№ 2385
гр. *, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря М.а Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110107572 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от К. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *, срещу ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от
* и *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
7 621,26 лева - частичен иск от общо 9 565,66 лева /след допуснато изменение на предявения
иск чрез увеличение на неговия размер/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищецао имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил
марка и модел „*“, с рег. № *, вследствие на ПТП от 05.03.2023 г., настъпило в град *, на
паркинга на “*”, по вина на водача на лек автомобил марка "*", с рег. № *, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица, издадена от ЗД „*” АД, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 05.03.2023 г. около 19.20 ч. настъпило ПТП в град *, на паркинга
на “*”, при което водачът на лек автомобил марка и модел "*", с рег. № *, блъснал
автомобил „*“, с рег. № *. Посочва, че водачът на лек автомобил "*", с рег. № *, е
застрахован в ЗД "*" АД, съгласно полица, валидна към датата на събитието. Твърди се, че
след процесното ПТП водачите са уведомили контролните органи, които посетили мястото
на същото и съставили протокол за ПТП № *. Заявява се, че в подледния като виновен бил
посочен водачът на лек автомобил "*", с рег. № *.
Сочи се, че на 31.03.2023 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила.
Установените вреди се изразявал в щети по: преден капак, облицовка предна броня с
халогени, фар ляв, фар десен, декоративна решетка, калник преден ляв, калник преден десен,
основа предна броня, клаксон ляв, буфери основа предна броня ляв и десен, конзола предна
броня лява, конзола предна броня дясна, водач вертикален предна броня ляв, водач
вертикален предна броня десен, рамка радиатор, кора над радиатори, радиатор интеркулер,
дифузьори ляв и десен пред перка радиатори, фар за мъгла преден ляв, кондензатор
климатик, воден радиатор, дифузор перка воден радиатор, клапан въздух радиатори, кора
1
над ДВГ, всмукател въздушен филтър, основи ПВЦ фар ляв и десен, водачи ПВЦ под фар
ляв и десен, кора под предна броня, водач калник преден ляв, лифт дюзи лява и дясна, греда
под рогове, тампон ДВГ преден долен, конзоли калници преден ляв и десен, основа калник
преден десен, датчик входящ въздух, подкалник текстил преден ляв, рог преден ляв, рог
преден десен, шайба хидравлична помпа, хидравлична помпа, паразитна ролка, компресор
климатик тръба ПВЦ турбо, пистов ремък, жило преден капак, заключващ механизъм преден
капак, тръба климатик ниско и високо налягане, капак дюза лява, тампон ДВГ ляв, конзола
ДВГ лява, панта преден капак лява и панта преден капак дясна. Твърди, че уврежданията
били много и за да се извърши пълен опис на увредените детайли застрахователят изискал
автомобилът да се разглоби, като за разоборудване на автомобила платил сумата в размер на
314,40 лева. Сочи, че застрахователят му платил сумата от 6 308,74 лева и като се
приспаднат сумите за репатриране - 60 лева и 314,40 лева за разоборудване на автомобила,
се получила сума, изплатена като обезщетение, в размер на 5 934,34 лева.
Ищецът излага, че след извършено проучване в сервизи установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила, възлизала на 15 500 лева.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендират се сторените в производството
съдебо-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника ЗД „*” АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието,
настъпилото ПТП, и че е изплатено застрахователно обезщетение. Твърди обстоятелството,
че ищецът е имал валидно сключена застраховка „Автокаско“ при друг застраховател, при
който е заведена щета. Излага подробни твърдения за липса на деликт, като оспорва
твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и последния, както и че ПТП е извършено виновно от водача на лек
автомобил “*”, рег. № *. Ответникът твърди, че има съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, тъй като на кръстовището не е пропуснал движещия се на път с предимство. Излага,
че претенцията е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, като
ищецът не е представил доказателства за извършен ремонт или калкулация на щетите.
Счита, че при изчисляването на необходимата сума за ремонт на автомобила са надписани
ремонтновъзстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и
части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. Прави оспорване преди
настъпването на процесното ПТП увреденият автомобил да е бил в добро състояние и без
щети. Счита, че претендираните вреди се дължат предимно на амортизационни процеси, тъй
като увреденото МПС е било в експлоатация 13 години. Сочи, че обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, като излага подробни
твърдения в тази насока. Счита, че при наличие на тотална щета следва да бъдат
приспаднати запазените части, като се приемат за запазени 25 % от действителната стойност
на МПС.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, следните факти и обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица, издадена от ЗД „*” АД, валидна към датата на
2
събитието; че на 05.03.2023 г. е настъпило ПТП в град *, на паркинга на “*”, между ищеца и
застрахования при ответника водач на лек автомобил “*”, рег. № *; че ответникът е заплатил
на ищеца обезщетение по процесната щета в размер на 6 308,74 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са Свидетелство за регитрация Част I №
* от 03.02.2012 г. за лек автомобил марка и модел „*“, с рег. № * /л. 4/, както и Протокол за
ПТП № * от 05.03.2023 г./л. 5/.
Видно от Опис на щетите № */03.04.2023 г. /л. 6 - 7/, при заявяване на щетата са
констатирани следните увреждания по процесния лек автомобил: по преден капак,
облицовка предна броня с халогени, фар ляв, фар десен, декоративна решетка, калник
преден ляв, калник преден десен, основа предна броня, клаксон ляв, буфери основа предна
броня ляв и десен, конзола предна броня лява, конзола предна броня дясна, водач
вертикален предна броня ляв, водач вертикален предна броня десен, рамка радиатор, кора
над радиатори, радиатор интеркулер, дифузьори ляв и десен пред перка радиатори, фар за
мъгла преден ляв, кондензатор климатик, воден радиатор, дифузор перка воден радиатор,
клапан въздух радиатори, кора над ДВГ, всмукател въздушен филтър, основи ПВЦ фар ляв и
десен, водачи ПВЦ под фар ляв и десен, кора под предна броня, водач калник преден ляв,
лифт дюзи лява и дясна, греда под рогове, тампон ДВГ преден долен, конзоли калници
преден ляв и десен, основа калник преден десен, датчик входящ въздух, подкалник текстил
преден ляв, рог преден ляв, рог преден десен, шайба хидравлична помпа, хидравлична
помпа, паразитна ролка, компресор климатик тръба ПВЦ турбо, пистов ремък, жило преден
капак, заключващ механизъм преден капак, тръба климатик ниско и високо налягане, капак
дюза лява, тампон ДВГ ляв, конзола ДВГ лява, панта преден капак лява и панта преден
капак дясна.
Представена по делото е Калкулация по щета № */31.03.2023 г. /л. 32 - 37/, като общо
определената сума по същата от застрахователя е в размер на 6 308,74 лева, за която сума не
се спори, че е получена като обезщетение от ищеца.
Приети като писмени доказателства по делото са издадени на ищеца Фактура № *,
ведно с фискален бон от 03.04.2023 г. /л. 8/, на стойност 60 лева и посочено основание:
услуга репатриране Пътна помощ „*“, *, * – *, както и Фактура № *, ведно с фискален бон
от 04.04.2023 г. /л. 9/, на стойност 314,40 лева и посочено основание: разоборудване на
катастрофирал лек автомобил „*“, *, за извършване на допълнителен оглед от застраховател.
Приобщена по делото е АНП, водена от Сектор „Пътна полиция“ – * /л. 113 - 116/,
образувана по повод на Протокол за ПТП № * от 05.03.2023 г. и съдържаща: АУАН № * от
05.03.2023 г. и НП № * от 08.06.2023 г. От последното е видно, че по повод на процесното
ПТП на водача на лек автомобил “*”, рег. № * – Т. М. П. са наложени административни
наказания за извършени от същия виновно нарушения на ЗДвП, като при движение в
подземния паркинг на ниво -3 на * в град *, при създадена вътрешно-ведомствена
организация на движение, се движил в посока – срещуположна на движението,
нарушавайки пътен знак В-1 и на кръстовище с друг път, сигнализиран с пътен знак Б-3,
отнел предимството, като не пропуснал и бил блъснат от приближаващия от дясната му
страна лек автомобил „*“, рег.№ *.
От приетото по делото заключение по назначената първоначална Съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че при съпоставка на уврежданията на лек
автомобил „*“ с рег. N: * (описани от застрахователя в Опис заключение по щета и видими
на предоставения снимков материал), схемата в Протокол за ПТП, експертизата счита, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният –
пряк контакт между две превозни средства, движещи се перпендикулярно едно на друго,
като навлизат в траекториите си на движение и настъпва удар между тях. Експертизата
приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис заключение по щета № * и видими на предоставения
3
снимков материал, а именно: по преден капак, облицовка предна броня с халогени, фар ляв,
фар десен, декоративна решетка, калник преден ляв, калник преден десен, основа предна
броня, клаксон ляв, буфери основа предна броня ляв и десен, конзола предна броня лява,
конзола предна броня дясна, водач вертикален предна броня ляв, водач вертикален предна
броня десен, рамка радиатор, кора над радиатори, радиатор интеркулер, дифузьори ляв и
десен пред перка радиатори, фар за мъгла преден ляв, кондензатор климатик, воден
радиатор, дифузор перка воден радиатор, клапан въздух радиатори, кора над ДВГ, всмукател
въздушен филтър, основи ПВЦ фар ляв и десен, водачи ПВЦ под фар ляв и десен, кора под
предна броня, водач калник преден ляв, лифт дюзи лява и дясна, греда под рогове, тампон
ДВГ преден долен, конзоли калници преден ляв и десен, основа калник преден десен, датчик
входящ въздух, подкалник текстил преден ляв, рог преден ляв, рог преден десен, шайба
хидравлична помпа, хидравлична помпа, паразитна ролка, компресор климатик тръба ПВЦ
турбо, пистов ремък, жило преден капак, заключващ механизъм преден капак, тръба
климатик ниско и високо налягане, капак дюза лява, тампон ДВГ ляв, конзола ДВГ лява,
панта преден капак лява и панта преден капак дясна. Уврежданията, които са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал, са в зоната на удара и са вследствие на деформация и
изместване на увредените детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието,
описан в Протокол за ПТП, и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „*“, с рег.
N: *, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
От приетото по делото заключение по назначената тройна Съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че действителната стойност на лек автомобил „*“, с рег. N: *, е в
рамките на 14 500 лева, като при съпоставяне на необходимата стойност за ремонт на
автомобила и в трите варианта на изследване се установява, че е налице икономически
тотална щета. В открито съдебно заседание експертите посочиха, че не съществува методика
за определяне на стойност на запазените части, като единствената относително сигурна
стойност, която може да бъде придобита от ищеца, е от предаването на автомобила за скраб,
за което същият би получил сумата от 650 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от
показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
От показанията на свидетеля Т. М. П. се установява, че същият е участник в
процесното ПТП като водач на лек автомобил “*”, рег. № *, като същият потвърждава, че е
виновен за настъпилото ПТП, описано като механизъм в съставения Протокол за ПТП № *
от 05.03.2023 г. Свидетелят пояснява, че ПТП е настъпило около 19 часа на 05.03.2023 г., на
осветения паркинг, като се движил с около 20 – 30 км/ч, без да има видимост към
автомобила на ищеца, и нарушил пътен знак за липса на предимство. Сочи, че по неговия
автомобил също имало увреждания.
От показанията на свидетеля М. * П. – съставител на АУАН № * от 05.03.2023 г. се
установява, че при настъпване на инциденти с материални щети се извършва оглед на място,
включително за наличието на пътни знаци, установяват се участниците в ПТП и се съставя
снимков материал, въз основа на което се изговя и съответният АУАН. Свидетелят заяви, че
няма спомен за конкретното ПТП.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
4
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 432 КЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно:
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на “*”, рег. № * /, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди
в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените имуществени вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения срещу размера на претендираното обезщетение, в т.ч. че е изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ от друг застраховател и неговия
размер; възражението за съпричиняване, както и стойността на запазените части на
увреденото имущество при наличие на тотална щета.
Установи се по делото, че на 05.03.2023 г. около 19.20 ч., в град *, на паркинга на “*”,
е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка и модел "*", с рег. № *,
блъснал автомобил „*“, с рег. № *, при описания в исковата молба механизъм. Последното
се потвърждава от представените по делото Протокол за ПТП № * от 05.03.2023 г., АУАН №
* от 05.03.2023 г. и НП № * от 08.06.2023 г., от заключението по назначената първоначална
Съдебно-автотехническа експертиза и от събраните гласни доказателствени средства, като
последните установяват, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се
перпендикулярно едно на друго, като навлизат в траекториите си на движение и настъпва
удар между тях.
От този механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на
лек автомобил “*”, рег. № * – Т. М. П., който, разпитан в качеството на свидетел в
настоящото производство, потвърждава менахизмът на процесното ПТП и вината си за
реализиране на същото.
Видът на настъпилите имуществени вреди се установява от експерти на
застрахователя, след извършен оглед на превозното средство и описани в съставените описи
по процесната щета, както и от заключенията по назначените първоначална и повторна
тройна Съдебно-автотехнически експертизи, като същите са, както следва: по преден капак,
облицовка предна броня с халогени, фар ляв, фар десен, декоративна решетка, калник
преден ляв, калник преден десен, основа предна броня, клаксон ляв, буфери основа предна
броня ляв и десен, конзола предна броня лява, конзола предна броня дясна, водач
вертикален предна броня ляв, водач вертикален предна броня десен, рамка радиатор, кора
над радиатори, радиатор интеркулер, дифузьори ляв и десен пред перка радиатори, фар за
мъгла преден ляв, кондензатор климатик, воден радиатор, дифузор перка воден радиатор,
клапан въздух радиатори, кора над ДВГ, всмукател въздушен филтър, основи ПВЦ фар ляв и
десен, водачи ПВЦ под фар ляв и десен, кора под предна броня, водач калник преден ляв,
лифт дюзи лява и дясна, греда под рогове, тампон ДВГ преден долен, конзоли калници
преден ляв и десен, основа калник преден десен, датчик входящ въздух, подкалник текстил
преден ляв, рог преден ляв, рог преден десен, шайба хидравлична помпа, хидравлична
помпа, паразитна ролка, компресор климатик тръба ПВЦ турбо, пистов ремък, жило преден
капак, заключващ механизъм преден капак, тръба климатик ниско и високо налягане, капак
дюза лява, тампон ДВГ ляв, конзола ДВГ лява, панта преден капак лява и панта преден
капак дясна.
Експертът е посочил, че уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков
5
материал, са в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредените
детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП, и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „*“, с рег. N: *, и е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Посоченото води до извода, че причинените щети са настъпили в резултат от
процесното пътнотранспортно произшествие, поради което съдът намира за доказана и
пряката причинно-следствената връзка между противоправното поведение на застрахования
водач и претърпените имуществени вреди.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл.
45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Вината се
признава и от посочения като виновен водач за настъпване на процесното ПТП в Протокол
за ПТП № * от 05.03.2023 г., АУАН № * от 05.03.2023 г. и НП № * от 08.06.2023 г. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
Недоказано остана направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване.
Въпреки изрично указаната на последното доказателствена тежест по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК, не бяха ангажирани доказателства относно твърденията, че ищецът е отнел
предимството на водача на застрахования автомобил. Напротив, механизмът на
осъществяване на застрахователното събитие се установи по безспорен начин от писмените
доказателства АНП, водена от Сектор Пътна полиция – *, образувана по повод на Протокол
за ПТП № * от 05.03.2023 г. и съдържаща: АУАН № * от 05.03.2023 г. и НП № * от
08.06.2023 г., от заключение по назначената първоначална Съдебно-автотехническа
експертиза и от показанията на свидетеля Т. М. П., който потвърждава, че е виновен
участник в процесното ПТП като водач на лек автомобил “*”, рег. № *.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя
е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Като спорен по делото остава въпросът какъв е размерът на дължимото обезщетение,
като по повод на същото ответникът е възразил, че същият е завишен, както и че е изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ от друг застраховател, без да ангажира
доказателства в същата насока.
Не се спори между страните, че ищецът е получил от ответното дружество обезщетение
по процесната щета в размер на 6 308,74 лева.
От заключението по допуснатите първоначална и повторна тройна Съдебно-
автотехнически експертизи се установява, че вследствие на процесното ПТП лекият
автомобил на ищеца е бил повреден до степен тотална щета, като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, която е 14 500
лева /съгласно заключението по допуснатата тройна Съдебно-автотехническа експертиза,
което съдт кредитира като обективно и компетентно дадено, при участието на трима
експерти в съответната област на изследване/.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
6
по т.д. № 667/2008 г., I т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В случая, вещите лица по приетата повторна тройна Съдебно-автотехническа
експертиза се приели като действителна стойност на лек автомобил „*“, с рег. № *, към
датата на процесното ПТП - 05.03.2023 г., сумата от 14 500 лева. Доколкото стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, се
касае за претърпяна тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този смисъл,
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в размер на действителната
стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, която е 14 500 лева.
Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение по назначената тройна експертиза, допълнено в
проведеното открито съдебно заседаниеп по делото, обаче се установи, че методика за
определяне на запазените части не съществува. Единствената относително сигурна
стойност, която може да бъде получена от собственика на увредения автомобил, е от
предаването на същия за скраб, като посочената за същото сума е 650 лева.
С оглед на посоченото, последната сума следва да се приспадне от приетата като
действителна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното
събитие - 14 500 лева. Така общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение е в
размер на 13 850 лева.
От последното следва да бъде приспадната сумата от 6 308,74 лева - платено
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Така, исковата претенция се явява
доказана до размера от 7 541,26 лева. За разликата над посочения размер до пълния
претендиран от 7 621,26 лева – частичен от общо 9 565,66 лева исковата претенция следва да
се отхвърли като неоснователна.
По отношение на претендираната законна лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането
на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова
тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава /в този смисъл е постановената непроменена практика на
ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по
7
т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки направеното
своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищецът не е
ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение.
С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг, искането за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следвда да бъдат присъдени сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Последният е претендирал следните разноски: 304,85
лева – държавна такса, 295 лева – депозит за вещо лице, 30 лева – депозит за свидетел, 1 300
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, предоставено по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед на фактическата
и правна сложност на спора, цената на уважения иск, броя на проведените открити съдебни
заседания, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че същото е определено към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид и включения в последното ДДС.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер общо на 1 909,59 лева, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като претендираните от
него такива са: 1 495 лева – депозит за вещо лице, 50 лева – депозит за свидетел, 1 560 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение, предоставено по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.
Направено от ищеца е възражение за прекомерност на претендираното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед на
фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск, броя на проведените
открити съдебни заседания /в които ответникът не е бил представляван/, извършените от
пълномощника на ответното дружество процесуални действия, както и на минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвид и включения във възнагражденито ДДС, съдът
намира за съответен на всичко посочено размер на адвокатското възнаграждение от 1 300
лева.
Поради изложеното, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер на 29,86 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.
8
78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на К. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 7 541,26 (седем
хиляди петстотин четиридесет и един лева и двадесет и шест стотинки) лева - частичен
иск от общо 9 565,66 (девет хиляди петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и шест
стотинки) лева /след допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия
размер/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил марка и модел „*“, с рег. № *,
вследствие на ПТП от 05.03.2023 г., настъпило в град *, на паркинга на “*”, по вина на
водача на лек автомобил марка "*", с рег. № *, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица, издадена от ЗД „*” АД, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 7 541,26 (седем хиляди
петстотин четиридесет и един лева и двадесет и шест стотинки) лева до пълния
претендиран размер от 7 621,26 (седем хиляди шестстотин двадесет и един лева и
двадесет и шест стотинки) лева - частичен иск от общо 9 565,66 (девет хиляди
петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, както и искането
за заплащане на законната лихва от предявяване на иска – 12.06.2023 г. до окончателното
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на К. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от общо 1 909,59
(хиляда деветстотин и девет лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща
разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от общо 29,86 (двадесет и
девет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски за настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
на посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9