Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001
гр.Силистра 14.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.ДОБРИНКА
СТОЕВА
при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ
ВНЧХ дело №297 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №260307 от 01.09.2020г. постановена по НЧХД
№91/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Х.С.П. за виновен в
това, че на 15.11.2018г., след 22.00ч в гр.Силистра, в имот по ул. „Добруджа“
№26 е причинил лека телесна повреда на Н.Т.П., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание
чл.130, ал.1 НК го е осъдил и му е наложил наказание по вид „Пробация“, със
следните пробационни мерки:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично;
-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца.
Признал го е за виновен и за това, че на 15.11.2018г. в
гр.Силистра е казал нещо унизително за честа и достойнството на Н.Т.П., а
именно „Крадла“ и „Курва“, поради което и на основание чл.146, ал.1 НК го е
осъдил и му е наложил наказание по вид глоба в размер на 1000 лева.
Осъдил е подс.П. да заплати на гр.ищец П. сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл.130, ал.1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, като е
отхвърли иска в останалата му част.
Осъдил е подс.П. да заплати на гр.ищец П. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
престъплението по чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на
деликта, до окончателното изплащане, като е отхвърли иска в оставалата му част.
Осъдил е подс.П. да заплати направените по делото разноски и
ДТ върху уважената част на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Х.С.П.,
който я обжалва чрез адв.Й., като я счита за неправилна и незаконосъобразна,
тъй като съдът я е постановил при неправилна преценка на събрания
доказателствен материал, и направените в тази връзка изводи не кореспондират с
данните по делото. Предвид на това, жалбоподателя иска от въззивната инстанция
да отмени присъдата на СсРС и постанови нова, с която да го оправдае и по двете
обвинения.
В съдебно заседание подс.Х.С.П. се явява лично и с адв.Й.,
който заявява, че поддържат жалбата. Отново се акцентира на неправилната
интерпретация на доказателствата по делото. В правото му на последна дума подс.П.
заявява, че иска да бъде оневинен.
Частния тъжител Н.Т.П. редовно призована, явява се лично в
съдебно заседание и заедно с адв.Р., която иска от въззивната инстанция да
потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Според адв.Р., по делото са
събрани достатъчно доказателства относно авторството на двете деяния, и
правилно първоинстанционния съд е определил подсъдимия да понесе своята
наказателна отговорност.
Силистренски окръжен съд, на основание чл.314, ал.1 НПК
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид
доводите изложени в жалбата, становището на страните и събраните по делото
доказателства констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че
тъжителката Н.П. и св.Стоян П. живеели на съпружески начала до м.март 2018г.,
като през времето на фактическото им съжителство са се родили двете им деца.
Жилището което ползвали се намирало в гр.Силистра, ул.“Добруджа“ №26. След
раздялата със св.П., тъжителката заживяла със св.Манолов. Тъжителката все още разполагала
с ключ за предишното си жилище, в което имало още нейни вещи. Вечерта на
15.11.2018г. св.П. се обадил на бившата си жена, и й казал да отиде да прибере
вещите си от апартамента, като я уведомил, че в момента той се намира извън
града. Казал й след това да остави ключа от вътрешната страна на входната
врата, която се затваряла с автоматична брава. Съобразявайки се с казаното й,
тъжителката придружена от св.Манолов и св.Гицов-неин племенник, с автомобила на
св.Манолов пристигнали до сградата, в която се намирало жилището. Св.Манолов
спрял автомобила пред входа успоредно на тротоара. Св.П. влязла в жилището и
започнала да изнася чанти с багаж, които подавала на св.Манолов, който стоял
пред външната врата и не се е качал в апартамента, намиращ се на втория етаж.
Св.Гицов през това време седял в автомобила на задната седалка, вляво.
През това време св.П. се обадил на баща си-подс.П. и му казал
да отиде в жилището им, тъй като виждал на камерите /чрез приложение на
моб.телефон/, че в жилището има движение, като според подсъдимия звучал
тревожно. Подсъдимия пристигнал на место с велосипед и видял, че пред входа на
сградата се намира св.Манолов. Подсъдимия подпрял колелото и се приближил към
него, като го попитал какво прави там. Св.Манолов му отговорил, че тъжителката
прибира багажа си от жилището, като в този момент в краката му се намирал чанта
с такъв. Подсъдимия му казал, че няма работа там и да се маха, на което
св.Манолов отговорил, че ще направят това, когато тъжителката си прибере багажа.
Тогава подсъдимия взел чантата пред краката му и я хвърлил през входната врата
вътре в сградата, след което се качил в апартамента, а св.Манолов и Гицов
останал навън. След качването на подсъдимия в жилището, оттам започнали да се
чуват крясъци и викове, но свидетелите отвън не разбирали значението на
казаните думи. Св.Манолов се приближил до вратата и видял, че тъжителката се
намира на площадката на долния етаж и била в одърпан вид. Тя събирала обувки в
една кесия, при което подсъдимия се приближил към нея и започнал да я блъска и
бута наричайки я „курва“, и й викал да се маха.
Подсъдимия подал сигнал на тел.112, че се извършва обир във
фотостудио „Стаки“ след което излязъл пред входа на сградата. След него излязла
и тъжителката, която хвърлила ключа през входната врата вътре в помещението, а
след това заедно със свидетелите Манолов и Гицов си тръгнали. Двамата видели,
че елечето на тъжителката е раздърпано, косата й разрошена, а тя плачела. Тя
споделила, че и е лошо, а след това и повърнала. Споделила с двамата, че вътре
в апартамента подсъдимия я е удрял и дърпал и нарекъл „крадла“.
Пристигналите на место полицаи-свидетелите Хотинов и Ангелов
установил, че няма взломено имущество, а подсъдимия им обяснил, че бившата му
снаха е взела „неправомерно“ вещи от жилището, за което имала ключ. Полицаите
го посъветвали да подаде жалба, но такава не била депозирана.
Тъжителката не възнамерявала да подава сигнал срещу бившия си
свекър, но в последствие разбрала за действия от страна на подсъдимия и св.П.
по отношение на нейни вещи, което я мотивирало на 19.11.2018г. да посети
съдебен лекар, който я прегледал и издал медицинско удостоверение.
От изготвената СМЕ е видно, че на тъжителката П. са причинени
увреждания, които обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционния съд обективно и последователно е изяснил всички значими за
правилното решаване на делото обстоятелства, обхващащи се от предмета на
доказване. Възприетата от Силистренски районен съд фактическа обстановка е била
установена, вследствие на анализ на доказателствената съвкупност, като са
изложени убедителни правни съображения. Същите се споделят изцяло от настоящата
инстанция, поради което не се налага тяхното повторение.
В тази връзка, въззивния съд намира жалбата за неоснователна.
Достигнатия от първоинстанционния съд извод, за доказаност на
авторството на деянията от страна на частното обвинение, в чиято тежест е
възложено именно доказване на обвинението е правилен, като се основава, както
на преценката на вътрешната убедителност на гласните доказателства, така и на
съответствието им с останалия събран доказателствен материал.
В тази връзка се явяват неоснователни твърденията на защитата
на подсъдимия за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,
свързана с неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционния съд е събрал необходимите и относими за
основния факт на доказване доказателствени източници, които е анализирал
поотделно и в съвкупност, излагайки съображенията си кои от тях кредитира и кои
не, като е посочил въз основа на кои от тях гради изводите си, досежно
установеното от фактическа и правна страна.
При конкретния казус не може да не направи впечатление
обстоятелствата, при които е възникнала и се е развила конфликтната ситуация.
Два или три месеца след като тъжителката е напуснала семейното жилище, св.П. й
се е обадил в момент, в който той отсъства от гр.Силистра и й казал, да си
изнесе багажа от жилището, знаейки, че тя все още разполага с ключ от същото.
Това искане на св.П. внушава по-скоро неотложност, отколкото отлагане във
времето, тъй като ако той е желаел нещо друго, би проявил инициатива и той да
присъства на вземането на багажа, още повече, че претендира за вещи /снимки/,
които по никакъв начин не е желаел да
попадат у тъжителката.
В следващия момент, установявайки, че тъжителката изпълнява
желанието му, се обадил на баща си-подс.П. и го изпратил до апартамента понеже
забелязал, че там „става нещо“. Св.П. не предупредил подсъдимия /според
твърденията на последния/ за разговора си с тъжителката, и че именно тя се
намира в жилището. В показанията си св.П. също не е потвърдил категорично това.
Не му е казал и какви вещи тя не трябва да изнася от там. След като си
доизгледал телевизионното предаване /Фермата/, подсъдимия отишъл до сградата, в
която се намира апартамента. Там установил, че именно тъжителката, която
разполага с ключ изнася багажа си, но не се обадил на св.П. за да го уведоми за
това, а сигнализирал на тел.112, като предал заблуждаваща информация, че се
извършва „обир“ във фотостудио „Стаки“.
Всички тези будещи недоумение, поради своята алогичност
действия от страна на св.П. и подсъдимия, навеждат на мисълта за осъществен
сценарий за дискредитиране на тъжителката.
Това се извежда именно от изложената фактология, от една
страна, св.П. изисква от тъжителката да си прибере багажа от семейното им
жилище, от друга страна, изпраща баща си за да й противодейства да стори това,
без изрично да го предупреди, какви конкретно вещи тя не следва да взема.
Именно при тези обстоятелства са извършени инкриминираните
действия, които според съда са логичен завършек на умишлено или неволно
провокираната ситуация.
Възраженията на защитата на подсъдимия са насочени основно
върху липсата на доказателства, подкрепящи обвинението по един несъмнен и
категоричен начин. В тази връзка, адв.Й. оспорва обективността на показанията
на свидетелите Манолов и Гицов и изтъква обстоятелството, че тъжителката е
посетила съдебен лекар три дена след деянието. Всъщност тези възражения са
направени от защитата на подсъдимия и пред първата инстанция, която в своите
мотиви им е дала сравнително изчерпателен и обоснован отговор, вследствие на анализ, съобразен с цялостната
оценка на всички релевантни за спора и конфликта между страните обстоятелства.
Интерпретацията на доказателствените източници, направена в
мотивите на първоинстанционната присъда е вярна и се споделя от настоящата
инстанция. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им, вътрешно логическата им последователност
и кореспонденцията им с останалата доказателствена съвкупност. Въз основа на
това, първоинстанционния съд е достигнал до правилния извод относно липсата на
тенденциозност, и същевременно приемането като обективни и достоверни на
показанията на посочените свидетели, които добросъвестно са споделили своите
субективни възприятия от процесните събития. Съобразявайки отношенията
съществуващи между тъжителката и свидетелите Манолов и Гицов,
първоинстанционния съд е подложил на оценка достоверността на тези показания и
обосновано ги е кредитирал.
В условията, в които се е развила ситуацията е повече от
разбираемо, единствения очевидец да е тъжителката, като нейните преки
възприятия са намерили израз в подадената тъжба. Всички останали производни и косвени
доказателства подкрепят този пряк доказателствен източник, и поради това е
логично да е дадена вяра на тях, а не на обясненията на подсъдимия. Показанията
на свидетелите Манолов и Гицов, макар и като производни доказателства,
пресъздават впечатленията и субективните възприятия, които всеки един от тях е
имал възможност да фиксира от мястото на което се е намирал, в това число, и
състоянието на тъжителката след скандала. Показанията им определено разкриват
информация за факти имаща отношения към предмета на доказване, и изложеното от
тях в тази връзка е взаимно кореспондиращо, допълващо се и съответстващо на
изготвената по делото СМЕ, досежно характера и степента на получените от
тъжителката увреждания. В пълна степен това е относимо и по отношение на деянието
по чл.146, ал.1 НК, досежно отправените към тъжителката обидни изрази.
Несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимия,
касаещи датата на извършеното освидетелстване на тъжителката, която в тази
връзка е дала логични обяснения. Действително, тя не е посетила съдебен лекар
на следващия ден след инцидента, като съображенията са и били, че все пак става
въпрос за действия извършени между доскоро близки хора, които и за напред ще
бъдат обвързани с нещо общо, а именно децата. Това нейно решение се подчертава
и от поведението й в съдебното заседание на 19.05.2020г. пред СсРС, в което тя
потвърждава, че с нея е разговарял св.П., целейки да постигне спогодба между
нея и баща си. Тя изрично е потвърдила, че е съгласна на това. Напротив,
подсъдимия заявява, че с него не е воден такъв разговор, като по този начин
уличава синът си-св.П. в лъжа, като по този начин го провокира в това заседание
да не дава показания. От посоченото е очевидно, че целта на тъжителката не е
бил съдебен процес с подсъдимия-дядо на децата й, но последвалите след
инцидента събития са я провокирали към това. На 19.11.2018г. тя е установила,
че по отношение на нейни вещи, необходими й да извършва трудовата си дейност, е
извършено разпореждане от страна на св.П. и подсъдимия. Именно това, както и
последвалия ултиматум за връщането на тези вещи, е катализирало решението й да
подаде тъжба за извършените спрямо нея противоправни действия, от страна на
подсъдимия. В този ден тя е посетила и съдебен лекар. Заключението му, както и
непосредствения му разпит в съдебно заседание, недвусмислено установяват
съответствие на характера и степента на уврежданията, и датата на получаването
им.
По изложените съображения, въззивния съд намира за
неоснователни твърденията на защитата на подсъдимия, че в хода на
производството не е доказано извършването на деянията, че СсРС не е следвало да
се доверява на показанията на свидетелите Манолов и Гицов, които са близки на
тъжителката, както и че са налице редица съмнения за механизма на получаване на
телесните увреждания от тъжителката П..
Във връзка с доводите за недоказаност на авторството следва
да се отговори и на възражението на подсъдимия, че той с оглед неговите
характеристични данни, не е способен да извърши вменените му престъпления.
Опита на подсъдимия да изгони св.Манолов от публично място,
на което той има право да пребивава, захвърлянето на багаж, който не му
принадлежи, подаването на невярна информация на тел.112, представянето пред първоинстанционния съд на
сведения за някакви здравословни проблеми на тъжителката, с цел да се създаде
определено внушение, проявявайки безразличие към обстоятелството, че това
представлява информация от личната и интимна сфера на човек, не кореспондират с
твърденията на подсъдимия, че възпитанието не му позволява да извърши
инкриминираните деяния.
Наложените на подсъдимия наказания /в предвидения от закона
минимум/ са съобразени със степента на обществена опасност, както на деянието,
така и на дееца, отчетени са условията, подбудите и мотивите способствали за
извършване на престъпленията.
Размерът на присъдените обезщетения също е правилно определен
и съобразен, с конкретно претърпените от пострадалата П. и надлежно установени
физически и психически болки, неудобства и всякакви други негативи, причинени
виновно от подсъдимия.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260307 от 01.09.2020г. постановена по
НЧХД №91/2020г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.