Определение по дело №3048/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260017
Дата: 5 януари 2021 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20205300503048
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №260017

 

 

      Гр.Пловдив, 05.01.2021г.

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в  закрито заседание на пети януари,  през  две хиляди   двадесет и първа  година в  състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

 

                                                                                  НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                              

Като разгледа докладвано от съдия Мандалиева  ч.гр.д.№3048 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

                        Производството е образувано въз основа на частна жалба с вх.№272065/08.12.2020г. на „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №52, представлявано от А. Д. А., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Я. против  Разпореждане № 262185/19.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№2003/2020, АРС, първи гр.с., в частта с която се   ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 984,12 лева (деветстотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки), възнаграждение по договор за гаранция от 12.11.2018г. Поддържа, че в  договора не е налице клауза, която би могла да бъде  квалифицирана като неравноправна. Моли съда да отмени  разпореждането на първоинстанционния съд, в горепосочената част и да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на парично вземане в размер на 984,12 лева.

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Частната жалба е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Обжалва се разпореждане,  в частта с която  е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на  парично вземане в размер на 984,12 лева, представляващо възнаграждение по договор за гаранция от 12.11.2018г., като съдът е приел, че клаузата регламентираща претендираното възнаграждение в договор за  гаранция, за заплащане на посочената  сума, е  неравноправна.

            Основното оплакване в частната жалба касае липсата на  клауза, която би могла да бъде  квалифицирана като неравноправна.

Съгласно законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на заявителя се претендират от  договор за паричен заем,  т.е. длъжникът се  явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за  наличие на неравноправни клаузи в договора.

            По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на посочената клауза от договора за гаранция е правилна. В случая макар претендираното възнаграждение да е уговорено в отделен договор, то е във връзка със сключения договор за паричен заем. Видно от съдържанието на договора за гаранция от 12.11.2018г, в чл.3 е предвидена клауза, съгласно която заемателя дължи на Гаранта възнаграждение за предоставената гаранция, уговорена като 12 ежемесечни премии в размер на 82.01лв, които месечни премии по гаранцията се дължат и  заплащат  заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. Настоящият съдебен състав приема, че с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.20 ЗЗП, доколкото задължава потребителя за заплати  необосновано високо възнаграждение  на гаранта заедно  със  съответните месечни погасителни вноски по заема.

Предвид горните съображения съдът намира разпореждането в обжалваната част за законосъобразно, а подадената частна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена   без уважение.

            По изложеното съдът

 

                                        О  П  Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   частна жалба с вх.№272065/08.12.2020г. на „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №52, представлявано от А. Д. А., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Я. против  Разпореждане № 262185/19.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№2003/2020, АРС, първи гр.с., в частта с която се   ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 984,12 лева (деветстотин осемдесет и четири лева, и дванадесет стотинки), възнаграждение по договор за гаранция от 12.11.2018г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ :