Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31.05.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на шестнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1635 по
описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника в заем
сумата от 3000 лева, за което е сключен договор за кредит от 10,04,2014г. По
силата на същия заемателят се е задължил да я върне в срок до 12,10,2015г. на
18 равни месечни погасителни вноски по 284 лева, в които е включена и
уговорената лихва от 2112 лева. Той не е изпълнил задължението си да плати
месечната вноска с падеж на 21,05,2014г. и следващите такива, с което е
изпаднал в забава. Общият размер на неплатените задължения е 2994,94 лева
главница и 1497,06 лева договорна лихва. На 21,07,2014г. вземането е
прехвърлено с договор за цесия на ищеца, за което длъжникът е бил уведомен. За
събирането му е подадено заявление и е издадена заповед за изпълнение, но
ответникът е подал възражение в предвидения в закона срок. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му
за горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на 1236,72 лева за
периода от 21,05,2014г. до датата на подаване на заявлението и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното им заплащане. Претендира
направените по делото разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който твърди, че не е уведомен за извършената
цесия, както и че договорът, с който е прехвърлено вземането е
незаконосъобразен. Отделно от това този договор не се отнася до процесните
вземания. Поради това ищецът не е негов кредитор.
Прави възражение за прекомерност
размера на договорната лихва, на годишния процент на разходите и на годишния
лихвен процент, поради което моли тези клаузи да бъдат обявени за нищожни като
противоречащи на закона и като накърняващи добрите нрави.
Прави
възражение също така за нищожност на договора поради неравноправност на
страните.
Твърди
също така, че договорът нарушава правата му на потребител, тъй като не е
уведомен ясно и недвусмислено за размера на договорната лихва и за
обстоятелството какво се погасява с всяка отделна вноска.
Възразява,
че е изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №739/2018г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Т.С.Г. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Срещу нея е подадено
възражение, а настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради
което е допустим.
Ответникът е
сключил договор за паричен заем SPEL - 10677002 от 10,04,2014г. с „БНП Париба лични финанси“ ЕАД, по
силата на който му предоставена в заем сумата от 3000 лева, а той се е задължил
да я върне ведно с договорна лихва на 18 месечни вноски в размер на 284 лева
или общо сумата от 5112 лева, в която е включена и цената на закупена застраховка
„защита на плащанията“. Заемната сума е предадена в деня на подписването му,
съгласно изричното изявление, съдържащо се в самия договор. Съгласно
погасителния план, крайният срок за връщане на сумата е 20,10,2015г.
В тежест на
ответника е да установи, че този документ е неистински, но той не е посочил
доказателства за това, съответно такива не са събрани, поради което оспорването
му не е доказано. Същото се отнася и до възраженията му относно нищожност на
клаузите за договорна лихва и годишен размер на разходите, както и за нищожност
на договора поради неравноправност на страните. Не са доказани и обстоятелства,
на които се основава възражението за нарушаване на правата на потребител.
Договорът е подписан от нея, а в него се съдържа пълна и ясна информация
относно размерът на договорната лихва и какво се погасява с всяка отделна
вноска.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения
за връщане на главницата и за заплащане на уговорената договорна лихва. Ето
защо и с настъпване на крайния срок на договора той дължи на заемодателя неплатената
част от горните суми, чийто размер е установено със заключението на вещото лице
по съдебно–счетоводната експертиза – 2994,94 лева главница и 1497,06 лева
договорна лихва за периода от 20,08,2014г. до 20,10,2015г.
Впоследствие с
договор за цесия от 21,07,2014г. кредиторът е прехвърлил вземанията си на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, а той от своя страна с договор от 01,10,2015г. – на
ищцовото дружество. В настоящия случай е налице валидно
съобщаване на цесията и същата е произвела действие, най-късно считано
от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които
е уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на
което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Поради това възражението
за липса на активна материална легитимация е неоснователно.
Действително част от тези вземания са погасени
по давност, като направеното за това възражение е основателно по отношение на
претендираната договорна лихва за периода преди 30,03,2015г. Това е така, тъй
като съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Ето защо
до датата, от която се счита предявен иска, а именно тази, на която е подадено
заявлението – 30,03,2018г., този срок е изтекъл за вземането на кредитора в
размер на 1690,37 лева, представляващо лихва за периода от 20,05,2014г. до
20,03,2015г. Поради това искът за установяване на същото следва да се уважи до
размер от 421,63 лева, представляващо лихва за периода от 20,04,2015г. до
20,10,2015г., а до пълният му размер от 1497,06 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение
вземането за главница не би могла да се приложи кратката погасителна давност,
тъй като то не съставлява периодично плащане. Действително уговорките между
страните са тя да бъде върната на месечни вноски, но по своята същност това
съставлява изпълнение на части, а не периодично плащане. Ето защо от
сключването на договора до датата на подаване на заявлението не е изтекъл
период от пет години, поради което вземането на кредитора за сумата от 2994,94
лева не е погасено по давност. Поради това предявеният иск за установяването му
е основателен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на 1236,72 лева за периода от 21,04,2014г. до
30,03,2018г., изчислен със заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
както и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78,
ал. 1 и ал.3 от ГПК страните си дължат направените разноски съразмерно с
уважената и съответно отхвърлената част от иска. Или ищецът има права на 125,55
лева, а ответникът – на 140,85 лева. Освен това ищецът има права на разноските
в заповедното производство също по съразмерност или на сумата от 93,03 лева. Ето
защо и по компенсация съдът присъжда на ищеца сумата от 77,73 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.С.Г.,
ЕГН ********** *** дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева-изпълнителен директор, сумата от 2994,94 лева
/две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи
главница по Договор за потребителски кредит № SPEL-10677002, сключен на 10.04.2014г. с „БНП Париба лични финанси“ ЕАД, сумата от 421,63 лева договорна лихва за
периода от 20,04,2015г. до 20,10,2015г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1236,72 лева /хиляда
двеста тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от
21.05.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда 30,03,2018г. и в размер на законната лихва тази дата
до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение №324 от 03,04,2018г. по ч.гр.д. №739/2018г.
по описа на АРС, като отхвърля предявения иск за признаване на установено, че
се дължи договорна лихва до пълния му размер от 1497,06 лева (хиляда
четиристотин деветдесет и седем лева и шест стотинки) и за периода от
18,08,2014г. до 20,04,2015г.
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева-изпълнителен директор, сумата от 77,73
лева (седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), направени по
производството и в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: