Р
Е Ш Е
Н И Е №
248
гр. Бургас, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при секретаря Цветанка Арнаудова
като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело №1889 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от Я.П.П., ЕГН ********** *** срещу Я.А.Т., ЕГН ********** *** с искане да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, инкорпориран в нотариален акт от ***. на нотариус Станка Димова при Бургаски районен съд.
Претендират се и направените по делото разноски.
След направено изрично искане от
ищцата, съдът с протоколно определение от 29.05.2019г.
е допуснал изменение на исковата претенция за разваляне на процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като
същата следва да се счита предявена до размера на притежаваната от ищцата
½ идеална част.
Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***г. на нотариус
Станка Димова при Бургаски районен съд, наследодателят и баща на ответницата А.С.П. е придобил правото
на собственост върху апартамент № 3, на 1/първи/ етаж в груб строеж, в жилищен
комплекс „Толбухин”, бл.1*, вход „А”, гр.Бургас, застроен на
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни/квадратни метра, състоящ се
от спалня, дневна, черна кухня, баня-клозет, при граници: изток-външен зид;
запад-стълбище и С.И.; север-С.В.; юг- Х.Г.П.; избено помещение №11, при граници: юг-Х.Г.П.; запад-Х.И.Р.; север-коридор; юг-М.Т.М., заедно с 0,80/осемдесет стотни/идеални
части от общите части на сградата, както и 0,80/осемдесет стотни/ идеални части
от правото на строеж върху държавен терен, върху който е построена сградата, а
според КККР на гр.Бургас- имотът представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.607.***, с адрес на имота в гр.Бургас, п.к.8000,
ж.к. „Лазур”, бл.1*, вх.1, ет.1, ап.3, който се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.607.**, с площ по документи-
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни кв.м./, при граници: на същия етаж: 07079.607.***;
07079.607.***; под обекта- няма; над обекта:07079.607.***. Посоченото жилище било прехвърлено на наследодателя на ответницата (и син
на ищцата) срещу задължението му да поеме гледането и издръжката и докато е
жива.
А.П. починал на 09.05.1993 г. при катастрофа. Майката на
ответницата починала през 2007г.
Т. се омъжила през месец декември 2015г. и
заминала да живее в Г.. По този начин, с оглед на продължителното отсъствие
и голяма отдалеченост от Бургас на ответницата, в качеството й на правоприемник
на задълженото лице- нейния баща (като единствен негов законен наследник),
ищцата на практика била лишена от всякакви грижи и издръжка, които и се дължали
по алеаторния договор. Посочва се също така в исковата молба, че П. е на 80
години, като няма кой да се грижи и да я гледа, а възрастта и заболяванията и я
затрудняват да прави това лично. Ищцата разчитала само на помощта на съседите
си, като се налагало сама да плаща таксите и ремонтите на апартамента и общите
части в блока, сама да цепи дърва за огрев всеки ден през зимата, сама да си
купува лекарствата, да пазарува и готви. За ремонтите в апартамента и
съдействали дъщеря и и синовете на последната от гр.В..
П. се чувствала притеснена и уплашена, тъй
като съпругът на ответницата ипотекирал и двата апартамента на майка си, като
дължал пари на зет и и внука и, поради което се опасявала, че може да ипотекира
и апартамента, в който живее и да остане без дом.
Ответницата не я гледала и не изпълнявала
нито едно от задълженията си по договора. Не и осигурявала и никакви средства,
за да може да получи еквивалент на липсващите грижи и издръжка от нейна страна.
Същевременно здравословното и състояние не
било добро. Страдала от белодробна болест, хипертония, глаукома, гонартроза и
множествено засягане на гръбначния стълб. Освен това пенсията и била под
социалния минимум- в размер на 332лв./триста тридесет и два лева/ и по никакъв
начин не позволявала да живее нормално и да задоволява ежедневните си нужди от
грижи и средства, необходими за съществуването и като нормален човек.
Във връзка с неизпълнението на задълженията
на ответницата по алеаторния договор, на последната била изпратена нотариална
покана, в която бил даден двуседмичен срок да се завърне в гр.Бургас и да
започне да изпълнява ангажиментите си, като поеме всички материални разноски по
гледането и издръжката на възрастната жена, докато е жива, евентуално
ежемесечно да превежда сумата от 800лв./осемстотин лева/, за да може последната
да ангажира срещу заплащане лице, което да се грижи за нея. Поканата с
рег.№6352/04.09.2018г. по описа на нотариус Кремена Консулова била връчена на
ответницата, чрез нейната баба – Е.Е.Т., на 25.09.2018г. Въпреки това Т. не се
отзовала на поканата и била в пълно неизпълнение на задълженията си по
договора.
Ответницата
в представения отговор оспорва изцяло иска, като на първо място се позовава на
изтекъл давностен срок за предявяване на претенцията, съгласно разпоредбата на
чл.87 ал.5 ЗЗД. Излага аргументи, че
началото на петгодишния срок е започнало от момента на настъпване предпоставките
за разваляне, а от изложеното в исковата молба ставало ясно, че това е датата,
на която ответницата е станала собственик на процесния апартамент. От този ден
нататък /през 2007г./ ищцата заявявала, че е лишена от всякакви грижи и
издръжка.
Ако не бъдат възприети горните
доводи се посочва, че към момента на прехвърляне на процесния апартамент на
наследодателя на ответницата, ищцата е била собственик само на ½ идеална
част от него. По тази причина нямало как претенцията за разваляне на целия договор да бъде основателна.
Заявява се освен това, че задълженията по алеаторния договор са предоставяни редовно и в пълен обем от майката и бащата на ответницата. Ищцата от друга страна разполагала със значително по голям доход от посочения в исковата молба в размер на 332 лева от пенсия, тъй като отдавала под наем две стаи от процесния имот през летния сезон и получените суми използвала за храна, лекарства и други битови нужди със знанието и без противопоставянето на ответницата- собственик на имота. Тези получени суми, които на практика се дължали на собственика на имота представлявали дължимата по договора издръжка, поради което следвало да се счита, че задълженията по договора се изпълнявали. Заплащането на данъка и таксите за имота трябвало да прави ползвателя на същия с получените по-гореописания начин средства от наеми.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че на 30.05.1990г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***г. на нотариус
Станка Димова при Бургаски районен съд ищцата и съпругът и С.П. са прехвърлили на наследодателя и баща на
ответницата А.С.П. правото на
собственост върху апартамент № 3, на 1/първи/ етаж в груб строеж, в жилищен
комплекс „Толбухин”, бл.1*, вход „А”, гр.Бургас, застроен на
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни/квадратни метра, състоящ се
от спалня, дневна, черна кухня, баня-клозет, при граници: изток-външен зид;
запад-стълбище и С.И.; север-С.В.; юг- Х.Г.П.; избено помещение №11, при граници: юг-Х.Г.П.; запад-Х.И.Р.; север-коридор; юг-М.Т.М., заедно с 0,80/осемдесет стотни/идеални
части от общите части на сградата, както и 0,80/осемдесет стотни/ идеални части
от правото на строеж върху държавен терен, върху който е построена сградата, а
според КККР на гр.Бургас- имотът представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.607.***, с адрес на имота в гр.Бургас, п.к.8000,
ж.к. „Лазур”, бл.1*, вх.1, ет.1, ап.3, който се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.607.*, с площ по документи-
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни кв.м./, при граници: на същия етаж: 07079.607.***;
07079.607.***; под обекта- няма; над обекта:07079.607.***срещу задължението на последния да поеме гледането и издръжката им докато са
живи.
Безспорно е също така, че преобретателят по
договора и син на ищцата е починал през 1993г., а неговата съпруга-М.Н.П. през 2007г. Не
са налице противоречиви становища и относно обстоятелството, че ответницата е
тяхна наследница и дъщеря, както и че последната понастоящем не пребивава на
територията на страната.
Не са заявени противоположни позиции и относно
настъпилото влошаване в здравословно състояние на ищцата, страдаща от множество
заболявания, за установяване на които са ангажирани съответните писмени
доказателства.
Спорът е концентриран относно това изпълнява
ли задължението си ответницата, в качеството и на наследница на преобретателя
по договора да издържа и гледа ищцата, както и дали в случай, че даването на
такива грижи в натура е невъзможно е настъпила трансформация на същото в такова
за престиране на парични суми. Доказването на горните обстоятелства е възложено
в тежест на ответницата.
За правилното изясняване предмета на спора в
настоящото производство са приобщени множество писмени материали- процесният
договор, нотариалната покана до ответницата, медицински документи,
свидетелстващи за здравословното състояние на ищцата, удостоверения за
наследници и родствени връзки, удостоверения за граждански брак и преписи
извлечения от актове за смърт, приходни квитанции за заплащане дължимия данък
за процесния недвижим имот, удостоверения от управителя на етажната собственост
в блока, в който се намира апартамента.
Събрани са и допуснатите от съда гласни
доказателства.
В
показанията си свидетелката М.Г.-*** на ищцата
заявява, че нито брат и нито съпругата му са гледали майка и. След смъртта на А.П., нейната снаха
се изнесла на квартира, по- късно заминала за И.,
а след завръщането си в България живяла при родителите си до смъртта си през
2007г. Майка и живеела сама в апартамента си и се грижела за себе си. Посочва,
че ответницата никога не била ходила при баба си, за да и помогне, предостави
средства или да се погрижи за нея. През 2015г. Я. заминала за Г., където възнамерявала да остане да живее, а в
България се връщала за кратко, за да се явява на изпити в университета. До
миналата година се обаждала на ищцата, но понастоящем не общувала с нея, като отказвала
дори разговори по телефона. Не знаела ответницата да е възлагала на другата си
баба- Е. полагането на грижи за ищцата, като в тази връзка
твърди, че такива грижи не са полагани, като включително на възрастната жена не
са предоставяни парични суми. Категорична е, че майка и не е давала под наем
процесния апартамент. Заявява също така, че основно информация за отношенията
между ищцата и ответница получавала от майка си по телефона.
Свидетелката Д.М. разказва, че с ищцата са съседи. Описва жилището на
П. и неговите размери. Споделя, че последната е живеела винаги сама, като никой
не се грижел за нея. Когато се налагало да се извършват дребни поправки или
ремонти в апартамента и, това правили мъжете от входа на блока. Не била виждала
ответницата да гледа баба си, виждала последната да гледа нейното дете. Нямала
информация ищцата да отдава жилището под наем, нито пък знаела ответницата да е
давала пари на П. или пък за последната/ здравословното състояние на която се
влошило/ грижи да е полагала другата баба на Т..
В
показанията си свидетелката Р.С. сочи, че живее сравнително близо до ищцата, като
нея и роднините и познава от 1990 г. Синът на ищцата живеел заедно с родителите
си, поради което и нямало как да не полага грижи за тях. След смъртта му М. и ответницата не живеели в процесното жилище, но
първата помагала на ищцата, снабдявайки я със зеленчуци и плодове. Знаела, че
преди седем- осем години ищцата имала квартирант през зимата, като поначало
отдавала апартамента под наем през лятото, от повече от петнадесет години.
Родителите на М. и баба и дядо
на ответницата също помагали на ищцата- за извършване на дребни поправки в
жилището, снабдявали я с плодове и зеленчуци. Заявява, че миналото лято по
поръчка на ответницата, нейните баба и дядо поставили врата в апартамента на
ищцата на стойност 200 лева. Изказва предположение, че вероятно и ответницата и
майка и са полагали грижи за възрастната жена. Посочва също така, че
ответницата не е имала претенции към сумите, получавани от баба и при отдаване
апартамента под наем. Според нея Т. нямало и как да се грижи за ищцата при
положение, че отсъствала от страната, нейните баба и дядо правили това.
Свидетелят В.
разказва, че е живял на съпружески начала с майката на ответницата и по този
повод познава ищцата. Споделя, че родителите на М.
и самата тя снабдявали възрастната жена с плодове и зеленчуци. Ищцата живеела
сама в апартамента, където той не бил влизал, но знаел че жилището се отдавало
под наем, а към парите от наемите М. не била
предявявала претенции. Твърди, че миналата година ответницата изпратила пари,
за да се подмени вратата на процесния имот, знаел че купувала лекарства на баба
си.
По време на проведената очна ставка между
ищцата и свидетелите С. и В. всяка от съпоставените страни поддържа твърденията
си- ищцата посочва, че е настанявала в жилището приятелски семейства, които да
и гостуват, но не срещу заплащане.
Съдът
при обсъждане показанията на посочените по-горе лица съобразява разпоредбата на
чл.172 ГПК, като независимо от това възприема позиция, че свидетелите са
изложили добросъвестно и обективно, всичко, което знаят по случая.
С
предявяването на настоящия конститутивен иск е упражнено потестативно право за разваляне на
алеаторен договор за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на задължението на
ответницата, в качеството и на наследница на преобретателя на
апартамента да осигури на П. издръжка и
гледане, позволяващи и да води спокоен и
нормален живот, докато е жива. Приема се в съдебната практика, че в случай, че не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка- храна, ежедневни разноски, облекло и други, без оглед на
това дали прехвърлителят разполага с достатъчно имущество и доходи, за да
си ги осигурява и сам. Дължат се също всички необходими грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждата и възможностите му да
се справя сам.
В исковата молба
не са изложени и заявени твърдения за неизпълнение на А.П. и съпругата му, след неговата смърт и до момента в
който последната също е починала, поради което и настоящият състав приема, че
наследодателят на ответницата е полагал необходимите грижи и давал издръжка на
ищцата в такъв обем и характер, съответстващ на конкретните нейни нужди по това
време, като по този начин е изпълнявал поетите по договора задължения спрямо
нея. След смъртта му и смъртта на майката на Т., тъй като договорът не е
прекратен по право, изпълнението е следвало да продължи от страна на
ответницата, която макар и непълнолетна към онзи момент е трябвало лично и чрез
свой представител да престира задълженията по договора.
След 2015г.
ответницата напуснала страната и се връщала за кратки периоди от време, но не и
за да изпълнява задълженията си по договора. Такива нейни действия, достатъчни
да обусловят извод за пълна и цялостна престация по
договора, не се установяват в процеса. От показанията на разпитаните свидетели
не може да се заключи, че за ищцата са били полагани чести и постоянни грижи
след 2015г. нито, че са осигурявани необходимите средства за издръжка. Ищцата е
възрастен човек, при което за нормалното й съществуване и бит следва да бъдат
полагани системни усилия, чрез оказване на съответната подкрепа, внимание и
съдействие, включително като се осигуряват регулярно и съответните финансови
средства за покриване на ежедневни нужди и лекарства. По делото не е доказано
ответницата, лично или чрез свой представител, да е полагала необходимите грижи
с оглед задоволяване на тези битови и личностни потребности на ищцата.
Спорадични посещения и закупуване на лекарства, както и снабдяването и с
плодове и зеленчуци, категорично не могат да се приемат за изпълнение, годно да
предпостави точна и пълна престация,
включително и от морална гледна точка.
Поддържането на
бита, предаването на необходимите материални средства за издръжка,
осъществяването на контакт, обезпечаването на храната и нуждата от грижи, са
все действия, които е следвало пълноценно да се изпълняват, което обаче не се
доказва. Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя, като основно задължение на преобретателя, в случая неговия наследник е да следи във
всеки момент конкретните потребности и да престира
такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези нужди.
Така и не се
установява по категоричен начин кой точно е дал средствата за закупуване на
врата на апартамента, като дори и да се приеме, че това е направила
ответницата, този факт сам по себе си е крайно недостатъчен, за да формира
извод и убеждение, че е налице изпълнение по договора.
Изнесени са
данни, че страните не са живели в общо домакинство и доколкото евентуално е
имало някакво изпълнение след 2015г. /посещения или
предоставяне на хранителни продукти и зеленчуци/, то е било епизодично, а не
непосредствено и съответно на характера на поетите с алеаторния
договор задължения.
По изключение
задължението за издръжка може да се трансформира в паричния му еквивалент, като
това би могло да се случи включително и когато е налице временно разстройство в
отношенията между страните и кредиторът не дава съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура. За да се стигне обаче до там трябва да е
предлагана грижа, която да е отказана от ишцата, а такива данни по делото не са
ангажирани. Дори да се приеме обратното в процесния казус и по процесния
договор трансформация не е поискана от ответницата и не е настъпила по силата
на нарочно сезиране на съда.
Предвид всичко казано
категорично не може да се приеме и възражението, че е налице трансформация на
задължението на ответницата в такова за заплащане на парични суми, които суми
всъщност представлявали доходите, получавани от ищцата от отдаването на
апартамента под наем. На първо място по делото не е проведено съответното
убедително доказване в подкрепа на твърдението, че такива суми въобще са
получавани от ищцата, още по-малко са налични данни за техните размери. Дори да
бъде възприета тази теза, без всякакви резерви, при всички случаи става дума за
плащания, които няма как да покрият в пълен обем нуждите на ищцата и не отменят
ангажиментите на Т., следващи от процесния договор.
Предвид
изложеното, съдът приема, че е налице такова неизпълнение на договора за
издръжка и гледане, което обуславя развалянето му до претендираната
от ищцата ½ ид.ч. Причините, довели до това неизпълнение
и конкретно напускането на страната от ответницата, не могат да обосноват
различно становище, тъй като нуждата на ищцата от гледане и издръжка не е
отпаднала след настъпването на този факт.
Правопогасяващото възражение на ответницата
за изтекла в нейна полза погасителна давност е неоснователно. Изпълнението по
договора за гледане и издръжка е периодично и всяко неизпълнение е нов
правопораждащ юридически факт за правото да се развали договорът и от този
момент започва да тече и погасителната давност. Неизпълнението
според ищцата е започнало след декември 2015г. и продължава до датата на
предявяване на иска, поради което и претенцията не е погасена по давност.
След получаване на изпратената нотариална
покана ответницата е била с ясното съзнание, че от нея се търси пълно изпълнение по договора, като
не е предприела никакви действия или демонстрирала каквото и да е желание да
запази действието или последиците на същия, искайки трансформация по съответния
ред. След като до реално трансформиране на задължението така и не се е стигнало
е останал ангажиментът за полагане на грижи за П., ежедневно и в пълен обем. Такова
поведение, свързано с реалното изпълнение по договора не е налице, поради което
и предвид неуспешно проведеното насрещно доказване на това обстоятелство, са настъпили
предпоставките за неговото разваляне. Констатираното неизпълнение е съществено
и виновно и продължава и понастоящем, поради което и предявеният иск за
разваляне на договора се явява основателен и следва да бъде уважен.
Възнаграждението за адвокат,
претендирано от ищцата следва да бъде редуцирано до размера, съответстващ на
предявения иск за притежаваната от П. ½ идеална част от процесния имот,
а именно- сумата от 1010 лева. При това положение и при съобразяване размера на намаления адвокатски
хонорар ответницата следва да заплати направените от ищцата в настоящото производство разноски в общ
размер на 1555.62
лева, от които държавна такса- 486.47 лева, 1010 лева- адвокатско
възнаграждение, платени други такси- 59.15 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 ЗЗД сключения на
30.05.1990г. между С.Р.П. и Я.П.П. от
една страна в качеството им на прехвърлители и А.С.П.-преобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, инкорпориран в нотариален акт от ***г. на нотариус Станка Димова при Бургаски районен
съд, съгласно който наследодателят и баща на
ответницата А.С.П. е придобил правото
на собственост върху апартамент № 3, на 1/първи/ етаж в груб строеж, в жилищен
комплекс „Толбухин”, бл.1*, вход „А”, гр.Бургас, застроен на
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни/квадратни метра, състоящ се
от спалня, дневна, черна кухня, баня-клозет, при граници: изток-външен зид;
запад-стълбище и С.И.; север-С.В.; юг- Х.Г.П.; избено помещение №11, при граници: юг-Х.Г.П.; запад-Х.И.Р.; север-коридор; юг-М.Т.М., заедно с 0,80/осемдесет стотни/идеални
части от общите части на сградата, както и 0,80/осемдесет стотни/ идеални части
от правото на строеж върху държавен терен, върху който е построена сградата, а
според КККР на гр.Бургас- имотът представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.607.***, с адрес на имота в гр.Бургас, п.к.8000,
ж.к. „Лазур”, бл.1*, вх.1, ет.1, ап.3, който се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.607.*, с площ по документи-
54,19/петдесет и четири цяло и деветнадесет стотни кв.м./, при граници: на същия етаж: 07079.607.***;
07079.607.***; под обекта- няма; над обекта:07079.607.*** в частта му до
размера на притежаваната от ищцата Я.П.П. ½ идеална част от имота.
ОСЪЖДА Я.А.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Я.П.П.,
ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 1555.62 лв./ хиляда петстотин петдесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия: