Определение по дело №475/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260051
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600475
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л    № 260051

 

гр. Пловдив, 13.10.2020 г. 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛ МИТЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                                ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

 

при участието на съдебния секретар Катя Митева и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, сложи за разглеждане докладваното от съдия Васил Гатов ВЧНД  № 475 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

 

Съгласно Заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г./, с оглед и с установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна връзка чрез Skype е осъществена видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с помощта на системния администратор на съда – В. Н..

Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено чрез видеоконферетна връзка по Скайп от  Следствения арест - гр. П.. При добър звук и картина на линията се установява, че това е обвиняемият М.Р.М..

За обвиняемия се явява адв. С. Л. Б. – служебен защитник.

 

За Апелативна прокуратура се явява прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се ЧАСТНАТА ЖАЛБА от съдията-докладчик В. Гатов.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275  НПК.

 

Адв. Б.: Нямам искания за отводи и доказателства. Поддържам подадената жалба.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

С оглед липсата на искания от страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА  СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на Окръжен съд - Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража"  по отношение на подзащитния ми, тъй като считам, че от доказателствата по делото не би могло да бъде изведено обосновано предположение, че именно М. е разпространил хероин на лицето А., в случая класически т.нар. оговор, при което едно лице, което е извършило престъпление, посочило друго лице за деяние, което е извършило друго, а именно, че той му е разпространил наркотик. Няма никакви други доказателства за това, че подзащитният ми е държал процесния наркотик и в последствие е разпространил на свидетеля А.. Абсолютно би могло да се приеме, че е налице в случая именно обратната хипотеза, че М.  се е опитвал да си закупи процесния наркотик от А., а не обратното, както сочи лицето А.. Показанията на двамата полицейски служители също не могат да бъдат кредитирани, тъй като те са се намирали на достатъчно далечно разстояние от автомобила на А., а самите те не сочат какво точно да видели да е изхвърлено от автомобила, възможно е да са били пари, с които М. си е закупувал наркотик.

В тази връзка считам, че от анализа на доказателствата, ще видите, че действително няма как да бъде обосновано, че именно обвиняемия е извършил инкриминираното деяние.

Не са налице и предпоставките в НПК, че има опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Вярно, че М. е осъждан в миналото за подобно престъпление, но следва да се посочи големия период от време, който е изминал от последната присъда до настоящия момент. Същият е с установен адрес, грижи се за съпругата си, която е с един бъбрек и с тежък диабет. Отделно от това се грижи и за своето внуче, което живее в същия дом и считам, че при по-лека мярка за неотклонение не биха възникнали пречки за наказателния процес, нито относно призоваването, нито явяването пред органите, затова няма никакви данни дори и косвени.

Ето защо, моля да отмените първоинстанционното определение и да постановите ново, с което да наложите една по-лека мярка за неотклонение, която считам, че ще изпълни целите в чл.57 от НПК.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ М.Р.М. /за лична защита/:  Г-да съдии, когато ме задържаха нямах никакви пари, само 6 лева имах. Вие решавате какво да направите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение като неоснователна жалбата на обв. М.М. против определението на Пловдивски окръжен съд по ЧНД 1939/2020 г., с която спрямо обв. М. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. За да определи най-тежката мярка за неотклонение Окръжният съд е преценил, че са налице изискуемите предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК, а именно – престъплението, за което обвиняемият е процесуално ангажиран по чл.354а ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода, с което се реализира първата от кумулативно предвидени предпоставки.

Отделно от това – от събраните в рамките на досъдебното производство множество гласни, писмени и веществени доказателства се съдържат данни, които са в количество и обем, че да обосноват предположението, че обв. М. е извършител на деянието.

В тази насока са и показанията на свидетелите Х. В., С. А. и И.А., а също така и извършените претърсване и изземване.

Считам, че безспорно в конкретния случай е налице реална опасност при изменение на мярката за неотклонение на обв. М., същият да извърши и друго престъпление. Това се произвежда от обремененото му съдебно минало, същия многократно е осъждан – два пъти за разпространение на наркотици, като последното деяние, за което е бил осъден е за управление на МПС след употреба на наркотици.

С оглед на изложените обстоятелства, считам, че следва да се потвърди определението на Пловдивския окръжен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВ. М.Р.М.: Господа съдии, искам леката мярка заради жена ми, която е с един бъбрек. Аз съм един наркоман, съжалявам за това нещо, но само заради жена ми, която няма кой да я гледа.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдът, след тайно съвещание намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия М.Р.М.  по ДП № 534/20г. по описа на  * РУ при ОД на МВР П..

Срещу определението е постъпила жалба от обвиняемия, чрез защитника му с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.    

 В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да извърши престъпление.

Защитата на обвиняемия изразява несъгласие с извода, че същият е държал инкриминираното наркотично вещество не с цел разпространение, а за своя лична употреба, както и, че не е налице опасност същият да извърши престъпление.

Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.

Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.

Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е осъществил престъпния  състав по чл.354а, ал.1 НК, по който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност показанията на свидетелите А., А. и В., както и от протоколите за претърсване и изземване и експертната справка, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.

Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Правилно решаващият съд е преценил, че е налице тази опасност, като е съобразил предходните осъждания и криминални прояви на обвиняемия, очертаващи го като лице със затвърдени престъпни навици и проявяващо упорита престъпна воля при извършване на престъпления, свързани с наркотични вещества.

Обобщено, наличието на обосновано предположение за неговата съпричастност към деянията, за които е обвинен и съществуващата опасност да извърши престъпление очертават наличност на предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 НК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.

Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.

Доводите на защитата, че обвиняемият е държал инкриминирания наркотик за своя лична употреба не могат да променят горния извод и  следва да бъдат преценявани при решаване на делото по същество.

Ето защо, Апелативният съд

                                О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  Определение №260130/05.10.2020г. по ЧНД № 1939/20 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.

Определението е окончателно.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в  10:24 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.

 

 

 

СЕКРЕТАР: