РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Добрич, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Валентина Д. Николова Петкова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230101698 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232
ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „СЕЙФТИ БИЛД“ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“***“ бл.***,
вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Г. П. К., чрез
процесуалния представител адвокат Д. К. с адрес за призоваване гр. Д.,
ул.“***“ №***, срещу К. К. А. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***,
вх.***, ет.***, ап.***, като е предявен иск по чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на сумата от 3024 (три хиляди
двадесет и четири) лева, представляваща сбор от 36 месечни такси в размер
на по 84 лева за ползването през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. за
лек автомобил „***“ с рег. №*** на денонощен подземен паркинг към хотел
„България“, намиращ се в гр. Добрич, пл.“Свобода“ №8, стопанисван от
ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (25.02.2021 г.) до окончателното
плащане, а също и за направените в заповедното и настоящото производство
1
съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът сочи, че през
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. ответникът е ползвал за собствения
си лек автомобил подземен паркинг към хотел „България“, намиращ се в гр.
Добрич, пл.“Свобода“ №8, като за същия период не е заплатил дължимата
услуга; този паркинг се стопанисва от „СЕЙФТИ БИЛД“ЕООД - гр. Добрич,
което е изпълнило услугата по денонощното пазене на автомобила с дължимо
месечно наемно възнаграждение в размер на 84 лева; за 36 месеца
неплатената сума е 3024 лева; К. К. А. и към настоящия момент ползва
услугата, като неговият автомобил е на мястото, където е оставен; практиката
между страните е била ответникът веднъж годишно да се явява в офиса на
ищцовото дружество и да заплаща дължимата сума за цялата година; от 2018
година К. К. А. е спрял да се обажда, да отговаря на обаждания и не е
посещавал паркинга; настоява за признаването за установена дължимостта на
процесната сума.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът чрез особения представител е посочил,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен; между страните явно не е
имало писмен договор, а само устна договорка; към исковата молба не са
представени доказателства за цената на услугата, както и за периода на
ползване; автомобилът на ответника не е индивидуализиран и не са
представени доказателства за това чия собственост е бил; необходими са
доказателства за снемането на автомобила от отчет и за неплатените данъци
за него; настоява за отхвърлянето на иска.
В последното съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител е заявил, че от събраните по делото доказателства се установява
основателността на исковата претенция; настоява за уважаването на иска и
присъждането на сторените разноски.
В последното съдебното заседание процесуалният представител на
ответника е посочил, че въпреки представените писмени доказателства и
събраните гласни такива исковата молба е останала недоказана както по
основание, така и по размер; моли за отхвърлянето на предявения иск; не
претендира разноски, тъй като такива от негова страна не са направени.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232
ал.2 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Й. Д. и И. И. И. се
установява, че между страните още през 2008 година е бил сключен устен и
неформален договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника възможността да ползва паркинга на хотел
„България“ в град Добрич за своя лек автомобил; ответникът живее в
Германия и до 2017 година е заплащал този наем веднъж годишно за цялата
година; последното плащане е било през септември 2017 година; от 2015
година до настоящия момент наемът за леки автомобили е в размер на 84 лева
на месец с ДДС; месечните наеми би следвало да се плащат до всяко първо
число на съответния месец; автомобилът е „***“ и понастоящем също се
намира на паркинга; от 2008 г. до настоящия момент, включително през
процесния период, ответникът ползва паркинга за автомобила под наем;
служителите на ищцовото дружество са правили опити да се свържат с К. К.
А. във връзка с дължимите плащания от 2018 година, но те са били
неуспешни. Тези обстоятелства се потвърждават от намиращия се на лист 68
от делото заверен препис от фактура, според която ответникът е заплатил
сумата от 1008 лева за ползването под наем на подземния паркинг на
ищцовото дружество през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за своя лек
автомобил с рег. №***, както и от представеното удостоверение от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, съгласно което К. К. А. е
собственик на лек автомобил „***“ с рег. №*** от 16.09.1998 г. Ответникът
не е ангажирал доказателства за заплащането на посочените суми, поради
което следва да бъде уважен предявеният иск за признаването за установена
дължимостта на неплатения наем за ползването през периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2020 г. за лек автомобил „***“ с рег. №*** на денонощен подземен
паркинг към хотел „България“, намиращ се в гр. Добрич, пл.“Свобода“ №8,
стопанисван от ищцовото дружество, в размер на 3024 (три хиляди двадесет и
четири) лева, представляваща сбор от 36 месечни такси в размер на по 84
лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (25.02.2021 г.) до окончателното плащане.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
3
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело №635/2021 г. по описа
на ДРС в размер на 310.48 лева. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
трябва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство в размер на 983.66 лева (в това число 65.48 лева
първоначално внесена държавна такса (включително 5 лева за банковия
превод), 15 лева внесена държавна такса за издаването на съдебни
удостоверения (включително 5 лева за банковия превод), 6.50 лева заплатена
такса за издаването на удостоверение за регистрацията на лекия автомобил
(включително 1.50 лева за банковия превод), 450 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 446.68 лева внесен депозит за назначаването на особен
представител на ответника (включително 5 лева за банковия превод).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че К. К. А. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.***, ет.***,
ап.*** има следното неплатено парично задължение към „СЕЙФТИ
БИЛД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Г. П.
К., (за което е издадена Заповед за изпълнение №260279/25.02.2021 г. по
частно гр. дело №635/2021 г. по описа на ДРС) – в размер на 3024 (три хиляди
двадесет и четири) лева, представляваща сбор от 36 месечни такси в размер
на по 84 лева за ползването през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. за
лек автомобил „***“ с рег. №*** на денонощен подземен паркинг към хотел
„България“, намиращ се в гр. Добрич, пл.“Свобода“ №8, стопанисван от
ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (25.02.2021 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА К. К. А. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.***,
4
ет.***, ап.*** да заплати на „СЕЙФТИ БИЛД“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***,
ап.***, представлявано от управителя Г. П. К., сумата от 983.66 лева
(деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №1698/2021 г. по описа на
ДРС, както и сумата от 310.48 лева (триста и десет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело
№635/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5