Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Царево, 09.08.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Царево, в
публично съдебно заседание, проведено на десети април, две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Делиев,
при участието на секретаря Антония Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Никола Делиев гражданско дело №
257 по описа за 2019 година на Районен съд – гр. Царево, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от К.Г.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния им представител адвокат М.Т.Г. - БАК, със съдебен
адрес: *** с БУЛСТАТ ********* и адрес: гр.Царево, ул."Хан Аспарух" №
36, представлявана от кмета Г. Лапчев, с която е
предявен иск отрицателен установителен иск по чл.124
от ГПК за собственост върху недвижим имот и иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна
на акт за общинска собственост.
От
съда се иска да приеме за установено между страните, че Община Царево не е
собственик на поземлен имот с идентификатор №00878.107.17 но кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол общ.Царево обл.Бургас,
с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност "КОРОСИАТА", с площ по
кадастрална карта от 1437 кв.м. (хиляда четиристотин тридесет и седем квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Неизползвана нива (угар, орница), при съседни поземлени имоти с
идентификатори: №00878.107.395,
№00878.107.461, №00878.107.68.
Претендират
се разноските по делото.
В
срока за отговор ответната община Царево
е депозирала писмен отговор, с който взема становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове, като излага подробни доводи и
съображения и при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че предявените
искове са допустими, прави искане за спиране на делото на основание чл.229 ал.1
т.4 от ГПК – до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм.дело №2511/2017г. по описа на Адм.съд-Бургас,
което към настоящия момент е приключило на първа инстанция и е висящо пред ВАС
под номер №696/2019г., насрочено на 16.10.2019г.
Ведно
с писмения отговор ответната община Царево е предявила за съвместно разглеждане
в настоящето производство насрещен установителен
отрицателен иск срещу ищците, с който се иска
съдът да приеме за установено, че ищците не са собственици на седем броя
бунгала, находящи се в процесния
поземлен имот с идентификатор
№00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол. Прави особено искане на основание чл.70
ал.3 от ГПК съдът да определи цената на
така предявения от нея срещу ищците насрещен отрицателен иск, тъй като ищците не са декларирали процесните
бунгала в МДТ Община Царево и съответно за тях липсват данъчни оценки,
спрямо които да се определи цената на иска.
С
Разпореждане № 1048/24.09.2019г. съдът е приел на основание чл.211 ал.1 от ГПК
за съвместно разглеждане в настоящето производство по гр.д.№257/2019г. на
РС-Царево предявеният от ответната ОБЩИНА ЦАРЕВО против ищците К.Г.К. и М.М.К.
насрещен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в
частта му, с която се иска съдът да приеме за установено, че ищците К.Г.К. и М.М.К. не са собственици на три броя бунгала, находящи се в процесния поземлен
имот с идентификатор №00878.107.17 по
КККР на гр.Ахтопол, като не е приел иска в останалата му част, а именно: за
останалите четири бунгала поради липсата
на правен интерес, тъй като същите са погинали и не съществуват в правния мир
към датата на предявяването на иска, определил е на основание чл.70 ал.3 от ГПК цената на
приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство насрещен иск от
ответната ОБЩИНА ЦАРЕВО против ищците К.Г.К.
и М.М.К. на 30 000 лева и на основание чл.71 ал.2 от ГПК размера на дължимата държавна такса за същия в размер на 300 лева.
В
срока за отговор на насрещния иск, ищците са депозирали писмен отговор, с който
вземат становище, че насрещният иск е недопустим поради липса на правен интерес
и че не може да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящето производство.
В случай, че съдът приеме насрещния иск за допустим, оспорват същия като
неоснователен.
В исковата молба, допълнена и конкретизирана, се твърди, че ищците
през лятото на 1998г. са закупили от "ТЕХНОТЕСТ" ЕООД 7 /седем/ броя
бунгала, ведно е цялото им оборудване, изградената за тях инфраструктура и
всички подобрения и приращения в прилежащият им
терен, съставляващ част от почивната база на предприятието в землището на
гр.Ахтопол. С плащането на цената владението на имота - 7 бр. бунгала с
прилежащият им терен, им било предадено от продавача и оттогава – от 07.07.1998г. до лятото на 2017г. са стопанисвали и ползвали
постройките и прилежащия терен явно и несмущавано. През пролетта на 2017г.
започнали реновирането на част от бунгалата, когато
Община Царево без каквото и да било предупреждение влезнала в имота и сринала
четири от бунгалата. Въпреки многобройните им възражения, Община Царево издала
административни актове, адресирайки ги именно към тях, с които разпоредила
изземване па имота /според ответника по настоящия иск - общински/ и премахване
на бунгалата ни. Така адресираните към тях административни актове оспорили по
съдебен ред и към настоящия момент имало висящи правни спорове вече пред
Върховен административен съд.
Твърдят, че имота, в който са разположени бунгалата им, е част от
почивната станция на "ТЕХНОТЕСТ"ЕООД в гр.Ахтопол, отразен в
кадастралната карта като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №00878.107.17. Този имот
е идентичен е ПИ №107017 по картата на възстановената собственост за землището
на гр.Ахтопол, образуван чрез разделяне на стар ПИ №107002 /нива за
строителство/ е площ от 5.000 дка по плана за възстановяване на правото на
собственост на земи в стари реални граници в землището на гр.Ахтопол, и е част
от ПИ е планоснимачен №20 по кадастралния план на
гр.Ахтопол от 1984г., образуван за сметка на части от ПИ с плаиосиимачни
№№ 339, 339а и 336 по оземлителния план на гр.Ахтопол
от 1936г.
Бунгалата и прилежащият им терен са част от Почивна база «Ахтопол»
на "ТЕХНОТЕСТ" ЕООД, правоприемник на държавно предприятие
Научноизследователски проектоконструкторски институт
по двигатели и автомобили (НИПКИДА), което е изградило същата в периода 1968 -
1970 г. Твърдят, че бунгалата са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, Процесиите постройки са разположени в територия, която, с решения на ИК на
ЕОНС-Ахтопол, е предоставена за изграждане на почивни бази на държавни
предприятия и учреждения. Изградените ведомствени
почивни бази са отразени в изготвените ЕТК /едромащабни топографски карти/ на
гр.Ахтопол в емисиите им от 1970г. и 1984 г.
Твърдят, че ответникът Община Царево е съставила Акт за частна
общинска собственост №1474/10.04.2012г. за: "Поземлен имот с площ от 1437
кв.м., е трайно предназначение - земеделска, с начин на трайно ползване - нива,
находящ се в гр.Ахтопол, м."Коросиата",
Г1И 00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, одобрени със заповед
№РД-18-55/24.08.2006г. на изп.директор на АК, при
граници: североизток - ПИ 00878.107.68, изток - ПИ 00878.107.68, юг - ПИ
00878.107.461, запад - ПИ 00878.107.395. Актът за общинска собственост е
съставен на основание "чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС във връзка с чл. 19 от
ЗСПЗЗ, протоколно решение №1/04.11.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ и § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г.. Така съставения АЧОС е
вписан от СВ при PC-Царево под №75, том 2, вх.рег.№484/11,04.2012г.
Твърдят че Община Царево, формално легитимирайки се като
собственик на процесния имот с посочения АЧОС, е
издала Заповед №РД-01-488/10.08.2017г., на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, с
която е разпоредила изземване на имота, считайки същия за общинска собственост,
като владеещ се от ищците без правно основание. Община Царево е издала и
Заповед №РД-01 -478/04.08.2017г., с която разпоредила на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, във връзка е чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, премахване на 3 от общо
седемте им постройки. Ищците считат, че с издадените административни актове и с
фактическото срутване на четири от собствените им постройки, Община Царево
смущава владението, стопанисването и нормалното ползване на имота им неоснователно,
тъй като същата не е собственик на процесния имот на
посочените в АОС правни основания.
От съда се иска да приеме за установено, че Община Царево не е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №00878.107.17 но кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол общ.Царево обл.Бургас,
с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност "КОРОСИАТА", с площ по
кадастрална карта от 1437 кв.м. (хиляда четиристотин тридесет и седем квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Неизползвана нива (угар, орница), при съседни поземлени имоти с
идентификатори: №00878.107.395,
№00878.107.461, №00878.107.68.
Претендират се разноски.
В срока за отговор ответната Община Царево е депозирала писмен
отговор, с който взема становище, че главният отрицателен установителен
иск за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 00878.107.17
по КККР на гр.Ахтопол, община Царево, е
недопустим.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявения отрицателен установителен
иск е допустим, ответната община Царево
иска от съда да спре производството по
настоящето дело на основание чл. 229, ал.1, т.,,4” от ГПК до приключването с
влязло в сила решение на производството по адм.д. №
2511/2017 год. по описа на Административен съд-Бургас, между същите страни, с
предмет заповед № РД-01-478 от 04.08.2017 год. на кмета на община Царево, с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконен
строеж „Три броя бунгала, изградени в поземлен имот, с идентификатор
00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, община Царево“, което към
настоящия момент е приключило на първа инстанция с
решение № 2121 от 21.11.2018 г. и е висящо пред Върховния административен съд
под № 696/2019 год., насрочено за 16.10.2019 год.
Оспорва твърдения на ищците, че са придобили с представените по
делото фактури изградените в имота бунгала, инфраструктура и всички подобрения
и приращения върху имот с идентификатор 00878.107.17
по КККР на гр.Ахтопол,както и твърденията, че бунгалата са търпим строеж.
Оспорва предявения отрицателен установителен
иск за имот с идентификатор 00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, като
неоснователен и твърди, че Община
Царево е собственик на процесния имот по силата на
закона на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, като се легитимира като собственик с акт за
ЧОС № 1 474 от 10.04.2012 год., вписан на 11.04.2012 год. в Службата по
вписванията при Районен съд-Царево. Твърди, че ищците не са осъществявали
каквото и да владение върху бунгалата и не са ползвали имота в периода 1998
год. до април месец 2017 год.
Сочи, че давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., считано от
31.05.2006 год., поради което ищците не са могли и не могат да придобият правото
на собственост върху недвижимия имот по оригинерния
способ, защото няма изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Противопоставят се на искането за назначаване на ССЕ като несъотносимо, а в случай, че съдът допусне и назначи ССЕ,
молят вещото лице да даде отговор на поставения от тях въпрос. Правят искане за
назначаване на СТЕ, вещото лице по която да даде отговор на поставените от
ответника въпроси.
Предявява насрещен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да приеме за
установено, че ищците К.Г.К. и М.М.К. не са
собственици на три броя бунгала, находящи се в процесния поземлен имот
с идентификатор №00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, като твърдят, че
сделката, с която са закупили бунгалата не е в изискуемата от закона форма,
както и че в тяхна полза не е изтекла придобивна
давност тъй като не са осъществявали владението върху бунгалата в изискуемия от
закона срок, тъй като придобивната давност върху
държавни и общински имоти съгласно §1 ал.1 от ЗР към ЗД на ЗС спира да тече до
31.12.2022г., считано от 31.05.2006г.
В срока по чл. 131 от ГПК,
е постъпил отговор по предявения насрещен иск. Ответниците
по НИ намират същия за недопустим, поради липса на правен интерес. В условията
на евентуалност се оспорва като неоснователен.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК по
искане на ищцовата страна, съдът е конституирал „Технотест“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, Община Столична, р-н Искър, ул. „Ненчо Бончев“ № 10,
като трето лице – помагач на страната на ищцовата
страна по първоначално предявения иск и е разпоредил препис от исковата молба и
доказателствата към нея ведно с писмения отговор на ответната община да бъдат
връчени на третото лице-помагач за отговор по чл. 131 от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК, третото лице-помагач на страната на ищцовата страна по първоначално предявения иск, чрез
процесуалния си представител адв. Б. е депозирало
писмен отговор, с който взема становище, че предявения иск, като намира същия
за основателен неоснователен, а по отношение на предявения насрещен иск излага
становище, е недупостим, а в условията на
евентуалност за неоснователен. Ангажира доказателства.
По делото са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищците, редовно призован се
представляват от адв. Г., и адв.
Б. редовно упълномощени. Поддържат исковата молба, молят искът да бъде уважен.
По отношение на предявения НИ, поддържат ОНИ и молят същия да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, ответника, реводно призован се представлява от адв.
Н., редовно упълномощен. Поддържа отговорът на исковата молба, моли иска да
бъде отхвърлен. По отношение на предявения НИ, моли същия да бъде уважен като
основателен.
Третото лице помагач, конституирано на страната
на ищцовата страна по първоначално предявения иск не
се представлява не изпраща процесуален представител
В хода на делото, в качеството на свидетели са
разпитали Йорданка С. Димитрова и Наско Диков Пътеков.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и, съобразно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в Исковата молба доводи и възраженията
на ответниците, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно Протокол
№ 3 от 15 март 1966 г. от заседание на Изпълнителния комитет при Градския
общински Народен съвет - гр. Ахтопол, е взето следното решение, с което се упълномощават Председателя на ИК и секретаря да отредят терени за строеж на лагери и почивни
станции в града и с. Синеморец, като при даването на такива в
с. Синеморец се взима мнението на пълномощника.
Съгласно
Справка от 1973 г., за извършеното строителство в района на Ахтополска община
през периода 09.09.1944 г. до 20.12.1973 година е
посочено следното по т. 22 и 23: „т. 22 Наименование на обекта: Бунгала квартири 5 бр.; Местонахождение: Ахтопол; Местонахождение: Ахтопол; Година на завършване: 1971/73 г.; т. 23 Наименование
на обекта: Дървени
бараки за поч. Местонахождение: Ахтопол; Година на завършване: 1966/73 г.
В Молба от 22.04.1985 г. от
КЕТИП „Балканкартехника" до
Окръжен Народен съвет, „От
1967 г. КЕТИП „БАЛКАНКАРТЕХНИКА" – София /правоприемник на бившите НИПКИДА и
ЛАДА/ е посочено, че има изграден
почивен лагер в гр. Ахтопол, състоящ се от 27
бунгала, кухня-столова, санитарен възел и септична
яма".
В т. 5 на Писмо
ДРЗ-14-14-8985/11.07, с което е изпратена информация за изпълнението по раздел III на
изпратена програма по реализиране на мероприятията, заложени в Постановление 16
от 24.04.1984 г. за подобряване задоволяването на социално-битовите потребности
на трудовите колективи и техните членове, е се установява, че: „КЕТИП „Балканкартехника" поддържа
собствена почивна станция в гр. Ахтопол, благодарение на която 100% от колектива се осигурява с
почивни карти за море.
Съгласно Констативен протокол,
изготвен от Дирекция „Дейности по възстановяване на земеделските земи, горите и
земите от горския фонд" към Министерство на земеделието и горите от
21.08.2002 г., съставен в изпълнение на Заповед № РД 46-457/15.08.2002 г.се
установява, че през 1984 г. за описаната по-горе застроена
територия има изработен кадастрален план, който до момента не е одобрен. Въз
основа на него през 1994 г. са издадени от ТСУ общ. Царево удостоверения и
скици. В удостоверението е записано „Постройките са законни, допуснати по чл.
120 от ЗТСУ. Без да се съобразят с факта, че въпросната територия е застроена,
ПК възстановява собствеността върху земеделски земи в нарушение на разпоредбите
на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 10 б ЗСПЗЗ. Също така е се установява, че „След огледа извършен на място се установи, че в
много от парцелите по кадастралния план не са отразени изградени
бунгала върху масивни бетонни основи.“ Във връзка с тази констатация, е взето решение за
частична преработка на одобрената карта на възстановимите стари реални граници
на землището на гр. Ахтопол, общ. Царево, обл.
Бургас.
Съгласно
Историческа справка на Архивен Фонд № ЗОА, Научноизследователски и
проектно-конструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА)
към ДСО „Транспортно машиностроене" се
преименува на Лаборатория по автомобили, двигатели и агрегати (ЛАДА), което от
своя страна преминава последователно към ДСО „Балканкар". От 1984 г.
предприятието е поделение на НТП „Балканкар" под наименование КЕТИП „Балканкартехника". През 1987 г. „Балканкартехника"
се преобразува в „Център по изпитване на транспортна, селскостопанска и
строителна техника“ - ЦИТССТ.
С
Решение № 50 от 30 март 1989 г. на МС, взето на основание чл. 11, ал. 3, т. 1,
буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност, се образуват фирми с държавно
имущество и да се прекратят обединенията и предприятията съгласно приложение №
170.
С
Решение от 15 август 1989 г. по фирмено дело № 1311/1989 г., ЦИТССТ е вписано в
регистъра за държавни и общински фирми като Държавна фирма „Технотест“.
С Решение от 2
април 1992 г. на Софийски Градски съд - фирмено отделение,
ДФ „Технотест“ се пререгистрира в ЕООД „Технотест“ с държавно
имущество.
Съгласно
Приложение № 1 Оценка
на недвижимите имоти на „Технотест", към
Приватизационна оценка на „Технотест“ ЕООД, гр. София
от м. март 1998 г., процесиите
бунгала фигурират в графа „Сгради“. В т.2.4 Информационни източници, от Приватизационна
оценка на „Технотест“ ЕООД, е посочено, че са
използвани счетоводни отчети на дружеството за периода от 1994 г. до 3-то тримесечие на 1997 г.
Предварителния данни за приходите и разходите за цялата
1997 г.
През лятото на 1998 г. ищците са
получили от „Технотест“ ЕООД седем броя бунгала, ведно с цялото им оборудване,
изградената за тях инфраструктура и всички подобрения и приращения в прилежащия им терен, съставляващ част от
почивната база на предприятието в
землището на гр. Ахтопол (т. 1 от описа на доказателствата към исковата молба
на л.10 и следващите от делото);
Бунгалата са част от почивна база „Ахтопол“ на „ТЕХНОТЕСТ“ ЕООД,
правоприемник на държавно предприятие Научноизследователски проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА)
към ДС „Транспортно машиностроене“, което е изградило същата в периода 1967 - 1970 г.
По делото се признава от страна на ищцовата страна, че преди предявяването на иска четири от
бунгалата са били съборени от Община Царево, като незаконни.
От приложената по делото Заповед №
РД-01-478 от 04.08.2017 г. на Кмета на Община Царево, се установява че е наредено,
да се премахне установения незаконен строеж на 3 броя бунгала, находящи се в ПИ 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол.
Заповедта е обжалвана пред Административен съд – гр. Бургас, който с Решение №
2121 от 21.11.2018 г. по адм. д. № 2511/2017 г.
отменя същата. Решението е обжалвано пред ВАС. Решение № 14820 от 04.11.2019
г., постановено по адм. д. № 696/2019 г. по описа на
ВАС, Решение № 2121 от 21.11.2018 г. по адм. д. №
2511/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас е отменено, като е
отхвърлена жабата на К.Г.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********, против Заповед № РД-01-478 от 04.08.2017 г. на Кмета
на Община Царево.
От приложената по делото Заповед №
РД-01-488 от 10.07.2017 г. на Кмета на Община Царево, се установява че е заповядано,
да се изземе от ищците ПИ 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол. Заповедта е
обжалвана пред Административен съд – гр. Бургас, който с Решение № 1376 от
10.07.2018 г. по адм. д. № 2588/2017 г. отхвърля
жабата на К.Г.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********, против Заповед № РД-01-488 от 10.07.2017 г. на Кмета
на Община Царево. Решението е обжалвано пред ВАС. С Решение № 9501 от
20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12461/2018 г.
по описа на ВАС, Решение № 1376 от 10.07.2018 г. по адм.
д. № 2588/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас е потвърдено.
От протокол за установяване
състоянието на строежа и строителна площадка, след извършване на принудително
изпълнение № 4 от 02.11.2022 г. се установява, че и останалите три бунгала, находящи се в ПИ 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол са
премахнати.
От приетата в о.с.з на 23.03.2021 г.
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от М. З., се установява, че: В счетоводството на „Технотест“ ЕООД по счетоводна сметка 203 „Сгради“ за обект „Почивна база в
Ахтопол" към 3J.J2.J994 г., 31.12.1995 г„ 31.12.1996 г., и 31.05.1998 г. са заведени дълготрайни материални активи (ДМА), между които и бунгала, „За начална дата на придобиване на имота, експертизата установи данни в писмо на КЕТИП „Балканкартехника“
изх. № 491/
22.04.1985 г. до Окръжен народен съвет, с което уведомяват, че КЕТИП „Балканкартехника'“
е правоприемник на бившите НИПКИДА и ЛАДА и, че от 1967 г. има изграден почивен лагер в гр. Ахтопол състоящ се от 27 бр. бунгала, кухня столова, санитарен възел и
септична яма Бунгалата са разположени в територия, която, с решения на ИК
на ГОНС-Ахтопол е предоставена за изграждане на почивни бази на държавни предприятия и учреждения;
От приетата в о.с.з. на 23.03.2021 г. съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж. М. М., се установи, че: Процесният имот
попада в границите на „Ваканционно селище Ахтопол-север“ и попада в обхвата на Решение
на комисията за земята № КЗ-18/ 18.08.1988 г.; Процесният имот попада в границите на имот пл. № 20 по кадастралния план от 1984 г. записан в разписния лист на ЦСПССТ - София (Технотест). Процесният имот е част
от имот пл. № 339а по плана за оземляване от
1936 г., записан в разписния
лист към този план на Панайот Толев Стамов.
От приетата в о.с.з. на
15.07.2021 г. съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх.
В, Д., се установи, че: „ПИ 00878.107.17 ведно с построените
в него 7 бр. бунгала попадат в терена па
бившата почивна станция на ЦИПССТ-София /Технотест/ и са
били част от почивния лагер на
предприятието състоящ се общо от 27 бунгала,
кухия столова, санитарен възел“;„... от
седемте бунгала, четири са съборени
до основи, като монолитния
фундамент на същите е запазен, а останалите три броя са запазени
в своя обем“ [към датата на приемането на СТЕ - 15.07.2021 г. Трите бунгала са
премахнати от ответника на 02.11.2022 г.];„...процесиите
бунгала представляват сгради /постройки/ трайно прикрепени
към земята /с монолитни фундаменти/. “
От приетата в о.с.з. на 22.02.2023 г.
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Д. С., от поясненията, дадени от експерта, както и от представените по делото решение № 216 от 15.07.1998 г. по
протокол 29 на Общински съвет Царево (лист 647 от делото) и Решение № 272 по
протокол 37 от 23.03.1999 г. на Общински съвет Царево (лист 646 от делото)
се установи, че процесният имот 00878.107.17
попада в курортна устройствена зона по териториално-устройствения план на община Царево
ТУП от 1997 г. и е част от урбанизираната
територия на населеното място.
От Доклад за екологична оценка на
проект за изменение на общ устройствен план на Община Царево
от
март
2019 година, се установи, че „... Местност „Коросията“ се запазва с курортно-рекреационни
функции, Ов2/6 и Ов1/13,
урбанизирана е още от 60-те години...“ (лист 729 от делото).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По
допустимостта:
Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по тълк.д.
№ 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС: „Правен интерес от предевяването
на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите
от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.” В настоящия случай не е налице нито една от посочените в
цитираното тълкувателно решение хипотези. Ищците не могат да се позоват на
фактическо положение, обуславящо правния им интерес от предевяването
на отрицателния установителен иск, защото владението
на поземления имот е отнето с влязла в сила заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС №
РД-01 -488/10.08.2017 год. на кмета на Община Царево. Ищеците не могат да претендират самостоятелно право върху процесния поземлен имот, а би трябвало да обуславят правния
си интерес с евентуално придобитото от тях право на собственост върху
изградените върху него бунгала. В тази връзка, бунгалата на които претендират,
че са собственици към приключване на съдебното заседание пред настоящата
инстанция не съществуват в правния мир, поради обстоятелството, че и последните
три бунгала са премахнати в изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-01-
478/04.08.2017 год. на кмета на Община Царево. След като
обусляват правния си интерес за предявяване на
отрицателния установителен иск с притежаванато
от тях право на собственост върху бунгалата, които са били изградени в процесния имот, то изначално трябва да се изследва техния
статут, както и възможността за придобиване ограничено право на строеж, след тяхното
погиване или премахване. От приетите
по делото писмени доказателства — справка КЗ-188, заповед №
РД-47-102/16.09.2002 год. на Министъра на ЗГ, протокол от 21.08.2002 год.,
одобрен от Зам. министъра на ЗГ, програмата за по-нататъшното развитие на гр.
Ахтопол и с. Синеморец, като курортни селища за международен и вътрешен
туризъм, както и от решение № 14 820 от 04.11.2019 год. по адм.
д. № 696/2019 год. на Върховния административен съд е видно, че земята е
предоставена за временно ползване за изграждането на временен лагер, а
премахнатите бунгала са с временен характер разрешени на основание чл.120 от
ППЗТСУ /отм./. В редица
свои решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, ВКС застъпва становището, че с придобиването на правото на
собственост върху постройка с временен статут отделно от собствеността на
земята, в която е изградена, собственикът на постройката не придобива
ограничено вещно право
на строеж върху терена, а след
погиването й, респективно премахването й правото му на собственост не се
трансформира в право на строеж. В този смисъл решение № 127 от 25.11.2014 г. по
г.д. № 3190/2014 г. на ВКС, II г.о., решение № 261 от 23.01.2015 г. по гр. д. №
502/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009
г. на ВКС, I г.о., решение № 16 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 621/2012 г. В тези
решения е придадено правно значение и на обстоятелството дали за строежите,
изградени като временни по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), е проведена
процедурата по § 50а ПЗР на ЗТСУ.(отм.) или на § 17 ПР на ЗУТ за създаване на траен устройствен
статут, като предпоставка за прехвърляне на правото на строеж или за продажба
на земята, държавна или общинска собственост. В кориците на делото не се
съдържа нито едно доказателство от което да е видно, че има проведена процедура
по § 50а ПЗР на ЗТСУ.(отм.) или на § 17 ПР на ЗУТ, затова ищците няма как да
претендират каквито и да е било собственически права върху имота.
Поради изложеното, не е налице и третата хипотеза,
визирана в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по тълк.д.
№ 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, а именно изключена е и възможност да придобият
права върху имота, ако отрекат правата на ответника. Придобиването на правото
на собственост върху постройка с временен статут отделно от собствеността на
земята, в която е изградена /както е в настоящия случай досежно
вида на постройките/, собственикът на постройката не придобива ограничени вещни права върху терена.
Поради изложеното,
предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Община
Царево не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №00878.107.17 но
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол общ.Царево обл.Бургас, с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност
"КОРОСИАТА", с площ по кадастрална карта от 1437 кв.м. (хиляда
четиристотин тридесет и седем квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Неизползвана нива (угар,
орница), при съседни поземлени имоти с идентификатори: №00878.107.395, №00878.107.461, №00878.107.68, като
недопустим, следва да бъде оставен без разглеждане, а делото да се прекрати.
По отношение на
предявения от Община Царево, против К. и М. Кирови насрещен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1
от ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищците К.Г.К. и М.М.К. не са собственици на три броя бунгала, находящи се в процесния поземлен
имот с идентификатор №00878.107.17 по
КККР на гр.Ахтопол, също се явява недопустим, поради обстоятелството, че след
като първоначалният иск е недопустим, то като средство за защита, каквото се
явява предявяването на насрещния иск, също се явява недопустимо. Още едно
основание, че иска е недопустим, се явява и обстоятелството, че и последните три бунгала са премахнати,
в изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-01- 478/04.08.2017 год. на кмета
на Община Царево.
По отговорността за разноски:
При този изход
на делото, и двете страни в процеса имат право да претендират разноски.
Страните по
делото претендират разноски, като такива следва да им бъдат присъдени. И двете
страни представят списъци с разноски по чл. 80 от ГПК.
Съобразно
списъка с разноски, ищецът е претендира разноски за държавна в общ размер на
4240 лева, от които сумата в размер на 50 лева държавна такса, сумата в размер
на 40 лева за издадени съдебни удостоверения, сумата в размер на 50 лева за
заплатена такса в АГКК, сумата в общ размер на 1600 лева за депозити за
допуснати и изготвени експертизи и 2500 лева за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че на възстановяване подлежа направените от
ищеца такси и разноски по производството. Задължението за такси и разноски
произтича от разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК, според която „по водене на
делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството“.
Разграничение между различните видове такси е направено в чл. 73 от ГПК (прости
и пропорционални - чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ГПК, такси, свързани с искане за
защита и съдействие, или за издаване на документ - чл. 73, ал. 3 от ГПК).
Относно разноските правилата са определени в чл. 75, ал. 76 и чл. 77 от ГПК,
като принципът е, че разноските представляват предварително внесени
възнаграждения за вещи лица и свидетели - от страната, поискала доказателството
(респ. от двете страни, или от определена от съда страна - според
обстоятелствата, най-често разпределената доказателствена
тежест).
Тези законови
разграничения имат важно значение при определяне рамките на отговорността за
разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Използваният термин е такси и
разноски „по производството“. Това от своя страна означава, че на
възстановяване подлежат единствено таксите, които са свързани с конкретното
производство. В практиката си върховната инстанция е имала поводи да разясни
значението използвания в чл. 78, ал. 1 от ГПК израз „по производството“. В
редица актове е възприето разбирането, че отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК
е ограничена и тя не включва в себе си всички възможни разходи, направени от
страната във връзка с делото. Така например в Определение № 60368 от
20.10.2021г. по ч.т.д. № 2058/2021г. по описа на II търг.
отделение на ВКС е прието, че разноски „по производството“ (по смисъла на чл.
71 и чл. 78 от ГПК) са разходите, необходими за извършването на поисканите от
страните и по инициатива на съда процесуални действия - разходи на свидетели,
вещи лица, преводач и тълковник, за публикации в
неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за
назначаване на особен представител и др., като съгласно чл. 76 от ГПК
разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете
страни, според обстоятелствата. Други разходи - вкл. разходи за придвижване в
населеното място или от едно населено място до друго, дори и да са направени,
не са разноски за производството по смисъла на цитираните разпоредби. Уредената
в чл. 78 от ГПК отговорност за разноски (ограничена отговорност, която се
реализира само и единствено в рамките на висящия процес, регламентирана е да се
осъществи в рамките на неговия ход, без да води до забавянето му, което
обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността, в
сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен
ред, като спорен исков предмет) включва заплатените такси, разноските за
производството и възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила
такъв, но други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на
делото, не подлежат на обезщетяване. По сочените причините с цитираното
определение и с Решение № 129 от 13.11.2018г. по гр.д. № 430/2018г. по описа на
III гр. о. на ВКС е постановен отказ да се
присъдят претендирани от страна пътни разноски. На
следващо място, с Определение № 60382 от 23.12.2021г. по гр.д. № 2584/2017г. по
описа на III гр. о. на ВКС е възприето, че банковите
такси по извършените преводи на суми не са съдебни разноски по смисъла на чл.
78, ал. 1 от ГПК - в практиката на съдилищата се приема, че на присъждане
подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с
извършването на определени правни действия в процеса; направените от страната
разходи за банкови такси или куриерски услуги са за предоставени услуги от
трети лица, поради което те не представляват разноски по смисъла на горните
разпоредби и като такива са недължими за присъждане.
Поради изложеното, искането за присъждане на разноски
за
сумата в размер на 50 лева за заплатена такса в АГКК не следва да се уважава.
Съобразно
списъка с разноски, ответникът претендира разноски в общ размер на 3180 лева,
от които сумата в размер на 2500 лева адвокатско възнаграждение, 350 лева за
допуснати експертизи, 300 лева държавна такса и 30 лева за вписване на
насрещната искова молба
Съобразно
изложеното, ответника следва да заплати на ищците разноски, в общ размер на
4 190 лева.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове,
ищците следва да заплатят на ответника разноски, в размер на 3180 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ, предявеният от К.Г.К.,
с ЕГН: ********** и М.М.К., с ЕГН: **********,*** установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ОБЩИНА ЦАРЕВО, с БУЛСТАТ: ********* и адрес:
гр.Царево, ул."Хан Аспарух" № 36, представлявана от кмета на Община Царево, не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №00878.107.17 но кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ахтопол общ.Царево обл.Бургас, с адрес на имота:
гр.Ахтопол, местност "КОРОСИАТА", с площ по кадастрална карта от 1437
кв.м. (хиляда четиристотин тридесет и седем квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
Неизползвана нива (угар, орница), при съседни поземлени имоти с идентификатори:
№00878.107.395, №00878.107.461, №00878.107.68
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ, предявеният от ОБЩИНА
ЦАРЕВО, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.Царево, ул."Хан Аспарух" №
36, представлявана от кмета на Община Царево насрещен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1
от ГПК, че К.Г.К., с ЕГН: ********** и М.М.К.,
с ЕГН: **********,*** не са собственици на три броя бунгала, находящи се в процесния поземлен
имот с идентификатор №00878.107.17 по КККР
на гр.Ахтопол.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЦАРЕВО, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.Царево, ул."Хан
Аспарух" № 36, представлявана от кмета на Община
Царево, да заплати на К.Г.К., с ЕГН: ********** и М.М.К.,
с ЕГН: **********,***, сумата от 4190 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.Г.К., с ЕГН: ********** и М.М.К., с ЕГН: **********,*** да заплатят на ОБЩИНА ЦАРЕВО, с БУЛСТАТ: *********
и адрес: гр.Царево, ул."Хан Аспарух" № 36, представлявана от кмета на Община Царево, сумата от 3180 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението – с
характер на определение подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Бургас, с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: