П
Р О Т О К О Л № 260051
гр.
Пловдив, 13.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на съдебния секретар
Катя Митева и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, сложи за разглеждане
докладваното от съдия Васил Гатов ВЧНД №
475 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Съгласно Заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на
Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на
пандемия на ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол №
16/19.05.2020 г./, с оглед и с установеното наличие на техническа възможност за
видеоконферетна връзка чрез Skype е осъществена видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с
помощта на системния администратор на съда – В. Н..
Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му
е осигурено чрез видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П.. При добър звук и
картина на линията се установява, че това е обвиняемият М.Р.М..
За
обвиняемия се явява адв. С. Л. Б. – служебен защитник.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото.
Адв.
Б.: Да се даде ход
на делото.
ОБВ.
М.:
Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се ЧАСТНАТА ЖАЛБА от
съдията-докладчик В. Гатов.
НА
СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи и доказателства. Поддържам
подадената жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
С
оглед липсата на искания от страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна и
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на
Окръжен съд - Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„задържане под стража" по отношение
на подзащитния ми, тъй като считам, че от доказателствата по делото не би могло
да бъде изведено обосновано предположение, че именно М. е разпространил хероин
на лицето А., в случая класически т.нар. оговор, при което едно лице, което е
извършило престъпление, посочило друго лице за деяние, което е извършило друго,
а именно, че той му е разпространил наркотик. Няма никакви други доказателства
за това, че подзащитният ми е държал процесния наркотик и в последствие е
разпространил на свидетеля А.. Абсолютно би могло да се приеме, че е налице в
случая именно обратната хипотеза, че М.
се е опитвал да си закупи процесния наркотик от А., а не обратното, както
сочи лицето А.. Показанията на двамата полицейски служители също не могат да
бъдат кредитирани, тъй като те са се намирали на достатъчно далечно разстояние
от автомобила на А., а самите те не сочат какво точно да видели да е изхвърлено
от автомобила, възможно е да са били пари, с които М. си е закупувал наркотик.
В
тази връзка считам, че от анализа на доказателствата, ще видите, че действително
няма как да бъде обосновано, че именно обвиняемия е извършил инкриминираното
деяние.
Не
са налице и предпоставките в НПК, че има опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши друго престъпление. Вярно, че М. е осъждан в миналото за подобно
престъпление, но следва да се посочи големия период от време, който е изминал
от последната присъда до настоящия момент. Същият е с установен адрес, грижи се
за съпругата си, която е с един бъбрек и с тежък диабет. Отделно от това се грижи
и за своето внуче, което живее в същия дом и считам, че при по-лека мярка за
неотклонение не биха възникнали пречки за наказателния процес, нито относно
призоваването, нито явяването пред органите, затова няма никакви данни дори и
косвени.
Ето
защо, моля да отмените първоинстанционното определение и да постановите ново, с
което да наложите една по-лека мярка за неотклонение, която считам, че ще
изпълни целите в чл.57 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.Р.М. /за лична защита/: Г-да
съдии, когато ме задържаха нямах никакви пари, само 6 лева имах. Вие решавате
какво да направите.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
като неоснователна жалбата на обв. М.М. против определението на Пловдивски
окръжен съд по ЧНД 1939/2020 г., с която спрямо обв. М. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. За да определи най-тежката мярка за
неотклонение Окръжният съд е преценил, че са налице изискуемите предпоставки на
чл.63 ал.1 от НПК, а именно – престъплението, за което обвиняемият е процесуално
ангажиран по чл.354а ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода, с което се реализира
първата от кумулативно предвидени предпоставки.
Отделно
от това – от събраните в рамките на досъдебното производство множество гласни,
писмени и веществени доказателства се съдържат данни, които са в количество и
обем, че да обосноват предположението, че обв. М. е извършител на деянието.
В
тази насока са и показанията на свидетелите Х. В., С. А. и И.А., а също така и извършените
претърсване и изземване.
Считам,
че безспорно в конкретния случай е налице реална опасност при изменение на
мярката за неотклонение на обв. М., същият да извърши и друго престъпление. Това
се произвежда от обремененото му съдебно минало, същия многократно е осъждан –
два пъти за разпространение на наркотици, като последното деяние, за което е
бил осъден е за управление на МПС след употреба на наркотици.
С
оглед на изложените обстоятелства, считам, че следва да се потвърди определението
на Пловдивския окръжен съд, като правилно и законосъобразно.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. М.Р.М.: Господа съдии, искам леката мярка заради жена ми, която е
с един бъбрек. Аз съм един наркоман, съжалявам за това нещо, но само заради
жена ми, която няма кой да я гледа.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
Съдът,
след тайно съвещание намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.64
ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на
Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия М.Р.М. по ДП №
534/20г. по описа на * РУ при ОД на МВР
П..
Срещу определението е постъпила
жалба от обвиняемия, чрез защитника му с доводи за неговата необоснованост и
незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за
неотклонение.
В съдебно заседание представителят на
Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че
са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да
извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия изразява
несъгласие с извода, че същият е държал инкриминираното наркотично вещество не
с цел разпространение, а за своя лична употреба, както и, че не е налице опасност
същият да извърши престъпление.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за
неотклонение.
Апелативният съд като съобрази
доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него - оставена без уважение.
Правилно първата инстанция е
достигнала до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е
осъществил престъпния състав по чл.354а,
ал.1 НК, по който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от анализа на
събраните доказателства, в частност показанията на свидетелите А., А. и В.,
както и от протоколите за претърсване и изземване и експертната справка, които
удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на на чл.63, ал.1,
пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния
съд, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Правилно
решаващият съд е преценил, че е налице тази опасност, като е съобразил
предходните осъждания и криминални прояви на обвиняемия, очертаващи го като
лице със затвърдени престъпни навици и проявяващо упорита престъпна воля при
извършване на престъпления, свързани с наркотични вещества.
Обобщено, наличието на обосновано
предположение за неговата съпричастност към деянията, за които е обвинен и
съществуващата опасност да извърши престъпление очертават наличност на
предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 НК и пред първата инстанция не е
оставала друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемия, както и
правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и
законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.
Доводите на защитата, че обвиняемият
е държал инкриминирания наркотик за своя лична употреба не могат да променят
горния извод и следва да бъдат преценявани
при решаване на делото по същество.
Ето защо, Апелативният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260130/05.10.2020г. по ЧНД №
1939/20 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10:24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: