Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 10.03.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На деветнадесети февруари 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1783 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от ищец: В.И.В. *** против ответник: „Еос Матрикс“ ЕООД – София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи вземане за сумата в размер на 9742.34 лв. представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит и за сумата от 713.44 лв., представляващи съдебни и деловодни разноски /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, тъй като вземането е погасено по давност.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по Ч.гр.д. № 1710/2012г. по описа на РС-Търговище той като длъжник въз основа на заповед № 995/16.10.2012г. по същото Ч.гр.д. е осъден да заплати на „ОББ“АД-София сумата от 9742.34 лв. , представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит – главница в размер на 8932.07 лв., договорна лихва от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 449.20 лв. и наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 361.07 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 713.44 лв. направени съдебни разноски-държавна такса и адвокатско възнаграждение. За въпросните суми е било образувано изп.дело № 917/2012г. по описа на ЧСИ А. З., което е прекратено и впоследствие образувано изп.дело № 1321/2019г. по описа на ЧСИ А. З.. Вземането за посочените суми е погасено по давност. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи цитираните суми по изп.лист от 16.10.2012г., тъй като е погасено по давност. Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника – адв. Р. Е.Р. ***, който поддържа иска така, както е предявен и по подробно изложените в писмена защита съображения.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за неоснователен. Няма спор, че има валидно облигационно отношение, възникнало между ищеца и „ОББ“АД, като вземането по него е било прехвърлено на ответника чрез договор за цесия от 31.01.2018г., като ищецът е получил уведомление за цесията. Приложим в конкретния случай е общият 5-годишен давностен срок, но давността по отношение на вземането е прекъсвана. По изп.дело № 917/2012г. по описа на ЧСИ А.З. са искане и са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността и последното изпълнително действие по него е налагане на запор върху банкова сметка ***.09.2015г. След прекратяване на изп.д. № 917/2012г. на ЧСИ А. З. и преди изтичане на предвидения в закона давностен срок е образувано изп.дело № 1321/2019г. по описа на ЧСИ А.З. с рег.№ 756, район на действие – района на ОС-Търговище. Още с молбата за образуване на второто посочено изп.дело са искане и са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Прекратяването на изп.производство не води до погасяване на материалното право, поради което и може да започне ново изпълнително производство за същото вземане. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес , нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Редовно призован ответникът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е молба Вх.рег.№ 778/23.01.2020г., с която поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело копие от Изпълнително дело /ИД/ № 917/2017г. и ИД № 1321/2019г. по описа на ЧСИ А.З., рег.№ 769 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд-Търговище, се установи безспорно следното: На 16.10.2012г. е издаден от Районен съд – Търговище изпълнителен лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по Ч.гр.д. № 1710/2012г. по описа на РС-Търговище, съгласно което: Разпорежда длъжникът В.И.В. *** с посочения ЕГН и адрес да заплати на кредитора „ОББ“ АД-София сумата от 9742.34 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит-главница в размер на 8932.07 лв.; договорна лихва от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 449.20 лв.; наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 361.07 лв., ведно със законната лихва върху главницата, въз основа на представен договор за кредит и извлечение от счетоводните книги на банката, на осн. чл.417 т.2 от ГПК, както и сумата от 713.44 лв., направени съдебни разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 от ГПК. С молба Вх.рег.№ 6937 /02.11.2012г. от кредитора „ОББ“ АД-София и приложения ИЛ от 16.10.2012г. е образувано ИД № 917/2012г. по описа на ЧСИ А.З., рег.№ 769 на КЧСИ , със страни: взискател – „ОББ“-АД-София и длъжник – В.И.В.. Със същата молба от 02.11.2012г. взискателят е поискал да се наложи запор върху движими вещи на длъжника, запор върху трудово възнаграждение, възбрана върху недвижими имоти на длъжника. След изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника от дата 02.11.2012г. и извършени справки от ЧСИ, последната молба на кредитора е от 03.09.2015г., с която иска да се извърши опис на движими вещи на адреса на длъжника и да се наложат запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в ЦКБ, Алфа банк и Тексим Банк.
Няма спор между страните по делото, а и от приложените писмени доказателства по ИД № 917/2012г. на ЧСИ А.З. се установи, че по силата на договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018г. кредиторът „ОББ“АД, като цедент, е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-София, като цесионер , вземането си към длъжника по изпълнителния лист от 16.10.2012г. На длъжника е изпратено с обратна разписка уведомление за извършено прехвърляне на вземания, получено на 10.03.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД-София е конституиран като взискател по ИД № 917/2012г. от 25.04.2018г., въз основа на разпореждане на ЧСИ, на осн. чл.429 от ГПК. Новоконституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД подал молба с Вх.рег.№ 14433 от 13.09.2019г. за прекратяване на ИД № 917/2012г., на осн. чл.433 ал.1 т.2 във вр. с т.8 от ГПК и за връщане на оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 18.09.2019г. на ЧСИ А.З. е прекратено производството по ИД № 917/2012г., на осн. чл.433 ал.1 т.2 във вр. с т.8 от ГПК.
Въз основа на молба Вх.рег.№ 14503 от 16.09.2019г. и приложен същия изпълнителен лист от 16.10.2012г. издаден по Ч.гр.д. № 1710/2012г. на РСТ, е образувано ново изпълнително дело № 1321/2019г. по описа на ЧСИ А.З. с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД и длъжник В.И.В.. Видно от т.4 и т.5 от визираната молба, взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор по банковите сметка на длъжника и да насрочи опис и оценка на движимите вещи. По новообразуваното изп.дело на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 18.09.2019г., получена с обратна разписка на 04.10.2019г.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:
Съгласно Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, Раздел ІІ „Защита по исков ред“, чл.439 от ГПК: ал.1 - Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и ал.2. – Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, като дата на приключване на съдебното дирене следва да се има предвид датата 15.10.2012г. , на която е постановена заповед № 995/15.10.2012г. по Ч.гр.д. № 1710/2012г. по описа на РСТ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която подлежи на незабавно изпълнение. Заповедта по чл.417 от ГПК е изпълнителното основание, издадено в съдебното производство по посоченото дело. Въз основа на изпълнителното основание е издаден на 16.10.2012г. изпълнителен титул – това е изпълнителният лист. „ОББ“АД е кредиторът на вземането и взискател по изпълнителното дело. Същият е проявил инициатива и подал молба на 02.11.2012г. , образувано е ИД № 917/2012г. по описа на ЧСИ А.З. и е поискано предприемането на различни изпълнителни действия. В двугодишния срок по чл.344 ал.1 т.8 от ГПК , в конкретния случай от 02.11.2012г. до 02.11.2014г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Последно на 03.09.2015г. е поискано извършване на изпълнителни действия , като това изп.дело № 917/2012г. е прекратено на 18.09.2019г. на осн. 433 ал.1 т.2 във вр. т.8 ГПК , а от 16.09.2019г. е образувано въз основа на същия изпълнителен лист нова из.дело № 1321/2019г. Ищецът в настоящото гр.дело е длъжникът в изпълнителното производство и иска да бъде признато за установено , че не съществува правото на ответника да търси вземането си по принудителен ред , който е взискател в изпълнителното производство, за което вземане е бил издаден на 16.10.2012г. изпълнителния лист, тъй като то е погасено по давност като в писмената си защита излага съображения, че то е погасено по право по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради изтичане на двугодишния срок , в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Съдът е длъжен да отбележи съществената разлика между прекратяването на изпълнителното производство /изп.дело/ , поради изтичане на двугодишния срок , в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и погасяването на материалното право на взискателя, поради изтичане на давността по чл.110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Касае се до процесуален срок изтичането, на който води само до прекратяване на изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право, за чието принудително изпълнение е било образувано това производство. Материалното право не възниква с образуването на изпълнителното производство и не се прекратява с него. То съществува самостоятелно и може да бъде погасено с изпълнението му или с изтичането на предвидения в закона давностен срок и съответното направено възражение на длъжника в тази насока. Самото прекратяване на конкретното изпълнително производство не води до погасяване на правото на принудително изпълнение за материалното право и то може да бъде реализирано принудително в последващо изпълнително производство. Затова изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право, предмет на изпълнението, поради което и не обосновава недължимост на същото. Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание. Материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането, на което се позовава ищеца е основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване само на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава прекъсването на давността за изпълняемото право, последвало от извършените преди това по същото производство валидни изпълнителни действия. В този смисъл е съдебната практика – напр. Определение № 50 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г. о., ГК и др.; Решение № 700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о.; Определение № 981 от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в; Решение от 11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1258/2007 г., ГО. В конкретния случай, поради изтичането на двугодишния срок, считано от 02.11.2012г. до 02.11.2014г., в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, изпълнителното производство по из.дело № 917/2012г. е прекратено, на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и постановлението на ЧСИ от 18.09.2019г. има само декларативно , а не конститутивно действие. Но последното поискано от 03.09.2015г. от взискателя предприемане на изпълнителни действия за налагане на запори и изпращане на запорни съобщения от ЧСИ запазва действието си и от тогава тече нова погасителна давност.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва де тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, по силата на чл.114 ал.1 ЗЗД. На осн. чл.116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. В този смисъл следва да се имат предвид разясненията дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по Т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, а именно: Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността : образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В конкретния казус 5-годишната погасителна давност, считано от 16.10.2012г. е изтекла на 16.10.2017г., но в този период последното поискване от взискателя за предприемане на изпълнителни действия е от 03.09.2015г. и от този момент давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 03.09.2020г., а исковата молба по настоящото гр.дело е подадена от 18.10.2019г. т.е. преди изтичане на общата 5-годишна давност.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счета, че предявеният отрицателен установителен иск на ищеца, че не съществува вземането на ответника, като погасено поради изтичане на общата 5-годишна давност по отношение на главница в размер на 8932.07 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит, както и за съдебните разноски по Ч.гр.д. , не е доказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен. Доколкото обаче ищецът се позовава на погасяване на вземанията на взискателя поради изтекла давност и съгласно чл. 111 б.“б“ и б. „в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и съответно вземанията за лихви, то с изтичане на 3-годишна давност от 03.09.2015г. до 03.09.2018г. са погасени вземанията за : договорна лихва от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 449.20 лв. и наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 361.07 лв., искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски, като са представени писмени доказателства за: първоначално внесена държавна такса от 422.70 лв. /л.6/ и за довнесена държавна такса 40.34 лв. /л.-12/ или общо 463.04 лв. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който се сочи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /л.248/ и пълномощно /л.5/, но не е представен документ за действително заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, нито договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено плащането, поради което и по аргумент от т.1 по ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца не следва да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съразмерно уважената част от иска, в размер на 35.88 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т.-управител, чрез пълномощник-юрк. П.К., и на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, адв. Р.Е.Р. ***, че НЕ СЪЩЕСТВУВА правото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т.-управител, като кредитор , да търси вземането от В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за договорна лихва от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 449.20 лв. и за наказателна лихва за просрочени главници от 07.01.2012г. до 11.10.2012г. в размер на 361.07 лв., за което е издаден на 16.10.2012г. изпълнителен лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по Ч.гр.д. № 1710/2012г. по описа на РС-Търговище, тъй като е погасено поради изтичане на три годишна погасителна давност, на осн. чл.439 ГПК и във вр. чл. 111 б.“б“ и б. „в“ от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата от 8932.07 лв. представляваща главница - неизпълнено задължение по договор за кредит, за което е издаден на 16.10.2012г. изпълнителен лист въз основа на Заповед № 995/15.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по Ч.гр.д. № 1710/2012г. по описа на РС-Търговище, предявен на осн. чл.439 ГПК във вр. чл.110 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т.-управител, чрез пълномощник-юрк. П.К., ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, адв. Р.Е.Р. *** сумата от 35.88 лв., представляваща направени разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 1783/2019г. по описа на РС-Търговище, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: