№ 7461
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110163346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„К и К – Краси 77“ ЕООД е предявило срещу „Галчев Инженеринг“ ООД искове по чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8049,94 лева – цена за доставени строителни
материали, описани в проформа фактура № 0000*/02.07.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 1952,11 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
02.07.2020г. – 21.11.2022г., за сумата от 2135,99 лева – цена за доставени строителни материали,
описани в проформа фактура № 000*6/30.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 501,36 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.07.2020г. –
21.11.2022г., за сумата от 2370,79 лева – цена за доставени строителни материали, описани в
проформа фактура № **********/21.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 541,99 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 21.08.2020г. – 21.11.2022г., за
сумата от 4320,02 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура №
000*/15.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до
окончателното плащане и за сумата от 811,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.01.2021г. – 21.11.2022г.
В исковата молба се излага, че ищецът е продавал на ответника стоки – строителни материали,
принадлежности, инструменти и предпазни облекла, използвани по време на строителството, за
доставката на които между страните били съставяни стокови разписки. Между страните била
наложена практиката, след като се събере по –голямо количество стоки, от ищцовото дружество да
бъде издавана проформа фактура, която да бъде платена от ответното дружество, а след
извършване на плащането да бъде издадена съответната фактура за описаните в проформа фактура
стоки. Цената на доставените стоки, описани в процесните проформа фактури, останала
неплатена. Ищецът твърди, че проформа фактурите били предоставени за плащане на ответника по
електронната поща в деня на издаването им. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер
на законната лихва от издаването на всяка процесна проформа фактура до датата на предявяване
на исковете.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Възразява, че процесните проформа фактури не са подписани от представител на
ответното дружество, поради което не се ползвали с обвързваща доказателствена сила относно
отразените в тях обстоятелства. В нарушение на чл.113, ал.4 ЗДДС за твърдените доставки не били
издадени фактури. Стоковите разписки също не били подписани от представител на ответното
дружество. В тях липсвал и съществен елемент от договора за продажба – цената.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.327, ал.1 ТЗ :
В тежест на ищеца е да докаже, че по сключени с ответника договори за продажба на стоки
е доставил стоките, описани в процесните проформа фактури, както и размера на уговорената
цена.
Като доказателства по делото са приети издадени от ищеца на ответника проформа
фактури, плащането на чиято цена се претендира по делото, и приложени към тях двустранно
подписани стокови разписки, а именно : 1./ проформа фактура № 0000*/02.07.2020г. на стойност
8049,94 лева с ДДС и стокови разписки, издадени в периода 13.06.2020г. – 22.06.2020г. (л.42 – л.60
от делото); 2./ проформа фактура № 000*6/30.07.2020г. на стойност 2135,99 лева с ДДС и стокови
разписки, издадени в периода 17.07.2020г. – 21.07.2020г. (л.61 – л.75 вкл.); 3./проформа фактура №
**********/21.08.2020г. на стойност 2370,79 лева с ДДС и стокови разписки, издадени в периода
11.08.2020г. – 17.08.2020г. (л.76 – л.86 вкл.); 4./ проформа фактура № 000*/15.01.2021г. на стойност
4320,02 лева с ДДС и стокови разписки, издадени през периода 12.11.2020г. – 29.12.2020г. (л.87 –
л.109 от делото).
В посочените по – горе проформа фактури са описани конкретни видове стоки –
строителни материали, тяхното количество, единична цена на съответната стока и крайна цена на
стоките. Приетите като доказателства стокови разписки съдържат описание по вид и количество на
стоки – строителни материали. Стоковите разписки са двустранно подписани, като за приел
стоките от името на ответното дружество са полагани подписи и ръкописно са изписани имена на
различни лица, а именно : Г.П. Д.Г. и К.С..
По делото като свидетели са разпитани част от лицата, чиито имена фигурират в приетите
по делото стокови разписки като получили стоките от името на ответното дружество, а именно
събрани са свидетелски показания от К.С. и Г.П.
Свидетелят К.С. посочва, че в периода 2013г. – 2020г. е работил при ответното дружество
на различни обекти. Последният обект, на който е работил при ответното дружество, бил 2 – ро
ОУ в гр. Гоце Делчев, на който обект се извършил основен ремонт. Свидетелят изпълнявал
длъжността „ръководител обект“ и „ръководител проект“. Посочва, че познава ищцовото
дружество, с което имало уговорка за получаване на строителни материали, като именно от
ищцовото дружество били закупувани по – голямата част от строителните материали, необходими
за посочения строителен обект. Ищцовото дружество имало магазин в гр. Гоце Делчев.
Обикновено в магазина работил К.П., който обичайно облсужвал служители на ответното
дружество при предоставяне на поисканите строителни материали. Заявката за материали се
уточнявала с техническия ръководител на обекта. По – дребните материали се вземали на място от
магазина, за което била издавана касова бележка. В проформа фактура били описвани получените
стоки. Свидетелят С. решил да закупува необходимите строителни материали именно от магазина
на ищцовото дружество, като по отношение на това нямало противопоставяне от страна на
ръководството на ответното дружество. Свидетелят отрича да се е подписвал документи за
приемане на стоки, които реално не са били доставени. На касова бележка се описвали вида и
количеството на стоките, които били предоставяни от ищеца на ответника. Когато се насъбирали
по - голям обем стоки по касовите бележи се издавала проформа фактура. При предявяване на
документ от делото – стокова разписка от 17.08.2020г. (л.86 от делото), свидетелят потвърди своя
подпис и заяви, че това са документите, на които се е подписвал при приемане на стоките.
Свидетелят посочва, че не му е известно да е имало възражения от страна на ответното дружество
спрямо предлаганите от ищеца цени на стоките. Свидетелят одобрявал заявката за материали,
2
която била съгласувана с техническия ръководител, и я е изпращал до магазина за изпълнение.
Ръководството на ответното дружество е знаело, че се закупуват материали от магазина на
ищцовото дружество и не се противопоставяло на това.
Разпитан като свидетел Г.П.съобщава, че е работил при ответното дружество в периода
2019г. – м.06.2020г. на длъжност „технически ръководител“ на обект 2 -ро ОУ в гр. Гоце Делчев.
Познавал ищцовото дружество, като същото продавало строителни материали и се занимавало с
изготвяне на армировка за обектите. Магазинът на ищцовото дружество се намирал на ул.
„Панаирски ливади“, като многократно свидетелят посещавал магазина за получаване на
материали. По – малките количества стоки били взимани на място, а по - обемните материали били
доставяни с автомобил на ищцовото дружество на място на обекта. При всяко получаване на
материали се издавала стокова разписка с описание на вид и количеството на стоката, без
посочване на цена. Цената била договаряна между двете дружества. Основно свидетелят приемал
доставените от ищеца стоки по договорка с Иван Галчев – един от ръководителите на ответното
дружество, а само при отсъствие на този свидетел неговите колеги приемали стоките. По –
големите заявки на стоки били правени от колеги на свидетеля – К.С. и М.Г.. Заявките били давани
в писмени вид. Когато се насъбирали по - голям брой стокови разписки, свидетелят ги проверявал
и въз основа на тях издавал проформа фактура. Стоките били получавани от свидетеля от името на
ответното дружество. Свидетелят посочва, че той е извършвал сравнение за дали описаното в
проформа фактурата съвпада с получените материали съгласно стоковите разписки. Стоковите
разписки се прилагали към фактурата, за да може при проверка да се установи, че описаните в
проформата фактура стоки съответстват на стоките, описани в стоковите разписки.
По делото показания са събрани и от свидетеля К.П., който съобщава, че от около десет
години работи при ищцовото дружество на длъжността „продавач консултант“. Той посочва, че
познава ответното дружество като клиент на ищцовото дружество. Представители на ответника
поръчвали стоки - строителни материали, като свидетелят издавал стокова разписка за
поръчаните артикули. След като сумата по поръчаните стоки добивала по – значителен размер, от
ищеца била издавана проформа фактура, в която били описани стоките въз основа на съставените
преди това стокови разписки. След това проформа фактурата се изпращала на ответника за
плащане и след постъпване на плащането била издавана фактура по номер на издадената преди
това проформа фактура. Търговските отношения между ицщовото дружество и ответното
дружество възникнали през 2019г. и продължили до 2020г. или 2021г. Плащания от страна на
ответното дружество били правени през 2019г. и 2020г. Свидетелят получавал поръчки за доставка
на стоки от С., П., Д.Г.. За по – обемни материали поръчките се давали по телефон, а по – дребните
поръчки били вземани на място. Свидетелят издавал стокова разписка във връзка с направените
поръчки. При всяка доставка на стоки се издавала стокова разписка, като по – обемните стоки
били транспортирани до мястото на строителния обект, а по – дребните стоки били вземани на
място. Обектът, до който били транспортирани част от поръчаните стоки, бил 2 -ро ОУ в гр. Гоце
Делчев на бул. „Гоце Делчев“. Свидетелят посочва, че не му е известно да са постъпвали
оплаквания от ответника във връзка с цената на доставените стоки. Имало спиране на плащанията
по отношение на последните 3 – 4 фактури във връзка с посочения строителен обект. В началото
на търговските отношения между двете дружества е имало въпроси относно цената. Свидетелят
изпращал на ответника по електронната поща прикачени проформа фактури и фактури.
Свидетелят посочва, че С. и П. са технически ръководители на обекта и знае, че същите работят
при ответното дружество. Същите вземали стоки от магазина. Свидетелят съобщава, че няма
спомен по какъв начин е разбрал, че С. и П. са представители на ответното дружество и кой
именно му ги е представил.
Обсъдените по – горе свидетелски показания съдът цени като обективно дадени,
последователни, логични, взаимно допълващи се и съответни на събраните по делото писмени
доказателства (проформа фактури, фактури и стокови разписки) и затова ги кредитира. От тях се
установява, че от 2019г. страните са били в трайни търговски отношения по повод доставяни от
ищеца на ответника стоки – строителни материали. От свидетелските показания се установи, че
стоки са били поръчвани от служители на ответника към ищеца и че същите са били получавани от
представители на ответното дружество. Свидетелските показания в частта относно наличие на
трайни търговски отношения между страните, датиращи от 2019г., по повод доставяни от ищеца на
3
ответника стоки (строителни материали) намират потвърждение и в приетите по делото писмени
доказателства. Такива са проформа фактури и фактури, както и платежни нареждания, съставени
през периода 20.04.2019г. – 07.11.2019г. (документи от л.21 до л.41). Те потвърждават изложените
в исковата молба твърдения и съобщеното от свидетелите за наложилата се между страните
практика за доставените от ищеца стоки да се издава проформа фактура и едва след плащане по
същата да се издава фактура. От плащането на проформа фактура № 000* от 20.04.2019г.,
проформа фактура № 0000* от 07.05.2019г., проформа фактура № ********** от 07.06.2019г.,
проформа фактура № 00000* от 12.08.2019г., проформа фактура № ********** от 26.08.2019г. и
проформа фактура № ********** от 27.09.2019г., ********** от 29.10.2019г., видно от приетите
по делото платежни документи (л.л.23, л.29, л.36, л.39), се потвърждава и съобщеното от
свидетелите относно постигната между страните договорка относно цената на строителните
материали. Освен това по въпроса за цените на доставените стоки разпитаните свидетели (двама от
които работили при ответното дружество – С. и П., и от св. П., който работи при ищеца)
безпротиворечиво сочат, че между страните по делото не е имало спор относно цените на
доставените стоки. От свидетелските показания, чиято достоверност се подкрепя от приетите
писмени доказателства (проформа фактури и стокови разписки), се установи и че всяка доставка е
издавана стокова разписка, подписвана от приелия стоката от името на ответното дружество. Този
извод не се разколебава от обстоятелството, че свидетелят С. посочва, че издаваният за доставките
документ е „касова бележка“, защото след предявяване на приетата като доказателства стокова
разписка, същият потвърждава, че това е видът на документа, издаван при доставката на стоките от
страна на ищцовото дружество. При това съдът приема, че се касае за неточност в показанията на
св. С. относно наименованието на съставения за доставките документ, без това да променя
изводите относно извършените доставки на стоки, чиято цена се претендира.
Направените по - горе изводи не се разколебават и от обстоятелството, че при разпита на
свидетеля П. същият не можа да възстанови спомените си за това по какъв начин е възприел, че С.
и П., които за вземали стоки от магазина на ищеца в гр. Гоце Делчев, са представители именно на
ответното дружество. В тази връзка следва да се има предвид че разпитаните по делото като
свидетели С. и П. категорично потвърдиха, че са работили при ответното дружество в периода на
процесните доставки.
Изхождайки от характеристиките на договора за търговска продажба като консенсуален и
неформален, то сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране
на съгласието в писмена форма. Съдът намира за безспорно доказано, че между страните са
сключени неформални договори за продажба на стоките, описани в процесните проформа
фактури, като заявките за доставката им са извършени от служители на ответника и стоките са
били доставени от ищеца, за което са съставяни двустранно подписани стокови разписки,
съдържащи описание на вида и количествата на доставените строителни материали. По отношение
на въпроса за цената същата е била вече договорена между страните посредством предшестващи
процесния период доставки на стоки, чиято цена е била платена от ответника, с което поведение
ответникът извънсъдебно е признал даденото съгласие относно цените на доставените стоки,
предлагани от ищеца. Без значение е обстоятелството дали е било спазено данъчното
законодателство по отношение на правилото по чл.113, ал.4 ЗДДС, налагащо издаване на фактура
не по – късно от 5 дни от възникване на данъчното събитие за доставката. Предвид предмета на
делото – спор за дължима цена за доставка на стоки по договор за продажба, ирелевантно е
издаването на фактура за извършената доставка. Основание за претендираното задължение са
сключените между страните договори за продажба и извършената от ищеца доставка на заявените
стоки. Предвид изложеното исковете за главните вземания за неплатена цена за доставени стоки,
посочени в процесните проформа фактури и стокови разписки към тях, са основателни и следва да
се уважат така, както са предявени.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
По делото няма доказателства за уговорен срок за плащане на цената на доставените стоки.
Не може да се приеме доводът на ищеца, че според наложилата се между страните практика цената
на доставените стоки е плащана към деня на издаване на проформа фактура, защото видно от
4
приетите по делото доказателства за плащане на предхождащи процесния период проформа
фактури, плащането по тях е на дати, следващи с период от около 1 до 3 седмици издаването на
проформа фактурите. Също така по делото не може да се установи и денят, в който от ответника
са получени процесните проформа фактури, които по същество са покани за плащане на
дължимата цена. В случая следва да се има предвид че при отделните доставки, обективирани в
стоковите разписки, не е посочена цена на доставените стоки, поради което срокът за плащане не
може да тече преди издаване на проформа фактура, в която е посочена дължимата цена. Предвид
изложеното и съгласно чл.303а, ал.3, вр. ал.1 ТЗ съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава
за плащане на доставените стоки, описани в процесните проформа фактури, след изтичане на 14 –
дневен срок от издаването на всяка процесна проформа фактура. От това следва, че по отношение
на цената по проформа фактура № 32/02.07.2020г. на стойност от 8049,94 лева ответникът е
изпаднал в забава на 17.07.2020г. и дължи обезщетение за забава за периода 17.07.2020г. –
21.11.2022г., чийто размер е 1918,56 лева. По отношение на цената по проформа фактура №
36/30.07.2020г. на стойност от 2135,99 лева ответникът е изпаднал в забава на 14.08.2020г. и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.08.2020г. – 21.11.2022г., чийто
размер е 492,46 лева. По отношение на цената по проформа фактура № 37/21.08.2020г. на стойност
2370,79 лева ответникът е изпаднал в забава на 05.09.2020г. и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 05.09.2020г. - 21.11.2022г., чийто размер е 532,11 лева. По
отношение на цената по проформа фактура № 43/15.01.2021г. на стойност от 4320,02 лева
ответникът е изпаднал в забава на 30.01.2021г. и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.01.2021г. – 21.11.2022г., чийто размер е 793 лева. Размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва е определен от съда на основание чл.162 ГПК
съобразно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
От горното следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважат до посочените по –
горе размери и за посочените периоди и да се отхвърлят за разликата до пълните предявени
размери и за остатъка от процесните периоди.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от разноските. Общият размер на
претендираните разноски съгласно представен списък на разноските, чието плащане е доказано,
възлиза на 3214,65 лева – разноски за настоящото производство и за изпълнителното
производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед по повод допуснато обезпечение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото
платеното такова за настоящото производство в размер на 2300 лева незначително надвишава
минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, който е в размер на 2261,51 лева – арг. чл.78,
ал.5 ГПК. Платеното адв. възнаграждение в изпълнителното производство, образувано въз основа
на обезпечителна заповед по повод допуснато обезпечение, в размер на 200 лева не надвишава
минималния размер съгласно чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.3 НМРАВ. При това съразмерно с уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 3203,69 лева.
Ответникът претендира разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 2000 лева, чието
плащане е доказал посредством представения договор за правна защита и съдействие, който служи
и като разписка за платената сума. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност,
защото размерът на платеното възнаграждение не надвишава минималния размер съгласно чл.7,
ал.2, т.3 НМРАВ – арг. чл.78, ал.5 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 6,82 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Галчев холдинг“, да плати на „К и К
– Краси 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Гоце Делчев, ул.
„Булаир“ № 11, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
5
8049,94 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура №
0000*/02.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до
окончателното плащане, сумата от 1918,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 17.07.2021г. – 21.11.2022г., сумата от 2135,99 лева –
цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура № 000*6/30.07.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното
плащане, сумата от 492,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 14.08.2020г. – 21.11.2022г., сумата от 2370,79 лева – цена за
доставени строителни материали, описани в проформа фактура № **********/21.08.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане,
сумата от 532,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 05.09.2020г. – 21.11.2022г., сумата от 4320,02 лева – цена за доставени
строителни материали, описани в проформа фактура № 000*/15.01.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане и сумата от 793
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
30.01.2021г. – 21.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 8049,94 лева за разликата до пълния предявен
размер от 1952,11 лева и за периода 02.07.2020г. – 16.07.2020г., за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 2135,99 лева за разликата до пълния предявен размер от
501,36 лева и за периода 30.07.2020г. – 14.08.2020г., за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 4320,02 лева за разликата до пълния предявен размер от
541,99 лева за периода 21.08.2020г. – 04.09.2020г. и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 4320,02 лева за разликата до пълния предявен размер от 811,20 лева и
за периода 15.01.2021г. – 29.01.2021г.
ОСЪЖДА „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Галчев холдинг“, да плати на „К и К
– Краси 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Гоце Делчев, ул.
„Булаир“ № 11, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3203,69 лева – разноски.
ОСЪЖДА „К и К – Краси 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр. Гоце Делчев, ул. „Булаир“ № 11 да плати на „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Галчев
холдинг“, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 6,82 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6