МОТИВИ към Решение № 121 от 06.11.2019 г. по АНД № 184/2019 г. на РС -
Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Д.Г.Д. *** за
извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че
на 01.10.2019 г. около 09,30ч. в с. ***, общ.
О. и третокласен път гр. Омуртаг - с. ***, общ. О. (махала „***“ ) при
управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ***противозаконно
пречил на органи на властта - инспектор Б. С. Г. и мл.
полицейски инспектор И. Н. И. - служители в РУ- Омуртаг, да изпълнят
задълженията си по служба при извършване на проверка на МПС и водач за спазване
разпоредбите по Закона за движение по пътищата, като при подаден светлинен и
звуков сигнал от обозначен служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***предприел
действия с цел осуетяване на проверката като рязко ускорил скоростта си, избягал
и се укрил.
Районна прокуратура - гр. Омуртаг,
се представлява от районния прокурор М. А., който поддържа направеното с
внесеното постановление предложение.
Обвиняемият Д. дава обяснения по
обвинението, в което е привлечен, и описва приетите от прокуратурата факти като
се признава за виновен и е критичен към постъпката си, определяйки я като
крайно негативна.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Д.Г.Д. не притежавал СУМПС. Той живеел заедно със родителите си в с. ***, общ.
О.. Баща му - свид. Г.Д.М., притежавал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. №
***. На 01.10.2019 г. сутринта обвиняемият Д. решил да отиде до магазин в
селото и за целта предприел управление на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“,
като взел със себе си тригодишния си племенник, поставяйки го на предната
седалка до шофьорската без поставен предпазен колан. Около 09,30 ч.,
управлявайки автомобила, обвиняемият минал по улица в близост до училището в с.
***. В същото време до училището бил разположен полицейски патрул на РУ -
Омуртаг в състав: свидетелите Б. Г. и И.
И.. Свидетелите осъществявали дейност по контрол на моторните превозни средства
и водачите на МПС за спазване разпоредбите на ЗДвП. Двамата били с обозначен
полицейски автомобил. Когато управляваният от обвиняемия автомобил преминал
покрай полицейските служители, свид. И. разпознал обвиняемия, за когото знаел, че не
притежава СУМПС. Обвиняемият също забелязал полицейските служители и с цел да
не бъде спрян за проверка, при която да се установи че е неправоспособен водач
на МПС, рязко ускорил скоростта на автомобила и продължил движението си по
улицата. Двамата свидетели незабавно се качили в полицейския автомобил и
потеглили след обвиняемия. Автомобилът се управлявал от свид. И., който включил
светлинната и звукова сигнализация и също увеличил скоростта на автомобила. Въпреки
ясните сигнали -звуков и светлинен, указващи му нареждането да спре, и макар, че
добре възприел тези сигнали като отнасящи се до него, обвиняемият не се
подчинил и продължил да увеличава скоростта като променил и посоката си на
движение. Движейки се по улиците на селото и следван от полицейския автомобил, обвиняемият
насочил движението на управлявания от него автомобил „Фолксваген Шаран“ извън
село ***, напуснал същото и продължил движението си по третокласен път, свързващ
гр. Омуртаг със село ***. През цялото време той увеличавал скоростта. Полицаите
продължили да следват обвиняемия. Пътят бил с остри завои, а обвиняемият се
движел с висока за това трасе скорост, поради което преди махала „***“ свидетелите
– полицаи го изгубили от поглед и преустановили преследването, като се върнали
в РУ- Омуртаг и докладвали за случилото се. Междувременно обвиняемият спрял в с.
*** и се обадил на баща си - свид. М., който пристигнал и прибрал с автомобил
него и внучето си. Тъй като малко преди това полицаите му съобщили да доведе
сина си в РУ – Омуртаг, свидетелят завел обвиняемия в сградата на полицията.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на
съдебната и досъдебната фаза доказателства: разпити на свидетели и писмени
доказателства, както и от дадените пред съда обяснения от обвиняемия. Всички
събрани и приети доказателства кореспондират помежду си, поради което и съдът
кредитира същите.
За
съставомерността на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и неговото отграничаване
със сходното като деяние административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП
/реализирано, когато лицето откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението/, от съществено значение е степента на обществена
опасност на деянието, определяща се от конкретиката на случая. За да е налице
престъпление, не е достатъчно само демонстриран под някаква по-лека форма отказ
на дееца да се подчини на издадено от органа на власт разпореждане, а се
изисква деецът да пречи противозаконно на този орган да изпълни своите служебни
правомощия. Това „пречене“ следва да е с такъв интензитет, че да определи
деянието като такова със завишена обществена опасност, превръщаща го в
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК. В т. см. е и съдебната практика, обективирана
в Решение № 16 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о., НК,
докладчик председателят В. Имова, Решение № 113 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д.
№ 207/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка П., Решение № 141 от
1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 462/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията А.
Д., Решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 923/2017 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Г. З. и др. Както е
посочено в последното цитирано решение, във всички тези решения на ВКС
неотклонно е следван един и същи подход - съставомерността на поведението на
извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от
съставляващите административни нарушения аналогични деяния са диференцирани не
изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане,
а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено
към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл.
270, ал. 1 от НК категории лица/завишената обществена опасност на подобни
съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като преминаване с
висока скорост покрай полицейския орган; предприемане на опит за бягство, наложил
преследване, съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати при
необходимост от достъп до помещение, укриване на вещи, подлежащи на опис, както
и всякакви други проявни форми на поведение, препятстващо изпълнението на
възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения,
които няма как да бъдат изчерпателно формулирани/. Необходимо е „преченето“ от
страна на дееца да предхожда изпълнението на служебните задължения на органа на
власт, а не да се изразява в последващи действия, с които след като този орган
е изпълнил правомощията си по проверка му се правят спънки и се усложнява
обстановката. В настоящия случай е безспорно качеството на свидетелите Г. и И. като „органи на власт“ по смисъла на чл. 93, т.
2 НК, тъй като същите са съответно полицейски инспектор и младши полицейски
инспектор от РУ – Омуртаг към ОДМВР – Т. и като такива са натоварени с
упражняването на властнически функции по смисъла на чл. 61 ЗМВР и по чл. 165 от ЗДвП. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗМВР за пресичане на престъпления полицейските
органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване
настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. А в
разпоредбата на чл. 165 ЗДвП са изброени редица техни правомощия, като първото
от тях е да контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението. Именно в това си качество свидетелите, знаейки, че обвиняемият е
неправоспособен водач, са решили да го проверят с цел установяване на нарушение
и дори предотвратяване на възможно транспортно престъпление, като тази проверка
е следвало да се извърши по реда на ЗДвП. Започналото преследване на
управлявания от обвиняемия автомобил, подадените от свидетелите светлинен и
звуков сигнали от полицейския автомобил са ясни знаци, отправени към подсъдимия
за спиране на управляваното от него МПС. Вместо да се подчини, подсъдимият
увеличил скоростта на движение на автомобила, което наложило полицейският
автомобил също да ускори движението си, а и в крайна сметка обвиняемият успял
да избяга извън населеното място и да се укрие, осуетявайки по този начин
своевременното извършване на проверката. Тази ситуация, създадена от обвиняемия,
е поставила в сериозен риск, както самия него, така и возещото се на предната
седалка без поставен обезопасителен колан тригодишно дете. Липсата на
правоспособност за управление на МПС от обвиняемия, който дори не е участвал в
шофьорски курсове, съчетана с високата скорост и спецификите на пътя – черен
път и завои, извън населеното място, са факторите, създали рисковата ситуация, в
която са били въвлечени и полицейските служители. Тази ситуация категорично
показва, че с поведението си обвиняемият всячески е целял да попречи на
полицейските служители да изпълнят правомощията си по закон, тъй като е
осъзнавал добре, че при проверката ще бъдат установени извършени от него
нарушения по ЗДвП, едно от които е липсата му на правоспособност на водач на
МПС. Така маркираните особености на фактическата обстановка според съда
определят деянието на обвиняемия като престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, тъй
като същото се характеризира със значително по-висока степен на обществена
опасност от нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, ограничаващо се в
демонстриран от извършителя чрез действие или бездействие отказ да изпълни
нареждане на съответния орган. От изложените данни следва, че престъплението по
чл. 270, ал. 1 НК е реализирано виновно от субективна страна под формата на
пряк умисъл.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него
престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се
санкционира с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две
хиляди лева, и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б.
„а„ от НК. От данните по делото е видно, че деецът не е осъждан, както и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От извършеното
престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети. По делото не са
установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК. Ето защо
след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на
него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 200.00 лева. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с
тежестта на нарушението като в този аспект отчете липсата на правоспособност на
обвиняемия да управлява МПС и предприетото от него ускорено шофиране, продължило
по междуселищен път, при положение, че на предната седалка е седяло тригодишно
дете без поставен обезопасителен колан. Като смекчаващи обстоятелства съдът
прецени поведението на обвиняемия след довършване на престъплението, а именно
явяването му пред органите на МВР, а така също и изразеното от него критично
отношение към постъпката му. Предвид вида на предвиденото в закона наказание –
глоба, съдът съобрази и имотното състояние на извършителя, декларирано от него
в приложената декларация по БП № 359/19 г. на РУ – Омуртаг, а именно, че е ***
и няма доходи и имущество. Предвид всички изложени обстоятелства съдът определи
размера на наложената по административен ред глоба около и над минималния
предвиден такъв в разпоредбата на чл. 78а от НК, а именно 1200 лева, като счете,
че този размер глоба се явява съответен за санкциониране на извършеното
престъпление.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова