РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Габрово , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата Й. С. С., подадена чрез пълномощника
адв.П. срещу постановеното решение на Севлиевски районен съд по гр.д.№638/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение ,с което е отхвърлен изцяло
предявеният иск. Твърди се,че в хода на производството ответникът е отстранил единствено
вещите си от общите части на сградата .Неправилно е прието от първоинстанционния съд,
че при извършения ремонт на покрива на второстепенната постройка, ответникът е
извършил единствено промяна на наклона му. Това не е така според заключението на
вещото лице . Счита,че безспорно са налице и двете предпоставки за уважаване на иска.
Безспорно е установено,че за строителството, включващо нарушаване целостта на външната
фасада на сградата, ищцата не е давала съгласие и ответникът няма одобрени строителни
книжа. Оспорва се изводът на съда,че за покрива на пристройката не са необходими
1
строителни книжа.Тъй като земята е съсобствена, то всякакво пристрояване, надстрояване и
др. върху земята ,се извършва със съгласие на съсобствениците , и то след учредяване на
съответното право по надлежния ред. Ако това не е направено, съсобствеността възниква в
полза на всички съсобственици. Отново е необходимо съгласието им. Ищцата не се е
съгласявала ,а е възрзявала активно срещу извършваното от ответника строителство. По
този повод той е променил част от новоизградения покрив, но не достатъчно, за да не й
пречи .Няма значение кога е извършено преустройството. Съгласно ТР по т.д.№4/2015г. на
ОСГК достатъчно е ответникът да поддържа създадени резултати от действия ,пречещи на
осъществяване правото на ищцата в пълен обем. Нарушаването целостта на сградата е
извършено в нарушение на строителните норми, без значение кой закон е уреждал тогава
отношенията във връзка със строителството. Ответникът поддържа създадения резултат.
Съдът е предал на удостоверението за търпимост доказателствена стойност, каквато то няма.
Ищцата не е давала съгласие за монтирания хидрофор ,като се изисква решение на всички
съсобственици за ползване общи части от сградата. Същата не е длъжна нито да се
навежда,нито да заобикаля,за да ползва мазето си.В жалбата се навежда като хипотеза ,ако
всеки един от съсобствениците монтира съоръжение с такъв обем в общия коридор, кой ще
пречи на останалите.
Прави се искане да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и се
уважи иска, ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор от ответника чрез пълномощника адв.Д.,
въззивната жалба се оспора като неоснователна.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу подлежащ на
обжалване акт и e процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С постановеното решение по гр.д.№638/2019г. Севлиевски районен съд е
отхвърлил като неоснователни, предявените от Й. С. С. искове по чл.109 ЗС, с които се иска
осъждането на С. М. С. : да премахне незаконно изградения покрив на сграда - пристройка,
представляваща обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. С. и да възстанови същия в
съществуващия преди това вид; да премахне незаконно изградената тераса върху източната
фасада на сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. С.; да премахне отворите върху
източната фасада на сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. С., служещи за
преминаване от терасата и пристройката; да възстанови фасадата на сграда с идентификатор
*** по КК и КР на гр. С., в съществуващия преди преустройството вид; да премахне
намиращите се в общите части - коридори и стълбища към мази и тавански помещения на
жилищна сграда с ид. *** по КК и КР на гр. С., негови лични вещи, хидрофорна цистерна,
дърва и строителни материали, препятстващи достъпа до собстваните маза и таван на
2
ищцата. За да отхвърли исковите претенци, съдът е приел,че от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът не е извършил твърдяното от ищцата, с което да
й пречи да осъществява правото си на собственост в пълен обем.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения за
незоконосъобразност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно
основателността и доказаността на исковите претенции по чл.109 ЗС.
Съгласно изложените в исковата молба твърдения, ищцата като собственик на
жилище на втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 ид. част от ПИ
с ид. ***, придобити чрез договор за покупко-продажба,сключен на 15.12.1992г. ,е
предявила срещу ответника като собственик на 1/3 ид. ч. от ПИ *** и на целия първи етаж,
претенции за преустановяване на действия,с които й пречи да упражнява в пълне обем
правото си на собственост. Твърденията на ищцата са,че пристройката на първи етаж, която
е била предназначена за кухня, клозет и баня, и представлява самостоятелен обект с ид. ***,
преди няколко години е преустроена от ответника в кухня. За да я приобщи към първия
етаж, разрушил част от външната стена - източната фасада на жилищната сграда с ид. *** и
поставил в направения отвор врата, през която да преминава от двете стаи в пристройката;
коридорът преустроил, като поставил преградна стена в средата му и обособил в едната част
баня с тоалетна, а дюкянските помещения разделил на две и вътрешната им част преустроил
в жилище. На източната фасада на сградата направил отвор, в който поставил врата и
изградил тераса на нивото на етажа. За строителството, включващо нарушаване целостта на
външната фасада на сградата, ищцата не е давала съгласието си и ответникът нямал
одобрени строителни книжа. В същото време строителството засягало общи части от
сградата, т.е. правото на собственост на ищцата. Пречело й да ползва имота си във вида, в
който го придобила, и застрашавало конструкцията на сградата. Ответникът надстроил и
съществуващата пристройка - самостоятелен обект с ид. ***, като в същото време променил
и покривната й конструкция. Ищцата била собственик на 1/3 ид. ч. от земята, върху която
било извършено строителството и не била учредявала на ответника право на строеж. В
момента покривът на пристройката бил буквално върху терасата на жилището на ищцата и
цялата дъждовна вода от него се изливала върху терасата , препятствал и ослънчаването ;
създавал възможност за генериране на влага в жилището и на терасата, животните - гризачи
и котки, прескачали от покрива директно на терасата на жилището на ищцата. Всичко това
пречело на ищцата да ползва имота си по предназначение. Отделно, препятствало се и
ползването от ищцата на мазата и таванското помещение - не можела да достигне до тях,
тъй като ответникът буквално преградил достъпа с монтирането на хидрофорна цистерна с
обем около 1000 куб. м. в северната част на коридора, заел място за складиране на около 10
куб. м. дърва, натрупал негови лични вещи-каци, кашони и др. в общите части - стълбище и
коридор към мазите ,и стълбище и коридор към тавана. Общото таванско помещение заел
със строителни материали. Според чл. 31 ЗС ползването на общите по предназначението си
части се извършвало от всички съсобственици. Върху общите части - стълбища и коридори
3
към мазата и таванските помещения ответникът осъществявал лично ползване, което
ограничавало и възпрепятствало правото на ищцата на съсобственик. Вещите, които можели
визуално да бъдат възприети от ищцата, и които били позиционирани с постоянно
местонахождение, били със следното местонахождание: хидрофорът бил закрепен към
стената на сградата, дървата заемали обем от 10 куб. м. от общите части, независимо, дали
през лятото част от тях били изгорени, защото мястото от пода било заето от дървата и
винаги били на едно и също място. За вещите в общото таванско помещение, първоначално
описани като „и други", ищцата нямала пряк поглед върху съдържанието на кашоните и
чувалите, в които се намирали. Ответникът постоянно ги ползвал, т.е., променял
съдържанието на чувалите, но същите били: 10 бр. чували и 7 кашона, съдържащи
строителни материали и други лични вещи на ответника, разположени в общото таванско
помещение, 2 каци, 3 кашона и 4 чувала, съдържащи вещи на ответника, разположени по
стъпалата на стълбището, водещо към мазето и тавана /общо стълбище/.
В петитума на исковата молба е заявено искане да бъде осъден ответникът да
премахне незаконно изградения покрив на сграда - пристройка, представляваща
самостоятелен обект с ид. *** по КК и КР на гр. С.и да възстанови същия в съществуващия
преди това вид, както и да премахне незаконно изградената тераса върху източната фасада
на сграда с ид. *** по КК и КР на гр. С., отворите върху източната фасада на същата сграда,
служещи в момента на подаване на исковата молба за преминаване от терасата и
пристройката, както и да възстанови фасадата в съществуващия преди преустройството вид;
както и да бъде осъден да премахне намиращите се в общите части - коридори и стълбища
към мази и тавански помещения на жилищна сграда с ид. *** по КК и КР на гр. С., негови
лични вещи, дърва, хидрофорна цистерна, дърва с обем около 10 куб. м., строителни
материали и други, с които препятствал достъпа на ищцата до собствените й маза и таван.
Противопоставените от ответника възражения са ,че през 1972 г. родителите му са
закупили 1/3 ид. ч. от дворно място в гр. С., на ул. "С. П." № **, заедно с реална част -
целия първи етаж от построената в него триетажна жилищна сграда, състоящ се от две
дюкянски помещения от запад, а от изток-два стаи и коридор; пристройка, долепена до
първия етаж откъм изток, състояща се от кухня, клозет и баня, две сушини, източните
избени помещения от мазата на сградата, които попадали под двете стаи и коридора,
източното таванско помещение. Стълбищата и коридорите били общи части и за общо
ползване. През 1972 г. баща му извършил преустройство на I-вия етаж, като преустроил
двете стаи и коридора на две стаи, по - малък коридор, баня и тоалетна. Това станало с
изготвяне на проект и строително разрешение от Градски народен съвет - Севлиево.
Оттогава никакви архитектурни и строителни преустройства не били извършвани в тази
пристройка. Сградата била построена през 1929 г., заедно с въпросната пристройка. Винаги
била свързана с първия етаж, там била и кухнята още на предишните собственици, банята и
тоалетната. Не било вярно, че ответника преустроил сградата и приобщил към първия етаж,
както твърдяла ищцата. Сега се използвала само за кухня, тъй като тя била 21 кв. м., и банята
4
и тоалетната били маломерни и мизерни. Терасата на първия етаж винаги е съществувала,
това било отразено и на плана на сградата към 1972 г. за преустройството. Ответникът е
правил само мозайка на пода й и преди 2 г. я боядисал. С нот. акт № 52, т. III, н.д. №
836/1993 г. на РС - Севлиево, родителите на ответника му прехвърлили собствеността върху
целия имот срещу задължение за гледане и издръжка. Баща му починал пред 2012 г., а
майка му - през 2017 г.Оспорва твърденията,че е извършвал промени по покривната
конструкция на пристройката. Преди 10 г. сменил шипките и мартаците, без гредите, поради
което не била вдигана височината й с нито един сантиметър. От североизточната страна на
покрива на пристройката било видно, че иззиданите тухли, които държали покривната
конструкция били много стар модел, правени преди войната в севлиевските тухлени
фабрики и че не било извършвано никакво повдигане. Преди 5 г. ищцата, без съгласие на
ответника, удължила терасата си с около 1,20 м., като за целта срязала покрива на
пристройката на ответника и го намалила с 0,80 м. и това било видимо. Иззидала си
терасата с тухли „Итонг" и опряла в покрива й. Ответникът поставил ламарина между
покрива и терасата й ,за да се изолира напълно и влизане на вода и влага било невъзможно.
Гризачи и котки по терасите не бил виждал. Никога не си държал дървата и каквито и да
било строителни материали, чували, каци и кашони в общите помещения - стълбищата и
коридорите. Всички вещи ответникът си държал в собствените две избени помещения и в
таванското му помещение. През 2017 г., със съседа на третия етаж, по време на водната
криза в града, взели решение да си закупят хидрофорна уредба и да я монтират в мазата.
Взели два хидрофора с две цистерни и ги поставили в едната от мазите на ответника, в
източната част на мазите, които съгласно нотариалните актове, били негова собственост.
Това място попадало под двете стаи и коридора на ответника на първия етаж, както било
посочено в нот. акт. Но, дори и да било обща част, съгласно чл. 32 от Закона за
собствеността общата част се използувала и управлявала съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината. В случая, заедно със съседа
притежавали 2/3 ид. ч. от общите части и взели валидно решение да се използва по този
начин и липсвало противоправност на деянието. Действията били напълно законни. Въобще
не се пречело по никакъв начин на ищцата да ползва общите части от мазата, тъй като
нейната маза ,тя не я ползвала, стояла празна и вратата зеела незаключена. Нейната маза се
намирала преди избените помещения, вляво, на запад и стълбището и коридора до нея били
напълно прилежно изчистени и гарантирали пълен достъп. Ищцата живеела от 20 г. в САЩ,
пуснала квартиранти в своето жилище и те въобще не ползвали мазата. Същото положение
важало и за таваните. Осигурен бил пълен достъп за всички етажни собственици и нямало
вещи, които да препятстват достъпа. Ако имало наредени тухли, те били на съседа от третия
етаж, а не на ответника. Всички изложени оплаквания били неверни и несъстоятелни,
нямало никакви противоправни действия от страна на ответника, които да пречат на ищцата
да упражнява правото си на собственост.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено правата на
собственост , които всяка от страните притежава в етажната собственост съгласно
5
представените нотарилни актове за имотите, находящи се в гр.С., ул.”С.П.”№**и попадащи
в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. С., в който е построена триетажна жилищна
сграда с ид. ***.
За установяване на фактическото положение по делото са допуснати и приети две
СТЕ.
Съгласно заключението на първата СТЕ сградата с ид. ***. е масивна, монолитна,
строена на етапи. Първи и втори етажи са строени през 1929 г., като западната част към
улицата, до стълбището е била заета от дюкяни - търговска площ, а източната от жилище - 2
стаи и коридор. За първоначалното строителство не са съхранени строителни книжа.
Вторият етаж е бил жилищен. През 1971 г. е направена надстройка над цялата сграда за
трети жилищен етаж. През 1974 г., с проект и разрешение за строеж № 154 от 14.12.1974 г., е
направено преустройство на магазин и склад от I етаж, в жилище. За това преустройство е
дадено съгласие от отдел "Архитектура и благоустройство" при ГНС с писмо
№7548/15.11.1974 г., в проекта е посочена тераса към новото жилище в I етаж в
разпределението и върху източната фасада. Лятната кухня с ид. ***, е едноетажна, масивна
,с дървен едноскатен покрив. За тази сграда гл. архитект на община Севлиево е издал
удостоверение за търпим строеж, на база конструктивно становище. През 2006 г. е правен
текущ ремонт на покрива, като са сменени някои елементи на дървената покривна
конструкция. От огледа на място,вещото лице е констатирало завишаване на височината на
северната калканна стена само в североизточния ъгъл с около 40-50 см.Стената е изградена в
цялата си височина от малки стари тухли, а в сероизточния ъгъл се виждат няколко по-
големи и по-нови тухли. Проследявайки редовете на старите тухли се забелязва леко
завишаване на височината, като най-високата част на стрехата не е хоризонтална и се е
получил лек наклон към жилищната сграда. Едноетажната паянтова постройка на
допълващото застрояване - сушина с ид. *** ,е долепена от запад към лятната кухня, а от
изток и север е разположена на имотни граници. И трите сгради са нанесени и описани в КК
на гр. С., одобрена със заповед РД-18-77/16.07.2008г .И трите сгради са нанесени в
действащия ЗРП, одобрен със заповед № 61/1991г. със същата конфигурация и
разположение. При огледа от вещото лице ,в сутерена и тавана е установено, че от входа на
сградата до сутерена се стига по стълба, напълно свободна за преминаване, стълбата води до
широка площадка, срещу която има ниша, запълнена с дървени трупи, а зад тях е монтирана
хидрофорна уредба, от двете страни на площадката се намират трите мази за жилищата,
пространството пред тях е свободно и широко и достъпът до мазите не е затруднен.
Съгласно нот. акт № 275, том I, дело 665 от 1972 г., ответникът по делото придобива заедно
с целия първи етаж от сградата, и източните избени помещения, попадащи под двете стаи и
коридора, с общо ползване на стълбището и коридора. При сравняване написаното в нот.
акт и приложените по делото чертежи, се установява, че нишата ,в която е монтирана
хидрофорната уредба и са подредени дърва, попада под част от коридора, без да е упоменато
коя част и в какъв размер .Според вещото лице част от тази площ е предоставена на
ответника. При проследяване статута на имотите на страните - жилища на I и II етаж в 3-
6
етажната сграда, лятната кухня и стопанската постройка от първия регулационен план на гр.
С., до сега действащия и кадастралната карта , вещото лице е констатирало,че във времето
няма промяна по тях. И трите сгради са съществували към 1959 г. и не са променяли
разположението и размерите си. При извършване на ремонта на покрива на лятната кухня
през 2006 г., е завишена леко височината в североизточния край на калканната стена, като
по този начин най - високата част на покрива не е хоризонтална, а се е получил лек наклон
към жилищната сграда; терасата към жилището на I етаж е предвидена в проекта от 1974 г.,
а тази пред лятната кухня е съществуваща преди 1980 г.За цялата лятна кухня, във вида, в
който е в момента ,е издадено удостоверение за търпим строеж през 2018г. от главния
архитект на Общината. Приобщаването на лятната кухня към жилището на I етаж е станало
през 1974 г. ,с преустройството на част от търговската площ в жилищна, проектът
предвижда нови баня, тоалетна и дрешник, а лятната кухня е превърната в кухня за новото
преустроено жилище, което с нея става напълно пълноценно, съгласно изискванията на
ЗТСУ, действали по това време.
Съгласно заключението на втората СТЕ сградата е строена 1950-55г.В дългия си
експроатационен период са се сменяли собствениците и е претърпяла няколко вътрешни
преустройства. Както жилищната сграда, така и процесната пристройка, фигурира във
всички ЗРП и РП, изготвени в годините.В плановете от 1959 г. до 1976 г. е отбелязана като
полумасивна кухня; от 1991 г. е посочена като масивна , което означава, че в периода 1976-
1991 г. е подменен дървен гредоред със стоманобетонова плоча, която е видна и сега. За
пристройката не са намерени строителни книжа. В Община С.за триетажната жилищна
сграда и пристройката няма запазени оригинални проекти. Към делото е приложен
архитектурен проект от 1974 г, който е предаден от ответника и се отнася само за
жилищната сграда. Относно преустройствата ,описани в исковата молба, за които се твърди,
че увреждат имота на ищцата, няма издадени строителни разрешения, но такива не се
изискват по смисъла на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ . За процесната пристройка е издадено
Удостоверение за търпимост от 2018 г. от Главния архитект на Община С., а ремонтът на
покрива е правен през 2006 г., преди издаденото Удостоверение за търпимост. Покривът на
пристройката засяга терасата на жилищната сграда, билото му се явява на по-високо ниво от
парапета на терасата. Когато и да е строена жилищната сграда, този покрив е бил на по -
ниско ниво при изграждане на терасата. В момента на огледа има изградена стена, която е
по-висока от парапета на терасата в северната част. Тази стена предпазва терасата от
вредности, но създава дискомфорт за собственицата. Наклонът на покрива е постоянен -25°,
за покритие от керемиди необходимия наклон за покриви е от 16° до 25°. Надигането на
билото се получава от геометрията на сградата, която не е правоъгълна. Както е изпълнен,
покривът засича терасата на ищцата, т.е. височината на съществуващия парапет е на по-
ниско ниво от покрива в северния край на терасата. Собственичката на втория жилищен
етаж е изградила по-висока стена (парапет) в този проблемен участък на терасата. По този
начин покривът е изолиран от терасата. Установен е при огледа на тавана на пристройкат,
съществуващ стар комин, долепен до северната калканна стена на покрива, който е по-нисък
7
от билото, следователно назад в годините този комин се е ползвал и билото е било на по-
ниско ниво. По броя тухлени редове до горния край на комина, се установява височина
105см., следователно приблизителният наклон на стария покрив е около 16°, като в този
случай билото на покрива към терасата на ищцата ще е на височина около 85-90 см., а
височината на парапета е 100 см., т. е покривът би бил по-нисък от терасата. Вратата между
пристройката и сградата е с размери 75х200 см. и е старо строителство, преди 2000г.
Отворът не засяга носещи стоманобетонови конструктивни елементи. Терасата на първия
етаж на жилищната сграда е съществуваща, повтаряща терасите от втори и трети етажи.
Вратата ,служеща за излизане на терасата от сградата ,е съществуваща, като такива врати
има съответно на втори и трети етажи. Няма надстрояване на покрива на пристройката, по
смисъла на думата „надстройка" означава надзиждане с тухлен зид, т.е. повдигане на
покрива с цел използваема площ. Няма и промяна на покривната конструкция - покривът
запазва вида си - едноскатен покрив. Има промяна на наклона на покрива, но не може да се
установи кога е била извършена тази промяна на наклона. За твърдените преустройства и
строителства няма издадени строителни книжа. Не е нарушена конструктивната устойчивост
на сградата. Тъй като в градоустройствените планове на гр. С. пристройката фигурира като
полумасивна сграда до 1991 г., а оттам нататък в градоустройствения план е посочена вече
като масивна, вещото лице счита, че преди 1991 г. е отлята бетонова плоча върху гредореда
и с това се е надигнало нивото на сградата, оттам и на покрива. През 2006 г. при ремонта на
покрива, са запазени покривните линии, не е променена конструкцията, няма променени
носещи конструктивни елементи, затова този ремонт не изисква строителни книжа, и след
като не е нарушена конструкцията, значи не е надигнат покрива. Съгласно заявеното от
вещото лице в с.з. ,в момента няма неблагоприятни последици за терасата от покрива на
пристройката, защото е издигната стена.
От констатациите на двете СТЕ не се установява покривът на процесната пристройка
да препяства ищцата да упражнява правото си на собственост върху своия жилищен имот и
тераса. Установено е,че самата ищца е правила ремонт ,при който е създадено
съществуващото към момента фактическо поожение в тази част на имота,където е
пристройка на ответника и терасата на ищцата – изолиране на покрива на пристройката от
терасата с изградена от ищцата по-висока стена / парапет/ в този участък, като съгласно
заявеното от в.л. Б. в с.з. на 11.06.2020г. в момента няма неблагоприятни последици за
терасата от процесния покрив.
Не е доказано твърдените в исковата молба преустройства: на пристройката с
ид.*** за приобщаване към първи етаж ,с разрушаване на част от външната стена -
източната фасада на жилищната сграда с ид. *** , поставяне в направения отвор врата, през
която да се преминава от двете стаи в пристройката; преустройство на коридора , с
поставяне на преградна стена в средата му и обособяване в едната част баня с тоалетна, а
дюкянските помещения разделени на две и вътрешната им част преустроена в жилище;
направата на отвор на източната фасада на сградата, в който е поставена врата и изградена
тераса на нивото на етажа – да са извършвани от ответника и с това да се пречи на ищцата
8
да ползва имота си във вида,в който го е придобила и да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, както и да е застрашена конструкцията на сградата. Такива
обстоятелства не се установяват от направените от двете СТЕ констатаци на база
проверените книжа и документи и извършените отгледи на място от вещите лица.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че неправилно съдът е ценил
удостоверението за търпимост.Съгласно изложените мотиви в обжалваното решение,
първоинстанционният съд не се е позовал на това удостоверение ,като основание за
отхвърляне на исковете, а го е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото и с
оглед предмета на спора съгласно формулирания петитум на предявените искове по чл.109
ЗС .
Не е доказано по делото да е възпрепятстван достъпът на ищцата до мазата й и
таванското помещение поради монтирането на хидрофорна цистерна от ответника и
складиране на лични вещи върху общите части – стълбища и коридори. При извършените
огледи вещите лица не са установили лични вещи на ответника,които да се държат върху
посочените в исковата молба общи части и да препятстват достъпа на ищцата до нейната
маза и таван. Относно хидрофорната уредба, се установява,че тя е монтирана на място ,
което не лишава ищцата от достъп до нейната маза, нито я лишава от възможността да
упражнява правата си , притежавани като съсобственик относно общите части. От събраните
доказателства не се установява вследствие монтираната хидрофорна уредба да се налага на
ищцата да се навежда или да заобикаля,за да ползва своята маза.От показанита на св.
М.,собственик на трети етаж , се установява ,че за хидрофора,заедно с ответника са взели
решение да направят такъв. Не е безспрно доказано и че в нишата, мястото където се
намира хидрофорната уредба, попада в общите части на етажната собственост ,при
отразеното в заключението на вещото лице Велчева,че част от тази площ счита за
предоставена на ответника, на база данинте от нотариалния акт №275 от 1972г. и
приложените по делото чертежи.
Предвид изложеното предявените искове по чл.109 ЗС са неоснователни и
недоказани, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обжалваното
решение,като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потврдено от въззивната
инстанция ,като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ГПК жалбоподателката следва да
заплати на ответника направените за настоящото производство разноски в размер на 400лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №260076 от 11.12.2020г. по гр.д.№638/2019г. на
Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА Й. С. С. ,ЕГН**********, гр.С.,ул.”С.П.”№** да заплати на С. М. С. ,от
гр.С., ул.”С.П.”№** сумата от 400лв. – разноски по делото за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от върчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10