№ 734
гр. София, 10.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на десети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Весислава Иванова
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600835 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура
(СГП), срещу протоколно определение от 6.6.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 1310/22 г.
по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 11. състав в проведеното
разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото
е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо
процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактически формулирано обвинение,
препятстващо правото на обвиняемия да го разбере.
С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.
Прокурорът изтъква, че било ирелевантно обстоятелството на колко лица бил разпространен
наркотикът, поради което в никакъв случай неяснота в тази част не би следвало да обуслови
връщане на делото. Намира, че ако съдът прецени, че наркотичните вещества са били
разпространени само на едно лице, то разполага с възможност да го оправдае за другото.
Същевременно прокурорът твърди, че обвинението е формулирано ясно и в
обстоятелствената част на раздел първи от обвинителния акт са изложени подробно всички
обстоятелства. Като заключава, че не са допуснати никакви процесуални нарушения,
прокурорът отправя към въззивната инстанция искане за отмяна на протестираното
определение.
Срещу протеста не са постъпили възражения по реда на чл. 342, ал. 2 НПК.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 13.6.2022 г.)
Разгледан по същество частният протест е неоснователен.
Първо следва да се отбележи, че съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите
1
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали от
страните са били отправени възражения или не.
Позицията на прокуратурата, поддържана с частния протест, че фактологията била
отразена ясно и съответно на диспозитива, а изводите на първия съд за обратното се явявали
неправилни, не се споделя от мнозинството на съдебния състав.
Видно от раздел първи на внесения в първата инстанция обвинителен акт, в
обстоятелствената част е описана фактология, съобразно която подсъдимият П.Д. е
разпространил наркотично вещество, продавайки го на свидетеля Р.. Описани са и
обстоятелства, касаещи уговорки между свидетелите Р. и М., които обаче, видно от
изложеното, не могат да се свържат с приписаното на подсъдимия поведение. Никъде не е
посочено подсъдимият да е знаел за факта и естеството на уговорките между Р. и М.. От
лаконичното изречение, че свидетелят Р. казал на подсъдимия, че има среща с негов приятел
пред хотел „Плиска“ съвсем не следва, че Д. е имал знание за уговорката между свидетелите
М. и Р.. С диспозитива на обвинителния акт обаче е повдигнато обвинение за това, че
подсъдимият разпространил инкриминираното вещество на двама души. За това фактическо
твърдение следва да се посочат факти в обстоятелствената част. САС не споделя виждането
на прокурора, заявено в протеста, че било ирелевантно обстоятелството дали веществото
било разпространено на един или повече души. Обвинението, формулирано с диспозитива, е
за разпространяване на двама, а в обстоятелствената част липсват конкретни твърдения,
които да са съответни. Фактът на разпространението и обстоятелствата, при което е сторено,
са включени в доказателствения предмет. Те следва да са посочени недвусмислено и ясно.
При това положение напълно се споделя извода, че обвинението не отговоря на
законовото изискване за пълното му и ясно фактическо формулиране. От съществено
значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото
в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е
постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът
за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният
акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че
„чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, 11 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение от 6.6.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 1310/22 г. по описа
на СГС, НО, 11. състав, за прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3