде инвестиран в нови сгради и нова
земеделска техника, необходими за извършване на дейността на регистрирания
земеделски производител; не са представени конкретни доказателства, че към
31.12.2017 г. ЕТ „г.п.“ е придобил нови сгради, в които е вложен преотстъпеният
данък по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ във връзка с чл.189б от ЗКПО и при спазване на
всички условия от разпоредбата на закона; не са представени одобрените от общ.
Лозница проекти , работни чертежи и проекто-сметните документации,
конструктивните становища на съответните архитекти и инженери. В този смисъл е
посочено, че на основание чл.173 ал.1 от ЗКПО, когато не са изпълнени
изискванията за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък,
последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.
След анализ на представените
счетоводни документи пък, е формиран извод, че действително, по сметка 203 –
Сгради е отчетена стойността на фактура № **********/21.12.2017 г. –
80 001.75 лв., но липсват доказателства за придобити нови сгради, тъй като
не е налице придобита нова сграда от 01.01. на годината, за която се отнася
преотстъпеният данък (2016 г.) в срок до 31.12.2017 г. и това е така, тъй като
в хода на ревизията, съгласно представените документи и установените факти и обстоятелства, ревизиращият екип е
стигнал до извода, че посоченият за извършител на строителство на три навеса –
„Валли -10“ ЕООДЗ не е реален изпълнител на договорените СМР и че изграждането
на трите навеса не е приключило към 31.12.2017 г. От РЛ не са представени документи, от които
да се установи, че новите постройки са изградени и въведени в експлоатация към
31.12.2017 г., поради което е прието, доводите на жалбоподателя, че изискването
на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО е спазено, не са подкрепени с доказателства.
За да потвърди РА, решаващият орган в
решението си е обсъдил нормативната уредба и констатациите на ревизиращия екип,
като в частта на решението, с която е потвърдил задълженията за ДДФЛ, прави
впечатление, че е формирал извода, че регистрираният земеделски производител
неправомерно е ползвал преотстъпване на данък за процесната година в сочения
размер, тъй като разпоредбата на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ допуска
преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност само при наличието на условията по чл.189б от ЗКПО, което в
случая не е доказано.
Крайният извод на решаващия орган е, че в конкретния
случай правилно органите по приходите са преценили, че жалбоподателят не следва
да се ползва от предвиденото в чл.166 от ЗКПЖ право на преотстъпване на данък
по реда на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ и чл.189б ал.1, тъй като не са изпълнени
едновременно условията по чл.189б ал.2 т.1-9 от ЗКПО. Посочено е също така, че
разпоредбата на чл.173 ал.1 от с. з. предвижда, че когато не са изпълнени
изискванията за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен
данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, в която е
възникнал.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с
възражение от ответника съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът
кредитира, доколкото същата отговаря на поставените от страната въпроси и
доколкото същата подлежи на оценка след като бъде обсъдена с всички събрани по
делото доказателства. Експертизата е изготвена въз основа на всички приложени
по делото документи, като вещото лице е извършило и проверка върху допълнително
изискани и подробно описани в експертизата документи от изпълнителя „Вилла -
10“ ЕООД. Вещото лице подробно е представило в текстови и табличен вид
материалната, кадрова и техническа обезпеченост на изпълнителя, описало е
подробно и счетоводните операции, като е формирало съответните изводи, а именно:
в периода на изграждане на процесните три сгради – навеси през 2017 г.,
строителят „Валли -10“ ЕООД е имал необходимата материална,техническа и кадрова
обезпеченост за построяването на трите навеса. От изложеното в раздел трети на
заключението, вещото лице е формирало извода, че вложените материали при
извършването на СМР, съобразно акт обр.19/21.12.2017 г. са били налични в
дружеството, но материали на обща стойност 9 514.09 лв. са били
осчетоводени за други обекти, изпълнявани от „Валли -10“ ЕООД, преди
сторниращите операции в края на 2020 г.
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя са представени: - оборотна ведомост и счетоводни документи, по
които е работило вещото лице по ССчЕ от счетоводството на „Валли -10“ ЕООД: -
хронологичен опис на сторно материали; дневник на с/ка 601 – Разходи за
материали за обект ЕТ „г.п.“; аналитична ведомост на с/ка 302/1 – Материали на
склад и 5 бр фактури за закупени материали, вложени в обекта на ЕТ.
При така установените по делото факти, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, след
изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите и в изискуемата според закона форма, поради което намира, че не са
налице пороци, водещи до нищожност на атакувания административен акт.
I. Относно отказаното преотстъпване на данък по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ.
Не се спори, че жалбоподателят, в качеството си на ЕТ е регистриран земеделски производител, считано
от 20.12.2012 г. в ОД „Земеделие“ – пловдив и от 08.12.2016 г. в ОД „Земеделие“
Разград, и, че облагаемият му доход се облага с данък върху годишната основа по
чл.28 от ЗДДФЛ – като
едноличен търговец, съгласно чл. 29а ал.1 от ЗДДФЛ. През 2016 г.
е упражнил данъчно облекчение по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, като е
преотстъпил данък в размер на: - 38 188.00 лв.
За да откажат данъчно облекчение, органите по
приходите са приели, че лицето не може да се ползва от предвиденото с чл.166 от ЗКПО право на преотстъпване на данък по реда на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ и чл.189б
ал.1 от ЗКПО, тъй като не са изпълнени едновременно условията по чл.189б ал.2
т.1-9 от с.з.
За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, данъкът
върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като
земеделски производители за годишната данъчна основа от дейност по производство
на непреработена растителна и животинска продукция при условията за
преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО. Така
предвиденото данъчно облекчение представлява държавна помощ под формата на
данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията
на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007
г.-2013 г., които препращат към Регламент /С/ 1857/2006 от
15.12.2006 г. за прилагане на чл.87 и чл.88 от Договора за ЕО /чл.107 и
чл.108 от Договора за функционирането на Европейската общност/ към държавната
помощ на малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производство
на селскостопански продукти. С Решение на ЕК С /2011/ 863 от 11.02.2011 г.,
държавната помощ по чл.48 , ал.6 - 7 от ЗДДФЛ и чл.189 ал.1 - 4 от ЗКПО е призната
за съвместима с чл.107 §3 б."в" от ДФЕС. Помощта се
предоставя автоматично, без да е необходимо лицата да кандидатстват за нея пред
приходната администрация, като земеделските производители сами избират дали да
се възползват от предвиденото данъчно облекчение. Правото на избор се
осъществява посредством подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Т.е.
преотстъпването на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не
внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за
корпоративен данък, които остават в патримониума на ДЗЛ и се разходват за цели,
определени със закон – чл.166 от ЗКПО. Схемата за държавна помощ „Помощ за
инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“ е
изготвена на основание чл.14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. във връзка с
чл.189б от ЗКПО. На основание чл.189б ал.1 от ЗКПО корпоративният данък се
преотстъпва в размер до 60% на ДЗЛ, регистрирани като земеделски стопани, за
данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и
животинска продукция. С ал.2 пък са регламентирани специфичните условия за
преотстъпване на данък, които следва да са изпълнени едновременно.
В случая не се спори, че ЕТ „г.п.“ е регистриран
земеделски производител на непреработена растителна продукция. От страна на приходната администрация се
твърди, че лицето не отговаря на изискванията на чл.189б ал.2 от ЗКПО, който
въпрос налага анализ на сочената разпоредба и как тя се съотнася към настоящия случай.
Относно изпълнението на условията по чл. 189б от ЗКПО, съдът
съобрази следното:
На първо място, необходимо е да се посочи, че този
въпрос е обстойно разгледан от ревизиращия екип и констатациите са отразени в
РД и е обсъден от решаващия орган. Т.е. въпросът за наличието на условията по чл.189б от ЗКПО не се
поставя на разглеждане за първи път в настоящото съдебно производство, а и
съдът, като инстанция по същество, следва да провери наличието на всички
кумулативни предпоставки на посочената правна норма, при наличието на които /а
и оспорени в хода на ревизията от ревизиращия екип/ за лицето възниква правото
на преотстъпване на данъка.
За да възникне правото на претендираното от
жалбоподателя данъчно облекчение, изразяващо се в правото му да преотстъпи до
60% от данъка за данъчната основа от дейност по производство на непреработена
растителна селскостопанска продукция – малини и ягоди, следва да са изпълнени
изискванията на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ и условията
на чл.189б от ЗКПО, както и да
не са налице ограниченията по чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ.
От страна на органите по приходите е оспорено изрично
изпълнението на условията на чл.189б от ЗКПО, видно от
констатациите в доклада, от който се установява също, че е извършена обстойна
проверка в тази насока.
В тази връзка обаче, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за установяване изпълнението на предпоставките на чл.189б от ЗКПО за
признаване на правото на преотстъпване на данък – ангажираната съдебно–счетоводна
експертиза не променя по никакъв изводите на приходната администрация, нито е
представил е писмени доказателства за установяване на спорните обстоятелства.
В изпълнение на задължението по чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
изследва изпълнението на условията по чл.189б от ЗКПО и преценява
следното:
От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че за периодите за които се претендира правото на преотстъпване на
данъка по чл.48 от ЗДДФЛ жалбоподателят
е регистриран като земеделски производител и е регистрирал доходи от продажба
на непреработена растителна продукция по смисъла на § 1 т.27 от ДР на ЗКПО. В
издадените РД и РА няма констатации за реализирани и декларирани от земеделския
производител доходи от друга дейност извън тази по продажба на непреработена
растителна селскостопанска продукция, като е посочено, че тази дейност
продължава и в момента.
Условията за ползване на данъчното облекчение,
представляващо държавна помощ за земеделските производители са предвидени в
разпоредбата на чл.189б ал.2 от ЗКПО и са
следните: 1. Преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова
земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност в
срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването; 2. Активите по т.1 да са придобити при пазарни условия,
съответстващи на такива при несвързани лица; 3. Дейността по ал.1 да продължи
да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване;
това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с
годишните данъчни декларации; 4. Преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто
от стойността на активите по т.1; 5. Активите по т.1 да не заместват
съществуващи активи; 6. За активите по т.1, земеделският производител да не е
получател /бенефициент/ по някоя от следните помощи: а/ помощ по см. на чл. 107, § 1 от Договора за
функционирането на ЕС; б/
минималната помощ по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1535/2007 на
Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл.87 и чл. 88 от Договора за
създаване на ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на
селскостопански продукти /ОВ L 337/35 от 21.12.2007 г./; в/ финансовата помощ
по Програмата за развитие на селските райони; г/ всяка друга публична финансова
помощ от националния бюджет и/или от бюджета на ЕС. Преотстъпването на данъка е
допустимо само при едновременното изпълнение на посочените условия.
При преценка изпълнението им и съобразно фактите,
установено по настоящото дело, съдът съобрази следното:
Относно условието преотстъпеният данък да се инвестира
в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за дейността по чл.48 ал.6 ЗДДФЛ за периода
2016 г.:
Както беше посочено по-горе органите по приходите са
констатирали, че не само към фактурите, издадени от „Валли -10“ ЕООД, подробно
описани на стр.7 от РД, но и към представените документи с вх. №
8012/23.04.2020 г. от същото дружество, липсват
безспорни доказателства за наличие на необходимите материали, за количествата и
видовете материали, вложени конкретно в строителните дейност по изграждане на
трите навеса, липсват конкретни доказателства относно трудовата заетост, както
и техническата обезпеченост на строителния процес по трите обекта.
Констатирали са
също така, че и от самото ревизирано лице няма приложени доказателства относно факта,
че преотстъпеният корпоративен данък за ревизираната 2016 г. е инвестиран в
нови ДМА за ЕТ земеделски производител, тъй като са представени само три броя
разрешителни за строеж, конструктивни становища, договор за строителство с
„Валли 10“ ЕООД, приложения №1 и №2 за извършени СМР. Не са представени никакви
конкретни документи и безспорни доказателства, както от ревизираното лице, така
и от изпълнителя на СМР-тата по договора от 11.12.2017 г. за реално изграждане
на нови сгради – три броя навеси, относно материалната, кадрова и техническа
обезпеченост на стопанските операции.
Тези констатации на приходната администрация не се
обориха в настоящото съдебно производство – от страна на жалбоподателя се
ангажираха доказателства и се направиха
доказателствени искания, но същите по никакъв начин не променят изводите на
ревизиращия екип.
Съгласно разпоредбата на чл.4 § 3 от Регламент /ЕО/ №
1857/2006 на
Комисията от 15.12.2006, инвестициите трябва да преследват по-специално
следните цели: а/намаляване на производствените разходи, б/ подобряване и
пренасочване на производството, в/ подобряване на качеството, г/ съхраняване и
подобряване на природната среда или подобряване на хигиенните условия или
стандартите за хуманно отношение на животните, отглеждане в стопанствата. В
тази връзка и с оглед утвърдената с Решение на ЕК С/2011/ 863/11.02.2011 рамка
на разрешената помощ, въведеното от разпоредбата на чл.189б от ЗКПО условие е,
инвестициите да са за придобиване на нови земеделски машини и оборудване.
Съгласно чл.189б ал.2 от ЗКПО корпоративният данък се
преотстъпва, когато са изпълнени едновременно условията, регламентирани в т.1
до 6 на същата норма. Условието на чл.189б ал.2, т.1 от ЗКПО изисква
преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника,
необходими за дейността на земеделския производител, в срок до края на
годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, а според т.5
на същата разпоредба активите /нови сгради и нова земеделска техника/ не трябва
да заместват съществуващи активи.
В ЗКПО липсва определение за „сграда”, но за целите на
закона същото може да бъде извлечено от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/, от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и от Закона за
собствеността.
Според чл.110 от Закона за собствеността “недвижими
вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко,
което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към
земята или към постройката“. Следователно под “сграда“ се разбира постройка,
трайно прикрепена към земята.
Съгласно чл.23 от ЗКИР недвижим имот – обект на
кадастъра е: 1.поземлен имот; 2.сграда, включително изградена в груб строеж; 3.самостоятелен
обект в сграда.
С §5 т.46 от ДР на ЗУТ е определено, че“груб строеж“ е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без
или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
ЗКПО не дефинира понятието „нова”, поради което то
следва да се тълкува и прилага в общоприетия му смисъл /чл.46 ал.2 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/ и чл.37 от Указ №883 за прилагане на ЗНА/. В
общоприетия смисъл понятието „нов” означава: който е направен, купен или е
възникнал неотдавна или за пръв път; който е запазил първоначалния си вид, не
се е изхабил.
Следователно изискването на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО
за инвестиране на преотстъпения данък ще се смята за изпълнено, когато същият е
вложен в придобиването на нова сграда, включително изградена в груб строеж, в
срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването.
Във връзка с условието за инвестиране на данъка в нови
сгради следва да бъде спазено и изискването на чл.189б ал.2 т.5 от ЗКПО, според
което, преотстъпеният данък не трябва да се инвестира в активи, които само
заместват съществуващи активи.
ЗКПО не дава отговор на въпроса, кога се счита, че
даден актив замества съществуващ такъв, но въпросът е разгледан в Регламент
(ЕО) 1857 на Европейската комисия от 15.12.2006г. и в т.12 от Решението на
Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.). Предвид факта, че
държавната помощ по чл.189б от ЗКПО е предоставена в съответствие с
изискванията нормативни разпоредби на Европейската общност, следва да се
приеме, че дефиницията на „заместваща инвестиция”, дадена в чл.2 т.17 от Регламента,
е приложима за целите на чл.189б ал.2 т.5 от ЗКПО.
Според чл.2 т.17 от Регламента „заместваща инвестиция”
означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея
само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на
производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на
характера на производството или на използваната технология. За заместващи
инвестиции не се считат нито събарянето на селскостопански сгради с възраст 30
години или повече и замяната им със съвременни сгради, нито основното
обновяване на селскостопански сгради. Обновяването се счита за основно, когато
разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда.
Съгласно т.12 от Решението в рамките на схемата за подпомагане
се считат за приемливи инвестициите в изграждане и придобиване на нова сграда
или подобрения на съществуваща сграда, които водят до съществена промяна в
предназначението й, като промените трябва да са пряко свързани със земеделската
дейност.
Тъй като според Разрешение за строеж № 31/05.12.2017
г., издадено от главния архитект на общ. Лозница, е издадено за ремонт на
стопанска постройка – навес за инвентар, може да се приеме, че това не е
„заместваща инвестиция” по смисъла на горе цитираните норми. Или иначе казано,
неправилно г.п. е претендирала преотстъпване на корпоративен данък в пълен
размер от стойността на изградените три навеса.
Според жалбоподателя, по отношение на това
разрешително за строеж е представена коригираща заповед, че същото се отнася до
ново строителство, а не до ремонт, но ревизиращият екип не го е взел предвид.
Това възражение е неоснователно, тъй като Заповед № 1/05.05.2020 г. на главния
архитект на общ. Лозница е издадена по време на ревизионното производство, само
няколко дни преди издаване на РД, а строителството на процесните навеси е
извършено през 2017 г.
Следва да се има предвид, че за да бъде признато
правото на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО, е
необходимо да бъдат изпълнени и всички останали изисквания на тази разпоредба,
както и общите изисквания на Глава 22, Раздел І /чл.166-173/ от ЗКПО.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на
тези активи не са изпълнени условията да е придобита нова сграда, необходима за
дейността на ЗП по производство на непреработена земеделска продукция. По
отношение на тези активи, съдът намира, че не са налице условията на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, доколкото
сградите липсват изобщо.
Това е така, тъй като нито в хода на ревизионното,
нито в административното, нито в настоящото съдебно производство се представят
категорични доказателства, че трите навеса са реално изпълнени.
Що се отнася до така извършената от „Валли -10“ услуга
по извършване на СМР, съдът намира, че от събраните в хода на процеса
доказателства не може да се установи извършването на услугата, именно от
сочения доставчик на жалбоподателя, което по същество съставлява доставка на
услуга по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл. 9 от ЗДДС.
Спорът се концентрира върху това дали соченият като
изпълнител търговец „Валли – 10“ ЕООД, е разполагал с трудов, материален и технически
ресурс, за да осъществи именно фактурираните по отношение на доставчика услуги
по изграждане на стопанските постройки. ССчЕ е категорична, че дружеството
разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но е категорично и
по отношение на констатираното, че в издадения акт обр.19 от 21.12.2017 г. е
описано, че за извършването на СМР по изграждане на трите навеса са използвани
и други строителни материали, които не са били счетоводно изписани на
съответния строителен обект: арматурна
стомана, иглолистни материали, като греди, дъски, талпи, и бетон. На второ място, вещото лице е констатирало, че
в процеса на работа и след като са били изискани счетоводни документи във
връзка с данъчната ревизия на ЕТ „г.п.“, в счетоводството на „Валли -10“ ЕООД
се извършва вътрешна проверка и се установява, че посочените в издадения акт
обр.19 строителни материали, неправилно
са изписани отнасящи се за обекта материали на други обекти, т.е. така
издаденият акт обр.19 не отразява действително извършени дейности, именно от
„Валли -10“ ЕООД.
В подкрепа на горното са и констатациите на вещото
лице за извършени както сторнировъчни операции по отношение на дървен материал
и бетон, подробно описани в ССчЕ, така и корекцията за отстраняване на
счетоводна грешка на основание чл.75 от ЗКПО, едва през 2020 г., когато вече се
извършва ревизията на ЕТ.
По отношение сторнировъчните операции съдът намира за
необходимо да посочи, че същите са в подкрепа изводите на приходната
администрация, че липсват документи за превоз на тези материали, още повече, че
бетонът изисква специфичен транспорт. Видно от Приложение № 1към договора от
11.12.2017 г. и Акт обр.19, в същите липсват описани талпи и греди –
иглолистни, арматурна стомана и бетон. Представените по делото пътни листове са
непълни и не отразяват данни, от които да се формира обоснован извод, че с този
транспорт действително са превозвани работници и материали до обекта на
жалбоподателя от гр. Разград до ***, още повече че в цитираните актове се сочи
доставка на заклинен трошен камък, транспорт на бетонови смеси, тухлена
зидария, изкоп на земна маса и пр., които дейности изискват, както
специализиран превоз, така и друг вид транспорт за доставка на кофраж, трошен
камък и пр. В хода на съдебното производство не са представени доказателства в
тази насока.
По отношение на отстраняването на счетоводната грешка,
следва да се посочи, освен че същата е коригирана чак през 2020 г., по време на
ревизията на ЕТ, то това не е сторено по надлежния ред, а именно: Разпоредбата
на чл.75 ал.3 ЗКПО (в сила от 01.01.2017 г.), в случаите по ал.1 дава
възможност на данъчно задълженото лице, еднократно, в срок до 30 септември на
текущата година, да внася корекции в данъчния финансов резултат, както и в
данъчното задължение. Това става чрез подаване на нова декларация в случаите,
когато възниква счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е
подадена годишна данъчна декларация, но срокът за нейното подаване е изтекъл. В
останалите случаи по ал.1 данъчно задълженото лице уведомява в писмен вид
компетентния орган по приходите, който в едномесечен срок от получаване на
уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на
задължението за данъчния период.
Иначе казано -
ако става дума за откриване на грешка, засягаща предходната година, то
има две възможности:
– ако грешката е открита до 30 септември на текущата
година, тя може да се коригира чрез подаване на нова декларация за предходната
година;
– ако грешката е открита след 30 септември на текущата
година, се спазва досегашният ред. С други думи, данъчно задълженото лице
уведомява в писмен вид компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок
от получаване на уведомлението трябва да предприеме действия за промяна на
данъчния финансов резултат, както и на задължението за съответния данъчен
период.
2. Ако бъде открита грешка, засягаща предходна година,
единствената възможност е подаване на писмено уведомление, адресирано до
компетентния орган по приходите.
3. Ако възникне ситуация, при която е открита грешка,
рефлектираща в предходната година, а също и в една или няколко по-предходни
години, възможностите са следните:
– в случай, че грешката е открита до 30 септември на
текущата година, но засяга предходната година, тя може да бъде коригирана чрез
еднократно подаване на декларация за предходната година.
– грешката, засягаща година преди предходната, може да
бъде поправена, като се подаде писмено уведомление до компетентния орган по
приходите.
Ако грешката е открита след 30 септември на текущата
година, е необходимо да се подаде писмено уведомление до компетентния орган по
приходите.
В тази връзка следва да се посочи и какво
представляват коригиращите събития. Те се свързват единствено с предходната
година, тяхното отразяване не може да обхваща години преди предходната. Това е
така, тъй като съгласно приложимите счетоводни стандарти, събития след датата
на годишния финансов отчет, са такива, които настъпват между датата на годишния
финансов отчет и датата, на която той е одобрен за публикуване. Коригиращите
събития доказват условията, съществували на датата на годишния финансов отчет.
Дата на годишния финансов отчет е последната дата от отчетния период, като в
общия случай това е 31 декември. Датата, на която официално се публикува
годишния финансов отчет е тази, на която в зависимост от управленската
структура, законовите и установените изисквания се взема решение от
управляващия орган на предприятието за публикуване на годишния финансов отчет.
Съгласно закона за счетоводството датата за публикуване на годишния финансов
отчет не може да е по-късна от 30 юни на годината, следваща годината, за която
той се изготвя.
Няма данни това да е сторено по надлежния начин, което
е индиция, че предприетите в счетоводството на „Валли -10“ ЕООД счетоводни
операции през 2020 г. за отстраняване на грешки и сторниране на сметки, са
извършени само и единствено за целите на ревизионното производство на ЕТ „г.п.“.
Остава отворен
и въпросът за принципното наличие като реално осъществени СМР в обектите, при наличието
на договор, в който освен цена на услугата, начин на плащане, друго, като
условия на доставка на материалите, за чия сметка са същите, за чия сметка е
транспортът им, не е посочено. Установява се и липса надлежно оформени протоколи,
вкл. акт обр.19, каза се по-горе, непълни, липса на работни проекти, както и
посочено в т.I от договора.
С договора за изработка, какъвто е договорът от
11.12.2017 г., изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчка на другата страна, а последната да изплати възнаграждение (чл.
258 от ЗЗД). Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи
поръчаното със свои средства (чл. 259 от ЗЗД). Изпълнителят е длъжен да
предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал
е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на
нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата
страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако
изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна
за причинените є вреди (чл. 260 от ЗЗД). Изпълнителят е длъжен да изпълни
работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал,
отговаря за доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат
общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното (чл.
261 от ЗЗД). Поръчващият (инвеститорът) може да проверява изпълнението на
договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Ако стане
явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, или, че няма да
я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетение по общите правила (чл. 262 от ЗЗД).
Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната,
която го е дала, ако другата страна не е в забава (чл. 263 от ЗЗД). Поръчващият
(инвеститорът) е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Ако не направи такива възражения, работата се счита приета (чл. 264 от ЗЗД). Ако
при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: • поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; • заплащане на разходите,
необходими за поправка, или съответно намаление на възнаграждението. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може
да развали договора. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на
договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде
изменена, възнаграждението съответно се изменя, макар да е било уговорено
изцяло. За приемането и за плащането на работи от страна на държавни учреждения
важат съответните наредби, ако има такива (чл. 266 от ЗЗД). Ако изпълнението на
работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не
отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата
е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право
на съответната част от уговореното възнаграждение. Изпълнителят има право на възнаграждение,
ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие
негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят
своевременно го е предупредил (чл. 267 от ЗЗД). Ако има основателни причини,
поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало,
като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и
печалбата, която той би получил от изпълнението на работата (чл. 268 от ЗЗД).
В случая безспорно се установява, че договорът за
строителство от 11.12.2017 г., сключен между ЕТ „г.п.“, като възложител, и
„Вилла – 10“ ЕООД, изпълнител, не съдържа подобни клаузи; още по-малко, не се
установява по какви работни проекти са изпълнени строителните дейности.
При това положение съдът намира, че дори да се приеме, че монтажните
работи, за които е издадена процесната фактура са обективно извършени и
съществуват, остава отворен въпросът дали те са извършени от издателя на
фактурата.
С представените по делото частни свидетелстващи
документи, не може да се удостовери фактът на извършване на процесните СМР от
„Вилла -10“ ЕООД, а и същите не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Същевременно, фактурата не съответства на безспорно
установените по делото факти относно доставчика, свързани с тяхната ресурсна и
материално-техническа обезпеченост, както и липсата на съпътстващи фактурата
документи, удостоверяващи реално изпълнение на строителните дейности, предвид
установеното в счетоводството на дружеството-изпълнител, както и отразените от
него разходи за материали в незначителен размер – 1 679.49 лв., в
сравнение с описаните по договора за строителство – в размер на 80 001.75
лв.
С оглед на изложеното органите по приходите са
достигнали до правилен и законосъобразен извод относно реалността на доставката
по фактура № **********/21.12.2017 г. с предмет – извършено СМР, съгласно
договор от 11.12.2017 г.. По същество представената фактура е частен
свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност се компрометира от
липсата на информация за вида и количеството, стойностите на извършените строително-
монтажни работи и пр. елементи, посочени по-горе.
За пълнота следва да се посочи, че освен липсата на
доказателства относно реалната кадрова, материална и техническа обезпеченост, при
наличието на недостатъчно ясен договор, без уговорени разходи за материали и
транспорта им, макар и при наличие на кадрова и материално-техническа
обезпеченост, само наличието на фактура за извършени строителни работи, не може
да обоснове извода на жалбоподателя, че са представени надлежни документи за
облигационни отношения, които безспорно доказват, че СМР-та са изпълнени.
В този смисъл следва да се посочи, че е неоснователно
възражението на жалбоподателя в насока неправилност на извода на ревизиращия
екип за липса на реална доставка от „Вилла – 10“ ЕООД. Предвид наличието на
кадрова, техническа и материална обезпеченост събраната информация относно
„Вилла – 10“ ЕООД, потвърдено от ССчЕ, може да се предположи, че дружеството действително е изпълнител на СМР-та, но не се
представят категорични доказателства в тази насока, а един съдебен акт, по
никакъв начин не може да се основава на предположения.
Относно условието по т.3, дейността по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ да продължи
да се осъществява за период от поне три години след годината на
преотстъпването.
Видно от разпоредбите на чл.189б ал.2 т.3 от ЗКПО,
изпълнението на това условие се декларира всяка година до изтичане на
тригодишния срок с годишни данъчни декларации. Спор по това условия няма, тъй
като е безспорно установено, че жалбоподателят е вписан в Регистъра на
земеделските производители, един път, от 20.12.2012 и, втори път, от 08.12.2016
г., като от тогава до 2019 г. е потвърждавал своята регистрация и е продължавал
дейността си като такъв – видно от писмените обяснение на Павлова вх.
№674/13.01.2020 г. (л.307, т.2) – обстоятелство, което не е оспорена от
приходната администрация.
С оглед изложеното, към момента на ревизията, а и след
това, коментираното условие се явява изпълнено.
Що се отнася до изпълнението на условието за активите
по т.1, земеделският производител да не е бенефициент на някоя от помощите,
изброени в 6.а/ - 6.г/., необходимо е да се посочи следното:
Целта на така поставеното ограничение е да се избегне
двойно публично финансиране на едни и същи приемливи разходи. В случая няма
данни по административната преписка да е налице такова финансиране.
На следващо място относно условията: - активите по т.1
да са придобити по пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани
лица, - преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от активите по т.1, -
активите по т.1 да не заместват съществуващи активи, каза се по-горе,
доказателства в тази насока, които да оборят констатациите на приходната
администрация, няма представени.
При така изложените съображения, настоящият състав
преценява, че към момента на ползване на данъчното облекчение по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, по
отношение на земеделския производител ЕТ „г.п.“ не са били изпълнени всички
условия по чл.189б от ЗКПО, поради
което за него не е възникнало правото да преотстъпи 60% от данъка за основата
от дейността по производство на непреработена растителна селскостопанска
продукция.
Наред с това следва да се отбележи, че и в хода на
съдебното производство не се представиха безспорни доказателства, че процесните
стопански постройки са придобити към 31.12.2017 г. Това е така, тъй като не се
представят документи, от които да е видно, че новите постройки са изградени и
въведени в експлоатация към 31.12.2017 г. Даже нещо повече, с възражението
срещу РД са представени голям брой доказателства, между които и 3 бр.
удостоверения от 16.07.2019 г. на главния архитект на общ. Лозница, с които се
удостоверява, че към 16.07.2019 г постройките са завършени на 100% в
съответствие с конструктивното становище.
Като е достигнал до този извод и е установил
задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на
преотстъпения данък, ведно с лихви за забава, органът по приходите е издал един
законосъобразен ревизионен акт, който следва да бъде потвърден в тази част, а
жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена.
Що се отнася до възраженията в жалбата всички те се
отнасят до изводите на приходната администрация по отношение липсата на реално
извършени СМР поради некредитиране на
представените по административната преписка доказателства.
Неоснователно е възражението, че ревизиращият екип не
е оспорил представените от управителя на „Валли – 10“ ЕООД документи,
включително и декларацията му, като се твърди, че тези документи не са оспорени,
а разходите са признати. Това не е така, тъй като изрично в РД, на стр. 10 е
посочено: „3. Сума в размер на
1 679.49 лв. е отчетена от строителя по счетоводна сметка 611 – Разходи за
дейността за годината за обектите на ревизираното лице. Т.е. разходите за
материали са в незначителен размер в сравнение с описаните по Договора за
строителство в размер на 80 001.75 лв.“, т.е. по никакъв начин не може
да се приеме, че представените доказателства са възприети от органите по
приходите и не са изрично обсъдени, съответно оспорени.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че
ревизиращият екип не е кредитирал представените строителни книжа, като
официални документи, поради което изводите им са изцяло в противоречие с тях,
съдът намира за необходима да посочи, че при анализ на същите, подробно описан
по-горе в настоящото изложение, се констатираха редица противоречия, които по
никакъв начин не доказват фактическо построяване на трите стопански постройки -
навеси.
Предвид изхода на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 2 041.64 (две хиляди
четиридесет и един и 0.64) лв., съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„г.п.“ – ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85, против Ревизионен акт № Р-
16001619007558-091-001/25.06.2020 г. издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, изменен с Решение № 405/24.08.2020 г. на директора на дирекция
"ОДОП" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта за допълнително установения
годишен и финансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., като е намален от 39 463.00
лв. на 38 188.00 лв., ведно с прилежащите лихви от 12 629.17 лв. на 12 199.92
лв.
ОСЪЖДА г.п.“, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 85, да заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от
2 041.64 (две хиляди четиридесет и един и 0.64) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: