№ 405
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110102562 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 12332/17.01.2023 г. на Р. И. Т., ЕГН
**********, срещу „..................................... с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 397,94 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
....................... ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда –
17.01.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 12.04.2023 г., се твърди, че на 28.02.2022 г. е
бил сключен договор за паричен заем № .................... – като заемодател, и Р. И. Т. – като
заемополучател, за сумата в размер на 800 лева, размер на месечната погасителна вноска –
95,37 лева, месечен лихвен процент – 3,330 %, годишен лихвен процент /ГПР/ – 48,380 %, а
размерът на сумата, която ищецът следвало да върне – 953,71 лева. Съгласно чл. 6 от
договора, същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 от Общите условия /ОУ/ на заемодателя, и с още едно обезпечение – ценна книга,
издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ обезпечението за
изпълнение на договора може да бъде: поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на
поне 4 минимални работни заплати за страната; да не са поръчители по други договори за
заем, сключени със заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени други
договори за заем, сключени от заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения. В чл. 8 от договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключването на договора или ако предоставеното обезпечение не
отговаря на условията по ОУ, заемателят дължи неустойка в размер на 686,29 лева с начин
на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора. Тъй като
ищецът не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, му била начислена
неустойка в размер на 686,29 лева, в резултат на което месечната погасителна вноска
станала 164,00 лева, а общата сума, която той следвало да върне – 1 640 лева. На 01.06.2022
г. ищецът погасил предсрочно изцяло дължимата сума по договора, като заплатената от него
1
сума възлизала на 1 197,94 лева. Ищецът сочи допуснато при сключване на процесния
договор нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и
разбираем начин, не всички негови елементи били представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти са
включени в него и как е формиран ГПР от 48,380 %. Освен това, в договора ГПР бил
грешно посочен, тъй като възнаграждението за неустойка не било включено към ГПР, а
действителният ГПР по кредита бил 126,000 %, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в
протИ.речие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална
невъзможност за предоставяне на посоченото в договора обезпечение, поради което счита,
че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – поради обстоятелството, че изпълнението на задължението по
договора се обезпечава едновревменно с неустойката за непредоставяне на обезпечение и
законна лихва в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е изцяло
неравноправна и нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като тя задължава
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза
не е индивидуално уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с
претърпени вреди и не накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между
посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и
тази, която ищецът трябва да върне в действителност на ответното дружество. От това
следва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и разбираем начин,
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Поддържа, че са налице явно
неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации, тъй като ищецът е получил в заем сумата от 800 лева, като е
следвало да върне 1 640 лева, като единствено поради обстоятелството, че е погасил кредита
предсрочно, е платил по-малка по размер сума. Евентуално, поддържа, че са нищожни
отделни клаузи от договора за заем, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, както
и на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати на сумата от 397,94 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че процесният договор за кредит не е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.
22 ЗПК, тъй като са спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен, на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани
параметрите на същия, лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита
за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е
недействителен поради завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 5 и
ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния размер на ГПР води до нищожност само на
съответната клауза, не и на целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално
уговорена с кредитополучателя. Счита, че посочената в договора възнаградителна лихва не е
нищожна, тъй като е в размер на 3,330 % на месечна и 39,60 % на годишна база, поради
което нейният размер не е прекомерен и не протИ.речи на добрите нрави. Моли за
отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в определение № 37128/19.10.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 15.11.2023 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между ищеца Р. И. Т. и ответника
...................... е сключен договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г. за сума в размер на
800 лева, при ГПР – 48,380 %, месечен лихвен процент – 3,330 %; 2/ за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение ищецът се е съгласил да заплати на ответника
неустойка. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3
ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
2
потребител.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем №
267173/28.02.2022 г. се установява, че той е сключен между ...................... – като заемодател,
и Р. И. Т. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави
на заемателя паричен заем в размер на сумата от 800 лева, срещу насрещно задължение на
заемателя да я върне чрез заплащане на 10 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер
на по 95,37 лева, първата от които платима на 28.02.2022 г., а последната – на 28.12.2022 г.,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.330 %
и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,380 %, като общата сума, дължима за връщане
от заемателя възлиза на 953,71 лева.
Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен
едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна
книга, издадена в полза на заемодателя.
В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него
обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на
заемодателя неустойка в размер на 686,29 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в
погасителен план към договора за заем.
Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на
......................, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания относно
обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да отговаря
кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над
1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено
доказателство разходен касов ордер /л. 7 от делото/, че заемодателят е предоставил на
заемателя уговорената заемна сума в размер на 800 лева. В подкрепа на този фактически
извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от
страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Между страните не е спорно, а се установява от представените по делото като
писмени доказателства приходни касови ордери /л. 7 от делото/, че за погасяване на
задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в полза на
заемодателя две плащания – на суми от по 492,75 лева и 705,19 лева, или сума в общ размер
на 1 197,94 лева.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно
и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при
включване в ГПР на уговорената в чл. 8 неустойка, то ГПР би бил в размер на 492,70 %.
След справка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил реалното
постъпване на сумата в размер на 1 197,94 лева, която е била разпределена за погасяване на
задълженията по договора за кредит, както следва: 800 лева – главница, 317,14 лева –
неустойка, 80,80 лева – лихви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит, евентуално по нищожни отделни клаузи от него.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които протИ.речат на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; извършени от ищеца плащания на сумите
3
по договора за заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит и включените в него клауза за възнаградителна
лихва и неустоечна клауза.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между
...................... – като заемодател, и Р. И. Т. – като заемател, е сключен Договор за паричен
заем № ....................... по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на
заемателя паричен заем в размер на сумата от 800 лева, срещу насрещно задължение на
заемателя да я върне чрез заплащане на 10 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер
на по 95,37 лева, първата от които платима на 28.02.2022 г., а последната – на 28.12.2022 г.,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.330 %
и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,380 %, като общата сума, дължима за връщане
от заемателя възлиза на 953,71 лева. Съгласно чл. 6 от договора страните са се споразумелит
той да бъде обезпечен едновременно с две обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията
на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение
– ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора при
непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, или в случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията
на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, заемателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка в
размер на 686,29 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към
договора за заем.
По делото не са спорни и обстоятелствата, че в изпълнение на поетото по договора
задължение, ответникът – заемодател е предал на ищеца – заемател сумата в размер на 800
лева, а ищецът – заемател, в погашение на задължения по договора, е заплатил в полза на
ответника – заемодател сума в общ размер на 1 197,94 лева.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, неразделна част от него, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
4
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 8 от процесния договор за паричен
заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,38 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 686,29 лева, която
се начислява автоматично от заемодателя при непредставяне на уговореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от
него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне едновременно на две
„обезпечения“, едно от които „гарант“, отговарящ на определени изисквания на заемодателя,
като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 686,29 лева, която се
заплаща разсрочено съгласно приложен към договора погасителен план. С уговорената в чл.
8 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва
от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема. Тридневният срок за предоставяне на „гарант“ – 2 физически лица, е прекомерно
кратък и това създава значително затруднение за заемателя - за предоставяне на обезпечение
чрез двама поръчители, които следва да отговарят на различни специфични критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество
документи, вкл. официални такива. Същевременно в договора и в ОУ липсва клауза, която
да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако
предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив,
тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда
задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи
действия. По този начин ясно се установява, че кредиторът не е очаквал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като
обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и
предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се
5
отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към
изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма
да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Не може да бъде пренебрегнат и
фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е
санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 80 % от размера на заетата сума. В
аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надхвърля 80 % от размера на
заетата сума и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 8 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 8 те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по делото експертно
заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената в чл. 8
неустойка, то ГПР би бил в размер на 492.70 %, с което многократно се надвишава
законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Както беше посочено по-горе, между страните не съществува спор, че ищецът е
заплатил по договора общо 1 197,94 лева, с които съгласно неоспореното заключение на
ССчЕ е погасена цялата главница в размер на 800 лева, дължимата лихва в размер на 80,80
лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 317,14 лева, поради което
6
предявеният осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума в размер на 397,94
лева /разликата между платената от ищеца сума в размер на 1 197,94 лева и чистата стойност
на кредита от 800 лева/ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, платен депозит за
ССчЕ в размер на 300,00 лева и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Съдът констатира, че по делото са ангажирани доказателства за платена
държавна такса в размер на сумата от 50,00 лева и платен депозит за възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ в размер на сумата от 300,00 лева, поради което тези разноски следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца. Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което следва да бъде
присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца – ................... Релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото претендираният размер съответства на минималния такъв, определен съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в приложимата ѝ редакция.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..................................... със седалище и адрес на управление:
........................, да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата от 397,94 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№ ....................... ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателно изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева, представляваща сторените по делото
разноски за платена държавна такса и платен депозит за възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ.
ОСЪЖДА „..................................... със седалище и адрес на управление:
........................, да заплати в полза на адвокат ................., ЕГН **********, със съдебен адрес:
........................., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
на Р. И. Т., ЕГН **********, безплатна правна помощ в производството пред Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7