№ 2300
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110215958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 42-0001668 от 02.07.2021 година директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на ЕВГ. Г. М., с ЕГН
********** глоба в размер на 200/двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр за
извършено нарушение на чл.18, ал.1, т.5 Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз
на пътници(Наредбата).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат оплаквания за липса на правомощия на наказващия орган да упражнява контрол и
санкционира нарушения допуснати при нерегулирана дейност – превоз от физически лица, а
на следващо място- за допуснати при съставяне на НП процeсуални нарушения, – липса на
надлежно изложена фактическа обстановка, като и непосочване на нарушената правна
разпоредба, както и неспазване на срока по чл.52, ал.1 НК. Наред с това се излагат подробни
съображения за неправилна интерпретация на фактите от страна на наказващия орган, като
от една страна се сочи, че няма основание да се приеме, че жалбоподателят М. е извършвал
таксиметров превоз, а от друга, че извършването на превоз на пътници срещу заплащане с
лично МПС не съставлява обществено опасно деяние, а е и израз на свободната стопанска
инициатива и противодейства на нелоялната конкуренция и доколкото не е обявено за
наказуемо не следва да бъде санкционирано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща
представител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
1
Жалбоподателят ЕВГ. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
“Симеоновско шосе”, № 208, ет.3, ап.6
Жалбоподателят Е.М., управлявал лек автомобил марка “Опел”, модел „Астра“, с рег.
№ РК *** АХ, като същият сключил споразумение и се регистрирал за използване на
услугата "Такси Максим", чрез която посредством електронен профил, получавал заявки за
превоз на пътници срещу заплащане. На 10.02.2021г. около 21.35 часа същият приел заявка
за превоз на пътник -свидетеля Н.Г., по маршрут ж.к. ***- бул. "Александър Стамболийски"
за сумата от 7, 20 лева, която изпълнил с посочения по-горе автомобил. При пристигане на
място, в района на сградата на Националния осигурителен институт, след като свидетелят Г.
заплатил цената на превоза, на жалбоподателя била извършена проверка от страна на
служители на регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр. София,
включително свидетеля Ивайло Сергиев. В хода на същата водачът на лекия автомобил -
жалбоподателят М. не представил Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
издадено от Столична община. .
В тази връзка на 10.02.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020, бланков номер 286088 от страна на свидетеля
Ивайло Сергиев, с който на жалбоподателя, било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на 10.02.2021г., около 22.10 часа, в гр.София, на бул.“Александър
Стамболийски“ № 66, като водач на лек автомобил с рег. № РК *** АХ, извършвал
таксиметров превоз, без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
квалифицирани съответно като нарушения на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. на
Министъра на транспорта.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 42-0001668 от 02.07.2021 година директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-София е наложил на ЕВГ. Г. М., с ЕГН ********** глоба в размер на
200/двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр за извършено нарушение на чл.18, ал.1,
т.5 Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз на пътници(Наредбата).
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Ивайло Сергиев и Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия А-2020,
бланков номер 286088, Наказателно постановление (НП) № 42-0001668 от 02.07.2021,
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за компетентност на административнонаказващия орган,
разпечатка от мобилно приложение, фотоснимки, справка от Столична община, дирекция
"Транспорт".
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на двамата свидетели,
като същите се явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Сергиев последователно и информативно разказва за
извършената от него проверка, като показанията му намират пълна подкрепа в останалия
доказателствен материал и съществено допринасят за установяване на фактите по делото.
Най-сетне липсата на конкретен спомен у свидетеля Сергиев, съдът отдава на вида и
естеството на работата му свързана с извършване на множество идентични проверки, поради
което по реда на чл.284 НПК му е предявен АУАН, в хода на което процесуално действие
същият потвърждава участието си в съставянето на акта. Освен това показанията му
напълно съвпадат с показанията на свидетеля Г., които от своя страна представляват
последователен и логичен разказ на събитията, които е възприел във връзка с превоза, който
му е извършен, като съдът ги кредитира в пълна степен и на още по-силно основание,
доколкото свидетелят не е служител на контролната администрация. Същевременно с това
показанията на свидетелите не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от
същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени
2
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност.
Последните, съдът възприема в цялост като ги намира за логични, последователни,
съответни едни на други, както и на събраните гласни доказателства, като същите не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, серия А-2020,
бланков № 286088, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за
контрол на автомобилните превози- инспектор при ИА „АА”, оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за автомобилните
превози, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвтПр и чл.49 от Наредбата. Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган- директор на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, изрично оправомощен по силата на т.I.6 от Заповед № РД-
08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, издадена на основание чл.92, ал.2 ЗАвтПр. Тук е мястото да се посочи, че
възраженията на жалбоподателя за липса на контролни правомощия на органите на ИА
„Автомобилна администрация“ са несъстоятелни. От една страна контролни функции по
спазване разпоредбите на ЗАвтПр и подзаконовите актове по неговото прилагане,
респективно извършени нарушение на същите са предоставени именно на посочената
администрация- аргумент от чл.91 и чл.92 от ЗАвтПр. Наред с това съгласно легалната
дефиниция на §1, т.1 от ДР на закона, "Обществен превоз" е всеки превоз, извършван срещу
заплащане, когато се извършва с моторно превозно средство, какъвто е и настоящия случай,
включително съгласно твърденията изложени в самата жалба.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху тяхната законосъобразност, като са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Действително наказателното постановление е
издадено повече от четири месеца след съставяне на АУАН, при което не е спазен
едномесечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, предоставен на наказващия орган за упражняване
на правомощията му. Същият обаче има единствено инструктивен характер, и цели да
дисциплинира държавните органи, но пропускането му не представлява нарушение от
категорията на съществените. Фатален е единствено срокът за издаване на наказателно
постановление, регламентиран в чл.34, ал.3 ЗАНН, а именно шест месеца от съставяне на
АУАН, който в настоящия случай е спазен.
На следващо място при съставянето на АУАН са спазени правилата правилата за
участие на свидетели, за предявяване на акта, връчване на препис от същия, като АУАН и
НП отговарят на изискванията за форма и съдържание, като съдържат всички предвидени,
съответно в чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Противно на изложеното в
жалбата актът и наказателното постановление, съдържат достатъчно пълно, ясно и
конкретно описание на фактите, на които се основава нарушенията, както посочване на
нарушената правна норма – чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министерство на
транспорта, като съдът намира, че не са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обосноват отмяна. Действително допусната е неточност при
цифровото изписване на нормата, като същата е означена като алинея първа на съответния
3
текст, но доколкото разпоредбата на чл.18 от Наредбата не съдържа алинеи, то не се създава
неяснота, която да ограничи правото на защита на санкционираното лице.
С атакуваното наказателно постановление № 42-0001668 от 02.07.2021 година ЕВГ. Г.
М. е наложено наказание за това, че е извършил таксиметров превоз на пътници, без да
притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, в разрез с изискването на
чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз на пътници(Наредбата).
Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото за
установено от съда. Правилно АНО е подвел установените факти под посочената
материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от
страна на Евгени М., който в момента на проверката, осъществена на 10.02.2021г. в гр.
София, бул. „Ал.Стамболийски“ е осъществявал таксиметров превоз на пътници по смисъла
на § 1, т.26 от ДР на ЗАвjПр и легалната дефиниция на чл.2 от Наредбата, като е извършил
превоз срещу заплащане на свидетеля Николай Г., по избран от последния маршрут.
Обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз се установява по
безспорен и категоричен начин както от показанията на свидетелите, така и от приложените
писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници такъв вид превоз може да се осъществява от лица, които отговарят на определени
изисквания, като сред тях, съгласно чл.18, т.5 Наредбата е изискването водачът успешно да е
положил изпит по теми, и да притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил" за съответната община, на чиято територия се извършват превозите. Предвид на
това съдът намира, че жалбоподателят като лице фактически извършващо превоз, който
отговаря на дефиницията за таксиметров превоз е бил длъжен да отговаря на всички
изисквания за това, и като е предприел осъществяването му въпреки липсата на
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил е нарушил изискванията на
посочената разпоредба.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е
съзнавал факта, че не разполага с необходимите за извършване на таксиметровия превоз
документи, в частност удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, но въпреки
това е предприел същия.
С оглед на това правилно и законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя М.. Извършеното от същия представлява
осъществяване на обществен превоз, какъвто без съмнение се явява и таксиметровия превоз
съгласно ЗАвтПр, без документ - удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
изисквано от подзаконов нормативен акт- Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на
пътници и като такова подлежи на санкция по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр. Посочената
разпоредба обаче се явява закон за по-тежко наказуемо наушение с оглед предвидения в
същата разме на глобата за първо нарушение от 2000 лева. Предвид на това и с огллед
забраната за refotmatio in peius съдът не разполага с правомощия да измени наказателното
постановление.
Доколкото обаче описаното в АУАН и НП деяние съставлява административно
нарушение по чл.18, т.5 Наредбата, то наказателното постановление, с което за извършеното
е наложено наказание на основание чл. 105, ал.1 ЗАвПр, който предвижда глоба в размер на
200 лева, за всяко нарушение на подзаконовите нормативни актове издадени на база същия
закон, следва да бъде потвърдено. Този подход отговаря както на правомощията на
въззивната инстанция по НПК, така и на отразеното в Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021г. на ВАС разбиране, че "правораздавателната функция на държавата, в случая
упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури право на
защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, а и на целта да
се защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение". В настоящия
4
случай правото на защита на нарушителя е гарантирано с изложените в НП фактически и
правни рамки на нарушението, като подвеждането му под общата санкционна норма на
чл.105 ЗАвтПр, доколкото същата се явява по-лека, не съставлява основание за отмяна на
НП.
Съдът намира, че наложената глоба в размер на 200/двеста/ лева се явява
законосъобразна и справедлива, като доколкото санкцията е определена в абсолютен
размер, не се налага допълнителното му обсъждане. Осъщественото деяние не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са нарушени базисни изисквания
за упражняване на дейност по превоз на пътници, какъвто се явява и таксиметровия превоз,
които изисквания са въведение за гарантиране сигурността на пътниците, и качеството на
превоза, предвид, на което пълното им неглижиране, не следва да се определя като
маловажен случай.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи, жалбата се явява
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 42-0001668 от 02.07.2021
година директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е
наложил на ЕВГ. Г. М., с ЕГН ********** глоба в размер на 200/двеста/ лева на основание
чл.105, ал.1 ЗАвтПр за извършено нарушение на чл.18, ал.1, т.5 Наредба № 34 от
06.12.1999г. таксиметров превоз на пътници(Наредбата).
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5