Решение по дело №524/2020 на Районен съд - Разград

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

              Номер   366                          14.10.2020 г.                                      гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На седми октомври                                                   две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.  №524/2020 г.

 

          Производството e с правно основание чл.79 във вр. с чл.240 от Закона за задълженията и договорите.

          Депозирана е искова молба от    З.А.А., с която е предявен осъдителен иск срещу  М.Й.П. за заплащане на сумата 260 лв. по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба и разноските по делото. Твърди, че на 28.10.2019 г. между страните по делото е сключен договор за заем, че той е предоставил на ответницата сумата 260 лв. и че същата се е задължила да ги върне на четири равни месечни вноски по 65 лв.  по банкова сметка, ***то задължение по договора. Прилага договор за паричен заем, извлечение от банкова сметка.

          ***олба и доказателствата при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва иска. Сочи че сключването на договора за заем става с предаването на паричната сума, а не с подписването на договора, че не са представени доказателства за предаването на сумата от ищеца на ответницата, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и че сочената като заемател не е изписала пълното си име, поради което волеизявлението е неавтентично.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: 

          На 28.10.2019 г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем. С него ищецът като заемодател е предоставил на ответницата като заемател сумата 260 лв., като в договора е използвана именно тази форма на глагола, сочеща на действие, което предхожда подписването на договора. Съответно ответницата се е задължила да върне сумата на четири равни месечни вноски, всяка от които по 65 лв. съответно на 30.11.2019 г., 30.12.2019 г., 30.01.2020 г. и 28.02.2020 г.  Изрично е посочено, че вноските ще се превеждат по сметка на ищеца, която е изрично посочена.

          Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

          Предявеният иск е основателен и доказан. По делото е установено сключването на договора за заем, а в него изрично е посочено, че сумата е предоставена. Със сключването на договора  за ответницата е възникнало задължението да върне взетата в заем сума. Задължения, за чието изпълнение не са представени доказателства. В случая падежите на отделните вноски са изрично посочени, поради което не е необходимо изпращането на покана.

          Ето защо съдът счита, че следва да уважи така предявения иск, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК да присъди и направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 100 лв. платен депозит за особен представител

          По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА М.Й.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.А., ЕГН ********** *** сумата 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ по договор за заем от 28.10.2019 г. ведно със законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: