О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
390
гр.Бургас, 30.01.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №33 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.423 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с вх.№18794/25.11.2019г.,
подадено от „Мария-Анна“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Богориди“ №11, представлявано от управителя Марина Павловна Казачкова, чрез
пълномощника адв. В.Б. - БАК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №2836/29.07.2019г. по ч.гр.д.№6078/2019г. на Бургаски районен
съд.
Твърди се, че въз основа на
горепосочената заповед е издаден изпълнителен лист №4124/08.10.2019г., с който
„Мария-Анна“ ЕООД е осъдено да заплати на Етажната собственост сумата от 432,58
лв. – сборна главница от вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата за месеците март, април, май и юни 2019г., законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението – 26.07.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 386,13 лв. – разноски по делото. Посочва се, че за
издадената заповед длъжникът научил с получаване на поканата за доброволно
изпълнение на 18.11.2019г., по изпълнително дело №20192120400917 по описа на
ДСИ при БРС за заплащане на сумите по изпълнителния лист. Твърди се, че в
процедурата по връчване на заповедта са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ненадлежно връчване и невъзможност длъжникът да узнае за
издаването ѝ, съответно да направи възражение. Сочи се, че районният съд
е приел, че заповедта е връчена на основание чл. 50 от ГПК, без да е
конкретизирано за коя от двете хипотези става въпрос. Изложени са съображения,
че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.50 от ГПК.
Твърди се, че заповедта е била връчена
чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, като се оспорва
обстоятелството, че длъжностното лице е посетило три пъти адреса на дружеството
на посочените дати, тъй като по делото няма съобщения, които да удостоверяват
такива посещения.
Оспорва се като невярно
удостоверяването на длъжностното лице, че няма достъп до сградата, че вратата е
заключена непрекъснато, както и че няма звънци.
При изложените оплаквания се позовава
на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Иска се
спиране на изпълнението на заповедта и връщане на делото на БРС за изпращане на
съобщение с указания по чл. 415 от ГПК. Направено е искане за допускане до
разпит на един свидетел при режим на довеждане, който ще установява факти,
свързани с наличието на достъп до адреса на управление на дружеството. Иска се
да бъдат приети като писмени доказателства по делото: покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело №20192120400917 по описа на ДСИ при БРС, с
разписка за връчване на 18.11.2019г. снимки на сградата, входната врата и
звънеца, монтиран на същата. Моли се съда да изиска и присъедини към настоящото
дело ч.гр.д. №6078/2019г. по описа на БРС.
В законоустановения срок заявителят е
изразил становище за неоснователност и недопустимост на възражението. Твърди
се, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Излагат се
съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК. Сочи се, че
длъжникът е погасил задължението си по издадената заповед още преди да узнае за
образуването на изпълнителното производство и издадената заповед за изпълнение
– на 08.11.2019г. е заплатил сумата от 1000 лв., покриваща задължението по
заповедта и част от разноските. Иска се от съда да отхвърли възражението.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
С Разпореждане №118/09.01.2020г., на жалбоподателя са дадени указания да
уточни дали претендира спиране по смисъла на чл. 423, ал.2 или по смисъла на
чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК.
С молба от 27.01.2020г., жалбоподателят
е заявил, че претендира спиране на основание чл. 423, ал.3, изр.2 от ГПК, в
случай, че бъде прието възражението, с крайния съдебен акт.
Настоящият съд, след запознаване с материалите
по делото, намира, че от редовността на връчването на процесната Заповед по чл.
410 от ГПК, зависи допустимостта на подаденото възражение, поради което и с
оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е необходимо да бъде допуснат
поисканият от жалбоподателя свидетел и делото да се внесе за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНAСЯ ЧГРД 33/2020г. по описа на БОС,
за разглеждане в открито съдебно заседание, като го НАСРОЧВА за 09.03.2020г.,
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА един свидетел на „Мария – Анна“
ЕООД, при режим на довеждане.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.