№ 3004
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Й Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н.Й Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110134303 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството.
Ответниците Р. К. Б. и Н. К. Й. оспорват предявените искове. Не
оспорват факта, че са наследници на Р. А., но твърдят, че много години преди
смъртта си наследодателят е дарил процесния имот на Й. Н. Й.. Оспорват да е
налице забава в плащането. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответникът Й. Н. Й. оспорва предявените искове по основание. Оспорва
наличието на облигационно отношение с ищеца. Оспорва да е изпаднал в
забава. Не оспорва количеството и цената на претендираната топлинна
енергия, но възразява, че част от задълженията са погасени по давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
С договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ Р. Й. А. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот
апартамент 102, находящ се в гр. С.. с абонатен № ... След смъртта на Р. Й. А.,
видно от представеното удостовеР.е, нейни наследници по закон са синът й –
Й. Н. Й., както и двамата й внуци по силата на правото на заместване – Р. К. Б.
и Н. К. Й.. В същото време от представения нотариален акт за даР.е на
недвижим имот се установява, че на 02.07.1987 г. Р. А. и съпругът й – Н. А. са
дарили собствеността върху процесния имот на ответника Й. Й., поради което
следва да се приеме, че същият е единствен собственик на имота и исковете
срещу другите ответници следва да се отхвърлят поради липса на
2
облигационна връзка с ищцовото дружество по повод на процесния
апартамент.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – е. собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - е. собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - е.
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - е. собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
"Т. С." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с
топлинния счетоводител.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че в сградата е въведена система за дялово разпределение,
както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния
имот през исковия период е в размер на претендирания, поради което съдът
намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между ищеца и ответника Й. Й. по договор за продажба и доставка на
топлинна енергия в твърдените количества за топлоснабден имот –
апартамент 102, находящ се в гр. С.. с абонатен № .., съответно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 8,91
лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – е.
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
3
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението – 28.06.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 21.04.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 28.02.2019 г., като
непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.03.2019 г. - 31.04.2020 г., което е на стойност 842,02 лв. Предвид така
установеното и с оглед претендираните от ответника Й. Й. 2/4 от дълга, искът
срещу него следва да се уважи до размера 421,01 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
4
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на
съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
общия размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 02.06.2022 г. възлиза на 232,03 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.09.2021 г. възлиза на 225,02 лв.
Предвид така установеното и с оглед претендираните от ответника Й. Й. 2/4
от дълга, искът за мораторна лихва срещу него следва да се уважи до размера
112,51 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
5
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в общ размер на 60,51 лв. за
платена държавна такса, такси за съдебни удостовеР.я и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете срещу ответника Й. Й. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. К. следва да бъде присъдена сумата
176,60 лв. за осъществената безплатна правна помощ.
На ответниците Н. Й. и Р. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени в цялост заплатените адвокатски възнаграждения в размер
на 300 лв. за всеки от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 421,01 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.03.2019 г. - 31.04.2020 г., ведно със законна лихва от
27.06.2022 г. до изплащане на вземането; 112,51 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 02.06.2022 г.; 8,91 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.05.2021 г. до изплащане на
вземането , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 60,51 лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 421,01 лева до пълния предявен размер
630,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата
над присъдената сума 112,51 лева до пълния предявен размер 127,29 лв. и за
периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 02.06.2022 г.,
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 102, находящ се в гр. С.. с
абонатен № ...
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК . искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на Р. К. Б., ЕГН
********** и Н. К. Й., ЕГН ********** всеки от тях да заплати сумите 315,20
лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. - 31.04.2020 г., ведно със законна лихва от
27.06.2022 г. до изплащане на вземането; 63,64 лева, представляваща
6
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 02.06.2022 г.; 4,45 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1,03 – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
02.06.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 102,
находящ се в гр. С.. с абонатен № ...
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК . да заплати на адв. С. К. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 176,60 лв. за осъществена
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК . да заплати на Р. К. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК . да заплати на Н. К. Й., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т. с.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7