№ 8098
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110163059 по описа за 2021 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Е.И. Т., ЕГН:
**********, гр. Сливен, КВ.ДРУЖБА, бл.6, вх.А, ет.5, ап.13, общ. Сливен, обл. Сливен, със
съдебен адрес: Община Котел, село Кипилово, ул. Млад Георги № 14, чрез адвокат М.Р. от
АК - Сливен, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът главница в размер на 2 804,40 лева, ведно със законна лихва за периода от
29.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
09.07.2021 г. в размер на 357,58 лева, главница за услугата дялово разпределение в размер
на 12,86 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.07.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г. в размер на 2,51
лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабдяем имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К.ИЛИНДЕН,
БЛ. 135,ВХ.Б,ЕТ.1,АП.18, аб.№ 242989, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, който е
нередовен и съдът е дал указания за неговото изправяне. Указанията на съда не са
изпълнени, поради което и отговорът е нередовен и се счита за неподаден, а наведените в
него възражения не следва да се разглеждат.
1
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, не оспорва исковете. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 29.07.2021 г. Издадена е
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44831/2021 г. на СРС, 120 състав срещу двама
длъжници – ответницата и .. Заповедта е връчена на ответницата в качеството й на длъжник
чрез пълномощник, като е подадено в законовия срок възражение срещу задължението по
заповедта, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. Другият длъжник не е възразил срещу заповедта в законовия срок.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К.ИЛИНДЕН, БЛ. 135,ВХ.Б,ЕТ.1,АП.18,
аб.№ 242989, е бил закупен от . с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 141, том VIII, нот.дело №
1541 от 29.11.1978 г.
Представено е заверено копие на искова молба от Е.И. Т., ответник по настоящото
производство, срещу ., другия длъжник по заповедното производство, за делба на
съсобствен имот, съставляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден,
бл. 135, вх.Б, ет. 1, който е топлоснабдяемият имот по настоящото производство. В исковата
молба за делба ответницата Е.Т. е посочила, че апартаментът е придобит от дядо й ., който
бил починал на 13.04.1995 г., а неговата съпруга . била починала на 26.12.2013 г.
Представено е и заявление с вх. № 5063971 от 17.04.2018 г. по описа на СРС от Е.И. Т. за
приемане на наследстото от .. От представеното удостоверение за наследници на Екатерина
Георгиева Танчева, починала на 26.12.2013 г., се установява, че същата е оставила като
наследници ., дъщеря, и Е.И. Т., внучка.
Видно от заверен препис на Решение № 20121163 от 20.05.2021 г., постановено от
167 състав на СРС по гр.д. № 24354/2020 г., в отношенията между страните „.“ ЕАД и Е.И.
Т., е признато за установено, че Е.Т. дължи на „.“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия,
лихви върху нея, такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
като исковете са били частично отхвърлени поради погасяване по давност и като
неоснователни. В решението са посочени идентични възражения на ответницата като
възраженията й по настоящото дело, като съдебният състав, разгледал цитираното
гражданско дело ги е приел за неоснователни. Решението е влязло в сила на 27.06.2021 г.
Подадена е искова молба от Петър Величков Тодоров срещу Е.И. Т. и . за
прогласяване нищожност на извършена съдебна делба по гр.д. № 40035/2018 г. на 164 състав
за процесния топлоснабдяем имот, при която съдебна делба имотът е бил поделен между
ответниците по исковата молба при равни квоти от по ½ идеални части, без участието на
ищеца по исковата молба. Същият твърди, че е получил 1/6 идеална част от собствеността
върху същия имот като дарение от майка му . и поради това, че не е участвал в делбеното
2
производство, решението се явява нищожно.
Между Етажните собственици, живущи в сградата, където се намира процесният
топлоснабдяем имот и „ПМУ Инженеринг“ ООД, е сключен договор за доставка и монтаж
на уреди и извършване на услугата дялово разпределение от 22.10.2012 г., със срок на
договора една година, като третото лице-помагач е представило документи, от които се
установява, че договорът е продължен и е действал и през процесния период. От Договора
между етажните собственици и третото лице-помагач е видно, че дължимата сума за такса
дялово разпределение се заплаща на топлофикационното дружество – чл. 5.4. от договора.
Третото лице-помагач и ищеца са сключили Договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение по чл. 139в от Закона за енергетиката на 30.0-4.2015 г. със
срок от една година, като при липса на възражение, срокът се подновява автоматично.
От документите, представени от третото лице-помагач се установява, че отчет на
уредите в имота е извършен на 21.05.2020 г. като е подписан съответния протокол и от
потребител, но за предходния период не е бил осигурен достъп, видно от Констативен
протокол от 11 и 15 май 2019 г.
Чрез писмените документи, представени от ищеца и от ТЛП се установява, че
реалното количество потребена топлинна енергия в имота възлиза на обща стойност 5691.88
лв., а главницата за такса за дялово разпределение – 25.72 лв. Лихвите са изчислени с
електронен калкулатор, като същите възлизат на 719.58 лв. върху главницата за топлинна
енергия и на 5.02 лв. върху таксата за дялово разпределение. Така установените суми са
равни или по-високи от претендираните от ищцовото дружество, поради което съдът
приема, че исковите претенции са установени по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло, съобразявайки с квотата на ответницата.
Съдът не разглежда възраженията на ответника, в това число и това за изтекла
погасителна давност, тъй като отговорът на исковата молба не е изправен в дадения срок и
не поражда действие като нередовен, съгласно чл. 101, ал. 3 от ГПК.
За пълнота обаче следва да се отбележи, че независимо от това дали решението за
делба между двамата длъжници по заповедното производство бъде обявено за нищожно,
поради това, че не е участвал и трети съсобственик в делбеното производство, квотата от
собствеността, принадлежаща на ответницата по настоящото производство не може да се
промени, тъй като същата е наследник по заместване на баща си на наследството на общия
наследодател, а третото лице, оспорващо делбеното решение претендира квота от
собствеността, която му е била прехвърлена от другия съделител – Велика Танчева.
С оглед на горното, следва исковете срещу ответницата да бъдат уважени в пълен
размер.
При този изход от спора ищецът има право на разноски в пълен размер, както следва:
за държавна такса и юриксонсултско възнаграждение в заповедното относно частта на
ответницата – сума в размер на 88.55 лв., в исковото производство е заплатена сума в размер
на 63.55 лв. за държавна такса, а съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
3
исковото производство в размер на 100 лв., поради което разноските в същото възлизат
общо на 252.10 лв., която сума следва да се присъди в пълен размер. При този изход от
спора, ответникът няма право на разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Е.И. Т., ЕГН:
**********, гр. Сливен, КВ.ДРУЖБА, бл.6, вх.А, ет.5, ап.13, със съдебен адрес: Община
Котел, село Кипилово, ул. Млад Георги № 14, чрез адвокат М.Р. от АК - Сливен, че
ответникът Е.И. Т., ЕГН: **********, дължи на ищеца “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, сумата от 2 804,40 лв. (две
хиляди осемстотин и четири лева и четиридесет стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 09.07.2021 г. в размер на 357,58 лв. (триста петдесет и седем лева и петдесет
и осем стотинки), главница за услугата дялово разпределение в размер на 12,86 лв.
(дванадесет лева и осемдесет и шест стотинки), ведно със законна лихва за периода от
29.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до
09.07.2021 г. в размер на 2,51 лв. (два лева и петдесет и една стотинки), които са присъдени
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ 44831/2021 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА Е.И. Т., ЕГН: **********, гр. Сливен, КВ.ДРУЖБА, бл.6, вх.А, ет.5,
ап.13, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 252.10 лв. (двеста петдесет и два лева и
десет стотинки) за разноски в двете производства, на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца фирма „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4