Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 08.10.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. гражд.дело №1755
по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.649, ал.1, във връзка с чл. 647,
ал. 1, т.3 и ал. 2 от Търговския закон и с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността.
Ищецът Н.А.П.твърди против „Б.“ АД (н.) и „Б.Р.“ АД, че е
с Решение № 1948 от 11.08.2017 г., постановено по в.т.д. № 5837 по описа за
2016 г. на САС, ТО, 9-състав, е отменено Решение № 1320 от 15.08.2014 г., по
т.д. № 4509/2013 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав и вместо него е обявена неплатежоспособността на „Б.“
АД /н./ с начална дата 29.08.2013 г. и е открито производство по
несъстоятелност на дружеството. С Решение № 1131 от 06.06.2018
г., постановено по т.д. № 4509/2013 г. по описа на Софийски градски съд,
дружеството е обявено в несъстоятелност, на основание чл. 710 от ТЗ, прекратена
е дейността на предприятието на търговеца и е постановено започване на
процедура по осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. В срока по чл.649, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр.
с чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, чл.108 от
ЗС и чл.210 от ГПК, като кредитор на
несъстоятелността с приети по см. на чл.693 ТЗ публични вземания в общ размер
от 854 240, 59 лв., предявява против ответниците
– страни по сделката, искане за обявяване на недействителността по отношение на
кредиторите на „Б.“ АД /н./ на възмездна сделка, обективирана
в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 22, том I, peг. № 797, дело № 20 от 01.01.2014 г. на нотариус С.М.-
нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания
- гр. София, с вх. per. № 14732 от 01.04.2014
г., акт № 39, том 34, поради следното:
НАП твърди, че в производството по т.д. № 4509/2013 г. по
описа на Софийски градски съд, TO, VI-2 състав е кредитор на „Б.“ АД /н./. Едногодишният срок за
предявяване на искове с правно основание чл. 647 от ТЗ, на основание чл. 649,
ал. 1 от ТЗ, започнал да тече от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 11.08.2017 г. и изтекъл на 13.08.2018 г.
/11.08.2018 г. е неработен ден/. Синдикът не е предявил иск за отмяна на процесната сделка в законовия срок. Със сключената сделка,
недвижим имот, находящ се в гр.София, СО, район
Студентски“, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ по документ за собственост 656 квадратни метра, а по приложена скица с
площ от 642 квадратни метра, съставляващ имот с планоснимачен
номер 1743, попадащ в квартал 162 по
план за регулация на град София, местност „Студентски град", при съседи на
имота по документ за собственост: Н.Д., В.П. и наследници на Д.Т.и при граници
по приложена скица: улица, имот с планоснимачен номер
2320, имот с планоснимачен номер 1742 и имот с планоснимачен
номер 2085, който Поземлен имот съгласно отменен подробен устройствен
план за регулация е бил основа за образуването на Урегулиран поземлен имот II-1743 от квартал 162
по плана на град София, местност „Студентски град", урегулирания поземлен
имот с площ от 564 квадратни метра, с
неуредени регулационни сметки и собственост на длъжника е заменен с друг
недвижим имот, собственост на „Б.Р.“ АД, подробно в пункт първи на Нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 22, том I, per. № 797, дело № 20 от 01.01.2014 г. вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 14732 от 01.04.2014 г„ акт № 39, том 34.
Твърди се, че данъчната оценка на получения от
дружеството недвижим имот, предмет на разпоредителната сделка, била в размер на
15 424,80 лв. съгласно Удостоверение за данъчна оценка № ********** от
05.02.2014 г. на СО, дирекция ПАМДТ - Студентска, а данъчната оценка на
отчуждения от „Б.“ АД -в несъстоятелност, недвижим имот е в размер на 31 094.40
лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 14.01.2014 г. на
СО, дирекция ПАМДТ - Студентска, поради което със сделката е осъществен
фактическият състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ,
възмездна сделка, извършена в двугодишен срок, преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, може да бъде
обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Съгласно чл. 647, ал. 2 от ТЗ, ал. 1 на същия член, се прилага и за действия и
сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Сделката е сключена на 01.04.2014 г. - след депозиране на молбата за откриване
на производството по несъстоятелност на търговеца и след определената от съда
по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността. Ищецът твърди, че
са налице елементите от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ТЗ - значимост на несъответствието на насрещните престации,
с оглед на което предявеният иск с правно основание чл.649, ал. 1, във връзка с
чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ТЗ, бил основателен и моли съда да го уважи. Ищецът
моли на основание чл. 108 от ЗС „Б.р.“ АД да бъде осъдено да предаде владението
на процесния недвижим имот, собствеността върху който
е придобита на основание недействителната сделка.
Ответникът „Б.р.“ АД
не е подал писмен отговор и не взема становище по предявените искове.
Ответникът „Б.“ АД не
е подал писмен отговор. В хода на делото, чрез пълномощника си адв.Р., оспорва иска, като неоснователен с доводи, че
липсва кумулативна предпоставка за уважаването на предявения конститувен иск – да е налице значителна неравностойност на
даденото и полученото, при което същият се явява неоснователен и моли съда да
го отхвърли.
В хода
на делото, на основание чл.649, ал.3 от ТЗ, като съищец
е конституиран и синдика на несъстоятелния длъжник, който изразява становище за
неоснователелност на иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по
свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства копие от Решение № 1948 от 11.08.2017 г. по
в.т.д. № 5837 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-състав; копие
от Решение № 1131 от 06.06.2018 г. по т.д. №
4509/2013 г. по описа на Софийски градски съд; Копие от списъци на приетите
вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н./, съставени на основание чл. 685 и чл.
688, ал.1 от ТЗ, обявени в търговския регистър под №20171010110646 и под
№20171127091734; Заверено копие от отчет вх. № 24-28-990#56/26.07.2018 г. по
описа на ЦУ на НАП; Копие от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 22,
том 1, per. № 797, дело № 20 от 01.01.2014 г. на нотариус С.М.- нотариус с район на действие
Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. per. № 14732 от 01.04.2014 г., акт №
39, том 34 и извършени справки в търговския регистър и деловодната
система на СГС, ТО, по делото се установява, че: спрямо търговското дружество „Б.“
АД с ЕИК ******е открито производство по несъстоятелност. Молбата по чл.625 ТЗ
е подадена на 15.07.2013 г. и е
образувано търг. дело № 4509/2013 г. по описа на СГС, VI-2 състав. С Решение № 1948 от
11.08.2017 г., постановено по в.т.д. № 5837 по описа за 2016 г. на САС, ТО,
9-състав, е отменено Решение № 1320 от 15.08.2014 г., по т.д. № 4509/2013 г. по
описа на СГС, TO, VI-2 състав и вместо него е обявена
неплатежоспособността на „Б.“ АД /н./ с начална дата 29.08.2013 г. и е открито
производство по несъстоятелност на дружеството. С Решение № 1131 от 06.06.2018 г., постановено по т.д. № 4509/2013 г. по описа на
Софийски градски съд, дружеството е обявено в несъстоятелност, на основание чл.
710 от ТЗ, прекратена е дейността на предприятието на търговеца и е постановено
започване на процедура по осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
Процесната разпоредителната сделка с
недвижими имоти, обективирана с Нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 22, том I, per. № 797, дело № 20 от 01.01.2014
г. на нотариус С.М.- нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан
в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 14732 от 01.04.2014 г., акт № 39, том 34, е била извършена на 01.04.2014
г. – т.е. след депозиране на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност на търговеца и след определената от съда по несъстоятелността
начална дата на неплатежоспособността. Ищецът в настоящето производство е
кредитор на несъстоятелността с прието вземане, включено в списъка по чл.693 ТЗ.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото тричленна съдебно-техническа експертиза, се установи, че към 01.04.2014г. - датата на замяната, обективирана с Нот.акт за замяна на недвижим имот № 22, том I, peг. № 797, дело № 20 от 01.01.2014г., пазарната стойност на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ по документ за собственост от 656 (шестстотин петдесет и шест) квадратни метра, а по приложена скица с площ от 642 (шестстотин четиридесет и два) квадратни метра, съставляващ имот с планоснимачен номер 1743 (хиляда седемстотин четиридесет и три), попадащ в квартал 162 (сто шестдесет и две) по план за регулация на град София, местност „Студентски град“, при съседи на имота по документ за собственост: Н.Д., В.П. и наследници на Д.Т.и при граници по приложена скица: улица, имот с планоснимачен номер 2320 (две хиляди триста и двадесет), имот с планоснимачен номер 1742 (хиляда седемстотин четиридесет и две) и имот с планоснимачен номер 2085 (две хиляди осемдесет и пет) и който Поземлен имот съгласно отменен подробен устройствен план за регулация е бил основа за образуване на Урегулиран поземлен имот 11-1743 (втори отреден за имот с планоснимачен номер хиляда седемстотин четиридесет и три) от квартал 162 (сто шестдесет и две) по план на град София, местност „Студентски град“, урегулирания поземлен имот с площ от 564 (петстотин шестдесет и четири) квадратни метра, с неуредени регулационни сметки възлиза на 15 341, 94 лева. Пазарната стойност към същата дата 01.04.2014г. – датата на замяната, на следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с административен адрес ул. „******(четиридесет и шест), а именно: ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 39 (тридесет и девет), находящо се на сутерена на сграда, кота -3,90 ( минус три цяло и деветдесет стотни) метра, със застроена площ от 18,00 (осемнадесет) квадратни метра, при граници: общ проход за подземни гаражи, подземно паркомясто № 40, вътрешен двор и подземно паркомясто № 38, заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14, 14 (четиринадесет цяло и четиринадесет стотни) квадратни метра и заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни върху сто) идеални части от части, равняващи се на 4,16 (четири цяло и шестнадесет стотни) квадратни метра от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот Х-1397,1398 (десети, отреден за имоти с планоснимачни номера хиляда триста деветдесет и седем, хиляда триста деветдесет и осем), попадащ в квартал 279 (двеста седемдесет и девет) по план за регулация на гр. София, район „Студентски“, местност „Студентски град“, с площ на имота от 2000 ( две хиляди) квадратни метра, при граници на УПИ по скица: улица, поземлен имот 2440, урегулиран поземлен имот IX-1487, поземлен имот 2439, улица-тупик и урегулиран поземлен имот XIII- 149 от същия квартал 279 възлиза на 14 724, 00 лева. Съдът възприе заключението на тричленната съдебно техническа експертиза за вярно и компетентно изготвено, същото е обосновано и не бе оспорено от страните, поради което следва да се вземе предвид при разрешаването на спорния по делото въпрос дали даденото по сделката значително надхвърля полученото. Вещите лица са изготвили заключението си възоснова на достатъчно информационни източници и данни относно пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на замяната, прилагайки метода на пазарния подход и метода на пазарните аналози. Заключението е изготвено след като вещите лица са взели предвид регулационния статут на имота по т.II от нотариалния акт, към момента на сключването й, така и факта, че той е непроменен и към настоящия момент. Заключението е изготвено след анализ на пазарни свидетелства (табл, стр. 4 и стр. 6 и 7), тоест след сравняване на пазарната цена на други такива имоти, с идентични, или сходни технически характеристики, местоположение и предназначение. Определянето на стойността на имотите е извършено към релевантния момента – датата на сключване на сделката. Следва да се посочи, че при постановяване на решението си съдът не взе предвид заключението на вещото лице С., тъй като стойността на имота по п.II от нот. акт е определена от вещото лице с оглед на очаквани приходи от реализация на готов строителен продукт и анализ на пазарни цени на предлагане на аналогична инвестиционна разработка, без да съобрази, че процесния имот е останал неурегулиран и не е предвиден за застрояване. Към настоящия момент имотът все още е неурегулиран и незастроен. Ето защо, използваният от вещото лице метод на остатъчната стойност е неприложим при определяне на стойността на поземления имот към датата на сключване на сделката, а сравняването с други пазарни аналози следва да е с идентични имоти, а не с УПИ с одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, както е приело вещото лице (табл. л.9 от заключението). Така изготвеното заключение не е обективно и компетентно изготвено, поради което съдът не го кредитира.
Страните не спорят, че замененият недвижим имот по п.II- поземлен имот се осъществява от ответника „Б.Р.“ АД, а и това се установява от нотариалния акт, където в п.III е посочено, че владението на заменените имоти се предава на страните от датата на подписването му (01.04.2014 г.).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.649, ал.1, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Търговския закон за неоснователен.
С разпоредбите на чл.646-640 от ТЗ се уреждат особени основания за недействителност на действия и сделки в производството по несъстоятелност и правила за предявяване на искове за недействителност, както и на обусловените от тяхното уважаване осъдителни искове. Те са средство за попълване на масата несъстоятелността и имат за цел да обезпечат равенството на кредиторите в производството по несъстоятелност, затова и следва да се тълкуват само с тази им цел. „Недействителността“ по смисъла на цитираните разпоредби на чл.646, ал.1 и ал.2 от ТЗ отразява различно правно явление от недействителността по ЗЗД. В случаите на недействителност по ТЗ правната нетърпимост на последиците от сключената сделка се намира в пряка връзка с висящото производство по несъстоятелност. Техните последици се считат ненастъпили или могат да отпаднат с обратно действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. На атакуване с исковете по чл.645-647 ТЗ подлежат само сделки и действия, които причиняват вреди на кредиторите, защото водят до намалява на възможностите за тяхното удовлетворяване или ощетяват част от тях за сметка на други кредитори.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, исковете по чл. 646, 647 и чл. 135 от ЗЗД следва да се предявят в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ. В случая производството по несъстоятелност на „Б.“ АД е открито с решение №1948 от 11.08.2017 г. на САС по т.дело № 5837/2016 г., с което е определена и начална дата на неплатежоспособност 29.08.2013 г. Тъй като искът е предявен с искова молба с вх.№ 108346 от 14.08.2018 г., с пощенско клеймо от 13.08.2018 г. то при предявяването му е спазен едногодишния срок (изтичащ на 13.08.2018 г. (11.08.2018г., е неприсъствен ден). Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал.2 от ТЗ исковете могат да се предявят от кредитор при бездействие на синдика. В случая ищецът се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник и тъй като няма данни същият иск да е предявен от синдика в законоустановения срок, следователно може да се приеме, че е налице бездействие на синдика, то ищецът се явява активно процесуално правно легитимиран да предяви процесният иск. Следователно предявеният главен иск е допустим.
С исковете по чл.647 ТЗ се уреждат обявяване на недействителността на сделки, с които се увреждат реално кредиторите тъй като водят до намаляване на чистото имущество от масата на несъстоятелността длъжника. Но техният вредоносен резултат не е елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 647 1 ТЗ затова не трябва да се доказва. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, на която се позовава ищеца по предявения пред настоящия съдебен състав иск, предпоставки, за да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършената от длъжника сделка са – същата да е възмездна, - да е извършена в двугодишен срок преди молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и - даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 647 т. 3 от ТЗ изисква кумулативно наличието на всички тези елементи. В случая налице е първият критерий - сключена от длъжника възмездна сделка; налице е и вторият критерии - сделката е извършена на дата 01.01.2014 г., в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед доказателствата по делото съдът намира, че не е налице третата изискуема се предпоставка за обявяване на недействителността на сделката, при която даденото значително да надхвърля полученото. В закона липсва определение или критерии, дефиниращи правно значимото понятие "значително" от нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Законът използва понятията "дадено" и "получено" от гледна точка на тяхната еквивалентност и равнозначност по стойност на двете насрещни престации, така както те са договорени от страните при сключването му (а не от гледна точка на изпълнението по договора). Преценката за стойността на "даденото" и "полученото" и извода относно еквивалентността им следва да се извърши на база на действителната пазарна стойност на насрещните престации към момента на сделката. Дали даденото надхвърля значително полученото се определя от съда според пазарната стойност на непаричната престация в момента на сключване на договора (вж. Решение №25 /2005 г. на ВКС) С цитираното и от пълномощника на ответника Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС се приема, че дали неравностойността на престациите е значителна се преценява във всеки конкретен случай, като съдът задължително мотивира изводите си. Критерият за преценка е обективен без значение е уговорената между страните по сделката разменна стойност - без значение е и общия ефект, който сключената сделка ще има върху стойността на масата. Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. В съдебната практика е прието, че не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. В случая, съдът намира, че констатираната разлика между установената пазарна стойност на процесните недвижими имоти, предмет на замяната от 617, 94 лв. сочи на липса на тази предпоставка за уважаване на иска, тъй като категорично не е налице значителна неравностойност на престациите. С оглед на това предявеният главен иск е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Основателността на иска по чл.108 от ЗС, съединен с главния конститутивен
отменителен иск за попълване на масата на
несъстоятелността, е обусловена от положителен изход по главния иск. Само
тогава ще се дължи връщане на даденото възоснова на обявена за недействителна сделка. Тъй като уважаването
на предявения иск с правно основание чл. чл. 108 от ЗС се явява законова
последица от уважаване иска по чл. 647 от ТЗ, като резултат от отхвърлянето му
следва да се постанови решение, с което да се отхвърли и осъдителния иск.
Като последица и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, следва да се осъди ищеца да заплати на ответника „Б.р.“ АД
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 1200 лв., съгласно
представения вносен документ от 09.04.2019 г. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
следва да се осъди ищеца да заплати в полза на Софийски градски съд 313, 40 лв.
държавна такса.
ВОДИМ от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П.– гр.София против „Б.“ АД
(н.) с ЕИК ******и „Б.Р.“ АД с ЕИК ******, иск с правно основание чл.649, ал.1, във връзка с чл.
647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Търговския закон за обявяване за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка, сключена с нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 22, том I, peг. № 797, дело № 20 от 01.04.2014 г. на нотариус С.М.- нотариус с район на
действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 14732 от 01.04.2014 г. акт № 39, том 34, съгласно която „Б.“ АД /н./ прехвърля на „Б.р.“
АД собствеността върху следния недвижим имот, находящ
се в град София, Столична община, район „Студентски“, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
с площ по документ за собственост от 656 (шестстотин петдесет и шест) квадратни
метра, а по приложена скица с площ от 642 (шестстотин четиридесет и два)
квадратни метра, съставляващ имот с планоснимачен
номер 1743 (хиляда седемстотин четиридесет и три), попадащ в квартал 162 (сто
шестдесет и две) по план за регулация на град София, местност „Студентски
град", при съседи на имота по документ за собственост: Н.Д., В.П. и
наследници на Д.Т.и при граници по приложена скица: улица, имот с планоснимачен номер 2320 (две хиляди триста и двадесет),
имот с планоснимачен номер 1742 (хиляда седемстотин
четиридесет и две) и имот с планоснимачен номер 2085 (две
хиляди осемдесет и пет), който Поземлен имот съгласно отменен подробен устройствен план за регулация е бил основа за образуването
на Урегулиран поземлен имот II-1743 (втори отреден за имот с планоснимачен
номер хиляда седемстотин четиридесет и три) от квартал 162 (сто шестдесет и две)
по план на град София, местност „Студентски град", урегулирания поземлен
имот с площ от 564 (петстотин шестдесет и четири) квадратни метра, с неуредени
регулационни сметки, а в ЗАМЯНА „Б.р.“ АД прехвърля на „Б.“ АД (н.) следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община,
район „Студентски“, с административен адрес ул. „******(четиридесет и шест), а
именно: ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 39 (тридесет и девет), находящо
се на сутерена на сграда, кота -3,90 (минус три цяло
и деветдесет стотни) метра, със застроена площ от 18,00 (осемнадесет) квадратни
метра, при граници: общ проход за подземни гаражи, подземно паркомясто
№ 40, вътрешен двор и подземно паркомясто № 38,
заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни върху сто)
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,14 (четиринадесет цяло и четиринадесет стотни) квадратни
метра и заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни
върху сто) идеални части от части, равняващи се на 4,16 (четири цяло и шестнадесет
стотни) квадратни метра от правото на собственост върху урегулиран поземлен
имот Х-1397,1398 (десети, отреден за имоти с планоснимачни
номера хиляда триста деветдесет и седем, хиляда триста деветдесет и осем),
попадащ в квартал 279 (двеста седемдесет и девет) по план за регулация на гр.
София, район „Студентски“, местност „Студентски град“, с площ на имота от 2000
( две хиляди) квадратни метра, при граници на УПИ по скица: улица, поземлен
имот 2440, урегулиран поземлен имот IX-1487, поземлен имот 2439, улица-тупик
и урегулиран поземлен имот XIII- 149 от същия квартал 279.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П.–
гр.София против „Б.Р.“ АД с ЕИК ******, иск с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността, за осъждането на „Б.р.“ АД да върне в масата на
несъстоятелността на „Б.“ АД (н.) следния недвижим имот: ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО №
39 (тридесет и девет), находящо се на сутерена на
сграда, кота -3,90 ( минус три цяло и деветдесет
стотни) метра, със застроена площ от 18,00 (осемнадесет) квадратни метра, при
граници: общ проход за подземни гаражи, подземно паркомясто
№ 40, вътрешен двор и подземно паркомясто № 38,
заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни върху сто)
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,14 (четиринадесет цяло и четиринадесет стотни) квадратни
метра и заедно с припадащите му се 0,208% (нула цяло двеста и осем хилядни
върху сто) идеални части от части, равняващи се на 4,16 (четири цяло и
шестнадесет стотни) квадратни метра от правото на собственост върху урегулиран
поземлен имот Х-1397,1398 (десети, отреден за имоти с планоснимачни
номера хиляда триста деветдесет и седем, хиляда триста деветдесет и осем),
попадащ в квартал 279 (двеста седемдесет и девет) по план за регулация на гр.
София, район „Студентски“, местност „Студентски град“, с площ на имота от 2000
( две хиляди) квадратни метра, при граници на УПИ по скица: улица, поземлен
имот 2440, урегулиран поземлен имот IX-1487, поземлен имот 2439, улица-тупик
и урегулиран поземлен имот XIII- 149 от същия квартал 279.
ОСЪЖДА Н.А.П.– гр.София
да заплати на „Б.Р.“ АД с ЕИК ****** сумата от 1200 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален
кодекс.
ОСЪЖДА Н.А.П.– гр.София
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 313, 40 лв. държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: