Решение по дело №3755/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.03.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:      

                               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                           мл. с. ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов въззивно частно гражданско дело № 3755 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. „А.“ АД срещу постановление от 05.03.2021 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ по изп. дело № 20218500400094, с което е отказано намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че действията по делото се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, което в същото време не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че не са налице предпоставките за приемане за събиране на адвокатския хонорар, предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за реалното му плащане, а при условията на евентуалност се иска намаляването му до сумата от 200 лева. Претендират се разноски.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „ММ О.Л.“ ООД, който в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение е и за представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, както и че не се явява прекомерно с оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ А.Б., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2021850040094 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ е образувано по молба от 24.02.2021 г. на „ММ О.Л.“ ООД чрез адв. П.П., въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2020 г., издаден от Апелативен съд – София, Търговска колегия, 13 състав, с който изпълнителен лист З. „А.“ АД е осъдено да заплати на „ДСК лизинг“ АД сумата от 72 457,73 евро, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Пълно каско“, сключена за лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейнд Роувър“, с рег. № ********за настъпило на 16-17.11.2016 г. събитие кражба, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.09.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 7 204, 42 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.03.2017 г. до 07.09.2017 г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ е възложено налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Като приложение към молбата е представен договор за правна защита от 23.02.2021 г., сключен между взискателя „ММ О.Л.“ ООД и адв. П.П., с предмет: „да образува изпълнително дело срещу „З.А.“ АД по повед вземанията, присъдени с решение № 84/09.01.2020 г. по т.д. № 5495/2018 г. по описа на САС, в полза на „ДСК Лизинг“ АД срещу „З.А.“ АД, които са прехвърлени на „ММ О.Л.“ ЕООД с договор за цесия„в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 265 лв., „платими в брой, или по банков път на посочената по-долу банкова сметка.“.

***лно изпълнение, връчена на 24.02.2021 г.

Изпратено е запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, връчено на 24.02.2021 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

Със съобщение за вдигане на запор от 26.02.2021 г., изпратено от ЧСИ до „ЦКБ“ АД, банката е уведомена за вдигане на наложения запор.

От страна на длъжника З. „А.“ АД е постъпило възражение вх. № 2537/02.03.2021 г. срещу определеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 265 лв. в поканата за доброволно изпълнение. Във възражението са изложени съображения, че правната защита по изпълнителното дело се свежда до подаване на молба за образуването му, в която е посочен начин на изпълнение – запор на банкови сметки, поради което размерът адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съответно бъде намален и размерът на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

С постановление от 05.03.2021 г., обективирано в съобщение до З. „А.“ АД съдебният изпълнител е отказал да намали заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. По искането за намаляване на  таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съдебният изпълнител не се е произнесъл.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.

Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.

Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай по делото е представен договор за правна защита от 23.02.2021 г., сключен между взискателя „ММ О.Л.“ ООД и адв. П.П., с предмет: „да образува изпълнително дело срещу „З.А.“ АД по повод вземанията, присъдени с решение № 84/09.01.2020 г. по т.д. № 5495/2018 г. по описа на САС, в полза на „ДСК Лизинг“ АД срещу „З.А.“ АД, които са прехвърлени на „ММ О.Л.“ ЕООД с договор за цесия, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 265 лв., „платими в брой, или по банков път на посочената по-долу банкова сметка.“ *** за настоящата инстанция остава неясно дали действително е заплатен уговорения адвокатски хонорар – доколкото не е отразено действителни същият да е заплатен в брой, в който случай представеният договор би служил като разписка за направеното плащане, нито е представено доказателство за плащане на сумата по посочената в договора за правна помощ и съдействие банкова сметка.

***я намира, че доколкото не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение действително да е заплатено на адв. П., то следва постановлението на ЧСИ А.Б., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя да бъдe изцяло отмененo, доколкото такива разноски не се дължат на „ММ О.Л.“ ООД.                                   По отношение на частта от жалбата, с която се иска намаляване на определения размер на пропорционалните такси по ТТР към ЗЧСИ, съдът намира, че се касае до искане за допълване на постановление от 05.03.2021 г., по което компетентен да се произнесе е ЧСИ А.Б.. В тази част производството следва да се прекрати и делото да се върна на ЧСИ А.Б. за произнасяне.

По разноските:

Настоящият състав намира, че в случаи като процесния, когато предмет на обжалване са актове на съдебен изпълнител за определяне на разноски по изпълнението, разноски за производството не се дължат.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „А.“, ЕИК********постановление от 05.03.2021 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело с № 20218500400094 по описа на същия, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „ММ О.Л.“ ООД, в размер на 2265 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ММ О.Л.“ ООД за приемане за събиране по изпълнително дело № 20218500400094 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на сумата от 2265 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3755/2021 г. по описа на СГС, II Б въззивен състав, в частта с която се иска намаляване на размера на начислените пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ и ВРЪЩА частната жалбата, в тази ѝ част на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, р-н СГС за произнасяне по направеното искане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                            Членове: 1.                       2.