МОТИВИ
към присъдата по Н.Ч.Х.Д.№ 257 по описа за 2007г. на Районен съд- Провадия
На 30.05.2007г. в Районен съд-
гр.Провадия е постъпила тъжба от С.К.М., с ЕГН: ********** ***-Варна срещу М.Ю.С.,
с ЕГН: ********** ***. с която му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
130 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
е приет предявеният от тъжителката срещу подсъдимият С. граждански иск в размер
на 3000 лв.- представляващи обезщетение за причинените й с деянието
неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на увреждането-13.05.2007г. до окончателното й изплащане.
Повереника на тъжителката адв.С. поддържа
обвинението по отношение на подсъдимият, като в пренията по същество предоставя
на съда да определи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено и пледира за уважаване на гражданският иск в предявения размер.
Защитниците на подсъдимият М. - адв.Г. и Н.,
излагат твърдения, че деянието не е
общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана и на основание чл.
12, ал. 1 НК пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият М.Ю.С. не се признава за виновен,
като в последната си дума, изразява съжаление за случилото се.
Преценявайки доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият М. Ю. С. ***.
Тъжителката С.К.М. и
синът на С. известно време живяли на семейни начала в дома му, като от
съвместното си съжителство имали дете Наазан. След раздялата им М. и детето се
преместили при родителите й.
М. категорично се
противопоставяла и осуетявала всеки опит за контакт на бащата и родителите му с
детето.
На 13.05.2007г.следобяд
подсъдимият минавал с каруца покрай дома на тъжителката и решил,
независимо от нежеланието й да се отбие за да види внучето си.В този момент М.
била сама и приспивала детето.С. извикал и свидетелката излязла навън, но
когато го видяла незабавно се прибрала в къщата.Подсъдимият влязъл в двора през
отключената входна врата.
За да го прогони тъжителката взела малък
кухненски нож за белене на плодове и излязла. Опитала се да избута подсъдимия
от стъпалата и размахала ножа пред лицето му. Тогава С. хванал ръцете й и успял
да я събори на земята. При опита да й отнеме ножа пластмасовата дръжка се
счупила, но с острието й нанесъл повърхностни порезни рани в областта на лявата
мишница и гръдния кош, след което продължил да й нанася удари по лицето, гърба
и я ритнал в корема.М. се разплакала, при което С. й казал, че ако не я
съжалявал, щял да я убие и си тръгнал.
Тогава при нея отишла съседката й – М.,
която прибрала пострадалата в дома, а след това се обадила на майка й-
свидетелката С. В. А..
Малко по-късно пострадалата се
обадила в полицията. Отзовалият се на сигнала мл.РИ свидетелят Л. Н.И.
намерил подсъдимия пред селското барче във видимо нетрезво състояние и го
задържал.
С Постановление изх.№
897/16.01.2008г. на прокурор при Районна прокуратура-Провадия образуваното
срещу С. ДП № 4282/2007г. е частично прекратето досежно предявеното му
обвинение по чл. 129 ал.1 от НК.
Видно от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено при прегледа на
пострадалата М. са установени следните
травматични увреждания: счупване на носните кости с разместване на
костните фрагменти; прободно-порезни рани по мишницата на лявата ръка и гръдния
кош с дължина между 6-8 мм, отоци и кръвонасядания по лицето, шията, горните
крайници, ожулвания по дясната ръка и по предмишницата на лявата ръка, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Порезните рани са резултат от действието на предмет с режещ ръб, вкл.и
нож, а останалите от удари с или върху твърди, тъпи предмети, като е възможно
да бъдат причинени и от удари с юмруци, ритане с крака или от удари върху земната
повърхност.
При
така установената доказателствена съвкупност, съдът
намира че подсъдимият М.Ю.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на повдигнатото му с тъжбата обвинение по
чл. 130 ал.1 от НК.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
който твърди, че е ударил на пострадалата само един шамар, при което тя паднала
на земята и категорично отрича да й е нанасял удари с нож, като намира, че
същите са депозирани единствено с оглед изграждане на една твърде неубедителна
защитна версия.
Тези твърдения категорично се опровергават от
заключението на в.л. по изготвената съдебно-медицинска експертиза, видно от
която на пострадалата са нанесени множество порезни рани в различни части от
тялото, а другите травматични увреждания не биха могли да бъдат причинени по
описания от С. механизъм, а са получени в резултат на удар с или върху твърди,
тъпи предмети, а счупването на носните кости – от силни удари с или върху
подобни предмети, но с ограничена удряща повърхност/ възможно при удар с юмрук
или ритник/.
Съдът не цени и показанията на
свидетелката Л. М.Ю./ дъщеря на подсъдимия/, която не е пряк очевидец на
инцидента, но споделя, че същия ден е придружила баща си до сградата на
РУ-Провадия, където видяла и М., която изглеждала добре и нямала видими
наранявания в областта на лицето, т.к. същите са изолирани, тенденциозни и явно
повлияни от родствените й отношения с подсъдимия.Житейски оправдан и логичен е
стремежа на свидетелката,чрез показанията си да оневини своя баща.
При тези фактически положения
неприемлива е позицията на защитата за неизбежна отбрана, респ. за превишаване
на нейните предели. След като ножа й е бил отнет пострадалата само се е
опитвала неуспешно да се защити и въпреки, че за С. не е съществувала реална,
непосредствена опасност от възобновяване на нападението той продължил да й
нанася удари.
От субективна страна подсъдимия е
осъществил деянието с пряк умисъл, т.к.
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването
на общественоопасните последици.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С.
за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, съдът като взе предвид, че в санкционната част на нормата се
предвиждат две алтернативни наказания-
лишаване от свобода и пробация, намира,
че по-адекватното измежду тях с оглед личността на
дееца, която не се характеризира с висока степен на обществена опасност/
действително той е осъждан, но тези предходни осъждания са отдалечени във
времето, последното е от 1995г. което е индиция за положителна промяна на
предшестващото му асоцииално поведение към зачитане на
установените порядки, морални ценности и правов ред на обществото/е
наказанието „пробация”. Същевременно съдът намира, че са налице и изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че поведението му е било
изцяло провокирано от съществуващите неприязнени отношения между двете
семейства и категоричния отказ на пострадалата да им разреши да се срещат и
виждат внучката си, обремененото му материално и семейно положение, исреното
разкаяние от стореното му наложи наказание при условията на чл.55 ал.2 б.”в” от НК- „ГЛОБА” в размер на 300 лв.,
който съобрази с имотното му състояние.
С присъдата си съдът се произнесе и по предявеният от
тъжителката М. срещу подсъдимият С. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди.
Като прецени характера на причинените й телесни
увреждания - независимо,че са й нанесени множество травматични наранявания те
са повърхностни, интензитета на претърпените болки и страдания, непродължителният
възстановителен процес ги оцени по справедливост на 1300 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-13.05.2007г., като ОТХВЪРЛИ
иска за разликата до общо предявения размер от 3000 лв.
С присъдата си, съдът осъди
подсъдимият С. да заплати и следващата се държавна такса върху уважения размер
на предявената искова претенция в размер на 52 лв.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: