№ 3409
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110162181 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление ГР. СОФИЯ, .., срещу Ю. Л. ... с ЕГН:
********** и адрес: ********** и С. Л. ... с ЕГН: ********** и адрес:
**********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, дължими
по фактури, издадени в период 27.01.2022 г. - 26.02.2022 г., с период на
потребление 01.02.2012 г. – 16.01.2022 г. както следва: За С. Л. ...: потребена
вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес в размер на 2 801,18
BGN (двe хиляди осемстотин и един лева и 18 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, и за Ю. Л. ...:
потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес в размер на 2
801,18 BGN (двe хиляди осемстотин и един лева и 18 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед от 20.04.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена
по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 17045/2023 г.
1
Ответниците Ю. Л. ... и С. Л. ..., и двамата чрез особения представител адв.
М., са депозирали писмени отговори на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорват иска по основание и размер, по подробно
изложени съображения. Оспорват да са собственици на процесния недвижим
имот, както и количеството и качеството на доставените ВиК услуги. Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед от
20.04.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 17045/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатени суми за потребена вода през периода от 01.02.2012 г. – 16.01.2022
г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ..., клиентски № **********,
доставяна въз основа на договорни отношения, които до 01.09.2006 г. са
реализирани чрез неформален договор за доставка и пречистване на вода, а
след 01.09.2006 г. са регламентирани с Общи условия на „Софийска вода” АД.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно – техническа и съдебно
- счетоводна експертиза, с вещи лица инж. А. Ч. и С. И., които представят
експертиза в срок. Според вещото лице по част техническа от експертизата
инж. А. Ч., партидата за имота е била на .. С. ..., а впоследствие служебно е
прехвърлена на името на ответниците. На 25.08.2011 г. при проверка на двата
водомера – един за топла вода и един за студена вода, се установило, че първия
водомер не работи, а втория е със счупена пломба и е съставен протокол.
Впоследствие няма издавани протоколи за монтиране на средства за търговско
измерване на потребена студена вода. Не са отчитани средства за търговско
измерване на водомери в процесния период. Съгласно информационната
система задълженията са начислявани на база брой живущи две лица.
На следващо място според вещото лице по част счетоводна от
експертизата С. И. стойността на предоставените услуги е в размер на 5 608.45
лв., фактурирани по издавани фактури за процесния период. Според
заключението на вещото лице дължимите суми за периода при съобразяване с
2
тригодишна давност преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК са в
размер на общо 1 830,44 лв., от които 1 516.38 лв. за главница и 314.06 лв. за
лихва. Съдът е приел заключението на съдебно – техническата и счетоводната
експертиза, като изготвена от компетентни лица и неоспорени от страните.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е
страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът
и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
В процесния случай, ищецът, чиято е доказателствена тежест в процеса да
установи, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.8 от
3
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
/Наредба № 4/, издадена от министъра на регионалното развитие въз основа на
законова делегация от чл.138 от ЗВ, е ангажирал доказателства в тази насока, а
именно видно от писмо от 30.10.20224 г. от Столична община, Дирекция ОП,
Отдел ОП – Красно село, за процесния имот за периода 01.02.2012 г. –
16.01.2022 г. са декларирани данъчно задължени лица .. С. ... /за периода 1998
г. – 26.07.2021 г./ и .... Видно от служебно изготвена справка за наследници по
Наредба № 14/18.11.2009 г. от 05.11.2024 г. ответниците Ю. Л. ... и С. Л. ... са
единствените законни наследници на починалия свой баща .. С. ..., т.е. били са
съсобственици на имота при квоти по ½ ид.ч. Същите са били и титуляри на
партидата за имота, което беше установено и от неоспореното заключение на
вещото лице по експертизата, част техническа. Затова съдът намира, че по
делото се установява, че за процесния период между страните е имало
валидно договорно правоотношение по договор доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, сключен при
Общи условия, приложени по заповедното производство.
На следващо място, съдът намира, че бяха ангажирани убедителни
доказателства, за количествата на доставената вода, респ. предоставените
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води. В тази насока назначената съдебно –
техническа и счетоводна експертиза е с категорично заключение, че ищцовото
дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба ВиК услуги в обем
2528.560 куб. м., като ВиК услугите не са били измервани и отчитани, поради
липса на водомери в имота. Начислявани са на база двама човека.
Изчислението на услугите е било извършвано надлежно, по утвърдени от
ДКЕВР цени. Видно от заключението и на двете вещи лица размерът на
дължимите суми е 5 602.36 лв.
В същото време и доколкото е налице своевременно възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. в от ЗЗД, направено своевременно с
отговора на исковата молба, съдът намира, че същото е основателно. Това е
така, защото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 31.03.2023 г., т.е.
видно е че тригодишния давностен срок по чл. 111, б.в от ЗЗД е изтекъл за
вземанията за главница преди 31.03.2020 г. За размера на погасените по
давност вземания съдът кредитира заключението на неоспорената комплексна
4
съдебно – техническа и счетоводна експертиза, част ІІ – счетоводна като
според заключението на вещото лице, размерът на дължимите суми, след
приспадане на сумите в давност, са в размер на 1 516.38 лв. за главница. До
пълните предявени размери съдът намира исковете за неоснователни.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски е основателна за сума в размер на 502.26 лв., с
включени разноски по ч.гр.д. № 17045/2023 г. на СРС, 90 състав,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. От
страна на ответниците не са представени доказателства за направени
разноски, поради което такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Софийска вода“ АД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, .., срещу Ю. Л. ... с
ЕГН: ********** и адрес: ********** и С. Л. ... с ЕГН: ********** и адрес:
**********, и двамата чрез адв. М., особен представител със съд. адрес гр.
София, ..., че Ю. Л. ... и С. Л. ... дължат на „Софийска вода“ АД сумите,
дължими по фактури, издадени в период 27.01.2022 г. - 26.02.2022 г., с период
на потребление 31.03.2020 г. – 16.01.2022 г. както следва: За С. Л. ...:
потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. София, ... в размер на
758.19 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, ведно
със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 801,18 BGN (двe хиляди
осемстотин и един лева и 18 стотинки) за периода 01.02.2012 г. – 30.03.2020 г.
и за Ю. Л. ...: потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. София, ... в
размер на 758.19 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и деветнадесет
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 31.03.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 801,18
BGN (двe хиляди осемстотин и един лева и 18 стотинки) за периода
01.02.2012 г. – 30.03.2020 г., за които вземания е издадена заповед от
20.04.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 17045/2023 г.
5
ОСЪЖДА Ю. Л. ... с ЕГН: ********** и адрес: ********** и С. Л. ... с
ЕГН: ********** и адрес: **********, и двамата чрез адв. М., особен
представител със съд. адрес гр. София, ..., да заплатят на „Софийска вода“ АД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, .., разноски в размер
на 502.26 лв. /петстотин и два лева и двадесет и шест стотинки/, с включени
разноски по ч.гр.д. № 17045/2023 г. на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6