ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Хасково, 20.08.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Жулиета Серафимова в. ч. гр. д. № 527 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Т.В.Н. в качеството й на законен представител на Б.Х.В.,
представлявана от адвокат Т.В., срещу протоколно определение от 10.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 1087 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково, с
което производството е спряно до произнасяне на Окръжен съд – Хасково по искова
молба с вх. № 6697/09.07.2019г. с правно основание чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2 изр. второ вр. чл. 78 от СК.
Частният
жалбоподател намира обжалваното определение за незаконосъобразно, тъй като
предмет на гр. д. № 1087 по описа за 2019 г. на РС – Хасково са искове с правно
основание чл. 143, ал. 1 от СК и чл. 149 от СК, с които се претендира издръжка
за минал и за бъдещ период. Счита, че решаването на спора за присъждане на
издръжка не се намира във връзка с разглеждане на искова молба с вх. №
6697/09.07.2019г., тъй като прекратяването на осиновяването действа само
занапред и няма обратно действа. Допълва, че за спиране на съдебното
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е необходимо да е налице
и тъждественост на страните по свързаните дела. Частният жалбоподател акцентира
върху характера на производството като бързо, поради което не трябвало да бъде
спирано. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частна жалба от Х.В.К.,
чрез процесуалния си представител адвокат Кирил Керанов, с който оспорва
подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение. Излага
твърдения относно връзката между двете граждански производства. Подробно описва
обстоятелства, изложени с исковата молба с вх. № 6697/09.07.2019г. с правно
основание чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК, които
счита, че се намират във връзка с исковете за издръжка. Представя писмени
доказателства.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Гражданско
дело № 1087 по описа за 2019 г. на РС – Хасково е образувано по искова молба на
Б.Х.В., малолетна, действаща чрез законния си представител Т.В.Н. против Х.В.К..
С исковата молба са предявени два съединени иска с правно основание чл. 143,
ал. 2 и чл. 149 от СК, с които се иска осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба до настъпването на законни причини за нейното изменение или отпадане,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане, както и осъждане на ответника да заплати издръжка в
размер на по 140 лева месечно за времето от 15.05.2018г. до 15.05.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
открито съдебно заседание, провело се на 10.07.2019г., се явява упълномощен
процесуален представител на ответника, който твърди нововъзникнали
обстоятелства и представя писмени доказателства за тях, а именно искова молба
срещу законния представител на ищца с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК и
искова молба срещу ищцата чрез законния й представител с правно основание чл.
106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК. По представените искови
молби били образувани граждански дела, които според процесуалния представител
на ответника са преюдициални за решаване на делото, поради което е поискал от
съда спиране на производството.
С
протоколно определение от 10.07.2019г., постановено по гр. д. № 1087 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Хасково, съдът е спрял производството до
произнасянето на Окръжен съд – Хасково, по образуваното дело по внесена искова
молба с вх. рег. № 6697 от 09.07.2019г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, а обжалваното
определение е незаконосъобразно.
Основанието за спиране на
производството, предвидено в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предвижда връзка
между делата – преюдициалност на едното спрямо другото. Без значение е видът на
обуславящото дело, важно е решаването със сила на пресъдено нещо на правния
спор по него да се признават или отричат права или факти, намиращи се във
връзка със субективното право по спряното обусловено производство.
Следователно в настоящия случай, за да
се приеме, че обжалваното определение е законосъобразно, съответно е налице
основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4, необходимо е между делата, образувани по
искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и
чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК, да е налице такава
връзка, при която решаването на спора по исковете за издръжка да е
предпоставено от силата на пресъдено нещо по иска за прекратяване на
осиновяването.
Правото на
издръжка е призната и гарантирана от закона възможност на лице, което е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си да получава средства
за съществуването си от определени други членове на семейството. Предвид това,
за
да се уважат исковете по чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК, трябва да бъде
доказано настъпването на определени материални предпоставки (юридически факти),
сред които са: 1) ищецът да е от кръга на лицата, предвидени в чл. 141 от СК и 2)
ответникът да е от изброените в чл. 140 от СК.
С
конститутивния иск по чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК се иска прекратяване на осиновяването. Една от последиците от уважаването на
този иск е прекратяването на възникналите от осиновяването родствени връзки,
включително родителските права и задължения. А правото на издръжка може да се
измени, прекрати или погаси автоматично с настъпването на съответния юридически
факт. Така при прекъсване на семейноправната връзка при осиновяването се
изгубва правото на издръжка, поради отпадане на предпоставките за възникването
му – лицата да са от предвидените в чл. 140 и чл. 141 от СК.
Въпреки това
не е налице преюдициалност между двете производства, тъй като прекратяването на
осиновяването има действие само за в бъдеще. До евентуалното уважаване на иска
по чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК при наличието на
останалите предпоставки за възникване правото на издръжка, такава ще се дължи.
Решаването на делото, образувано по искова молба с вх. № 6697/09.07.2019г. с
правно основание чл. 106, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 изр. второ вр. чл. 78 от СК,
може да влияе единствено върху погасяването на вече възникнало право на
издръжка. Относно иска по чл. 149 от СК прекратяването на осиновяването няма
значение, тъй като с този иск се търси изпълнение на задължение за минал
момент.
Изложените от
процесуалния представител на въззиваемия възражения относно напускането от
бащата на семейното жилище, имущественото му състояние местоживеенето на детето
и липсата на емоционална привързаност са неотносими към въпроса за връзка между
делата и спирането на производството по гр. д. № 1087 по описа за 2019г. на РС
- Хасково. Те касаят въпроси, имащи значение, във връзка с произнасянето по
същество по предявените искове.
Неоснователно
е и твърдението на процесуалния представител на въззивника, че предвид
характера на производството, а именно бързо (чл. 310 – чл. 317 от ГПК),
първоинстанционният съд не е трябвало да го спира. Спирането на делото е
отклонение във връзка с развитието на исковия процес, регламентирано в
разпоредбите на чл. 229 и следващите от ГПК. Същите се намират в Част втора от
ГПК, уреждаща правилата на общия исков процес. Доколкото не е предвидена
специална норма, която да дерогира приложението на общата, институтът на
спиране на производството е приложим и при особените производство, каквото е
бързото.
С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба
е основателна и обжалваното определение следва да се отмени като
незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за спиране на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Решаването на делото по исковете за издръжка не е
предпоставено от последиците от уважаването на предявения конститутивен иск за
прекратяване на осиновяване.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 10.07.2019г., постановено по гр. д. № 1087 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Хасково, с което производството по делото е спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.