Р E Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Плевен, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 65 по описа на Административен съд - Плевен за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
70-73
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е въз основа на предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство на основание чл.70, б.“д“ и чл.72, ал.1 от ЗАНН от Н.П.-
наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № С-250/2010г. по описа
на Окръжна прокуратура - Плевен, провеждано срещу Б.С.И., ЕГН **********, за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от
Наказателния кодекс затова, че на 16.09.2010 г. в землището на с. Крушовене,
обл.Плевенска, местността „Попово дъно“, при условията на незавиС.съпричинителство
с В.В.Ц., като управител на „С.И.“***, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана
с работата на земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в областта на земеделието,
дейност извършвана от „С.- И.” ЕООД, нарушил задълженията си по:
- чл.127 ал.1 т.5 пр.2 от КТ – като
работодател-управител на „С.И.“*** не осигурил запознаване на работника С.Г.Н.с
правилата за вътрешния трудов ред в дружеството и с Правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“;
- чл.275 от КТ - като работодател-управител на „С.И.“*** не
осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като не отстранил повреда по
комбинирана машина за предсеитбена обработка на почвата „Гаспардо“, модел „Гранчио
600“ и допуснал на 16.09.2010г. Н.да работи с технически неизправна техника;
- чл.281 ал.2 пр.1 вр. ал.1 от КТ – като
работодател-управител на „С.И.“*** допуснал на работа С.Г.Н.като не го
инструктирал, не го обучил и го допуснал до работа без работника да е положил
изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда,
във връзка с възложената работа, която е свързана с използване, поддържане и
обслужване на машини и технически съоръжения-колесен трактор „Ню Холанд“ и
комбинирана машина за предсеитбена обработка на почвата „Гаспардо“, модел
„Гранчио 600“;
- чл.277 ал.1 от КТ – като
работодател-управител на „С.И.“*** не разработил и не утвърдил правила за
осигуряване здравословни и безопасни условия на труд в дружеството при
земеделска дейност свързана с почвоподготовката работа с трактор и прикачвана
техника;
- чл.281 ал.4 от КТ – като
работодател-управител на „С.И.“*** допуснал на работа С.Г.Н.без необходимите
знания и умения, които се предвиждат в правилата на дружеството за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“;
- чл.6 т.3 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите – като работодател
не организирал провеждане на начален инструктаж на С.Н.съгласно Заповед
№1А/04.01.2010г. и заповед №1/04.01.2010г. на управителя на „С.И.“***;
- чл.3 пр.2 от Наредба №РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд – като работодател допуснал до работа
работника С.Н., който не е инструктиран по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд;
- чл.12 ал.2 т.1, т.2 вр. ал.1 вр. чл.11 ал.1
от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. – като работодател не осигурил провеждането на
начален инструктаж на С.Н.по безопасност и здраве при работа;
- чл.13 ал.4 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. –
като работодател допуснал на 16.09.2010г. С.Н.до самостоятелна работа с колесен
трактор „Ню Холанд“ и комбинирана машина за предсеитбена обработка на почвата
„Гаспардо“, модел „Гранчио 600“, без да е положил успешно изпит по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;
- т.2 от Заповед №2/04.01.2010г. на управителя
на „С.-И.“ ЕООД - допуснал до работа С.Н.,
който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд;
- т.6 от Заповед №1/04.01.2010г. на
управителя на „С.-И.“ ЕООД – допуснал до работа С.Н., без да е обучен и
инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
В постъпилото
предложение се твърди, че се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз
основа на които едновременно е ангажирана административно-наказателната и
наказателната отговорност с наказателното производство по досъдебно
производство № С-250/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен. Посочва
се, че с Определение от 17.09.2019 г. ВТАС е спрял наказателното
производство по в.н.о.х.д № 217/2019г. срещу подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК на основание 334, ал. 1 т. 5, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй
като за същото деяние И. е наказан по
административен ред с НП № 15-1500596/28.01.2011 г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен.
Според молителя са налице предпоставките за възобновяване на
административно-наказателното производство на основание чл.
70 буква"д" от ЗАНН – деянието, за което е
приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.
В заключение е направено предложение да бъде
възобновено административно-наказателното производство приключило с издаване на
НП № 15-1500596/28.01.2011г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен.
От заинтересованата страна И., чрез
адв.Г.с надлежно пълномощно, е представено становище с доводи за
неоснователност на искането.
В открито съдебно заседание
молителят не се явява и не се представлява.
Ответникът
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, не
се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по предложението за възобновяване.
Заинтересованата
страна Б.И. в съдебно заседание се явява лично и с адв.Г., която счита искането
за възобновяване за неоснователно. Счита, че са изтекли сроковете, визирани в
чл.70 от ЗАНН. Поддържа становището, представено по делото, като сочи, че
искането се прави девет години след влизане в сила на наказателното
постановление, което е недопустимо.
Контролиращата страна Окръжна
прокуратура-Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор И.Ш., който
счита предложението за мотивирано и основателно.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предложението за
възобновяване на основание чл.
70, буква "д" от ЗАНН е
допустимо, тъй като е направено от компетентния за това орган по чл.
72, ал. 1 от ЗАНН – наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № С-250/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, при
липса на предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл.
71 от същия закон.
Разгледано по същество, е основателно.
От фактическа страна се установява,
че с НП № 15-1500596/28.01.2011 год., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Плевен е наложена глоба в размер на
1000 лева на Б.С.И., за това, че в качеството му на длъжностно лице – пряк
ръководител е допуснал до работа на 16.09.2010г. лицето С.Г. Н., работещ като
механизатор-дейност с висок производствен риск без да документира проведения
ежедневен инструктаж в книга за ежедневен инструктаж, съгласно приложение №1 на
чл.11 ал.5 от Наредба №РД-07-02/16.12.2009г. Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 15 ал.1 вр. чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-02/2009 год.
Наказателното
постановление е влязло в законна сила на 28.03.2011г.
Същевременно с
Обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Плевен срещу Б.И., е
повдигнато обвинение за това, че на 16.09.2010 г. в землището на с. Крушовене,
обл.Плевенска, местността „Попово дъно“, при условията на незавиС.съпричинителство
с В.В.Ц., като управител на „С.И.“***, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана
с работата на земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в областта на земеделието,
дейност извършвана от „С.- И.” ЕООД, нарушил задълженията си по чл.127 ал.1 т.5
пр.2 от КТ, чл.281 ал.2 пр.1 вр. ал.1 от КТ, чл.281 ал.4 от КТ, чл.3 пр.2 от
Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.12 ал.2 т.1, т.2
вр. ал.1 вр. чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г., чл.13 ал.4 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г., с което е причинил
смъртта на С.Г.Н.- престъпление
по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
От
изложеното е видно, че в случая е налице образувано наказателно производство
срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на
човека /ЕКПЧ/.
С тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на
ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чийто постановки са потвърдени с тълкувателно
решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 4/2017 г., постановено по
повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при
конкуренция между наказателна отговорност и административно-наказателна
отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на
принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и
също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието, че в случаите, когато след
приключване на административно-наказателно производство и санкциониране на
извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото
деяние и по реда на НПК, когато административно-наказателното производство и
нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и
провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу
същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата
на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на
извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.
С оглед на това, както и с оглед практиката на ЕСПЧ в цитираното по-горе ТР е
възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец,
спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило
административно-наказателно производство с наказателен характер по смисъла на
ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7, може да бъде
постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на
основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
След
постановяване на посоченото тълкувателно решение обаче, са последвали изменения
в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., с които в
законодателството е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията
между административно-наказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново
основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24, ал. 1, т. 8а – извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административно-наказателно производство /при
определени предпоставки/ чл. 24, ал. 4 от НПК – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането
не е направено предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство или предложението не е уважено/, което се явява и нова
предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е
приключило административно-наказателно производство/. Същевременно в
новата буква "д" на чл. 70 от ЗАНН е предвидено ново основание за възобновяване на
административно-наказателните производства - когато деянието, за което е
приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.
Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо по ред
административно-наказателно производство с наказателен характер с влязло в сила
НП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство.
Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на
принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние. Факт е незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл. 33 от ЗАНН,
от некомпетентен с оглед характера на правонарушението орган, производство за
налагане на административно наказание за деяние, което и към онзи момент е
разкривало признаците на престъпление. Следва да се посочи, че не е в
компетентността на настоящата инстанция да се произнесе по въпроса дали в
действителност е извършено престъпление, който въпрос може да бъде решен
единствено в рамките на наказателното производство. Същевременно разпоредбата
на чл. 70, б. "д" от ЗАНН, при съпоставката й с б. "г" на нормата,
очевидно има предвид случаите, когато са налице данни, от които може да се
направи извод за наличието на извършено престъпление. В случая фактите на
инкриминираното поведение са едни и същи, а самото образуване на наказателно
производство и привличането на обвиняем означава, че компетентният държавен
орган е приел наличието на основателно предположение за извършено престъпление.
Неоснователно е възражението на адв. Г., че срокът да възобновяване на
административнонаказателното производство е изтекъл. Хипотезите, при които
законодателят е допуснал възобновяване на административно-наказателни
производства, по които наказателните постановления и съдебните решения са влезли
в сила, са изчерпателно изброени в чл. 70 от ЗАНН Недопустимо би било предложението, ако е направено на основание чл. 70, б. „в“ ЗАНН с
изтичането на двугодишния преклузивен срок по чл.71 от ЗАНН. Както беше казано
по- горе предложението за възобновяване е на основание чл. 70, буква "д" от ЗАНН и е допустимо, тъй като е направено от
компетентния за това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващ прокурор по
досъдебно производство №С -250/20110 год. по описа на ОП- Плевен, при липса на
предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл. 71
от същия закон.
Неоснователно
е и възражението на адв. Г., че не съществува възможност за възобновяване на административно наказателното
производство, тъй като наказателното постановление е влязло в сила на 19.03.2011г., т.е. преди влизане в сила на чл. 70, буква "д" от ЗАНН и с оглед
забраната за влошаване положението на наказаното лице при последващи промени в
нормативната уредба. Нормата на чл. 70, буква "д" от ЗАНН е нова, въведена с §106, т.3 от ПЗР на ЗИД на НПК, обнародван в ДВ, бр.63/04.08.2017 г., в сила от
05.11.2017 г. Съгласно Мотивите към проекта на ЗИД на НПК изменението е част от
комплекс от норми в НПК, целящи адекватно прилагане на принципа "ne bis in
idem" при конкуренция между административнонаказателна и наказателна
отговорност в смисъла, вложен в ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г.,
ОСНК и в практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол № 7 от КЗПЧОС. Приложеният
модел за промени в нормите на ЗАНН разпределя равномерно отговорността между правоприлагащите
органи, създавайки взаимна обвързаност на решенията им, което гарантира в пълна
степен интересите на държавата и на лицата, спрямо които се водят
административнонаказателни, съответно наказателни производства. Новото
основание по чл. 70, б."д" от ЗАНН не позволява да се избегне налагане на съответното на
степента на обществена опасност на деянието наказание, предвидено в закон или
указ. Така се постига превесът на наказателната пред
административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал.2 и чл. 36, ал.2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът на чл. 4, ал.1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и
също деяние във връзка с възприетия автономен характер на понятието
"наказателно обвинение" в практиката на ЕСПЧ. Протокол № 7 е
ратифициран със Закон за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към
Конвенцията, обнародван в ДВ, бр.87/24.10.2000 г., в сила от същата дата и
съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната. Нормата на чл. 70, б."д" от ЗАНН е процесуална, поради което се прилага и за заварените
правоотношения, каквото е настоящето по делото, поради липса на изрично уредено
друго в изменителния закон на НПК.
Предвид изложеното налице е основание за възобновяване на
административнонаказателното производство съгласно чл. 70, б.
"д" от ЗАНН, отмяна на наказателното постановление и прекратяване на
административнонаказателното производство с цел елиминиране на последиците от
нарушаването на забраната ne bis in idem по чл. 4, §1 от ЕКПЧ и
безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние наказателно
производство.
Воден
от горното и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗАНН Административен съд – Плевен, втори касационен състав
Р Е Ш
И:
ВЪЗОБНОВЯВА административно-наказателното производство, приключило с влязло в сила НП № 15-1500596/28.01.2011 год., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Плевен,
с което на Б.С.И. е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ
за допуснато нарушение на чл.15 ал.1 вр. с чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
ОТМЕНЯ НП № 15-1500596/28.01.2011
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Плевен,
с което на Б.С.И.
е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413,
ал.2 от КТ за допуснато нарушение на
чл.15 ал.1 вр. с чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство,
образувано със съставянето на АУАН № 15-1500596/30.09.2010 г. от гл. инспектор С.Л.М.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.