Присъда по дело №892/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 10
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20225330200892
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело частен
характер № 20225330200892 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. К. – роден на ..... в гр.Пловдив, живущ
в гр.Пловдив, ....., български гражданин, женен, работещ, неосъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2021 год. в гр. Пловдив по
непредпазливост е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил „Мерцедес С 320“ рег. № ..... собственост на частния тъжител Г. А.
К. ЕГН: **********, а именно: счупване на десен стоп, счупване на заден
десен калник на стойност 618,34 лева, поради което и на основание чл. 216
ал. 6 вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му налага наказание ГЛОБА в размер на 100
лева, като ОПРАВДАВА подсъдимия по повдигнатото му обвинение за
разликата над сумата от 618,34 лева до 800 лева, като стойност на
причинената щета.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ********** да заплати на Г. А. К., ЕГН
********** сумата в размер от 618,34 лева, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. К. против С. И. К. граждански иск за
1
разликата над 618,34 лева до пълния предявен размер от 800 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия С. И. К.,
ЕГН ********** да заплати на тъжителя Г. А. К., ЕГН ********** сумата в
размер на 2912 лева, представляващи направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия С. И. К.,
ЕГН ********** да заплати Държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд –
Пловдив в полза на бюджета на ВСС.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 10/17.01.2023г. по НЧХД № 892/2022г. по описа на
ПРС - ХХІІІн.с.

С тъжба от 15.02.2022г. Г.А.К. от гр. П. е повдигнал обвинение срещу
С.И.К. ЕГН ********** от гр. П. за това, че на 01.07.2021 год. в гр. П. по
непредпазливост е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил „Мерцедес С 320“ рег. № РВ ..... собственост на частния тъжител
Г.А.К. ЕГН: **********, а именно: счупване на десен стоп, счупване на заден
десен калник на стойност 800 лева – престъпление по чл. 216 ал. 6 вр. ал.1 от
НК.
Тъжителят поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да
наложи на подсъдимия наказание, отговарящо на целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият С.И.К. се признава за виновна, дава обяснения по случая.
На основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Г.К. против
подсъдимия К. за сумата от 800лв., представляваща обезщетение за
причинените на първия имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.6
вр. ал.1 от НК, вменено във вина на подсъдимия, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 01.07.2021г. до окончателното й изплащане. К. е
конституиран като граждански ищец по делото и лично, както и чрез
повереника си по делото адв. А. поддържа изцяло така предявената
претенция, която моли да бъде уважена.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият С.И.К. е роден на .....г. в гр.П., живущ в гр.П., Б., български
гражданин, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 01.07.2021г. около обяд свидетелят А. К. управлявал лек автомобил
„Мерцедес С 320“ с рег. № РВ ....., собственост на тъжителя Г.К.. Паркирал
същия в гр. П., на бул. „Копривщица“ № 19, тъй като следвало да посети
находящ се в близост магазин и преценил, че няма да пречи на движението на
останалите автомобили, тъй като улицата била затворена за движение. В
колата останал частния тъжител, за да изчака сина си. В същото време
подсъдимият К. управлявал велосипед заедно със сина си в района на
посочената улица. В едни момент, стигайки до № 19, той загубил от поглед
детето си и започнал да се оглежда. По този начин отклонил вниманието си и
по невнимание ударил задната част на лекия автомобил на тъжителя. Двамата
започнали разговор, в който се опитали да изяснят ситуацията, но не
постигнали съгласие относно сумата, дължима за обезщетяване вредите по
автомобила на К.. Поради това бил подаден сигнал на ЕЕН 112 и в резултат на
място били изпратени полицейските служители К. и М.. Двамата установили
настъпилото ПТП и участниците в него, като съставили протокол за ПТП, в
който описали щетите по колата, както и Актове за установяване на
1
административно нарушение и на велосипедиста, поради настъпилия удар, и
на водача на лекия автомобил, който бил неправилно паркиран – не в
посоката на движение, а в лявата част на пътното платно.
Видно от заключението на изготвената, приета и неоспорена от страните
автотехническа експертиза причинените повреди по лек автомобил
„Мерцедес С 320“ с рег. № РВ ..... изискват подмяна на комплект задни
светлини и комплект заден панел, като общата стойност на увреждането
възлиза на 618.34лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
на първо място от обясненията на подсъдимия К., в които той разказва
подробно за протеклите събития, като не отрича, че действително е причинил
увреждания по автомобила на частния тъжител неволно. Възприетото от съда
се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели ГГ.В. М., Д.П. К., А. Г. К., както и от приобщените по делото
писмени доказателства- заключение на автотехническа експертиза,
прокурорска преписка № 13104/2021г. по описа на РП П., констативен
протокол за ПТП, Наказателно постановление № 21-1030-006967/22.07.2021г.,
свидетелство за съдимост.
Съдът изцяло кредитира и възприема обясненията на подсъдимия К. и
напълно се доверява и показанията на свидетелите М., К., К., като счита
посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по
делото писмени доказателства, а с изключение тези на подсъдимия и
свидетелия К.-и незаинтересовани. В така цитираните гласни доказателства се
констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата,
предхождащи, съпътстващи и последвали самия инцидент, доколкото всеки
от свидетелите е бил очевидец на конкретни факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване по делото.
На практика в целия приобщен доказателствен материал, а и между
страните по делото, не съществува спор или несъответствие върху голяма
част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на
подсъдимия. Така безсъмнено се установиха датата, мястото и повода, по
който са се намирали на едно и също място тъжителя и подсъдимия. Освен
това категорично се доказа и обстоятелството на възникналото ПТП и
причиняването на вреди по автомобила на тъжителя в резултат
непредпазливите действия на подсъдимия. В този смисъл в тъжбата подробно
се излагат твърдения относно механизма на причиняване на щетите по
автомобила и техния характер, които се подкрепят напълно от заявеното от
подсъдимия К. и от показанията на свидетелите К., К. и М., възприели
непосредствено последствията от сблъсъка на К. с паркирания автомобил на
тъжителя. Всички те по идентичен начин заявяват, че щетите са били по задна
дясна част на колата, а на свой ред автотехническата експертиза посочва, че
2
същите следва да се възстановят чрез подмяна на комплект задни светлини и
комплект заден панел. Относно самия механизъм на настъпване на
произшествието отново е налице съвпадение между твърденията в
депозираната тъжба и обясненията на подсъдимия, който потвърждава, че
поради разсейването си във връзка с детето му, се е ударил в паркирания
автомобил на К. в задната му част.
Следва да се посочи, че настоящия състав напълно се доверява на
заключението на автотехническата експертиза, което намира за обективно,
всестранно, незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
Въз основа на гореизложените гласни доказателства следва безспорният
извод, че събитията на инкриминираната са се развили именно по описания в
настоящите мотиви начин. В тази връзка както тъжителя в частната тъжба,
така и подсъдимият, а и разпитаните свидетели подробно и еднопосочно
описват инцидента, възникнал на 01.07.2021г. между тъжителя и подсъдимия.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че с действията си
подсъдимият С. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК, тъй като на 01.07.2021 год. в гр.
П. по непредпазливост е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил „Мерцедес С 320“ рег. № РВ ..... собственост на частния тъжител
Г.А.К. ЕГН: **********, а именно: счупване на десен стоп, счупване на заден
десен калник на стойност 618.34 лева.
Предмет на престъплението по чл.216 от НК е чужда движима вещ, която
има определена стойност като за да е съставомерно деянието по основания
състав не е нужно вещта да е била на значителна стойност. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 216 от НК има две форми - унищожаване и
повреждане. Същите се разграничават по последиците от тях - при
унищожаването вещта се засяга в такава степен, че собственикът й въобще не
би могъл да си служи с нея. Повреждането от своя страна се характеризира с
по-леки последици - вещата е само частично увредена или временно
неизползваема. На следващо място съставът на престъплението по чл. 216 от
НК предполага посегателство извършено върху вещ, която е чужда, в
противен случай ще е налице несъставомерност от обективна страна на това
деяние.
Действително, в своята съвкупност събраните доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие доказват категорично, от обективна страна,
извършени от подсъдимия действия, субсимиращи обективните признаци на
престъпно повреждане на чужда движима вещ - престъпление по чл. 216 от
НК. Обективно е установено от доказателствата, че на 01.07.2021 год. в гр. П.
същият по непредпазливост е повредил противозаконно чужда движима вещ –
лек автомобил „Мерцедес С 320“ рег. № РВ ..... собственост на частния
тъжител, а именно: счупване на десен стоп, счупване на заден десен калник на
стойност 618.34 лева. Т.е. налице са осъществени от подсъдимия фактически
3
действия на упражнено непосредствено въздействие, по своето естество,
насоченост и сила, довели до накърняване целостта частично на движимата
вещ – лек автомобил, вследствие на което тя отчасти е станала негодна да
служи, съобразно обичайното си предназначение. Според начина на
увреждането - счупване на десен стоп, счупване на заден десен калник,
изведен въз основа на кредитираните обяснения на подсъдимия, свидетелски
показания на разпитаните свидетели, протокол за ПТП и заключение на
автотехническа експертиза, безспорно се касае за повреждане, тъй като в
резултат на действия на подсъдимия е била накърнена целостта на описаната
вещ и отчасти и временно, възпрепятствано ползването й по предназначение.
Иначе казано несъмнено осъществени са типичните обективни признаци на
повреждането. Съставомерността на действията, изразили се в доказаното по
делото счупване на десен стоп и калник, се явява безспорна по отношение
резултатността на увредата, във формата - противозаконно "повреди" чужда
движима вещ.
От субективна страна деянието е реализирано от подсъдимия при форма на
вината непредпазливост. С. К. директно не е съзнавал противоправния
характер на извършеното – причиненото увреждане по автомобила на частния
тъжител, като непосредствено не е искал настъпването на противоправните
последици на поведението си. В този смисъл подсъдимия не е съзнавал какъв
противоправен резултат може да настъпи от движението му по пътното
платно без необходимото внимание, включително и към паркираните
автомобили, но същевременно е бил изцяло в състояние и е бил длъжен да ги
предвиди и да предотврати настъпването им.
За извършеното от подсъдимия С.И.К. престъпление по чл.216 ал.6 вр.
ал.1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или
“глоба” от 100лв. до 300лв. Видно от приложеното свидетелство за съдимост
същият не е осъждан за престъпление. При наличието на тези материално
правни предпоставки съдът намира, че за пълно постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция на наказанието, предвидени в чл.36
от НК, най-подходящо е на подсъдимия К. да бъде наложено наказание
„ГЛОБА” в размер на 100лв. При индивидуализация размера на така
посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –
ниската степен на обществена опасност на деянието, изключително ниската
обществена опасност на дееца, отличните му характеристични данни,
невисоката стойност на причинените вреди, признанието на вината и
оказаното съдействие при разследването. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид
имотно и семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е на С.И.К. да
се определи и наложи наказание “глоба” в горепосочения размер.
По гражданския иск :
Що се касае до предявения от пострадалия Г.К. граждански иск за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от
4
НК в размер на 800лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява
доказан по основание предвид признаването на подсъдимия К. за виновен в
реализирането на описаното по-горе деяние по отношение именно лекия
автомобил на частния тъжител. Що се касае до размера, в който същият
следва да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете характер на
претенцията-репариране на причинените на тъжителя имуществени вреди. На
следващо място така заявената имуществена претенция касае компенсиране
на разходите, направени от тъжителя за поправка на причинените от
подсъдимия повреди по превозното му средство и стойността на намаленото
му имущество във връзка с тях. Видно от заключението на автотехническата
експертиза причинените от деянието вреди по автомобила на тъжителя
възлизат на сумата от общо 618.34лева. Предвид всичко изложено и
настоящият състав намира, че подсъдимият С.И.К. следва да бъде осъден да
заплати на Г.А.К., ЕГН ********** сумата в размер на 618,34лева,
представляваща обезщетение за причинените на последния имуществени
вреди от престъплението по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието - 01.07.2021г. до окончателно изплащане
на сумата. В останалата му част предявеният от пострадалия против
подсъдимия граждански иск във връзка с деянието по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от
НК, за разликата над горепосочената сума до пълния му претендиран размер
от 800лв. следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН.
По делото няма приложени веществени доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК, то на основание чл.189 ал.3 от НПК
С.И.К. следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Г.А.К.,
ЕГН ********** сумата в размер на 2912 лева, представляващи направени от
него разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
държавна такса. На следващо място подсъдимият С.И.К. следва да бъде
ОСЪДЕН да заплати Държавна такса върху уважената част на гражданския
иск в размер на 50 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – П. в полза на
бюджета на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5