Р Е Ш Е Н И Е № 260098/13.10.2020г.
гр. Ямбол, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 35/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София,
представлявано от юриск. Е.Р., срещу К.С.И. ***. В нея
се твърди, че между „Сити кеш“ ООД и
ответника е сключен на 22.12.2017 г. договор за паричен заем № *** за сумата
800 лв. Заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой. Страните
са постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на 95,96 лв. Общата
стойност на плащанията по заема е в размер на 895,96 лв., платими на 27 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,18 лв. при първа
погасителна вноска с падеж 29.12.2017г. и последна - с падеж на 29.06.2018 г. Страните
са се споразумели да обезпечат изпълнението с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
издаването на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по
ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Според
чл.8 в случай, че заемателят в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предостави договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря
на условията, посочени в договора, дължи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на поне две от
уговорените обезпечения, е начислена неустойка в размер на 508,04 лева, която е
разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 18,82 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в размер на 52
лева. Съгласно Общите условия, в случай че заемателят забави плащането на
дължима погасителна вноска, същият дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Дължи обезщетение
за забава в размер на 303,97 лв. за периода от 12.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Заемателят е платил само 208 лв., с които са
погасени: главница: 36 лв., договорна лихва: 30,48 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 141,52 лв. Вземането е цедирано на ищеца,
за което ответникът е уведомен. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се
иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи
на ищеца вземането по договора - главница -764 лева, договорна лихва 65,48
лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 366,52 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 303,97 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2019
г. на ЯРС. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и
съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор не е подаден такъв
от ответника. В с.з. не се явява.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за за
паричен заем № *** от 22.12.2017г. между „Сити кеш“ ООД и ответника, страните
са се договорили кредиторът да предостави кредит в размер на 800 лв.. Налице са
посочените в исковата молба клаузи относно лихвите (фиксирана годишна лихва от
40,08 %). В чл. 8 е уговорено, че в случай, че в 3 - дневен срок от
подписването на договора длъжникът не предостави договореното в чл.6 обезпечение
(банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от ОУ) или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в общите условия
на договора, дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 508,04 лв., платима разсрочено съгласно приложение №1 –Погасителен план
(заедно с останалите погасителни вноски). Договорен е посочения в исковата
молба срок на кредита. В чл. 7 е уговорено задължение на кредитополучателя да
заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка просрочена
погасителна вноска.
Съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г., сключен между „ Сити кеш“ ООД и
ищеца, и Приложение № 1 към него, вземането
е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за
цесията с пълномощно от 25.03.2019 г. Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 29.03.2019 г. до ответника не е връчено поради
преместване на получателя на друг адрес, видно от обратната разписка на
„Български пощи“ ЕАД Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от
19.12.2019 г. до ответника не е връчено, видно от обратна разписка към
товарителница № *** на „Лео експрес“.
От заключението по счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е получил сумата от 800 лв. Има
постъпили плащания от длъжника, които са след падежните дати, като последното
плащане е на 27.1.2018 г. Платени са четири вноски по 52 лв. в общ размер на 208
лв. Погасени са част от задълженията: главница, договорна лихва и неустойката
за неизпълнение на чл.6 от договора. Според заключението дължима е главница от 764
лева, договорна лихва -65,48 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение 366,52 лева. Лихвата за забава върху неплатената главница за периода
12.01.2018 г.-09.01.2020 г. е 154,50 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** /2019 г. на ЯРС. Книжата са връчени
на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 ЗПК, чл. 92 и
чл.99 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за
потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът
може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът може да се
задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за сключен с постигане на
съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. По делото се
установи, че сумата е получена от длъжника, т.е. налице е реално предоставен
заем.
Съдът счита, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение
под формата на лихва и обезщетение за забавата. Представен е писмен договор,
съдържащ подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има
формална доказателствена сила-че ответникът е автор на волеизявлението в него и
сделката е сключена между страните. Вземанията по договора са прехвърлени на
ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги
прехвърли е договорено изрично с процесния договор за кредит-чл.21 ал.8, което
не е спорно по делото (т.е.
прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е упълномощаване
на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента, каквото е
извършено с връчването на препис от исковата молба с приложенията на ответника
(в този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Предвид изложеното
вземанията са преминали в патримониума на цесионера.
Вземанията
са с краен падеж, който е изтекъл.
Т.е. същите са изискуеми. Поради това исковете за главница и възнаградителна
лихва са основателни. Искът за обезщетение за забава съгласно заключението на
вещото лице се явява частично основателен, тъй като не следва да се начислява
законна лихва върху претендираната неустойка. Искът следва да бъде уважен за
посочената от експерта сума.
Що се отнася
до вземането за неустойка, съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи
за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, който изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е договорена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Обстоятелствата,
изложени в клаузите на договора и ОУ, сочат, че кредиторът цели с неустойката
да получи по-висок размер на плащанията по договора. Предоставен е кратък 3-дневен
срок за изпълнение на задължението, вкл. за намиране на достатъчно
платежоспособен поръчител. Тези изисквания обуславят невъзможност за изпълнение
на задължението и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а неустойка
като допълнително обезщетение, което надхвърля размера на очакваните вреди от
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Следователно клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС
(Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в
което е прието, че неустойката има подчертано
санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив правен
резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й
създава предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното
процесната неустойка е недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Искът за плащането й е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно съгласно чл.
78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че К.С.И. ***, с ЕГН **********, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, главница в размер на 764 лв.,
договорна лихва -65,48 лева и обезщетение за забава върху главницата за периода
12.01.2018 г.-09.01.2020 г. в размер на 154,50 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.01.2020 г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2019 г. на ЯРС, а исковете за сумата 366,52 лева- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и обезщетение за забава за разликата над 154,50 лв. до 303,97
лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.С.И. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД направените по заповедното
производство разноски в размер на 52,48 лв., както и направените по настоящото
дело разноски в размер на 406,73 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: