№ 4181
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208224 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия Г № 0059765 на ОД на МВР София на И. С. В.
от гр. София, ЕГН: ********** е наложена на основание чл. 638, ал. 4, във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, глоба в размер на 250.00 лева
за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 638, ал. 4, във
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, за това, че на 01.10.2023 г. в
15: 58 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина, ам Хемус км 31+920, посока
/София-Варна/ при ограничение на скоростта от 80 км./ч. с въведено
ограничение с пътен знак В-26 и отчетен толеранс – 3км (%), нарушението
установено и заснето с АТСС ARH CAM S 1, насочено към гр. Варна. С АТСС
е установено управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от
движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка с
МПС Ремарке багажно за лек автомобил с рег. №*******
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. С. В., който
чрез адв. Ж. Д. го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като
няма изискване в закона за сключване на задължителна застраховка «ГО» за
ремаркета категория Q1 до 750 кг и с оглед представеното свидетелство за
1
регистрация на процесното ремарке с рег. №*******се установява, че същото
не е от тип подлежащ на застраховане, тъй като не подлежи на задължителна
застраховка ГО. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ, както и за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява, като по делото е постъпило писмено становище от адв. Д. с
приложен списък на разноските – 900 лева.
Ответникът – ОД на МВР София, редовно призовани не изпращат
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката по издаване на
обжалвания ЕФ е изпратена в съда е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като от АНО не е представено доказателство за
връчване на обжалвания ЕФ, с оглед на което съдът приема, че жалбата срещу
него е подадена в законовопредвидения срок за обжалване, а по същество е
основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на
нарушението.
От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че
ремарке за лек автомобил с рег. №*******е собственост на жалбоподателя В..
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на БИМ /л. 17/ и протокол от проверка № 112-СГ-
ИСИС/05.09.2023 г. /л. 16/, от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков
материал /л. 19-22 и л. 24/.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да
бъдат санирани в хода на съдебното производство. В издадения електронен
фиш липсва коректно описание на извършеното административно нарушение
по КЗ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно
посочено в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали
2
същото е осъществено чрез действие или бездействие, съответно
обстоятелствата, при които е извършено. Това препятства съда да извърши
преценка дали са налице отделните елементи на административното
нарушение и дали описанието на нарушението съответства на дадената правна
квалификация на деянието, съответно да упражни правомощията си и да
преквалифицира описаното изпълнително деяние, подвеждайки установените
от наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, в
съответствие с ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, по т. д. № 1/2020 г. Всяко
административно нарушение следва да бъде описано не само като дата и
място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено и
тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на
административно нарушение. В противен случай съществено е нарушено
както правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем, така и
възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху
обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно разграничение между нарушението
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е
формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на придобИ.е и
регистриране в Р България на МПС или от изтичането валидността на
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН
и издаване на НП /чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява
или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се
осъществява с бездействие и за определянето му във времето е необходимо да
се установи, към кой момент е възникнало задължението – след придобИ.е на
собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно
прекратяване, поради неплащане на застрахователна вноска. Съвсем различен
е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при
установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като съгласно
3
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на
собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е допуснато смесване на
съставите на две различни нарушения, което е недопустимо.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административнонаказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като
"нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в
електронния фиш ремарке за лек автомобил няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" или за това, че е установено
управлението на собственото му МПС /ремарке/, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Описаните съществени
нарушения на процесуалните правила и неясното описание на приложимия за
осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш.
От друга страна, от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства се установява, че за процесното ремарке за лек автомобил не е
необходимо сключването на задължителна застраховка ГО. Това произтича от
разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, съгласно която «За целите на
задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни
средства: 3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за
одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета
(обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от
2015 г.)» Видно от служебно изисканата и представена справка от ОПП-СДВР
/л.13/ и представеното от жалбоподателя копие на свидетелство за
регистрация ЧАСТ I №********* на ремарке с рег. №*******, същото е
категория O1 и е 500 кг, поради което същото не попада в хипотезата на МПС
по смисъла на чл. 481, ал. 1 от КЗ и за него законът не изисква сключване на
застраховка ГО. Като не е съобразил тези обстоятелства, наказващият орган
неправилно е вменил във вина на жалбоподателя извършването на
административното нарушение.
4
Ето защо, настоящата инстанция приема, че при издаване на ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, както и че
не е извършено нарушението, за което е издаден обжалваният ЕФ и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което ЕФ
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят И. С. В. е представляван от упълномощен
процесуален представител – адв. Лазар Белев от ПАК, на който заплатил
хонорар в размер на 900.00 /деветстотин/ лв., съобразно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е договорено
плащане в брой, както и че сумата е платена в брой и в тази си част договорът
има силата на разписка.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен
състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и
депозиране на жалба, без процесуално представителство в хода на
проведеното по делото съдебно заседание, като защитата е осигурена чрез
депозирана писмена молба, преповтаряща съображенията, изложени в
жалбата, справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400
5
/четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства на
минималното адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0059765 на ОД на МВР София, с
който на И. С. В. от гр. София, ЕГН: ********** е наложена на основание чл.
638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, глоба в
размер на 250. 00 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ,
като незаконосъобразен.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от И. С. В., с ЕГН: **********
разноски за адвокатско възнаграждение от 900.00 лева на 400,00 лева и
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на И. С. В., с
ЕГН: **********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6