Р Е Ш Е Н И
Е № 2802
гр. Пловдив, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
20589 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против Ф.С.Ю. , ЕГН:********** , адрес: *** , с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на
потребление, както следва: обект с ИТН ***, находящ се в ***, ***. Ищецът
твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на
общите условия по отношение на падежа на задълженията.
Потребителят, присъединен
към електроразпределителната мрежа при публично известени общи условия, заплаща
всички мрежови услуги , каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител,
съгласно чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл. 42 от общите условия на ЕВН
България Електроразпределение ЕАД , одобрени с Решение на ДКЕВР
№ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите , без да е необходимо
изричното им писмено приемане – чл. 104а , ал.4 от ЗЕ.
Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за енергетиката се определят и се
заплащат на основание решения ДКЕВР , постановени на основание чл. 21, ал.1 ,
т.8 и чл.30, ал. 1 , т.13 от ЗЕ , което изключва свободата на договаряне между
страните по договорно правоотношение относно цената, по силата на която
операторът на електроразпределителната предоставя услугата достъп до
електроразпределителната мрежа. Предвид това законоустановено положение е ясно,
че цените на представените от мрежовите оператори услуги се утвърждават от
ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ , като решенията на комисията в тази посока са
задължителни за енергийните предприятия чл. 36 , ал.1 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на
ответника мрежови услуги за периода от 23.10.2017 г. – 22.08.2018 г.
на обща стойност 289,73 лв. Законна лихва за забава в размер от 16,64 лв. се
сочи, че се дължи за периода от 12.12.2017 г. до 14.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за изпълнение в съда по чл. 410 ГПК в съда –
15.10.2018 г. до окончателното плащане. За горните суми е образувано заповедно
производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от
заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК
т.е. налице е хипотезата на чл.
415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски,
вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения срок
едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен о.п.
на ответника – адв. А.Л.А., с който оспорва исковите претенции по основание и
размер. Оспорват се по съдържание преписа от извлечение от клиентската сметка и
фактурите. Посочва се, че не са представени с исковата молба договор между
ответника и ищеца. Твърди се, че ответникът не е собственик на имота и че
дружеството посочено от ищеца е заличено към дата 01.01.2012г. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен
и недоказан по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно гр. дело № 16293/2018 г. на ПРС, ХV-ти гр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в
месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното
следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
По делото са приети като
доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“
АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Относно потребител на електрическа енергия за стопански нужди
се сочи, че това е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство. В чл.7,
т. 1 е предвидено, че ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия
при условия на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН Електроразпределение“ АД.
Съгласно ДР на ЗЕ т. 33а. "Небитов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, а в т. 2а е предвидено, че "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия,
включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който: има изградени електрически уредби в границите
на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно
разпределителната мрежа, и е сключил писмен договор за присъединяване с
оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна
мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай са представени
и приети като доказателства издаваните от ищеца фактури, в които е остойностена
претендираната услуга за процесния период. Във фактурите, като получател на
услугата е посочен ЕТ „***“, като след
справка в регистър Булстат, съдът установява, че същият е заличен на 01.01.2012
г. Във фактурите е отразен клиентски номер, номер на договор, който обаче не е
представен по делото, отчетен период и
стойност на посочена като консумирана електрическа енергия и мрежови услуги.
Фактурата представлява едностранно изготвен електронен документ, представен на
хартиен носител, който не носи подписите на никоя от страните по делото. Не се
доказа по делото, че същата отразява реално консумирано количество на
начислената услуга.
Не се представят доказателства и
за изпълнение на фактическия състав по присъединяването на ответника към
електропреносната мрежа, съгласно цитираните законови разпоредби. С оглед
липсата на доказателства за присъединяването на процесния обект към
електропреносната мрежа, както и такива установяващи доставка на услугите, чиято стойност се претендира, то съдът счита,
че при разпределената му доказателствена тежест ищецът не успя да установи
процесните вземания, нито по основание, нито по размер. В първото по делото
съдебно заседание съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за
качеството потребител на ответника, но такива не се представят. Не се сочи,
нито се представят доказателства, ответникът да е собственик на процесния имот,
а доколкото видно от издадените фактури претенцията касае ползване на
електрическа енергия за небитови нужди, то липсват писмени документи, установяващи
заявено искане за присъединяване, мощност на обекта и сключен договор между
страните.
Не се установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, нито че е доставена до обекта на ответника, претендираната, като
консумирана електрическа енергия, поради и което исковете следва да се
отхвърлят на това основание.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против Ф.С.Ю. , ЕГН:********** , адрес: *** искове за признаване на установено, че се
дължат сумите, както следва: 289,73 лв.
– главница, представляваща стойност на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 23.10.2017 г. – 22.08.2018 г. , сумата от 16,64 лв. – обезщетение за забава за периода от
12.12.2017 г. до 14.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за изпълнение в съда по чл. 410 ГПК в съда – 15.10.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16293/2018 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ