Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
05.05.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
първи април две
хиляди и петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: И.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
148 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание
чл. 150 от СК.
ИЩЦАТА Н.Н.Д. с ЕГН ********** като майка и
законен представител на малолетното дете Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** твърди, че
ответникът е неин бивш съпруг. По силата на решение на Карловски районен съд, V
гp.c. от 06.03.2014г. по гр.д.№1664/2013г. било одобрено споразумение между
родителите, с което ответникът поел задължението да плаща месечна издръжка на
роденото от брака им дете Д.Д.Д. с ЕГН **********, в размер на 100 лева. От
влизането на решението в сила до предявяване на иска изминала повече от една
година. През този период детето пораснало, значително нараснали и неговите
нужди, икономическата обстановка в страната също се променила. Тази сума
понастоящем била крайно недостатъчна за отглеждането на сина им, тъй като той
вече бил ученик в ***-ти клас и от началото на тази учебна година започнал да
посещава частни уроци по английски език и математика. Първоначално уроците и по
двата предмета били по 2 часа седмично, но тъй като майката нямала необходимите
средства, се принудила да ги намали на един час седмично и за двата предмета. В
момента плащала по 10 лева на урок или общо месечно се събирали 80 лева – 40
лева по математика и 40 лева по английски език. През следващата учебна година
синът им щял да се готви и за кандидатстване в гимназия, поради което смятала
да го запише и на уроци по български език, за което щели да са необходими още
средства. Майката не получавала високо трудово възнаграждение и близките й също
нямали възможност да й помагат финансово. Освен това полагала всички
непосредствени грижи по отглеждането на сина си и поемала свързаните с това
разноски. Ответникът нито полагал грижи за детето, нито му купувал подаръци.
Счита, че изплащането на издръжка в по-голям размер не би затруднило ответника,
тъй като същият получавал високо трудово възнаграждение и няма други лица, които
да издържа.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени
издръжката, определена с Решение № 49 от 06.02.2014г. по гр. дело № 1664/2014г.
на Районен съд Карлово, като я УВЕЛИЧИ от 100.00 лева на 200.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2015г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***
признава частично иска, без да сочи конкретен размер. Не оспорва изложеното в
исковата молба, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1644/2013г. на Карловски
районен съд бракът между страните бил прекратен, като по силата на одобреното
от съда споразумение на майката било предоставено упражняването на родителските
права върху роденото от брака им дете Д.Д.Д., а той се задължил да му изплаща
месечна издръжка в размер на 100 лева до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. Не оспорва, че синът му е ученик в ***-ти
клас. Очевидно невярно било твърдението, че през изминала една година от
постановяване на решението по гр.д. № 1644/2013г. на КРС значително нараснали
нуждите на детето и се е променила икономическата обстановка в страната до
степен синът им да се нуждае от двойно по-голяма издръжка от тази, която била
договорена преди една година. В исковата молба не се съдържали никакви
конкретни данни, както за разходите по издръжката на детето, с изключение на
твърденията за частни уроци, нито било пояснено в какво се състои промяната на
„икономическата обстановка в страната“ и ако изобщо била на лице такава - с
какво тази промяна се отразявала на издръжката на детето. Оспорва изцяло
твърдението на ищцата, че не полага никакви грижи за сина им, както и че не му
купува подаръци. Това не отговаряло на истината. Твърди, че редовно дава на
детето пари за джобни, тъй като доколкото му било известно, ищцата отказвала да
му дава такива, или ако давала - били недостатъчни да покрият ежедневните му
нужди. Оспорва изцяло и опита на ищцата да обоснове претендираното от нея
изменение на размера на дължимата от издръжка с едно бъдещо несигурно събитие,
а именно с намерението през следващата година синът им да се готви за приемане
в гимназия. Едно такова бъдещо и все още ненастъпило събитие не можело да
обоснове изменение на дължима издръжка. Ищцата и сина им живеели в жилището на
нейните родители и в едно домакинство със същите. Ноторно известно било, че
колкото повече са членовете на едно домакинство, толкова повече падал размерът
на издръжката на всеки един от тях. Получавал БТВ около средното за страната. В
удостоверението, което представял не били описани ежемесечните удръжки, както и
това, че изплаща два кредита - единият бил с краен срок на погасяване месец ноември
2016г. с месечна вноска от 200.74 лева, а другият кредит (по кредитна карта)
бил с краен срок на погасяване 28.02.2018г. и с месечна вноска не по-малко от
60 лева. Живеел в гр.Б., а работел в гр.К.. Това било свързано със значителни
разходи за транспорт - ежемесечно за гориво и поддръжка на личния му автомобил,
с който пътувал били необходими не по-малко от 150 – 160 лева. Живеел сам и
поемал изцяло битовите разходи по поддръжката на домакинството и издръжката на
жилището. За началото на отоплителния сезон обикновено купувам по 5 куб.м.
дърва за около 400 лева, а след това всеки месец давал средно по около 64-70
лева за въглища за парното. Разходите му за ток, вода, кабелна телевизия,
интернет и телефон били средно на месец по около 120-125 лева. Средно около 250
лева на месец били разходите му за храна, облекло и обувки, свободно време и
други подобни. Ако всички тези разходи бъдели сборувани заедно с издръжката,
която изплащал за сина си, а така също и парите които му давал в брой или под
формата на подаръци, ставало ясно, че на практика възнаграждението, което
получавал, отивало за покриване на всички тези текущи разходи. Не оспорва, че
детето е пораснало с една година и логично в резултат на това са нараснали
нуждите му. Оспорва претенцията на ищцата, според която тези нужди са нараснали
двойно за една година.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като или да го уважи до размера от
120.00 лева. Претендира за разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищцата по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се
установява от приложеното като доказателство гр. дело № 1664/2013г. че бракът
между родителите на малолетния ищец е бил прекратен по реда на чл. 50 от СК с
влязло в законна сила на 06.02.2014г. Решение № 49/06.02.2014г. Малолетното
дете Д.Д.Д. е родено от брака на родителите, като след развода упражняването на
родителските права по отношение на него е предоставено на майката, а бащата се
е задължил да плаща за детето си месечна издръжка в размер на по 100.00 лева за
всяко дете, считано датата на влизане в сила на решението за допускане на
развода или считано от 06.02.2014г. От този момент до предявяване на настоящият
иск – 25.02.2015г. е изминала една година.
Доходът на майката в брутен размер за периода от м. август 2014г. до м.
януари 2015г. възлиза на 2 879.75 лева или средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 482.96 лева, видно от представеното удостоверение
изх. № 18/17.02.2015г. Детето Д. е ученик в ** клас
в ОУ „*******“ град К. през учебната 2014/2015г., видно от представената
служебна бележка изх. № 67 от 24.02.2015г.
Доходът на бащата в брутен размер за периода от м. март 2014г. до м.
февруари 2015г. възлиза на 11 865.15 лева или средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 988.76 лева, видно от представеното удостоверение
изх. № 676-1-91/12.03.2015г. Видно от представения Договор за потребителски
паричен № 16117005 от 06.10.2014г. и погасителен план към него, ответникът е
получил кредит в размер на 4 000.00 лева, като за погасяването му заплаща
месечни вноски в размер от 200.74 лева за период от 24 месеца. крайната сума за
погасяване е в размер на 4 817.68 лева, включваща главница, лихви и
разноски по кредита. Видно от представения договор за кредитна карта на
физически лица от 19.02.2014г. на ответника е разрешен кредитен лимит в размер
на 2000 лева с минимална погасителна вноска в размер на 60.00 лева и със срок
на валидност на кредитната карта – 2 години. доказателства за ползвани суми и
погасявани вноски не са ангажирани.
Във връзка с
твърденията на ищцата за нараснали нужди съдът е изслушал свидетелката З. –
баба по майчина линия на малолетния ищеца, от чиито показания се установява, че
майката и детето живеят в дома на свидетелката в апартамент в К.. Всеки месец
дъщеря й давала по 200 лева за ток, вода и храна, тя поемала и другите разходи.
След развода купила на детето телефон, колело, дрехи и обувки. За частни уроци
давала по 10 лева на частен урок. Миналата година детето ходело по 2 пъти на
частни уроци, тази година по веднъж. Общо майката плащала 80 лева за уроците.
Телефонът струвал 500 лева, колелото – 400-500 лева. Майката плащала телефона,
давала на детето джобни пари – по един лев, а ако се налагало – и свидетелката
му давала. Свидетелката помагала на майката в грижите за детето, а ако отидело
при дядо си (съпруг на свидетелката) и той му давал пари. Бащата вземал детето,
за първия учебен ден му дал 2 лева. След това веднъж детето го повикало по
телефона за нещо, ответникът му дал един лева. Купил дрешки, които щели да
станат на Д. в 9-10 клас. По време на разглеждане на делото бащата и сина
отишли в Пловдив и ответникът купил дрехи, които майката и бабата не са
виждали. Бащата не правел подаръци на сина си за личните му празници или първия
учебен ден. Живеел с брат с в една къща в гр. Б.. Свидетелката не знаела дали
бащата и синът се виждат извън режима. Знаела, че седмица преди заседанието
ответникът дал на детето 10 лева. За други суми детето не споделяло. Дъщеря й
купила телефон за 500 лева, защото всички деца имали модерни телефони и Д. също
искал. Наскоро дъщеря й си купила автомобил, не свидетелката не можела да каже
на каква стойност, не знаела марката и колко е годишна колата, била втора
употреба.
Във връзка с
възраженията на ответника съдът е изслушал свидетеля Д., негов брат. От
показанията му се установява, че живее в гр. Б. в една къща с брат му –
ответника по делото. Свидетелят живеел на единия етаж, а ответникът - на
другия. Живеели в различни домакинства. Имал представа за разходите на брат си,
работели в едно поделение с него. По транспорта разходите му били между 80-100
лева на месец за гориво. Токът им бил между 80-100 лева на месец. Всеки от
братята пътувал със собствения си автомобил, не било удобно да пътуват заедно,
свидетелят имал дете, карал го на детска градина в К.. Брат му се отоплявал на
парно с дърва и въглища. На сезон разходите за това били около 700 лева. За
телефон, кабелна, храна също имал разходи. Телефонът му бил около 20-30 лева.
Двамата си помагали. На обяд брат му се хранел навън, вечер се хранел вкъщи.
Брат му изплащал кредити, доколкото свидетелят знаел. Мислел, че кредитите са
два. Не коментирали какви са вноските. Доколкото знаел, ответникът вземал сина
си в режима на свиждане. Знаел, че като го вземе, двамата излизат заедно,
разхождат се, купува му някакви неща. Мислел, че му дава пари, когато се
виждат. Не бил запознат точно кога се виждат. Ответникът споделял, че дава пари
детето, мислел, че е редовно. Свидетелят познавал бившата си снаха. Тя в
момента живеела с родителите си, в тяхното жилище. Мислел, че си е закупила
кола в последната година. Колеги на свидетеля му казали, че си купила „Хонда
Акорд”, модел от около 2000 г. (15-годишен автомобил). Доколкото знаел, тези
коли са около 10 000 лева. Не знаел дали майката е притеснена финансово.
Доколкото знаел, на брат му не оставали пари, след като си покрие разходите. До
К. имало автобуси и влакове, а в момента от поделението не изплащали пътни
разноски. Разписанието на обществения транспорт не съвпадало с работното им
време. Били на работа от 8:00 часа, но изисквали да се явят в поделението
в 7:40. Цената на обществения транспорт
Б. – К. била около 3 лева и нещо отиване и връщане, но нямало как да се
използва, защото нямало да позволят ежедневни закъснения.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. А съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в член
142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. Единственият довод в тази насока е увеличената му възраст, която
обуславя и нужди от по-висока издръжка. Съдът намира, че в настоящия процес не
се доказа трайно и съществено изменение в нуждите на детето извън обичайното
изменение във връзка с растежа му, а последното е незначително, предвид
обстоятелството, че предходната издръжка е определена една година преди
предявяване на настоящия иск. Понастоящем детето е в шести клас, ползва
безплатни учебници, като същото е било положението и към определяне на
първоначалната издръжка. Родителите, във връзка с обучението, следва да
осигуряват помощните материали и помагалата. Не са нараснали значително личните
нужди на детето, предвид краткия период от време – няма съществена разлика в
дневните средства, които следва да се отделят за дете в пети, съответно шести
клас. По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и не са
събрани доказателства да имат трайни заболявания, които изискват ежемесечно
отделяне на средства. Липсват каквито и да било данни, детето да има нужди над
обичайните за деца на неговата възраст.
В
производството са установени доходите на родителите, като не се спори, че
ответникът получава трудово възнаграждение, което надвишава това на ищцата
малко повече от два пъти в нетен размер. При изследване на възможностите на
едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово
или служебно правоотношение или от собствена търговска или стопанска дейност, а
съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително
такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин
или в натура. Тук следва да се отбележи, че разходите на родителите (и в
частност на бащата) за погасяване на кредити не следва да се отчитат при
определяне възможностите им да издържат своите деца. Това е така, защото сумите
от получените кредити са първоначално влезли в патримониума на задълженото
лице, т.е. разходвани са във връзка с негови нужди, а в конкретния случай
установено е, че сумите по един от получените кредити са за потребителски нужди
на ответника, като договорът е сключен след развода с майката. По отношение на
втория кредит не са ангажирани доказателства за ползвани суми по кредитната
карта (както и са какво са били разходвани), съответно – липсват доказателства
ответникът да е бил задължен да внася поне минималната погасителна вноска. Не
се твърди и не са ангажирани доказателства за наличие на недвижими имоти и
вещи, от които родителите биха могли да си осигуряват доходи извън получаваните
от тях трудови възнаграждения. Доказателства да други доходи, извън тези по
трудовото правоотношение на родителите не са ангажирани. Възможността на
родителите винаги е обективна и конкретна и се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице. Не се сочи и не са ангажирани
доказателства някой от родителите да е задължен за издръжка към друго малолетно
дете. Установено е, че майката се подпомага както финансово, така и с физическа
помощ от широкия семеен кръг, като за отглеждането и осигуряването на средства
за детето са ангажирани и неговите баба и дядо по майчина линия. В настоящия
случай не са налице доказателства за настъпила промяна в доходите на родителите
през периода от определяне на първоначалната издръжка, доколкото в
производството по чл. 50 от СК доказателства за това не са събирани и
коментирани, а издръжката е определена по споразумение между двамата. В случая,
единственото ново обстоятелство е изминалия период от 1 година, който сам по
себе си предполага, че разходите за детето с оглед възрастта му за облекло и
храна са нараснали. С оглед изложеното съдът приема, че нуждите на Д. са се
променили с оглед възрастта му, но не обуславят увеличение на издръжката в
претендирания размер. Доказано бащата получава доходи на бащата, двойно
по-големи от тези на майката, като разходите на майката по домакинството са
подпомогнати от родителите й, а бащата поема разходи за един човек. Т.е. не са налице съществени различия в
разходите, които всеки от родителите поема за заплащане на сметки и храна.
Според настоящата инстанция за нуждите на Д. съобразно и възможностите на
родителите му са необходими 270 лева месечно, от които средства бащата следва
да плаща 150 лева, а разликата от 120 лева следва да се поеме от майката. При
определяне на размера за издръжка, съдът отчита както по-високите доходи на
ответника, така и факта, че майката упражнява непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето, затова и определя по-малък дял от
издръжката, която последната следва да му осигури. Съдът не обсъжда показанията
на двамата свидетели в частта за давани дребни суми (един или два лева) като
джобни, тъй осигуряването им е морално задължение, с оглед необходимостта
детето да разполага със свои средства в минимален размер. Съдът не намира, че
такива дребни суми представляват осигуряване на средствата за издръжка. С оглед
изложеното следва да се измени определената издръжка, като се увеличи до
размера от 150 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. За разликата над 150 лева, до пълния предявен
размери от 200, искът следва да се отхвърли като недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Направеното на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не следва да се уважава. минималният предвиден размер на защита
по дела за издръжка е 300 лева, договореният и доказан разход на ищцата е в
размер на 400 лева. С оглед изхода от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска или в
размер на 200.00 лева. На ответника се следват разноски на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска или 150.00 лева. При така
дължимите разноски, следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
по компенсация в размер на 50.00 лева.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна
такса по сметка на ВСС върху увеличената издръжка в размер на 72.00 лева.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение №
49/06.02.2015 г. по гр.д. № 1664/2013 г. по описа на Районен съд Карлово,
влязло в законна сила на 06.02.2015г., която Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***
заплаща на малолетното дете Д.Д.Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Н.Н.Д. с ЕГН **********,***,
като я УВЕЛИЧАВА от 100.00 (сто) лева на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2015г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 150.00 лева до пълния
претендиран размер от 200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати Н.Н.Д. с ЕГН **********,*** разноски
по компенсация в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на КРС държавна такса върху увеличението в размер на 72.00 (седемдесет и
два) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, на основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 05.05.2015г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ