№ 374
гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530101851 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД. При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за
прихващане на сумата от 1644 лева - неплатена цена за извършени услуги.
Ищецът М. Б. М. твърди, че по ч. гр. дело № 5248/2020 г., по описа на
Районен съд Стара Загора била издадена заповед за изпълнение, по която
било подадено възражение от Т. Ж. К. в качеството си на длъжник, с
изявлението, че не дължи изпълнение на вземането по същата.
Вземането на кредитора произтичало от следните обстоятелства:
На 20.08.2020 г. в гр. Нова Загора между М. Б. М., от една страна, като
заемодател и Т. Ж. К., от друга страна, като заемател на осн. чл.240 от ЗЗД
бил сключен договор за заем. Договорът бил сключен в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите, извършено на 20.08.2020 г., под
peг. № 4199 по описа на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с район на действие
Районен съд Нова Загора. Според чл.1 от Договора заемодателят дава в заем
на заемателя сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), която сума заемателят се
задължавал да върне на заемодателя в срок до 01.09.2020 г., без лихва.
Парите по договора за заем били предадени от М. Б. М. на Т. Ж. К. при
подписване на договора.
1
След сключване на договора до датата на падежа ищецът и доверителят
поддържали контакт. След настъпване на падежа за връщане на сумата –
01.09.2020 г. ответникът не бил потърсил ищецът, за да му върне заема,
същият спрял да отговаря на обажданията на М. Б. М.. Ищецът бил правил
множество опити да се свърже с ответника до м. Декември 2020 г.
Било подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК, входирано в
Районен съд Стара Загора под № 270869 от 18.12.2020 г. Въз основа на
заявлението била издадена заповед № 261016 от 22.12.2020 г. на Районен съд
Стара Загора за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Образувано било изп. дело № 1 / 2021 г. по описа на ЧСИ
М.Д., с peг. № 865 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Стара Загора.
Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) била връчена на
22.03.2021г.
В началото на м. Март 2021 г. майката на Т. Ж. К. – П.Л. К.а била
телефонирала на Б.М.Б. – син на ищеца и била пожелала да върне сумата от
5000 лв. (пет хиляди лева), която синът й дължал на баща му. Б.М.Б. казал, че
знае за задължението на Т. Ж. К., както и че баща му бил образувал
изпълнително дело срещу длъжника и във връзка с това бил направил
допълнителни разноски, отделно задължението било към баща му, а не към
него, затова казал да потърси М. Б. М., за да се разберат.
Независимо от това, получавайки ПДИ длъжникът направил
възражение, че не дължал сумата, но не се мотивирал и не представял
никакви доказателства за това.
Предвид гореизложеното считам, че исковата претенция е доказана
както по основание, така и по размер.
Претендира дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, съда разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Искането до съда е постанови решение, с което на осн. чл.422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД да признае за установено, че Т. Ж. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************* и настоящ адрес:
*************, дължи на М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
2
*************, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
непогасена главница по Договор за заем от 20.08.2020 г. с нотариално
удостоверяване на подписите, извършено на 20.08.2020 г., под peг. № 4199 по
описа на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с район на действие Районен съд
Нова Загора, ведно със законната лихва считано от 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да осъди Т. Ж. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************* и настоящ адрес:
*************, да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************* сумата в размер на 390 лв. (триста и деветдесет лева),
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 5248 /
2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, както и да осъди ответника да
заплати разноските извършени в настоящото производство. Моли съда на осн.
чл.164 от ГПК да допусне, при режим на довеждане, един свидетел, с който
ще установява обстоятелствата от предмета на делото.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който счита, че същия е допустим, но по
същество е неоснователен и недоказан по основание и размер. Излага
следните съображения.
С оглед отделяне на спорното и безспорното по делото признава факта,
че бил подписал процесния договор за заем, но договорената сума не бил
получил. Поел задължение след като му бъде предаден паричния заем да го
върне в посочения срок, но заемната сума не му била предадена и съответно
задължението му за връщане отпаднало, защото не бил получил паричен заем.
Тъй като бил регистриран земеделски производител, ищеца му
възложил да му извърши дейности свързани със земеделие в неговите
землища, и след като му ги извършил /сеене на слънчоглед, раздробяване на
слънчоглед, сеене на пшеница и превоз на слънчоглед/, съответно му издал
данъчна фактура 222/31.07.2021 г. на стойност 1644 лв., която сума не му била
заплатена от ищеца и в случай, че съда приеме, че бил получил като паричен
заем сумата от 5 000 лв. от ищеца, прави изявление за прихващане на
неговото задължение с това на ищеца до размера на по – малкото от тях с
настоящия писмен договор.
Сочи още, че освен това през месец октомври 2020 г. предал 2 500 лв. на
3
Я.И., която поела ангажимент да ги предаде на ищеца и така било, и станало.
Тя, заедно с Ж.П. К. и П.Ж. К. били предали 2500 лв. на ищеца от името на
ответника. Прави изявление за прихващане на по – малката сума и моли съда,
в случай ако същия приеме, че ответника дължи връщане на паричен заем от
5000 лв. на ищеца, моли да бъдат приспаднати до размера на по – малкото от
тях.
Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа иска по изложените в исковата молба
съображения.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
по изложените в отговора възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5248/2020 г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, съдът е издал в полза на М. Б. М. срещу Т. Ж. К. заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 5000
лева - главница по договор за заем от 20.08.2020 г., с нотариална заверка на
подписите, peг. № 4199/20.08.2020г. на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с
район на действие Районен съд Нова Загора, ведно със законна лихва от
18.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 390 лева –
разноски по заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК М. Б. М. е
предявил против Т. Ж. К. настоящия иск за установяване на вземането по
заповедта.
Видно от представения договор за заем с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено на 20.08.2020 г., под peг. № 4199 по описа на нотариус
Н.Б., с peг. № 416 в КН, с район на действие Районен съд Нова Загора,
сключен между ищеца, като заемодател и ответника като заемател,
заемодателят дава в заем на заемателя сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до
01.09.2020 г., без лихва.
4
По делото не е спорно предаването на сумата от 5 000 лева от ищеца на
ответника (виж л. 43 от делото -изявление на ответника).
По делото е представена и данъчна фактура 222/31.07.2021 г. на
стойност 1644 лв., с издател Т. Ж. К. – земеделски производител, получател –
М.М. – земеделски производител, вид на услугата – сеене слънчоглед –
12.04.2020г., раздробяване слънчоглед, сеене пшеница 10.2020г., превоз
слънчоглед, на обща стойност 1644 лева.
По делото не е спорно, а и видно от обясненията на ищеца, дадени по
реда на чл. 176, ал.1 ГПК, че П. и Я. от името на ответника са му предали
плик със сума от 2 500 лева. За тези пари ищецът твърди още, че били за
задължението на ответника към сина му и той предал плика с парите на сина
си. Ищецът твърди, че преди няколко години е работил с ответника, чрез сина
си, но всичко си е плащал, като твърди, че през 2020 г. не са му извършени
услугите, за които е издадена фактурата, представена по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани
свидетелски показания на Г.Б. М.а (съпруга на ищеца) и на Я.И. К.а (съпруга
на брата на ответника).
Свидетелката М.а разказва, че съпругът й е дал на ответника сумата от
5000 лева в заем и че този заем не му е върнат. Един ден дошли у тях брата на
ответника Т. и жена му и оставили един плик. Синът й се обадил да ги
предупреди, че те ще дойдат и ще оставят за него този плик. Синът й като
дошъл и си взел плика, тогава свидетелката разбрала, вътре има пари, които
му ги връщали. Разказва още, че преди години знае, че синът й и ответникът
са имали отношения във връзка с обработка на ниви, но не знае нищо
конкретно.
Свидетелката К.а разказва, че лично ответникът е дал на нея и на
съпруга й 2 500 лева октомври 2020г. и им казал да ги занесат на М.Б.. Б. взел
плика. Свидетелката казва, че знаела, че „бяха му услужили с пари и Т.
трябваше да върне една част от парите. Само една част, защото имаше
извършена земеделска услуга към г-н Б.“. Свидетелката казва, че му казали на
ответника, че тези пари са за заема, който Т. има да дава. Свидетелката
разказва още, че през 2020 г. ответникът е извършвал услуги на г- н Б.,
обработвал земя и практиката била да си приспадат парите, които има да им
връща Т.. На разговор между М. и Т. не била присъствала, а за извършените
5
услуги знаела от Т.. Знаела, че имало издадена фактура.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден,
реален договор, като предаването на паричната сума, предмет на договора, е
елемент от фактическия състав на неговото сключване.
В случая, страните по делото не спорят относно сключването на
договор за заем с нотариална заверка на подписите и предаването на сумата
от 5000 лева от ищеца на ответника (виж л. 43 от делото -изявление на
ответника). Не е спорен и факта, че от името на ответника на ищеца е
предадена сумата от 2 500 лева. Спорният въпрос се свежда до това дали тези
2 500 лева са за погасяване на заема, предоставен от ищеца на ответника по
процесния договор и следва ли съответно дълга да се счита частично погасен
с тази сума или тази сума е била дадена за погасяване на друг заем,
предоставен на ответника от сина на ищеца. Всъщност възражението на
ответника за прихващане на сумата от 2 500 лева, напрактика не представлява
възражение за прихващане, а правопогасяващо възражение за връщане на
част от заетата сума в размер на 2 500 лева. Тежестта на доказване на така
извършеното плащане е на ответника, което означава да проведе главно и
пълно доказване относно този факт, т.е. да създаде сигурно убеждение у
съда, че е върнал на ищеца сумата от 2 500 лева по сключения между тях
договор за заем от 20.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите, peг. №
4199/20.08.2020г. на нотариус Н.Б.. В случая по делото не са представени
писмени доказателства за връщане на сумата от 2 500 лева по договора за
заем от 20.08.2020г., липсва признание на ищеца за този факт, като
последният твърди, че сумата е получена от него, но по друг договор за заем,
сключен между ответника и сина му и че е предал тази сума на сина си.
Единствено за този факт, че сумата е върната по процесния договор се
съдържат данни и то колебливи в показанията на св. К.а, но в тази част
свидетелските й показания са недопустими на основание чл. 164, ал.1, т.4
ГПК, поради което съдът не ги цени. Освен това свидетелката разказвайки, че
6
са предали плика на Б. със сумата от 2 500 лева, същата говори в
множествено число „бяха му услужили с пари и Т. трябваше да върне една
част от парите“, а страните не спорят, че синът на ищеца също е дал заем на
ответника. Така че дори да бяха допустими свидетелските показания в тази
част, то чрез тях отново не се доказва по главен и пълен начин факта, че
сумата от 2 500 лева е върната именно по процесния договор за заем.
Предвид горното и като изходи от правилото на чл. 154, ал.1 ГПК
съдът намира за недоказан факта, че ответникът е върнал на ищеца сумата от
2 500 лева по сключения между тях договор за заем от 20.08.2020 г..
По отношение на второто възражение на ответника, че ищецът му
дължи заплащане на сумата от 1644 лева за сеене на слънчоглед,
раздробяване на слънчоглед, сеене на пшеница и превоз на слънчоглед по
данъчна фактура 222/31.07.2021 г. и че в случай, че съдът приемел, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, то да се извърши
прихващане със сумата от 1644 лева, то това възражение вече по своята
същност представлява възражение за прихващане, което е обективирано в
доклада по делото и е разпределена и доказателствената тежест относно него,
че е на ответника.
Съдът намира, че представената по делото данъчна фактура,
неподписана от ищеца и оспорена от последния не доказва извършването на
обективираните в нея услуги. Същите не се установиха и от свидетелските
показания на К.а, които са лишени от конкретика в тази насока. За
извършените услуги свидетелката каза, че знаела от ответника – нито ги
конкретизира, нито посочи стойност, нито лично е присъствала на уговорки,
нито лично е възприела извършването им. При това положение съдът намира
за недоказан факта на извършване на твърдяните от ответника услуги.
Тъй като по възражението за прихващане се формира сила на
пресъдено нещо, съдът е длъжен да отрази произнасянето си по него в
диспозитива на решението /вкл. когато го отхвърля изцяло или частично- от
значение е, че съдът се е произнесъл по него при сбъдване на условието/.
Предвид горното, искът за признаване за установено, че Т. Ж. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************* и настоящ адрес:
*************, дължи на М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*************, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
7
невърната заемна по Договор за заем от 20.08.2020 г. с нотариално
удостоверяване на подписите, извършено на 20.08.2020 г., под peг. № 4199 по
описа на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с район на действие Районен съд
Нова Загора, ведно със законната лихва считано от 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде отхвърлено като неоснователно възражението на ответника за
прихващане на сумата от 1644 лева – неплатена цена за сеене на слънчоглед,
раздробяване на слънчоглед, сеене на пшеница и превоз на слънчоглед по
данъчна фактура 222/31.07.2021 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 700 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1
ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в размер на 390 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Ж. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************* и настоящ адрес:
*************, СЪЩЕСТВУВАНЕТО на вземането на М. Б. М. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: *************, за сумата от 5000 лв. (пет
хиляди лева), представляваща невърната заемна сума по Договор за заем
от 20.08.2020 г. с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на
20.08.2020 г., под peг. № 4199 по описа на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с
район на действие Районен съд Нова Загора, ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5248/2020 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
8
ОТХВЪРЛЯ направеното от Т. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ************* и настоящ адрес: *************, против М. Б. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, възражение за
прихващане на сумата от 1644 лева – неплатена цена за сеене на
слънчоглед, раздробяване на слънчоглед, сеене на пшеница и превоз на
слънчоглед по данъчна фактура 222/31.07.2021 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА Т. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************* и настоящ адрес: *************, да заплати на М. Б. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сумата в размер на 700
лева, представляваща направените по настоящото дело разноски и сумата в
размер на 390 лева – разноски по ч. гр. д. № 5248/2020 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9