Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260203
гр.
Пловдив, 21.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIII-ти н.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2220/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №263926-F278856/10.04.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП
гр. Пловдив, с което на В.А.К., ЕГН:********** *** е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.3, ал.3, т.2,
б.„А“ от Наредба №Н-8/29.12.2005г., вр. чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.,
вр. чл.5, ал.4, т.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, вр. чл.5, ал.6 от КСО.
В.А.К. атакува наказателното
постановление с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, по изложени
в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, но
се представлява от процесуален представител -
адв. Р.Н., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител – главен юрисконсулт
С. П., която пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя В.А.К. е ангажирана за това, че в качеството си на
самоосигуряващо се лице не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив декларация за
събиране на данни по чл.2 ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. – годишна по
Образец №6 за 2015г. Същата е била длъжна да подаде декларацията в предвидения
от Наредба №Н-8/29.12.2005г. срок – еднократно до 03.05.2016г. включително за
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Нарушението
е било установено на 26.10.2016г. в ТД на НАП гр. Пловдив при подаване на
декларацията. Същата е била заведена в ТД на НАП гр. Пловдив с вх.
№16358108621855/26.10.2016г.
Срещу В.К.
е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F278856/26.10.2016г., с който актосъставителят Х.И.И. квалифицирала
нарушението по чл.3, ал.3, т.2, б. „А“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. вр. чл.2,
ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. вр. чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свид. Х.И.И. - актосъставител, които
съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че
жалбоподателят В.А.К., в качеството си на самоосигуряващо се
лице, като не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив декларация за събиране на
данни по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. – годишна по Образец №6 за 2015г. в предвидения
срок – еднократно до 03.05.2016г. включително за дължимите осигурителни вноски
за предходната календарна година, е нарушила чл.3, ал.3, т.2, б. „А“ от Наредба
№Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица както и от самоосигуряващите се лица /действаща към момента на извършване на нарушението/, вр.
чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., вр. чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи
възражение относно съществено процесуално нарушение при издаване на процесното
НП. Твърди се, че е била изтекла давността по чл.34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН. Като аргумент за това се излага фактът, че нарушението в случая се
изразявало в неподаването в срок на декларацията по Образец №6 за 2015г., като
срокът е бил до 03.05.2016г. и от следащия ден е започнал да тече преклузивният
три месечен срок за съставяне на АУАН, който е изтекъл до самото подаване на
декларация на 26.10.2016г, когато бил съставен и процесният акт. Настоящият
състав счита обаче, че именно от датата на подаване на декларацията, а именно
26.10.2016г. е започнал да тече срокът по чл.34 от ЗАНН. Това е така, тъй като
е очевидно изискването на законодателя срокът да тече не от датата, на която е
било възможно да се установи нарушителя, а от момента когато това е вече сторено.
Безспорно в процесния случай това е станало на 26.10.2016г. Същевременно АУАН е
издаден в законоопределения такъв, както и процесното НП. Ето защо не са били
допуснати сочените от жалбоподателя нарушения.
Що се отнася до възражението за изтекла абсолютна давност за погасяване на
административната отговорност на жалбоподателя по давност, съдът приема
следното: На първо място, законът и в частност субсидиарното приложение на
разпоредбите на НК, допустимо съгласно ТП №1/2015г., визира два вида давност -
такава за реализиране на административнонаказателно преследване и такава за
погасяване на възможността за изпълнение на административното наказание. В тази
връзка съдът следва да отбележи, че в случая за приложението на първата не може
да става въпрос, доколкото в конкретния случай административнонаказателната
отговорност е била реализирана, с валидно издадено наказателно постановление,
за процесното административно нарушение, като към момента не е изтекъл
предвиденият в чл.81, ал.3 от НК срок от четири години и шест месеца. Що се
отнася до давността за изпълнение на вече наложените наказания по чл.82 от НК,
специфичното при нея е, че за да започне да тече двугодишният й срок е
необходимо процедурата по налагане на административно наказание да е
окончателно приключила с влязъл в сила акт - независимо дали на АНО или на
съда. Доколкото обаче понастоящем производството все още не е приключило, то
към момента не е започнал да тече срокът по чл.82 от НК. Поради това и тези
възражения на жалбоподателя следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение приложимия закон според съда правилно е квалифицирано
извършеното нарушение от страна на актосъставителя, както и от наказващия орган.
Съгласно чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г, действаща към момента на
извършване на нарушението, декларация - образец №6 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 30
април. Като не е сторила това чрез бездействие В.К. е извършила нарушението.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма - чл.355, ал.1 от КСО и я е определил по вид – Глоба. По отношение на размера, обаче,
законодателя е предвидил минимум от 50 лева с горната разпоредба. Действително
максимумът е 500 лв., но като е определил такава от 100 лева все пак е наложено
наказание, което не е обосновано и се явява прекомерно. Отчитайки периода от
време изминал от извършване на нарушението, както и факта, че НП
№137971-ф133750/12.02.2015г. не е било връчено за същото по вид нарушение и
следователно няма данни да е било извършено същото нарушение с влязъл в сила
акт, то настоящата инстанция намира, че глоба на минимума от 50 лв. се явява
най-справедливо и съответно на нарушението наказание. Под този размер не може
да се слиза съгласно правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Наказващият орган законосъобразно е приел, че случаят не е маловажен с
оглед на обществените отношения, които са били нарушени, свързани с държавното
обществено осигуряване. Установеното административно нарушение не разкрива
признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в
сравнение с други нарушения от същия вид.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН,
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на наказващия орган съдът намира за основателно.
Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лева. Доколкото наказателното
постановление е изменено в санкционната му част, то юрисконсултското
възнаграждние следва да бъде определено съобразно изменената част, а именно в
размер на 40 лева. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответната
страна сумата в размер на 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
/НП/ №263926-F278856/10.04.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на В.А.К., ЕГН:********** *** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.3, ал.3, т.2, б.„А“ от Наредба
№Н-8/29.12.2005г., вр. чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г., вр. чл.5, ал.4,
т.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, на основание чл.355, ал.1 от КСО,
вр. чл.5, ал.6 от КСО, като НАМАЛЯВА
размера на глобата на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН:********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата в размер на 40 /четиридесет/
лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Е.А.