№ 16
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:И. Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330203665 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК" ЕООД ЕИК
*********, представлявано от А.Н.К. против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179,
ал. 3а вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на
1800. 00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД моли съда да
отмени електронния фиш, по съображения, изложени в жалбата. В съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/,
представлявана от юрисконсулт И. В., намира електронния фиш за
законосъобразен и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не
по изложените защитни аргументи.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Жалбоподателят "ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК" ЕООД ЕИК
********* на 28.02.2020 г. сключил тристранен договор с „Интелигентни
трафик системи“ и „А1 България“ ЕАД с цел подаване на тол декларации за
движение на товарни автомобили по платената пътна мрежа. С приложение
към сключения договор, било декларирано и ППС, влекач „Рено Т“ с рег. №
*****, на което било предоставено бордово устройство с номер ****
След закупуването на ППС влекач „Рено Т“ с рег. № ***** от дружеството
жалбоподател, се наложила и неговата пререгистрация в КАТ и съответно бил
издаден нов регистрационен номер на ППС, а именно – рег. № *****
На 12.10.2020 г. в 06: 24 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа Републикански път, А-1 км 107+663, Община Родопи, посока
нарастващ километър, било установено движение на ППС, влекач "Рено Т" с
рег. № ***** с технически допустима максимална маса 20500 и с 2 оси, в
състав с ремарке с общ брой оси - 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 50000, за което изцяло не е била заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало
закупена валидна маршрутна такса или подадена валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20211,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663.
За установеното нарушение, бил издаден процесния електронен фиш на
собственика, на когото е регистрирано ППС, а именно жалбоподателят
"ФРЕШ ЕНД ФУУД ЛОДЖИСТИК". Същият бил санкциониран на основание
чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1 и 2, т. 2, от ЗДвП с налагане на
административно наказание имуществена санкция в размер на 1800. 00 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от които с
най-съществено значение са: справка за собственост на МПС, справка от
електронната система на Агенция "Пътна инфраструктура" относно
нарушител, писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД, Свидетелство за
регистрация част І на ППС с рег. №***** Свидетелство за регистрация част І
на ППС с рег. №№*****, Тристранен договор от 28.02.2020 г., ведно с
приложение към него, уведомително писмо от "ФРЕШ ЕНД ФУУД
ЛОДЖИСТИК“ ЕООД ЕИК ********* до „А1 България“ ЕАД и
„Интелигентни трафик системи“ АД от 23.10.2020г. и др. Обстановката се
установява и от приложените статични изображения във вид на снимков
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за доказано от
двата броя статични изображения във вид на снимков материал, че ППС
влекач „Рено Т“ с рег. №*****на дата 12.10.2020 г. в 06: 24 часа действително
се е движил по път А-1 км 107+663 в посока намаляващ километър, без да е
била заплатена дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Това обстоятелство не е и спорно между страните.
Издаденият за това електронен фиш /ЕФ/ съответства на образецът на ЕФ,
одобрен по надлежния ред, за което в преписката са представени Протокол
28765/21 от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД-
11-983/13.09.2021 г. на и.д. Председател на УС на АПИ, ведно с приложения
към нея.
Съдът намира за неоснователни наведените с жалбата правни доводи, че
контролният орган не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО Съгласно разпоредбата на
чл. 7 от Регламента той се прилага от 19.10.2021 г., т. е. една година след
извършване на нарушението.
Съдът не споделя посоченото от страна на жалбоподателя, че същия
своевременно е уведомил „А1 България“ ЕАД за смяната на регистрационния
номер на ППС, а отговорността за неподадените декларации за процесното
3
ППС е била на доставчика на мобилни услуги. В т.3, изречение второ, от
представеното Приложение към тристранен договор жалбоподателят е
декларирал съгласието си, че като клиент е длъжен „своевременно“ да
уведоми „А1 България“ за настъпила промяна в представените данни.
Свидетелство за регистрация част І на ППС с рег. №*****е издадено на
14.09.2020 г., а жалбоподателят е изпълнил задължението си да уведоми „А1
България“ за промяна в регистрационния номер на ППС влекач "Рено Т" от
№***** на №*****едва на 23.10.2020 г., видно от представеното копие на
заявление за замяна на ППС, асоциирано с бордово устройство – л. 13 от
делото. В представеното заявление дружеството е декларирало също и че е
информирано, кокто и се че се съгласява че фактическото прехвърляне на
бордовото устройство ще бъде извършено в рамките на до 10 работни дни.
Този срок е изтекъл на 06.11.2020г., а ЕФ е издаден за нарушение
регистрирано още дори преди подаване на заявлението. Следователно
установява се от писмото до „А1 България“ ЕАД и „Интелигентни трафик
системи“ АД, че уведомлението е подадено на 23.10.2020 г., а нарушението е
установено на 12.10.2020 г., поради което доводът за добросъвестно
поведение от страна на жалбоподаетеля е несъстоятелен.
Въпреки горното съдът намира обаче, че при правилно установена
фактическа обстановка, наказващия орган неправилно е приложил
материалния закон.
Видно от издаденият ЕФ, имуществената санкция е наложена на
дружеството за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, във вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 2,
т. 2 от същия закон. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП гласи, че
ВОДАЧЪТ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Жалбоподателят не притежава
качеството „водач“ и санкцията му е наложена в качеството на собственик на
процесното ППС. Това налага разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП да
отпадне от правната квалификация на нарушението, тъй като тя е неотносима
4
към юридическите лица - собственици на превозните средства, с които е
извършено нарушението.
Посочена е още като нарушена и разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
регламентираща задължение за собствениците на МПС да не допускат
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. Както обаче се изясни по-горе,
субект на нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е водачът на пътното
превозно средство, докато субект на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е
собственикът на същото. По смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
„водач“ е лицето, което управлява пътното превозно средство и който
несъмнено може да е само физическо лице, докато за собственикът такова
ограничение няма.
С цитираните норми на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и чл. 102, ал. 2 от ЗДвП се
създават правни задължения за различни правни субекти - за водач на
пътното превозно средство и за собственик на МПС. Волята на наложилия
имуществена санкция административнонаказващ орган относно субекта на
отговорността обаче не следва да се извлича по тълкувателен път или от
установеното пред съда, а да е изложена в атакувания акт по недвусмислен
начин.
Освен това неизпълнението на задължението на водача е скрепено със
санкцията на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма,
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв. Текстът на закона е ясен, че субект на нарушение по тази алинея може да
бъде само водач, т. е. физическо лице, управляващо пътно превозно средство.
Именно затова предвиденото наказание е единствено глоба. В процесния
5
случай обаче, АНО е наложил имуществена санкция на юридическо лице, т. е.
издал е ЕФ в нарушение на материалния закон. Данните по делото сочат
квалификация на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но АНО не е
приложил тази разпоредба.
Така се приема и в практиката на контролиращата съдебна инстанция
Решение № 1021 от 20.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 222/2021
г., Решение № 1255 от 28.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1032/2022 г. и Решение № 2161 от 23.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н.
д. № 2361/2022 г. с което е отменено Решение № 1546 от 26.07.2022 г.,
постановено по АНД № 3512 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
Така се приема и в Решение № 1337 от 17.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 1555/2022 г.
Следва да се отбележи, че на съда е известна представената от
въззиваемата страна практика на Административен съд - Плевен, но тя не се
споделя от настоящия съдебен състав. Също така, тази практика няма
задължителен характер.
В случая допуснатото нарушение от наказващия орган с неправилната
квалификация на деянието е особено съществено доколкото от съпоставката
на съдържанието на приложената от наказващия орган санкционна норма на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се установява, че
предвижданите санкции са различни. Действително с разпоредбата на чл. 63,
ал. 7 от ЗАНН е предвидено, че съдът изменя акта по чл. 58д, между които е и
електронният фиш, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. В конкретния случай обаче, съдът не би могъл да
преквалифицира нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, тъй като тя предвижда същото по вид, но по-
голямо по размер наказание от предвиденото в 179, ал. 3а от ЗДвП.
По изложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
издаден при неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би
имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва както нарочно искане за присъждане на разноски,
така и доказателства за реално понесени разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3а вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1800. 00 (хиляда и осемстотин)
лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7