№ 22061
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря Е.ИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от Е.ИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело №
20251110108355 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците Е. П. П. и П. А. П. договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в
гр.София, ж.к.Л., бл.****************** през периода май 2021 - април 2023
г. и е извършвал услугата дялово разпределение през периода същия период.
Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за
главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице
помагач – Д., е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество
се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и
да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, но ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си –
660,81 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2021
1
- април 2023 г.; 18,84 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение
за периода май 2021 - април 2023 г.; 97,81 лв.– обезщетение за забава за
периода 15.9.2022 - 9.5.2024 г. и 4,08 лв. – обезщетение за забава за периода
6.7.2021 – 9.5.2024 г. Моли и за осъждането на ответниците за направените
разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответниците Е. П. П. и П. А. П. с възражението си по чл.414 ГПК
оспорват исковете, отричат да са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот. Позовават се на погасителна давност за
част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК. Молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице помагач – Д. – не взема отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №31570/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-вг. на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това
обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото договор от 10.5.1995 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и от писмо на
Столичната община, от което се се установява, че посочения в договора адрес
е идентичен с адреса на процесния топлоснабден имот се вижда, че преди
началото на процесния исков период ответниците са придобили при равни
квоти правото на собственост върху процесното жилище. Следователно, на
осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор
по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна
енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответниците, се вижда, че третото лице помагач Д. е избрано да извършва
улугата топлино счетоводство. Решението е последвано от договор между
представителна етажната обственост и третото лице помагач за монтаж, на
2
индивидуални топлинни разпределиели и термостатни вентили и дялово
разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно
техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през
исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените
договори.
Уредите са редовно отчитани, общият топломер е годно техническо
средство, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на
Наредба № 16-334/2007г.
Цената от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
цената на топплинната енергия, възнаграждението за услугата дялово
разпределение и лихвите върху тези суми се равняват на претендираните.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
3
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да
докажат, че са платили задълженията си.
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението на ответниците, че нямат договор за продажба на
топлинна енергия се опровергава от приетия по делото договор за продажба на
процеснитя топлоснабден недвижим имот.
Ето защо, искът е изцяло основателен и следва да сеуважи.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
4
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е
ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е
извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на
срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за
битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.
Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми в
установените по-горе размери. И това показва, че искът за лихви, които са
кумулирани от вземането по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД са в по-нисък от претендирания от ищеца размер, поради по-ниския
5
размер на дължимите главници – половината то претендираните размери.
Относно направените по делото разноски: Предвид частичната
основателността на исковете, ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е
длъжен да плати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете – изцяло – 1131,26 лв. - за разноските в настоящото
производство и 131,26 лв. – в заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците Е. П. П. с ЕГН ********** и П. А. П. с ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр.София, ж.к.Л., бл.****************** са задължени да
платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, разделно – по 1/2, от следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 660,81 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ж.к.Л., бл.****************** за периода май 2021 - април 2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №31570/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 27.5.2024 г. до изплащането на
сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 18,84 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.Л.,
бл.****************** май 2021 - април 2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №31570/24 г. на СРС, II ГО,
73-ти с-в - 27.5.2024г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 97,81 лв. -обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2022 - 9.5.2024 г.,
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 4,08 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.7.2021 - 9.5.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Е. П. П. с ЕГН
6
********** и П. А. П. с ЕГН **********, да платят на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, следните суми:
1131,26 лв. - за разноските в настоящото производство и 131,26 лв. – в
заповедното ч.гр.д. №31570/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца Д..
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7