Р Е Ш Е Н И Е
№166
гр. Велико Търново, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря С.Ф.
разгледа адм. дело №221/2023г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано по жалба вх. №1793/10.04.2023г.
в АСВТ, депозирана от П.Й.П. ***.
Оспорва се Решение №12/29.03.2023 г. на кмета на Кметство с.Ореш,общ. Свищов, с което му се представя достъп
до обществена информация, съхранявана в Кметството на с. Ореш, по повод
постъпило заявление за достъп с рег. №АД04-09-100/16.03.2023г., подадено от
жалбоподателя. Последният твърди, че реално му е отказана исканата информация. Моли
съда да отмени оспореното решение и да задължи кмета да му предостави
информацията на посочената е-поща.
В открито с.з. жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Ответникът – кмета на Кметство с.Ореш, общ. Свищов, действащ чрез
упълномощения адвокат, прави възражение, че същата е недопустима, т.к. е
постановено позитивно решение - за предоставяне
на достъп до ОИ. Алтернативно, ПП на ответника
счита жалбата за неоснователна, тъй като постановеното решение е
коректно, ясно и точно отговаря на поставените въпроси, правилно, мотивирано и
в пълнота отговаря на целта на закона. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът констатира, че Решение №12/29.03.2023г.
е съобщено на заявителя на 29.03.2023 г. по електронна поща/вж. л.26/. Жалбата е подадена на 09.04.2023г. по
е-поща/вж. л.7/, т.е. в срока по чл.140, ал.1 от АПК.
От съдържанието на оспореното Решение и от
неговия диспозитив е видно, че е формирана воля исканата ОИ, с която кметството
разполага, да бъде предоставена/вж. л.27 от делото/ чрез изпращане на
електронната поща, посочена от заявителя. Фактически в отговор на поставените
въпроси е посочено, че търсените документи не са налични в администрацията на
кметството. Това обстоятелство е възприето от заявителя като отказ и определя
наличието на правен интерес у него да сезира съда. Освен това, на основание
чл.40, ал.1 от ЗДОИ всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо
от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по
силата на този закон/така в Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/.
С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата
за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определението за насрочване на делото
съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка
ответникът представи административната преписка. В хода на съдебното следствие от
страна на жалбоподателя бяха ангажирани нови
доказателства, свързани с въпроса за закупения от кметството пясък – решения по
ЗДОИ на кмета на кметство с. Ореш.
Съдът
като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намери за установено следното:
С процесното Заявление за достъп до обществена
информация рег. №АД 04-09-100/16.03.2023 г. в кметство с. Ореш/вж. л.29 от
делото/, П. Й. П. е поискал да му предоставят на електронна поща официално
заверени копия от: 1. Протоколи /акт 19 за извършени текущи строителни работи в
кметство с. Ореш, във връзка с изразходван пясък 61,280 тона на стойност
1 176,58 лева, закупен с фактура №**********/16.11.2021 г.; 2. Договори за
възлагане на текущи строителни работи в кметство с. Ореш, във връзка с
изразходван пясък 61,280 тона на стойност 1 176,58 лева, закупен с фактура
№**********/16.11.2021 г.; 3. Количествено-стойностни сметки към договори за
възлагане на текущи строителни работи в кметство с. Ореш, във връзка с
изразходван пясък 61,280 тона на стойност 1 176,58 лева, закупен с фактура
№**********/16.11.2021 г.
С оспореното понастоящем Решение №12/29.03.2023г.
кметът на кметство с. Ореш е посочил, че предоставя пълен достъп до обществена
информация, съхранявана в кметството. Конкретно по въпросите е изложено, че в
администрацията на кметството не са налични протоколи /акт 19 за извършени
текущи строителни работи/, договори за възлагане на текущи строителни работи и
количествено-стойностни сметки към договори за възлагане на текущи строителни
работи, във връзка с изразходван пясък 61,280 тона на стойност 1 176,58
лева, закупен с фактура №**********/16.11.2021 г.
Решението за достъп до ОИ е получено от П.
П. на 29.03.2023 г.по електронна поща /вж л. 26/. Недоволен от посоченото
Решение №12/29.03.2023г. П. е сезирал Административен съд Велико Търново с
жалба, въз основа на която е образувано настоящото административно дело.
Като част от административната преписка се
открива предходно Заявление №АД 04-09-64/23.02.2023 г. до кметсво с. Ореш, с
което, освен всичко останало, се търси информация за това къде са вложени
речният пясък и речният чакъл /баластра/, закупени през 2021 г. от кметство с.
Ореш. В отговор на това заявление П.П. е получил заверено копие на фактура
№**********/16.11.2021 г. и Решение №5/08.03.2023 г., според което няма налична
информация за закупуван чакъл /баластра/, а закупеният по фактурата пясък е
използван за извършване на текущи строителни работи в кметство с. Ореш.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при
решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от
2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.
Законът
за достъп до обществена информация / ЗДОИ/ регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до
информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно
за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите
по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е Кметството на с. Ореш,
представлявано от кмета на селото, да я предоставят когато е създадена в кръга
на неговата компетентност и е налична.
Нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг
закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по
делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация,
дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието
„обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на
този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една
информация е обществена, когато са налице двете, визирани в правната норма кумулативни
предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията
трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган,
защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
С оглед
посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя със Заявлението информация относно изразходвания в селото пясък има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като
е свързана с функциите на кметството за задоволяване на местни потребности и в частност с разходването на бюджетни средства. Тази информация освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от
ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на
изпълнителната власт в кметството и достъпът до нея е свободен с изключение на
случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Не са налице ограниченията на
достъпа до тази информация.
В случая жалбоподателят по същество е
поискал не информация, а конкретни документи – Протоколи – акт обр. 19 за
извършените строителни работи, Договори за възлагане на текущи строителни
работи в кметство с. Ореш и Количествено-стойностни сметки към договори за
възлагане на текущи строителни работи в кметство с. Ореш, за които П. очевидно
твърди, че съществуват като книжа.
В оспореното решение кметът на Кметство с.
Ореш е отговорил, че не може да представи такива договори, КСС и Протоколи,
защото те не са налични в кметството. Този отрицателен факт, твърдян от
ответника – че договори, протоколи и сметки няма, не се опровергава и в рамките
на съдебното производство от жалбоподателя, който не ангажира никакви
доказателства за обратния положителен такъв – за това, че съществуват подобни
договори за СМР и книжа към тях. Трябва да се отбележи, че ако жалбоподателят
не е разполагал изобщо с информация относно правното основание, по силата на което
е разходван доставеният в кметството пясък, той е следвало да потърси
информация именно за това, като едва впоследствие да иска и достъп до
информацията и съответното правно основание, възлагащо текущите строителни
работи. Това е така, защото строителни работи, дори и да са изпълнявани
фактически, е напълно възможно да са извършвани не по силата на договор за
възлагане (какъвто обаче заявителят иска конкретно), а например като ремонт, вкл. гаранционен на СМР,
възложени преди това. Веднъж сдобил се по силата на цитираното Решение
№5/08.03.2023 г. с информация, че закупеният по фактурата пясък е използван за
извършване на текущи строителни работи в кметство с. Ореш, жалбоподателят е
следвало да потърси информация за това кой и на какво основание е извършил текущите
строителни работи. В случай, че дублира търсената информация по процесното
заявление и предходното такова от 23.02.2023 г., то жалбоподателят не би могъл
да иска отново същата информация, съдържаща се в договорите и документите към
тях, поне не и в рамките на следващите 6 месеца – защото такава е разпоредбата
на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.
Ответникът следва да държи сметка, че
принципно, ако не разполага с исканата информация (което винаги е така, ако
твърди, че не разполага с документите за нея) и едновременно с това няма данни
за нейното местонахождение, в 14-дневен срок дължи уведомяване на заявителя на основание чл. 33 от ЗДОИ, като това
уведомление само по себе си не е решение – отказ за предоставяне на информация
(още по-малко може да обоснове положително решение, каквото ответникът е
постановил от външна страна). От друга страна, жалбоподателят следва да има
предвид, че решението по чл. 33 от ЗДОИ не
подлежи на съдебен контрол – в този смисъл е постоянната практика на ВАС
(вж. напр. Определение № 13 от 2.01.2018
г. на ВАС по адм. д. № 13769/2017 г., V о., Определение № 836 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 641/2016 г., V о, Определение № 5195 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 2228/2019 г., V о., Определение
№ 11806 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2017 г., V о. и много други).
В случая, обаче съдът счита за правилно да
отхвърли жалбата против процесното решение (и реши въпроса по същество), защото
самото оспорвано решение има претенцията да е такова по същество, с което
реално се отказва предоставянето на конкретно посочени и твърдени като
съществуващи от заявителя документи – договори, КСС и Протоколи обр. 19, вкл. и
на съдържащата се в тях информация за изразходване на 61,280 тона пясък. След
като не се доказа, че такива договори и съпътстващи ги книжа съществуват, няма
как да се предостави информацията, съдържаща се в тях чрез заверени копия от
несъществуващи документи. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното
своевременно искане от ответника, на същия следва да се присъдят направените по
делото разноски съобразно списъка на разноските и представените доказателства
за платен хонорар за един адвокат от АД, осъществило процесуалното представителство
по делото. Основателно е искането на страната за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, което възлиза на нормативно определения
минимален размер от 1 000 лева без ДДС (съответно 1 200 лева с ДДС) за
дела от вида на процесното съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Разноските следва да бъдат възложени на П.Й.П. ***.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ,
във вр. с чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, VII - ми адм. състав на
Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. *** против Решение №12/29.03.2023
г. на кмета на Кметство с.Ореш,общ.
Свищов, постановено по Заявление рег. №АД 04-09-100/16.03.2023 г., подадено от
същото лице.
ОСЪЖДА П.Й.П. *** да плати на Община
Свищов, с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1 200
(хиляда и двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3 от
ЗДОИ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: