Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 6290
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247180700468
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 6290

Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: АДРИАН ЯНЕВ
   

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия АДРИАН ЯНЕВ административно дело № 20247180700468 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIX, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на И. К. Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 2890-1/19.12.,2023 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 4/15.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

Правят се оплаквания, че не е спазена предвидената в закона форма, тъй като не е ясно какъв е размерът на задълженията за данък върху недвижим имот, такси за битови отпадъци и лихви за просрочие. Допълнително се правят оплаквания, че оспореният акт не съответства с практиката на СЕС.

Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От  И. К. Г. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/15.12.2004 г., с която е декларирано правото на собственост върху недвижим имот, находящ се гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 37, както следва: жилище с РЗП 144 кв.м. и земя с обща площ – 227 кв.м., включваща застроена площ – 144 кв.м.

Представени по делото са Заповеди № 170А2706/30.10.2017 г., № 18ОА2536/31.10.2018 г., №19ОА-2611/28.10.2019 г., № 20ОА-2260/30.10.2020 г., №21ОА-2920/28.10.2021 г. и № 22ОА-2807/01.12.2022 г., които са издадени от кмета на Община Пловдив. Същите се отнасят за събиране, транспортиране и третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации, и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Приложени са Решение № 355-Н0-И0-А0/2008 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив, Комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г., Решение № 355-Н0-И0-А0/2009 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив и Комплексно разрешително № 380-Н0/2009 г.

Приложение са Решение № 506/20.12.2012 г. и Решение № 388/29.12.2019 г., взети от Общински съвет – Пловдив, с които са определени размерите за таксите за битови отпадъци.

При извършена проверка от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" при дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив е констатирано, че жалбоподателят има непогасени публични задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2018 г. до 2023 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие.

Издаден е Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/15.12.2004 г., с който на И. К. Г., в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 37 (1/1 ид. ч. за жилище с РЗП 144 кв. м. и ½ ид. ч. за земя с площ 227 кв.м.), са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01.01.2018 г. до 19.12.2023 г. в общ размер на 954,96 лева (сбор от следното: 343,14 лева за данък върху недвижимите имоти и 611,82 лева за такси за битови отпадъци) и лихви за просрочие към 19.12.2023 г. в размер на 282,97 лева.

В АУЗД е прието, че данъчната оценка за 2023 г. е 3558,90 лева за притежаваните ½ ид. ч. от земята и 56 419,70 лева за жилището. Отразено е, че на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се дължи данък върху недвижимия имот, а на основание чл. 62, ал. 1 ЗМДТ се дължи такса битови отпадъци.

Представена е Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023 г. на кмета на Община Пловдив, с която на служителите на длъжности директор, началник отдел, главен инспектор, старши инспектор, инспектор и главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив са делегирани правомощия на органи по приходите по реда на ДОПК. От Заповед № 36/31.01.2012 г. на кмета на Община Пловдив се установява, че И. Т. заема длъжността главен инспектор в Д „МДТ“ към Община Пловдив.

АУЗД е обжалван в предвидения срок и е потвърден с решение № 4/15.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. За да потвърди обжалвания АУЗД решаващият орган е приел, че при изготвяне на АУЗД, органът по приходите е съобразил точно и в пълнота фактите и обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Посочено е, че данъчната оценка на недвижимия имот е определена правилно, както и че установените задължения за данък върху недвижим имот съответстват на чл. 22 ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Пловдив. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 62 ЗМДТ се дължи такса битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозването на битови отпадъци в район „Централен“.

В съдебно заседание са приети писмени доказателства (справка за размера на данъчната оценка на имотите, маршрутни графици за сметосъбиране и сметоизвозване, маршрутни графици за ръчно и машинно метене и договор за възлагане за обществена поръчка). Неоснователно е оспорването на жалбоподателя на тези доказателства, мотивирано с разбирането, че не са представени в срок (подобни възражения са направени с молбата за поправка на протокола от съдебно заседание). Същите са част от административната преписка, послужила за издаване на оспорения акт, при което съдът има задължение да следи дали същата е в цялост, поради което по всяко време е възможно попълването на делото с липсващите части от преписката.

Приета е справка за размера на данъчната оценка на земята и ½ ид. ч. от жилището, която е в общ размер на 59 978,64 лева (3558,90 лева за земя и 56 419,74 лева за ½ ид. ч. от жилището) за периода от 2018 г. до 2023 г., т. е. за процесния период данъчната оценка на тези имоти е била една и съща.

Допълнително е приложена справка, според която ДНИ за проесните имоти е 57,19 лева за периода от 2018 г. до 2023 г., а ТБО е 89,97 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и 107,97 лева за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г.

Представени са маршрутни графици за сметосъбиране и сметоизвозване и маршрутни графици за ръчно и машинно метене, от които се установява, че такива дейности са извършвани на бул. „Руски“, където се намира имотът (земя и жилище) на жалбоподателя. Посоченото се подкрепя и от представения договор от 09.07.2019 г., отнасящ се за предоставяне на услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци и машинно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община Пловдив.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на дължимите от жалбоподателя задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци по отношение на процесния имот, нито пък се твърди такова нещо от страна на жалбоподателя.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане по същество, след проведено задължително оспорване пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Това означава, че предмет на съдебно обжалване е първоначално издаденият АУЗД, който не е отменен с решението на горестоящия административен орган (чл. 156, ал. 1 ДОПК). Тоест, задължителна процесуална предпоставка за обжалване на АУЗД по съдебен ред е обжалването му по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината, който изпълнява правомощията на директор на териториална дирекция на НАП.

Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, определена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ и издадената Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023 г. на кмета на Община Пловдив.

АУЗД съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. При издаването му административният орган се е позовал на законовите разпоредби, послужили за определяне размера на публичните задължения.

Неоснователни са възраженията, че в АУЗД липсва изрично посочване на обстоятелството как точно са извършени изчисленията на ТБО по компоненти и ДНИ. Начинът на изчисляване на дължимите ТБО и ДНИ не се отразява върху законосъобразността на акта, тъй като не се отразяват на взетото от административния орган решение. Допълнително в справките на л. 185 - 187 от делото подробно са посочени начините на изчисляване на процесните задълженията.

В хода на производството по издаване на АУЗД не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до неговата незаконосъобразност на това основание. Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл. 144 ДОПК. АУЗД е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения, размерът на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Не са допуснати нарушения на материалния закон.

По отношение на данъка за недвижим имот (ДНИ):

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ общините събират местни данъци върху недвижимите имоти. Според чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

3адълженията за данък върху недвижимите имоти възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облаган на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разпорежда, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти.

В случая процесната земя и намиращата се в нея сграда (жилище) попадат в строителните граници на гр. Пловдив, поради което същите са данъчно облагаеми обекти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Имотите не попадат в изключенията по чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 24 ЗМДТ. По аргумент на чл. 13 ЗМДТ дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот.

Не се спори, че жалбоподателят е собственик на земя и сградата в нея, находящи се гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 37, поради което съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е данъчно задължено лице. Жалбоподателят е подал декларация, с която е посочил, че притежава цялата собственост върху земята и сградата. Подадената данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва по отношение декларираните факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. В случая органът е приел, че жалбоподателят притежава цялото жилище и ½ ид. ч. от земята, като последното се разминава с декларираното и не се сочат доказателства за притежавания по – малък обем от права. Това не е в ущърб на жалбоподателя и не се нарушават неговите права, доколкото води до по – нисък размер на данъчните задължения.

Според чл. 22 ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Размерът на задълженията за ДНИ за двата имота през процесния период (2019 г. – 2023 г.) е 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив. По отношение на сградата, която е основно жилище на жалбоподателя, е съобразено правилото на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ и чл. 19, ал.1 от Наредбата, според което за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

Съдът констатира, че в АУЗД погрешно е посочено, че задълженията ДНИ за 2018 – 2022 г. се формират на базата на данъчната оценка за 2023 г. Това е относимо само за задълженията за данък през 2023 г. Посочената грешка вероятно се дължи на непрецизен софтуер или друга подобна причина, водеща до неправилно отразяване на релевантни факти в АУЗД. Въпреки посочената грешка, съдът намира, че това не се отразява на крайния резултат, тъй като данъчната оценка на земята и сградата е една и съща през целия процесен период 2018 г. – 2023 г. В този смисъл органът е взел като основа една и съща величина - 3 558,90 лева за ½ ид. ч. от земя и 56 419,74 лева за жилището, т. е. общо 59 978,64 лева.

При посочените данъчни оценки за земята и жилището в периода от 2018 г. – 2023 г. и при съобразяване на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ по отношение на жилището, което е единствено за жалбоподателя, се достига до извод, че годишният ДНИ е 6,41 лева за ½ ид. ч. от земята и 50,78 лева за жилището или общо 57,19 лева за една година, респ. 343, 14 лева за целия период от 2018 г. – 2023 г. В този смисъл задълженията за ДНИ, определени и посочени от данъчния орган в АУЗД, съответстват на изчислените такива от съда. За непогасеното в срок публично задължение правилно е определен и размерът на дължимата лихва за забава, която е в размер на 104,33 лева.

По отношение на такса битови отпадъци (ТБО):

Според чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ общините събират местни такси за битови отпадъци. За целта съобразно правомощията, дадени в чл. 9 ЗМДТ, Общинските съвети приемат наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Съгласно чл. 62, т. 1 – т. 3 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66, ал. 1 - 13 ЗМД за всяка услуга поотделно, а съгласно чл. 64 ЗМД такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 ЗМДТ.

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Горното означава, че за дължимостта на ТБО е необходимо следното: 1). да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2). общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3). кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4). имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5). общината фактически да е престирала услугата.

В настоящия случай жалбоподателятима качеството на лице по смисъла на 64 ЗМД, доколкото данъчно задължените лица по чл. 11 ЗМДТ.

По реда на чл. 9 ЗМДТ е приета Наредба от Общински съвет Пловдив за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив. Според чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Наредбата, на територията на Община Пловдив се събират местни такси за битови отпадъци, като в чл. 14, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че ТБО се за заплаща за следните услуги: по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Според чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата, когато не може да се установи количеството битови отпадъци за жилищни имоти, таксата за всеки вид услуга се определя пропорционално върху данъчната оценка.

С т. 2, б. „А“ от Решение № 506 по протокол № 22/20.12.2012 г. на Общински съвет – Пловдив е прието, че за жилищни имоти в регулационните граници, промилът за облагане с ТБО е 1,5 на хиляда върху данъчната оценка, включваща сбор от следните компонентни: 0,7 на хиляда – за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0,4 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

С т. 2, б. „А“ от Решение № 388 по протокол № 21/28.12.2019 г. на Общински съвет – Пловдив е прието, че за жилищни имоти в регулационните граници, промилът за облагане с ТБО е 1,8 на хиляда върху данъчната оценка, включваща сбор от следните компонентни: 0,7 на хиляда – за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,4 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 0,7 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.

По реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са издадени Заповеди № 170А2706/30.10.2017 г., № 18ОА2536/31.10.2018 г., №19ОА-2611/28.10.2019 г., № 20ОА-2260/30.10.2020 г., №21ОА-2920/28.10.2021 г. и № 22ОА-2807/01.12.2022 г. от кмета на Община Пловдив, с които са определени границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата в регулационните граници на гр. Пловдив.

Процените имоти на жалбоподателя, находящи се в гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 37, попадат в териториалния обхват на издадените заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а именно в район „Централен“.

За доказването на факта на предоставяне на услугите, общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато се извършва чрез външен за общината изпълнител.

В настоящия случай се установи предоставяне на услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, което се доказва с маршрутни графици за сметосъбиране и сметоизвозване и маршрутни графици за ръчно и машинно метене, както и с договор от 09.07.2019 г., отнасящ се за предоставяне на обсъжданата услуга.

Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията ѝ.

От приложените маршрутни графици и договор от 09.07.2019 г. се установява представянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Що се отнася до третата услуга, а именно обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за отпадъци нормативната уредба прокламира, че такса във връзка с такава услуга няма да се дължи единствено, ако на територията на общината няма изградени депа за отпадъци, което в настоящият случай не е така, тъй като са налице множество доказателства, а именно Решение № 355-Н0-И0-А0/2008 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив, Комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г., Решение № 355-Н0-И0-А0/2009 г. за издаване на комплексно разрешително на Община Пловдив и Комплексно разрешително № 380-Н0/2009 г.

Горното налага извод, че общината фактически е престирала услугите за периода от 20188 г. до 2023 г.

След служебна проверка и по справка за начина на изчисление на задълженията на л. 187 от делото, съдът установява, че размерът на ТБО е правилно изчислен: данъчна оценка за земя и сгради – 59 978,60 х 1,5/1000 = 89,97 лева годишно за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и данъчна оценка за земя и сгради – 59 978,60 х 1,8/1000 = 107,97 лева годишно за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.202023 г. Общата главница за ТБО върху недвижимите имоти за периода 2018 – 2023 г. се установява в размер на 611,82 лева, както е установено и в обжалвания административен акт. За непогасеното в срок публично задължение правилно е определен и размерът на дължимата лихва за забава в размер на 178,64 лева.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, с които общо се позовава на практика на СЕС (без да сочи конкретни решения). В тази връзка следва да се посочи т. 47 от Решение от 18.12.2014 г. по дело С 0 551/13 г. СЕС, където е разяснено, че липсва правна уредба на Съюза, налагаща на държавните членки конкретен метод относно финансирането на разходите поп системата за управление на отпадъците, при което по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, предвиден в национална правна уредба за целите на финансирането на управлението на такава система.

Горното налага извод, че жалбата е неоснователна и като такава на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 160, ал. 1 ДОПК следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващата страна има право на разноски, които са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което е минималният размер, съответстващ на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 2890-1/19.12.,2023 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 4/15.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ОСЪЖДА И. К. Г. да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: